резюмета от лекции "Въведение във Веданта философия" /2009 г./
„Авторитета от какъвто и вид да е, и специално в полето на мисълта и разбирането, е възможно най-разрушителното, дяволско нещо. Водачите разрушават последователите и последователите разрушават водачите. Ти трябва да бъдеш за себе си и учителя и ученика. Трябва да проучиш всяко нещо, което човека приел като ценно, като необходимо.” Джиду Кришнамурти
***
„На него Шаунака, той, Ангираса каза: Има две Знания, които е добре да се знаят и различават едно от друго – Висше и Низше, Пара и Апара. Така познаващите Брахман казват. Низшето е: Ригведа, Яджурведа, Самаведа, Атхарваведа, Шикша /фонетика/, Калпа /знанието за ритуала/, Виякарана /граматика/, Нирукта /филология/, Чанда /метруване, ритъма на мантрата/, Джотиша /знанието за звездните тела – астрономия и астрология/. Отвъд него е Висшето знание, чрез което се постига Нетленното. Това, което е отвъд възприятията, невъзможно да се схване, с безброй посоки, без каста, без очи, уши, крака и ръце, вечно, с многобройни проявления, всепроникващо, изключително фино, нетленно – това мъдрите виждат като източника на всичко съществуващо.” Мундака Упанишада
****
“Париведя локан локаджитан Брахмано-нирведамаят”
“След изследването на всички тези неща и разбирайки че са неизползваеми, безполезни ги остави.”
***
За да постигнат своята цел – да обяснат истината на търсещия, да му дадат знанието, което търси, древните риши са дали 4 изявления, съвета, в които са казали всичко, което са искали да кажат, което на времето е било достатъчно за готовия ученик.
Есенцията на Веданта се съдържа в т.н. четири велики изявления, махаваки. Всяко едно от тях е взето от една от четирите Веди. Те са както следва:
1. Прагнянам Брахма – “Съзнанието е Брахман” или още “Брахман е върховния принцип на Познание”.
2. Тат твам аси – “Ти си Това”.
3. Аям Атма Брахма – “Този Аз е Брахман”.
4. Ахам Брахма асми – “Аз съм Брахман”.
***
“Прагнянам Брахма”. Първото изявление е част от Айтарея упанишада от Ригведа. То декларира, че Съзнанието е основата на всичко; че един принцип на Съзнание стои както зад всеки един човек, същество, така и зад цялата Вселена. Този принцип на познание е субстрата както за микрокосмоса, човека, така и за макрокосмоса, вселената. Космоса е Интелигентност, всичко се управлява от тази интелигентност, всичко е на базата на тази интелигентност. Този принцип на познание е като електричеството за електроуредите – има голямо разнообразие от електроуреди, които се различават по строеж, предназначение и фунция – едни светят, други нагряват, трети изстудяват, но има едно нещо, което ги обединява и без което те не могат да функционират и това е електрическата енергия. Тя е, която осмисля всички електроуреди и им дава живот. Тя е безсформена и еднаква към всички, безпределна и неуловима, присъстваща навсякъде. Чрез електричеството ние осветяваме света и виждаме предметите, имаме възприятия. Но самото електричество ние не можем да осветим, защото то е източника, субстрата. Прагнянам Брахма е изявление за дефиниране на истината, основна посока за действие към което се стреми духовния търсач.
Има един светец, велик ведантин, Рамана Махариши живял до средата на XX век. Той е всепризнат като махариши, един от примерите за безусловно просветление. Коментирайки махаваките той казва: „много е трудно да се изрази неизразимото, това преживяване на абсолюта, на Бога, защото думите и езика са много ограничени. Ние имаме много изказвания, опитващи се да предадат поне малко от върховната реалност на този, който не е преживял това, но по мое мнение в Библията на евреите е казано най-точно, това е може би максимално най-точното и близко определение за Бога – “Аз Съм Този, Който Съм”, /I Am That I Am/. Това е гласът, който Мойсей чува на планината, вътрешния глас на Бога. Нищо повече не може да бъде казано за Бога това – “Аз Съм Този, Който Съм”. Това е просто присъствие, съзнателно присъствие в присъствието на което всичко е, всичко става, развива се, размножава се, разрушава се и отново, като птицата феникс, се възражда, а Присъствието е там – неизменчиво, вечно, без начало и без край, необозрима интелигентност, от която всичко произлиза и към която всичко се връща.
“Тат твам аси”. Намираме го в Чхандогхя упанишада в Самаведа. Значението му е следното – Това всепроникващо весдесъщо Съзнание обитава в теб! Най-най-вътрешна природа на човека е всепроникващото Съзнание. В диалога учителя /Уддалака Аруни към Шветакету/ казва на ученика:
– „Вземи един плод и го отвори. Какво виждаш?”
– „Семена”.
– „Отвори сега едно семе. Какво виждаш?”
– „Нищо”
– „В това нищо, което ти не може да видиш е скрита силата, от която произлиза това дърво, целият живот. Това е есенцията на всичко, Това е Истината, това нещо си ти, О, Шветакету.”
Като пример илюстриращ тази махавакя се дава златната руда и златните украшения – колкото и различни едно от друго, все пак те са съставени само от злато и едното е произлязло от другото. „Тат твам аси” е изявление на съвет към ученика, който търси духовно знание, то дава нещо като инструкция, допълнителна информация, че това което той търси е в него самия. – „Божието Царство във вас е.”
„Тат” буквално означава „това” – „това” защото не може да му се даде име, защото е отвъд всяка форма, а името е форма, чисто Съществуване само по себе си, Едно без Две.
„Твам” е това вътрешно Аз в човека, което отвъд тялото, ума и интелекта.
„Аси” означава „си” – глагола „съм” във второ лице.
“Аям Атма Брахма” – “Този Атман е Брахман” се появява в Мандукя упанишад в Атхарваведа. Тук изявлението е директно – “Този Атман, тази Душа в теб е Брахман”, безкрайното съществуване. Това е изявление за практика – да се търси идентичността на тези двете докато се постигне пълното им сливане. Въпреки че тук знака за равенство между Атман е Брахман е повече от очевиден, това все още не е краят, защото го няма реалното преживяване на тази истина. Това се постига при четвъртата махавакя:
“Ахам Брахма асми” – “Аз съм Брахман”, което се появява в Брихадараняка упанишада в Яджурведа. Целият текст е: „Брахман единствен беше в началото. Той знаеше себе си само като „Аз съм Брахман”, ето защо той стана Цялото”.
Това е изявление на преживяване – осъзнатата реалност, че Аз и Бог сме едно. – „Аз и Отец ми, Едно сме”. След постоянна и продължителна практика на медитация, истината е установена, целта е постигната.
„Ахам”, „аз” вече се е превърнало в това „Аз”, което е безкрайното, осъзнаващото, което е отвъд его-принципа, отвъд мислите и емоциите, Чисто Необусловено Съзнание. Това „аз” вече не е ограниченото „аз” на личността, а трансцедентирано, вече разтворено, без граници, отвъд времето и пространството. Капката се е сляла с океана – тогава къде е капката, кое е капката? Те си били винаги идентични, но капката е имала собствено съществуване и се е осъзнавала като самостоятелна единица, била е заблудена от собствените си граници, че е нещо различно от океана. Сега обаче булото на това невежество е вдигнато и капката е станала океана.
И тази истина е коствала живота на много просветлени, на много светци, когато са казвали, че са се сляли с Върховното, заради което са били обявявани /предимно в западния свят/ за еретици и богохулници от войнстващото невежество, разпъвани на кръст, изгаряни по кладите и т.н.
Така Адвайта Веданта постановява една истина за Една Единна Реалност /Тад Екам/, която е всепроникващото и вездесъщо Съзнание, което е Бог, Брахман, извън което нищо друго не съществува и нашата пълна идентичност с това Съзнание с главно „С”.