БХАГАВАД ГИТА
Превод от санскрит на английски Ана Безант, Превод на български от английски: Софроний Ников и Иван Грозев, Теософско издание, София – 1918 г. /до 8-глава, след което продължава с превода на Владимир Левчев и Йорданка Пейчинова от 1989г./посвещава се на всички стремящи се на ИЗТОК и на ЗАПАД
първа глава
1. Какво сториха, о, Санджая, моят народ и Пандавите, събрани на святото поле, полето на Куру1, жадни за борба?
Санджая отговори:
2. Като видя армията на Пандавите, наредена за бой, княз Дуриодхана дойде при своя учител2 и каза тези думи:
3. „Виж тази мощна войска от синовете на Панду, о, учителю, наредени от сина Друпадин, твоя мъдър ученик.
4. Герои са те, сръчни майстори на лъка, на Бхима и Арджуна равни в борба; Йуйудхана, Вирата и Друпада с голямата колесница. 3
5. Дхрищакету, Чекитана и смелият цер на Каши, Пуруджит и Кунтибходжа, бик 4 между мъжете;
6. Йудхаманиу силният и Уттамауджа храбрият; Субхадра и Драупадевци5, всички с големи колесници.
7. Ето сега и тези, що са наши началници, о, най-добър сред два пъти родените – водители на моята армия; ще ти ги наименувам, за да ги знаеш:
8. Ти, Господарю, и Бхишма, и Карна, и Крипа, победители в бой; Ашватхама, Викарна и синът на Сомадатта;
9. И много други юнаци, що живота си за мене полагат, въоръжени с разни оръжия и добри майстори на бой.
10. Непобедима изглежда тази наша войска, предвождана от Бхишма, когато онази войска насреща изглежда недостатъчна, макар и водена от Бхима;
11. Нека тогава в ред и строй застане всеки в своята дивизия, о, вие пълководци, и да гледа Бхишма”.
12. За да вдъхне кураж, най-старият в рода на Куру, Бхишма, славният, наду своя рог-раковина и той изрева като пустинен лъв.
13. И тогава раковини и барабани, тимпани и рогове изведнъж прогърмяха и ревът беше ужасен.
14. Тогава изправени в своята великолепна колесница, запрегната с бели коне, синът на Мадху6 и синът на Панду7 надуха своите божествени раковини.
15. Панчаджания от Хришикеша и Девадата от Дхананджая8. Врикодара9 със страшните дела, наду своя мощен рог – Паундра;
16. Царят Йудхищира, синът на кунти, наду Анантавиджайа; Накула и Сахадева – Сугхоша и Манипушпака10.
17. И царят на Каши11, с големия лък и Шикханди, мощният борец с колесница, Дхрищадюмна и Вирата и Сатяки, непобедими.
18. Друпада и Драупадевци, о, господарю земни, и Субхадра, мощноръки – протръбиха на всички страни със своите ковани рогове.
19. Този шеметен рев раздра сърцата на синовете на Дхритаращра; непрекъснат екот гръмотевично затънтя между небе и земя.
20. Като видя синовете на Дхритаращра готови за бой и вече стрелите току да почнат да хвърчат, този, чийто герб беше маймуна12, синът на Панду, грабна своя лък –
21. И с тези думи се обърна към Хришикеша: „О, Владико на земята! Между двете войсти спри моята колесница, о Ачюта13,
22. Та да мога по-добре да видя всички тия, що са тука наредени, жадни за борба, с които аз трябва да се бия в тази битка.
23. Искам добре да изгледам тия тук събрани, що са готови да се хвърлят в боя, за да угодят на злоумния син на Дхритаращра.
Санджая добави:
24. Тъй помолен от Гудакеша14 – Хришикеша, о, Бхарата, като спря най-добрата колесница в средата, между двете войски,
25. Тъкмо срещу Бхишма, Дрона и всички водители на света, каза: „О, Партха, виж тия синове на Куру, събрани наедно!”
26. Тогава Партха видя събрани там чичовци и дядовци, вуйчовци, братовчеди, синове и внуци, другари,
27. Тъстове и благодетели и в двете войски; като видя всички тия свои сънародници, изправени едни срещу други, синът на Кунти15,
28. Дълбоко трогнат от милост, той проговори с болка:
Арджуна каза:
29.„Като виждам тези мои роднини, о, Кришна, тъй опълчени едни срещу други,
Краката ми се подкосяват, устата ми пресъхват, тялото ми потреперва и косите на главата ми се възправят;
30. Гандива (лъкът) пада от ръката ми, цялата ми кожа пламва и аз не мога да стоя прав, умът ми се забърква.
31. Аз виждам зловещи предзнаменования, о, Кешава16. Нито пък предвиждам някоя полза от това избиване на мои роднини в тази битка.
32. Защото аз не желая победа, о, Кришна, нито царство, ни удоволствия; защо ни е царство, о, Говинда, защо ни е удоволствие или дори живот?
33. Тези, за които искаме царство, удоволствия и радости, те стоят тук готови за бой, презрели и живот, и богатство –
34. Учители, бащи, синове, както и дядовци, вуйчовци, тъстове, внуци, зетьове и други роднини.
35. Тях аз не искам да убивам, макар и сам да бъда убит, о, Мадхусудана17 – дори и заради царствата на трите свята; а колко по-малко за земята.
36. Като убием тия синове на Дхритаращра, какво удовлетворение ще получим, о, Джанардана18? Като убием тия отчаяни глави, с грях само ще се натоварим.
37. Не подобава да убиваме синовете на Дхритаращра, наши кръвни роднини; че как ще бъдем ний щастливи, о, Мадхава, ако убием тези наши роднини?
38. Макар те заслепени от корист и да не виждат грях в унищожаването на един род и в насилието над приятели,
39. Защо да не се отвърнем от подобен грях ние, о, Джанардана, които виждаме злото в унищожаването на рода?
40. С угасване на рода пропадат древните семейни обичаи19, а пропаднат ли обичаите, беззаконие връхлита цялата фамилия.
41. С възцаряване на беззаконието, о, Кришна, жените на фамилията се покваряват, а покварят ли се жените, о, Варшнея20, разбъркват се кастите;
42. Това разбъркване завлича в ада убиеца на рода, както и самия род; понеже неговите прародители падат от небесата, лишени от жертвени оризови топки и приношения21.
43. От това кастосмешение, причинено от убийците на рода, пропада вечната кастова и родова дхарма.
44. Тези, които унищожават родовата дхарма, о, Джанардана, вечно пребивават в ада. Тъй сме чули ние.
45. Уви! От страстен копнеж за наслада и власт ние сме готови да извършим голям грях – да убием своите роднини.
46. Ако синовете на Дхритаращра, с оръжие в ръка ме убиеха в битката – невъоръжен и без да им се противя, това ще бъде по-добре за мен.
Санджая прибави:
47. Като изрече това на бойното поле, Арджуна седна в колесницата, захвърлил лъка и стрелите, умът му надмогнат от мъка.
Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, наука за ВЕЧНИЯ, Писасието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, разговор първи, озаглавен:
ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА
—————————————————–
[1] Общият прародител на двете противни партии, Куру и Пандава, които се бият. 2 Дрона, син на Бхарадваджа. 3 Който може да се бори сам с десет хиляди стрелци. 4 Бик, като символ на мъжка сила, често се употребява като епитет на чест. 5 Синовете на Друпада. 6 Шри Кришна. 7 Арджуна. 8 Панчаджания, раковината на Шри Кришна е била направена от костите на гиганта Панчаджна, убит от него. Названието Хришикеша значи „Господар на чувствата”. Дхананджая – „Победител на богатствата”, е прозвище, често давано на Арджуна, чиято раковина е „От бога дадена”, Девадатта. 9 Бхима. 10 Раковините на останалите трима братя са се наричали: „Безкрайна победа”, „Медногласна” и „Елмазно-цветна”. 11 Каши – сегашният град Бенарес 12 Арджуна е с герб на Хануман. 13 Неизменен, недокосваем от преходното. 14 Господар на съня, Анджуна. 15 Арджуна. 16 „Сияен”, „Излъчващ ярка светлина”. 17 Убиец на демона Мадху. 18 „Ужасяващ”, „Убиец на народи”. Шри Кришна като борец, който побеждава всички форми на зло. 19 Дхарма. 20 От фамилията на Вришни. 21 Отдаване почит на умрелите.