шеста глава
Благословеният продължи:
1. Който извършва такива дела, които са негова длъжност, независимо от плода на тия дела, той е подвижник, той е йоги, но не онзи, който не пали огън и не спазва обреди[i].
2. Това, което се нарича отказване, знай, то е Йога, о, Пандава; нито става някой йоги, без да се отрече от творческата воля[ii].
3. За мъдреца, който се стреми към Йога, дейността е средство; когато той е достигнал Йога, непоклатимото спокойствие е средство.
4. Когато човек не чувства привързаност нито към чувствените предмети, нито към дейност, отричайки творческата воля2, за него се казва, че е той е тронясан в Йога.
5. Нека той вдигне себето чрез СЕБЕТО и да не остави себето да изпадне в униние; защото, наистина СЕБЕТО е приятел на себето, както То е и негов враг*.
6. СЕБЕТО е приятел на себето у тогова, в когото себето е победено от СЕБЕТО; но за неподчиненото[iii] себе СЕБЕТО наистина става непримирим враг.
7. Висшето СЕБЕ на този, който е СЕБЕ-контролиран и спокоен е еднакво в студ и жега, в удоволствие и мъка, както и в чест и безчестие.
8. Този йоги, който е задоволен от мъдрост и знание, непоклатим като скала, чиито чувства са подчинени, за когото буца земя, камък или злато са едно и също, за него се казва, че е хармонизиран.
9. Който гледа безпристрастно на приятели и на врагове, на странници и безучастни, чужденци и роднини, както и на праведни и грешни, той е възвишен.
10. Нека йоги постоянно се упражнява в Йога, отдръпвайки се в тайно място, усамотен, с мисъл и себе подчинени, свободен от надежда и въжделение.
11. На чисто място, установен върху едно определено седалище, нито много повдигнато, нито много ниско, постлано с мек плат, с черна антиполова кожа и с трева куша, едно върху друго;
12. Там с ум[iv], събран в една точка, с мисли и сетива подчинени, укрепен върху седалището си, той трябва да упражнява Йога за очистване на себето.
13. С тяло, глава и врат изправени, неподвижен, гледайки втренчено върха на носа, с поглед незрящ.
14. Със себе хладно-спокойно, безстрашно, твърдо в обета на Брахмачария[v], с ум обуздан, с мисъл потопена в Мене, хармонизиран, нека той седи и да се стреми към Мене.
15. Този йоги, който е тъй съединен със СЕБЕТО, с ум[vi] обладан, влиза в мир, във висше блаженство[vii], що е в Мене.
16. Наистина Йога не е за този, който яде много или се въздържа прекалено, нито за онзи, който много спи или пък прекалено бодърства, о, Арджуна.
17. Йога унищожава всяко страдание у този, който е умерен в ядене и развлечение, умерен в работа, умерен в спане и бодърстване.
18. Когато неговата подчинена мисъл е прикована в СЕБЕТО, свободен от всяко въжделение, тогава се казва: „Той е хармонизиран”.
19. Пламъкът на лампата в защитено място не се колебае; на такъв пламък прилича йоги с обуздана мисъл, пребиваващ в единение[viii] със СЕБЕТО.
20. Това, в което умът намира покой, умиротворен чрез упражняване на Йога; това, в което човек, като вижда СЕБЕТО чрез СЕБЕТО, в СЕБЕТО намира удовлетворение;
21. Това, в което той намира върховна радост, каквато Разумът[ix] може да схване над чувствата, където установен той не се отклонява от Действителността,
22. Което, като постигне, той мисли, че няма по-велика придобивка от това; където укрепен той няма да бъде потресен дори от най-тежки страдания;
23. Това трябва да се разбере под думата Йога, това разтрогване от връзки с болка. За тази Йога човек трябва да се държи с твърдо убеждение и с бодър ум[x].
24. Отхвърлил без изключение всички желания, родени от въобръжението[xi] с ум[xii], който обуздава всячески съвкупността на чувствата.
25. Полека-лека нека придобие спокойствие посредством Разума, контролиран с постоянство; пребивавайки с ум в СЕБЕТО, нека изгони всяка друга мисъл.
26. Колкото пъти тревожният и непостоянен ум се отклони, толкова пъти нека го възвърне и подчини на СЕБЕТО.
27. Върховна радост изпитва този йоги, чийто ум е умирен, чиято чувствена природа е успокоена, който е безгрешен и е станал едно с природата на ВЕЧНИЯ.
28. Йоги, който чрез постоянно хармонизиране на себето е отхвърлил греха, лесно се радва на безкрайно блаженство от съприкосновение с ВЕЧНИЯ.
29. Това себе, хармонизирано чрез Йога, вижда СЕБЕТО да обитава във всички същества и всички същества – в СЕБЕТО; навсякъде той вижда това.
30. Който ме вижда навсякъде и всичко вижда в Мене, никога Аз не ще го напусна, нито той ще Ме напусне.
31. Който, утвърден в единство, се покланя на Мене, обитаващ във всички същества, този йоги живее в Мене, какъвто и да бъде неговият начин на живот.
32. Този, който вижда едното СЕБЕ да свети в сърцето на всяко същество и оттам съзира тъждеството на всички неща, приятни и неприятни, о, Арджуна, той се смята за съвършен йоги.
Арджуна промълви:
33. Аз не виждам, о, Мадхусудана, крепкото основание на тази Йога, която Ти прогласяваш, че може да се постигне чрез равновесие, като се знае тревожността на ума.
34. Защото наистина, о, Кришна, умът[xiii] е неукротим; той е бурно-стремителен, силен и трудно удържим. Струва ми се, че той е тъй необорим и необуздан като вятъра.
Благословеният отвърна:
35. Без съмнение, о, Мощноръкий, трудно е преодоляването на ума; но той може да бъде подчинен с постоянно упражнение и с безстрастие.
36. Йога трудно се достига, мисля, от оногова, който не е завладял своето себе; но който се е подчинил на своето СЕБЕ, той може да достигне Йога чрез правилно насочване на енергията.
Арджуна запита:
37. Който не е подчинил своето себе, но има вяра, с ум отдалечен от Йога, без да успее да достигне съвършенство в Йога, по какъв път върви той, о, Кришна?
38. Отпаднал и от двата*, нима той, неустойчивият и отклонил се от пътя на ВЕЧНИЯ, ще бъде унищожен като разпокъсан облак, о, Мощноръкий?
39. Бъди добър, о, Кришна, и разсей окончателно това мое съмнение; защото няма друг освен Тебе, който да може да разбие съмненията ми.
Благословеният отговори:
40. О, сине на Притха, нито на този свят, нито на другия няма унищожение на човека; никога този, който върши правда, о, възлюблени, няма да стъпи в пътя на страданието.
41. Достигнал мира на светиите* и живял там безброй години, отпадналият от Йога се ражда наново в чиста и благословена къща.
42. Или той може дори да се роди в дома на мъдри йоги; но такова раждане много трудно се достига в този свят.
43. Там открива изново чертите, които са принадлежали на неговото предишно тяло, и с тях започва пак да се стреми към съвършенство, о, радост на Куру.
44. Предишната практика непреодолимо го увлича. Само като възжелава да познае Йога, дори търсещият йога надминава Ведите.
45. Но този йоги, който работи с настойчивост, очистен от грях, напълно усъвършенстван през много прераждания, той достига върховната цел.
46. Йоги е по-велик от аскета; него го смятат за по-велик дори от мъдреца; йоги е по-велик от човека на делото; затова стани йоги, о, Арджуна!
47. Измежду всички йоги този, който е изпълнен с вяра, с вътрешно СЕБЕ пребиваващо в Мене, него Аз виждам за най-пълно хармонизиран.
Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ, Писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, шестият разговор, озаглавен:
ЙОГА ЧРЕЗ СЕБЕПОДЧИНЕНИЕ
[i] Аскетът, Саняси, не пали жертвен огън и не извършва нито приношения, нито обреди; но простото изоставяне на тези неща, без истинско отказване, не прави човека аскет. [ii] Санкалпа, способността на въображението да създава планове за бъдещето. *Този стих би могъл да се предаде и така: Нека той вдигне низшия аз чрез Висшия Аз и да не остави низишия аз да изпадне в униние; защото наистина Висшия Аз е приятел на низшия аз, както е и негов враг. [iii] Буквално преведено: не-себето. [iv] Манас. [v][v] Брахмачари е човек, който пази обещанието си да бъде въздържан, непорочен. [vi] Манас. [vii] Нирвана. [viii] Йога [ix] Буддхи. [x] Четаха. [xi] Санкалпа. [xii] Манас. [xiii] Манас. *) Сиреч – от пътя на нормалната еволюция, по който върви цялото човечество и от стръмния път на ускорената еволюция, по който се подвизава йоги. (Б.пр.) *) Девакана – рая.