Eпигенетика и Психо-биология
„Направени сме по образ и подобие на Бог и трябва да върнем Светия Дух обратно в уравнението, ако искаме да подобрим физическото и духовното си здраве.“
Цитатът е на Брус Липтон, биолог, който в последните години говори изключително много за Епигенетиката, науката, която според него ще наследи съвременната генетика. „Вие сигурно гледате на себе си като на самостоятелен индивид, но в качеството си на клетъчен биолог мога да ви кажа, че в действителност тялото ви представлява взаймоспомогателно общество от около петдесет трилиона отделни граждани – клетки. Почти всички клетки, които съставляват тялото ви, са подобни на амеби отделни организми, които са разработили взаимна стратегия за общото си оцеляване. Казано по-просто, човешките същества са само следствие от „колективното съзнание на амебите“. Както националността отразява общите черти на гражданите, така и човешкото в нас трябва да отразява основната природа на нашите клетъчни общества.“. В издадената си на български език книга „Биология на убежденията“ той казва така: „В тази книга ще начертая прословутата линия върху пясъка. От едната й страна стои светът, който според неодарвинизма представлява една безкрайна война между вечно воюващи биороботи. От другата страна е „Новата биология“, според която животът е общо пътуване на силни индивиди, които могат да се самонастроят така, че да живеят щастливо.“
Епигенетиката е нова наука, която има за своя цел изучаването на влиянието на околната среда върху гените и поведението на клетката. Докато генетиката обяснява как гените определят и влияят на нашата биология, епигенетиката показва точно обратното – как външната среда и начина, по който я възприемаме влияят върху нашия организъм. С това се хвърля нова светлина върху природата на заболяванията, включително рака и шизофренията. Всички знаем още от училище колко важна е ДНК в ядрото, която изглежда като „мозъка“ на клетката. Оказва се, че мембраната, посредникът на между клетката и околната среда играе не по-малко важна роля по отношение на управлението на клетъчния организъм. Протеините в клетъчната мемрана са основните физични подразделения в механизма на „разума“ на клетъчния мозък. Те „ловят“ сигналите от околната среда и изпълняват комуникационна функция. Благодарение на уникалните свойства на мемраната на клетките те осъществяват сложни комуникативни връзки по-между си, които са основата на цялостния многоклетъчен организъм. Естествено при еволюиралите многоклетъчни организми контролът се поема от специализирани клетки: клетките се подчиняват на единен център, който събира всички сигнали от всички клетки, интегрира ги и може да взема решения, които са полезни за целия организъм. Този център е мозъкът. Той управлява клетките в нашето тяло. „Това е много важен факт, който трябва да се вземе под внимание, когато обвиняваме клетките в нашите органи и тъкани за проблемите със здравето, пред които се изправяме в живота си.“, казва Брус Липтън в своята книга. Мозъкът като материален носител на нашата мисъл е пресечната точка между външната /околна/ среда и вътрешната среда /частите на организма/. Много пъти сме чували фразата „Всичко идва от главата“ без да се замисляме, че зад тази иронична шега се крие самата истина.
Учените работещи в тази насока отиват още по-далеч, твърдейки, че мисловната енергия може да активира или да възпрепятства дейността на протеините, които предизвикват функциите в клетката. „Положителните мисли оказват съществено влияние върху поведението и гените, но само когато са в хармония с вътрешната нагласа. Отрицателните мисли притежаат същата сила. Когато разберем как положителните и отрицателнте схващания влияят на биологичните процеси в нас, ще можем да използваме тези знания, за да се сдобием със здраве и щастие“ /Брус Липтон/. Учителя П. Дънов казва, че ако 10 сутрини човек посреща изгрева с формулата „Ще се разболея“, той ще се разболее и ако после 10 сутрини посреща изгрева с формулата „Ще оздравея“, той ще оздравее. Естествено това не е толкова просто. Умът, който казва това или онова е повърхностния ум, върхът на айсберга. Това, което стои под шапката на айсберга е подсъзнателния ум, който действително управлява и контролира. Може да не ни харесва тази идея, но тя е факт. За съжаление подсъзнанието ни носи програми, които са записани в нас още докато сме били в утробата и първите години от детството – период, през който „записа“ е вървял безпрепятствено, т.е. всичко което е достигнало до съзнанието на малкия човек е записано 1:1 – и положително и негативно. Тези програми управляват нашия съзнателен ум и се намесват във вземането на решения непрестанно. Казано на метафоричен език „нашите“ решения се вземат от нашите баби и дядовци, независимо че тях може и да ги няма вече на този свят. Това е нерадостното положение на съвременния преуспял и „независим“ човек.
От тук ще направим скок към един сравнително нов метод в подхода към лечението на заболяванията – Психо-биологията, чиито фундамент е именно ролята на мисълта и съзнанието при разглеждането на проблемите човешкото здраве. Това е терапевтичен подход, който израства и се развива върху базата на Германска Нова Медицина на д-р Рике Хамер, Тотална Биология на д-р Клод Саба, „Recall Healing“ на Жилбер Рено и още няколко други лекари и учени работещи в това направление. Това са пионерите на новата медицина, които чрез своите открития и трудове на практика доказват основната роля на психиката при възникването 
навсяко едно заболяване. В официалната медицина съществуват т.н. психо-соматични заболявания. Списъкът на тези заболявания расте. Това, което казват пионерите на новата медицина е, че всички заболявания са психо-соматични. Първия закон на Германска Нова Медицина
/ГНМ/ гласи, че т.н. болести не са в резултат на неизправност и некачественост на организма, а са „Смислена Биологична Специална Програма на Природата“ /СБС/, създадена да подпомагаорганизма по време на емоционални и психологически страдания. Био-логиката на тялото създава „болестта“ като отговор и адаптация към стресови преживявания, които не са били интегрирани в психиката. Пример за това е силен шок при загуба на близък човек. Неспособността да се приеме смъртта като част от живота довежда до там, че част от енергията на стреса, която не може да се интегрира в съзнанието, потъва в подсъзнанието като вътрешен конфликт. Това е началото на болестта, т.н. активна фаза /фиг. 2/, която протича с типична симпатетична симптоматика като студени крайници, безсъние, загуба на апетит, обсесивни мисли, лоша концентрация и др. Ако човек не съумее да преодолее травмата в себе си, конфликтът потъва в подсъзнанието и мозъкът започва да изработва програма за оцеляване на тялото при тази новосъздадена ситуация. В самия мозък д-р Хамер открива специфично локализирани петна, които съответстват на винаги на конкретно заболяване. Те са
наречени „фокус на Хамър“ и се забелязват при сканиране с апаратура /фиг. 1/. Активната фаза на болестта протича с малко симптоми, скрито. След определен момент, при който е намерен отговор на конфликта /в най-добрия случай/, настъпва втората фаза от болестта, наречена оздравителна /фиг. 2/,. При нея има ясно изразена физическа симптоматика, която лекарите диагностицират като начало на заболяването – температура, оток, възпаление, ракови образувания. По време на тази фаза микробите живеещи в симбиоза с човешкия организъм атакуват туморните образования и ги разрушават. Ключовият момент е намирането на разрешение на конфликта, осъзнаването на шока, травмата и освобождаването от тяхната хватка. Това на момента спира действието на адаптиращата програма за оцеляване /СБС/, която автоматичния мозък е изработил и организма се връща към нормално състояние на функциониране. Всяка болест, гласи Петия закон на ГНМ, трябва да бъде разбрана като част от една еволюционна смислена биологична специална програма на Природата. Да вземем за пример пациент с рак на стомаха. Ако в природата куче погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, животното скоро ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма за свърхпроизводство на ензими, които да смелят голямата хапка. В резултат се развива стомашен тумор, специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя бива разрушена от микроорганизмите, които живеят симбиотично в човешкия организъм. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в 
първоначалното му здраво състояние. Проблемът при човека е, че програмата стартирала образуването на туморни клетки може да остане да действа и след изчезването на причината и тогава дори хирурзите и химиотерапията стават безсилни. Дотогава, докато има неосъзнат стрес/конфликт в съзнанието на човек, не можем да говорим за пълно оздравяване. По този начин болестта се явява като пръста на съдбата, който ни посочва къде в нашите мисли и чувства ние грешим и ни дава шанс да коригираме грешките си. Болестта и произтичащото от нея страдание се явява като помощник в процеса на израстване и себепознание. В този смисъл е съвсем на място съвета да благодарим на болестта за урока, който ни дава. Д-р Клод Саба твърди, че всеки сам е лечител на себе си. Терапевта е само помощник в този процес на разкриване и декодиране на причините на заболяването.
От 2 години в България се провеждат семинари по Психо-Биология, водени от Мари-Жинет Ро от Канада, психотерапевт и преподавател, с опит в китайската
медицина, психологията, НЛП и софрология. Животът я среща с д-р Клод Саба, при когото учи „Тотална биология на Живите Същества“, която в момента практикува. За своята работа тя казва, че „предоставя разширени познания, които помагат и напътстват хората да открият емоционалните конфликти, свързани с болестта, дискомфорта или повтарящи се модели в живота им. С помощта на много примери и практически способи целта на всеки семинар е наистина да позволи на участниците да стигнат до прозрения относно здравословните си проблеми. Не се изисква определено ниво на образование, само мотивация за израстване и осъзнаване.” В своите семинари, освен общоприетите въгледи на Германска Нова Медицина, Мари-Жинет Ро разкрива ролята родословното дърво в предаването на „вредни“ програми причиняващи заболявания, както и значението на пренаталния период от живота на човека за неговото бъдещо психично и физично здраве.
Полза от изучаването на Психо-Биологията или която и да е от многобройните й форми имат не само тесни специалисти, но всеки един човек. Тя дава нов, дълбок поглед върху тялото и психиката, който е съизмерим само с вижданията на езотеричната наука в това отношение, защото разкрива силата и потенциала на съзнанието да лекува и да се самолекува. Това е една от науките, които са орисани да се развият и да станат основен начин на лечение и подход към физическите и психически страдания на човека.
Ж.С. 2013