втора глава
Санджая подзе:
1. Като го видя тъй преломен от болка, с препълнени от сълзи очи и отчаян, Мадхусудана изрече тези думи:
Благословеният започна:
2. От къде те е налегнало това униние, това опасно смущение, тъй неблагородно[1], затварящо небето[2] и тъй позорно, о, Арджуна?
3. Не се отдавай на слабост, о, Партха! Не ти прилича. Отърси от себе си това окаяно малодушие! Въстани, о, Парамтапа[3].
Арджуна отвърна:
4. Как, о, Мадхусудана, ще нападна аз със стрели в боя Бхишма и Дрона, които заслужават дълбока почит, о Убиец на враговете?
5. По-добре на този свят да ям просешки кори, нежели да убия тия най-благородни учители. Да убия тия учители, наши доброжелатели, значи да вкуся от трапеза, поръсена с кръв.
6. И аз не знам кое е по-добре за нас – ние ли да ги победим или те нас – тези, които ако убием, няма защо вече да живеем – изправените срещу нас, синовете на Дхритаращра.
7. Сърцето ми е обременено от порока на нерешителността; умът ми е забъркан и аз не виждам дълга си[4]. Аз те моля – кажи ми решително, кое е по-добре? Аз съм твой ученик и Те моля – поучи ме!
8. Защото аз не вярвам да се премахне тази мъка, поразяваща моите чувства, макар и да достигна пълно владичество над земята или дори и над Сиящите Деви.
Санджая прибави:
9. Гудакеша, победителят на своите врагове, като изрече тези думи на Хришикеша, добави: „Аз няма да се бия!” и замълча (като хвърли лъка си).
10. Тогава Хришикеша, усмихнат, о, Бхарата, отправи тия думи към него, отчаяния, посред двете войнства:
Благословеният подзе:
11. Ти скърбиш за тези, за които не трябва да се тъжи и все пак говориш думи на мъдрост[5]. Мъдреците не скърбят нито за живите, нито за мъртвите.
12. Истина ти казвам, нямало е време, когато нито Аз не съм бил, нито ти, нито тия князе; нито пък ще настане някога такова време, когато ние няма да бъдем.
13. Както Обитателят в тялото преживява в него детство, юношество и старост, така преминава той и в друго тяло; разумният за това не скърби.
14. Сблъскванията с материята, о, сине на Кунти, пораждат студ и жега, удоволствие и мъка; те минават заминават – непостоянни; понеси ги твърдо, о, Бхарата.
15. Когото те не измъчват, о, княз човешки, който е еднакъв в мъка и радост, постоянен и твърд, той е готов за безсмъртие.
16. Нереалното не съществува; реалното никога не престава да бъде; истината за реалното и нереалното е разбулена от онези, които виждат същината на нещата[6].
17. Знай, че ТОВА е неразрушимо. То прониква всичко. Няма нищо в света, което може да унищожи нетленното едно.
18. Тези тела на Въплътения, който е вечен, неразрушим и неизмерим, знай, че те имат край. Затова воювай, о, Бхарата!
19. Който мисли, че Той[7] е убиец, и който мисли, че Той може да бъде убит – и двамата са невежи. Той не убива, нито бива убиван.
20. Той не се ражда, нито умира, нито като е, ще престане някога да бъде; нероден, безкраен, вечен, древен, той не може да бъде убит, когато тялото бъде умъртвено.
21. Който го знае като неразрушим, безкраен, нероден, ненакърним, как може такъв човек да убие, о, Партха, или така да стори, че да бъде убит?
22. Както човек, като захвърли своите износени дрехи, облича нови, тъй и Обитателят в тялото, като захвърли своето извехтяло тяло, влиза в друго – новородено.
23. Меч го не сече, огън го не гори, нито вода го мокри, ни вятър пресушава.
24. Несечим е той, неизгорим и наистина – нито се мокри, нито се изсушава; безкраен, всепроникващ, устойчив, безстрастен, изконен.
25. Непроявен, неизговорим, неизменен се нарича Той; и като го знаеш такъв, ти не трябва да тъжиш.
26. Дори ако си го мислиш като постоянно раждан и постоянно умиращ, дори и тогава, о, мощноръкий, ти не трябва да жалиш.
27. Защото неминуема е смъртта за роденото и неминуемо е раждането за умрялото; за неизбежното няма защо да се скърби.
28. Нещата са непроявени в своето начало, проявяват се в своето средно състояние, о, Бхарата и отново стават непроявени при своето разложение. Тогава защо да се плаче?
29. Едни го мислят за чудо; други говорят за него като за чудо; трети чуват да се говори за него като за чудо; но макара и да слушат, никой наистина не разбира.
30. Този Обитател в тялото на всеки човек остава вечно неуязвим, о, Бхарата; затова ти не трябва да тъжиш за никое творение.
31. Най-после, имайки предвид своя дълг[8] ти не бива да трепериш; защото няма нищо по-желателно за един кшатрия[9] от една справедлива война.
32. Блажен онзи кшатрия, о, Партха, комуто се случи такава борба – тя му отваря портите към небето.
33. Но ако ти се откажеш от тая праведна война, тогава потъпкваш своя собствен дълг и чест и си навличаш грях.
34. Людете ще те заклеймят с вечен позор, а за един високо почитан човек безчестието е по-лошо от смърт.
35. Великите пълководци ще помислят, че си избягал от страх пред боя и ти, който бе така високо почитан, ще бъдеш презиран от тях.
36. И твоите врагове ще се погаврят с тебе, усъмнени в твоята храброст; а какво по-мъчително от това?
37. Убит ли ще идеш на небето; победител, ти ще спечелиш земята; затова стани, о, сине на Кунти, готов да се сражаваш.
38. Гледайки еднакво на удоволствие и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение, стегни се за битката; така ти няма да си сториш грях.
39. Това учение, което ти давам днес, е съгласно със Санкхя[10]; чуй го сега съгласно с Йога[11] и проникнат от него, о, Партха, ти ще захвърлиш веригите на делата[12].
40. В Йога не отива напусто нито едно усилие, нито се извършва някакво престъпление. Дори и най-малкото знание[13] за това освобождава от голям страх.
41. Неотменният разум[14] е устремен само към една цел, о, радост на Курувци; многоразцветни и безброй са мислите на нерешителния.
42. В цветисти слова се разстилат безумните, които се радват на буквалното тълкуване на Ведите, о, Партха, като си казват: „Нищо няма друго, освен това”.
43. Изпълнени с желание за себе си те обещават небето и предлагат раждането[15] като плод от дела и предписват много и разнообразни обреди за достигане блаженство и власт.
44. Този неотменен разум, твърдо предаден на съзерцание[16], не е предназначен за тези, които се превързват към блаженство и власт и чийто умове са пленени от такова учение.
45. Ведите говорят за трите качества[17]; издигни се над тези три качества, о, Арджуна, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота[18], равнодушен към притежания, изпълнен от СЕБЕТО.
46. Ведите могат да бъдат полезни за просветления Брамин[19], както резервоар, препълнен с вода, когато вода се лее навсякъде.
47. Имай предвид само делото, но не и неговия плод; затова плодът от делото нека не ти служи за подтик, но не се привързвай и към бездействие.
48. Върши всичко, о, Дхананджая, като си оставаш слят с божеството и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успех и злополука: равновесието се нарича Йога.
49. Много по-ниско стои дейността от Йогата на различаването[20], о, Дхананджая. Търси убежище в Чистия разум21; за оплакване са тия, които очакват от работата си плодове.
50. Съединеният с Чистия разум захвърля тук, както добри, тъй и зли дела; затова отдай се на Йога; Йога е умението в работа.
51. Мъдреците, слети с Чистия Разум, се отказват от плодовете на делата си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище.
52. Когато твоят ум21 ще се отърве от това блато на заблуда, тогава ти ще се повдигнеш до равнодушие, за каквото си слушал или пък ще чуеш.
53. Когато твоят ум[21] подлуден от Писанията[22], застане непоколебим, прикован в съзерцание[23], тогава ти ще достигнеш Йога[24].
Арджуна запита:
54. Какви са признаците на този, който е крепък в мъдростта[25], непоколебим в съзерцание, о, Кешава? Как такъв утвърден в мъдростта приказва, как той седи, как върви?
Благословеният отвърна:
55. Когато човек захвърли, о, Партха, всички въжделения на сърцето[26] и остава задоволен в СЕБЕТО чрез СЕБЕТО, тогава той се казва “установен в мъдростта”.
56. Чийто ум е свободен от тревога посред мъки, равнодушен посред удоволствия, освободен от страсти, страх и гняв, той се нарича утвърден мъдрец[27].
57. Който от всяка страна е без привързаност, каквото и да го окръжава – хубаво или грозно, който нито обича, нито ненавижда, на такъв разбирането е върху добра основа[28].
58. Когато също, подобно костенурка, що прибира краката си, той отдръпва своите чувства от чувствените обекти, тогава неговото разбиране27 е върху добра основа.
59. Предметите на чувствата, но не и вкусът за тях[29] бягат от един въздържан Обитател на тялото; обаче дори и вкусът изчезва у оногова, който веднъж е видял Висшия.
60. Бурно възбудените чувства, о, Сине Кунтин, мощно увличат ума[30] дори на мъдреца, макар и той да се брани.
61. Завладял всички чувства, той трябва да седи в хармония и Аз да съм неговата висша цел; който владее чувствата си, неговото разбиране[31] е върху добра основа.
62. Когато човек спира своето въображение върху обектите на чувствата, той почва да изпитва привързаност към тях; от привързаността се поражда желание; от желанието произхожда гняв[32].
63. От гнева се поражда заблуда; от заблудата – забъркана памет; от забърканата памет идва разстройство на Разума[33]; а от разстройството на Разума човекът погива.
64. Но дисциплинираното себе, което се движи между чувствените обекти с чувства, свободни от всяко привличане и отблъскване, обладано от СЕБЕТО, достига мир.
65. Посредством този мир изгасват всички мъки, понеже у този, чието сърце[34] е умиротворено, Разумът[35] скоро достига равновесие.
66. За нехармоничния не може да има Чист Разум35, нито съсредоточаване[36]; който няма съсредоточаване, не може да има мир, а който няма мир, как може да изпитва блаженство?
67. Необузданите чувства на човека, чийто ум се поддава, отвличат разбирането[37], тъй както вихър отвлича кораб над водите.
68. Ето защо, о, Мощноръки върху добра основа е разбирането на този, чийто чувства са напълно отдръпнати от чувствените обекти.
69. Това, което е нощ за всички същества, за дисциплинирания човек е време на будност; когато другите същества са будни, тогава за мъдреца, който вижда е нощ[38].
70. Достига мир този, в когото всички желания се втичат, тъй както реките се втичат в океана, що се пълни с вода и пак си остава неподвижен – не онзи, който иска желания.
71. Който се отказва от всякакви желания и се стреми все напред, свободен от копнежи и без себелюбие, той отива към мир.
72. Това е вечното състояние, о, сине на Притхи. Достигнал това, човек не ще се заблуди. И който в часа на смъртта се покои в него, той отива в Нирвана на Вечния.
Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ, писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, вторият разговор, озаглавен:
ЙОГА ЧРЕЗ САНКХЯ
[1] Буквално, не-арийско. [2] Буквално, не-небесно: страхът у война му затваря Сварга, небето. [3] Победител над врагове. [4] Дхарма. [5] Думи, които изглеждат мъдри, но им липсва дълбокия смисъл на мъдростта. [6] Таттва – метафизическата реалност. [7] Обитателят в тялото. [8] Дхарма. [9] Човек, принадлежащ към втората, военната каста. [10] Една от шестте системи на Индийската философия; тя учи за еволюцията. [11] Друга една от същите системи, която учи за медитацията. [12] Да няма привързаност към действията. [13] Дхарма [14] Буддхи. [15] Хората се прераждат, защото са свързани с живота чрез своите дела, вършени от желание. [16] Самадхи, третото състояние на съзнанието в медитация. [17] Гуни – качества или форми на енергия. Те са Саттва, ритъм, хармония, чистота; Раджас, движение, дейност, страст; Тамас, инерция, тъмнина, тъпост. [18] Саттва. [19] Лице от свещеническата каста на брамините. [20] Съединение с Буддхи. [21] Буддхи. [22] Шрути. [23] Самадхи. [24] Съединение с Атман, СЕБЕТО; Йога подразбира хармония с божествената воля. [25] Прагня. [26] Манас. [27] Муни [28] Прагня. [29] Предметите изчезват, когато човек ги захвърли, но още остава желанието за тях; но и желанието изчезва, когато човек види Всевишния. [30] Манас. [31] Прагня. [32] Кродха. [33] Буддхи, в смисъл на различаване (Discrimination) [34] Четаха. [35] Буддхи. [36] Бхавана. [37] Прагня. [38] Мъдреците са будни за неща, за които обикновеният човек спи и очите на мъдреца са отворени за истини, които са скрити за обикновеното виждане; когато обратно, което е реално за тълпите е илюзия за мъдреците.