седма глава
Благословеният подзе:
- С ум[1], скрепен за Мене, о, Партха, упражнявайки Йога, намерил убежище в Мене, как без никакво съмнение ти ще ме познаеш напълно, това чуй сега от Мене.
- Аз ще ти открия това знание и мъдрост в тяхната пълнота; узнаеш ли ги, друго не ти трябва вече да знаеш.
- Сред хиляди хора едва един се стреми към съвършенство, а от преуспяващите търсещи едва ли един познава Моята същност.
- Земя, вода, огън, въздух, етер, ум1 и разум[2], също и егоизъм[3] – е осморното разделение на моята природа.
- Такава е низшата природа. Познай сега другата Моя природа[4], висшата, която съставя елемента на живота, о, Мощноръкий, и която държи вселената.
- Знай, тя е утробата на всички същества. Аз съм източникът за възникване на цялата вселена и в Мене тя изчезва.
- Няма нищо по-високо от Мене, о, Дхананджая. Всичко това е нанизано на Мене като редица бисери на нишка.
- Аз съм вкусността във водите, о, сине на Кунти, и блясъкът в месеца и слънцето; Словото на Мощ[5] във всички Веди съм Аз, звукът в етера и мъжеството на мъжете;
- Чистото благоухание на земята и блясъкът на огъня съм Аз; животът във всички същества и суровия подвиг у аскета.
- Знай Ме, о, Партха, като вечно семе на всички същества. Аз съм Разумът на надарените с Разум[6] и великолепието на всички прекрасни неща.
- Аз съм мощта на силния, който е свободен от въжделение и страст. В съществата Аз съм желанието, което не е противно на дълга[7], о, повелителю на Бхарата.
- Знай, че хармоничните, действените и ленивите[8] естества са от Мене; не Аз в тях, но те в Мене.
- Целият този свят, заблуден от тези природи на трите качества8, не Ме познава – Аз съм над тях, нетленен.
- Мъчно се прониква през тази Моя божествена илюзия[9], причинена от качествата[10]; тези, които идват при Мене, преминават през тройния покров на Мая.
- Злотворците, заблудените, злите хора не идват при Мене; техният разум е разстроен от илюзията9, те са прегърнали природата на демоните[11].
- Четири вида са праведниците, които Ме боготворят, о, Арджуна: страдащите, жадуващите за мъдрост, търсещите лични облаги и мъдреците, о, повелителю на Бхарата.
- От тях мъдрецът, който винаги е уравновесен и се кланя на Едното, е най-добрият; Аз съм безкрайно мил за мъдреца и той Ми е мил.
- Те всички са благородни, но Аз гледам на мъдреца като на СЕБЕ самия; той, съединен със СЕБЕ, е утвърден в Мене – най-висшия път.
- В края на много прераждания, човекът, изпълнен с премъдрост влиза в Мене: „Васудева[12] е всичко”, казва той – Махатма, какъвто твърде рядко се среща.
- Тези, чиято мъдрост е била разсеяна от желания, отиват при други Сияещи Деви, като изпълняват разни външни обреди, според своята собствена природа.
- Аз наистина изпълнявам желанието на всеки предан, който с непоклатима вяра търси да богопочита кой да е предмет.
- Той, проникнат от вяра, търси да боготвори такова божество и от него получава изпълнението на своите желания, като – всъщност – Аз допускам това.
- Наистина недълговечен е плодът; той принадлежи на хора, които имат малко разбиране. При Сияещите Деви отиват поклонниците на Сияещите деви; но моите поклонници идват при мен.
- Лишените от разум[13] мислят за Мене, непроявения, като за проявен, непознавайки Моята висша природа, нетленна, най-възвишена.
- Нито могат всички да ме открият, обвит в Моето творение-измама[14]. Този заблуден свят не Ме познава – нероден, вечен.
- Аз познавам съществата, които са били, които са сега и които ще дойдат, о, Арджуна, но Мене никой не познава.
- Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличане и отблъскване, о, Бхарата, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда, о, Парантапа.
- Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудите на двойките противоположности, те почитат Мене, верни на своите обети.
- Тези, които са прибегнали в Мене и се стремят към освобождение от раждане и смърт, те познават ВЕЧНИЯ, цялото СЕБЕ-знание и всяка дейност.
- Които Ме знаят като познание на елементите, като познание на Сияещите и като познание на жертвата[15], те, хармонизирани по ум, Ме познават дори през време на заминаването[16].
Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ, Писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, седмият разговор, озаглавен:
ЙОГА ЧРЕЗ РАЗЛИЧАВАЩО ЗНАНИЕ
[1] Манас. [2] Буддхи. [3] Ахамкара. [4] Пракрити, материя в най-широкия смисъл на думата, обгръща всичко, което е пространствено. „Висшата Пракрити”, в следващия стих се нарича понякога Дайва пракрити, Светлината на Логоса. [5] Пранава, Аум. [6] Буддхи. [7] Дхарма. [8] Т.е. тези, у които едно от трите качества – саттва, раджас, тамас – преобладава. [9] Майа. [10] Гуни. [11] Асури, противниците на Сурите или ангелите. [12] Име на Шри Кришна като син на Васудева. [13] Буддхи. [14]Йога-майа, творческата сила на Йога; всички неща са мисъл-форми на Единния. [15] Тези шест наименования са: Брахман,Адхятма, Карма, Адхибхута, Адхидайва, Адхиягня. [16] Смъртта – заминаване от тялото.