Дванадесета глава
Арджуна каза: 1 Тези, които с любов те почитат като същност на Проявеното,или които почитат в теб вечното Непроявено — кои са по-висши?
Върховносияйния каза: 2 Тези, които съсредоточават в мен своя ум, преизпълнен с обич, и ме почитат с дълбока вяра, те са за мен най-висшите йогини.
3 Но и които почитат вечното, Непроявеното всепроникващо, неосезаемо, неизменно, Едно завинаги и във всичко,
4 щом овладеят сетивните страсти, с разум в единство и равновесие, в радост от благото на съществата — няма спор, че и те ме постигат.
5 Но много повече се измъчват отдадените на Непроявеното! Движението на Непроявеното е труднодостъпно за телесните.
6 А които на мен са отдадени и ми принасят своите действия, и във Любовно единство с мене като върховна цел ме почитат,
7 понеже в мен са със свойто съзнание, тях, о, Партха, аз бързо спасявам
от океана на смъртоносната и вечно пораждаща самсара!
8 В мен съсредоточиш ли ума си, отдадеш ли на мен своя разум, без съмнение в мен ще живееш след това — оттатък прераждането.
9 Ако не можеш изцяло в мене да насочиш ума си — тогава чрез упражнения в йога опитвай да ме постигнеш, о, Дхананджая!
10 Ако си слаб и в упражненията на мен посвещавай своите действия. дори действайки заради мене, ти ще достигнеш до съвършенство!
11 Ако си твърде слаб и да действаш заради мен — в единение с мене, то откажи се от плодовете на всички действия — самовладей се.
12 Стои по-високо от упражняването знанието, над него — вглъбяването, но над вглъбяването е отказът от плодовете — той носи покоя.
13 Добронамерен към всичко живо, дружелюбен и състрадателен, без чувство за „аз” или за „мое”, еднакъв в радост и мъка, прощаваш,
14 радостен в йога — единен с Едното, твърд, овладял свойта нисша природа, отдал ум и разум на мене, предан — такъв човек е любим за мене.
15 Който нищо в света не тревожи и нищо него не го тревожи, свободен от радост, страх, гняв, възбуден такъв човек е любим за мене.
16 Който не ламти, чист, разумен, безпристрастен и неуниващ, отречен, отдал на мене делата си такъв човек е любим за мене.
17 Който не се възхищава, не мрази, не се оплаква и не жадува, отвъд добро и зло — предано влюбен, такъв човек е любим за мене.
18 Еднакъв към враг и към приятел, равнодушен към хули и почести,
неизменен при студ и при жега, радост и скръб — необвързан от нищо,
19
еднакъв при укор или похвала, мълчалив и доволен от всичко, без свой дом и богатство — но влюбен, такъв човек е любим за мене.
20
Тези, които пият нектара на моята дхарма — закона безсмъртен,
пълни с вяра, към мен устремени — тези са най-любими за мене.
Ом тат сат Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упанишади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва дванадесетата глава, наречена