Петнадесета глава
Върховносияйния каза: 1 С корен нагоре, с корона надолу расте вечното дърво ашваттха. Листата му са свещени химни. Който знае това — знае ведите.2 Нагоре и надолу израстват клоните, хранени от трите гуни — напъпва сетивният свят. И в човека минава коренът, свързан с делата му.
З В света не се вижда на ашваттха началото, краят или опората. Но щом мощният корен бъде отсечен със секирата на необвързването,
4 може да се достигне Началото: стигналият дотам не се връща. Аз съм връщането към себе си — пуруша — Изворът на развитието.
5 Без гордост, илюзии или привързаност, без лични цели — слят с висшия атман, свободен от двойственост — тъга и радост, човек постига целта — непреходност.
6 Там слънце не грее, луна не свети – там не гори световният огън. Стигналите дотам не се връщат: там е мойта върховна обител.
7 Лъч или вечна частица от мене е душата на живото тяло. Петте сетива и ума от пракрити са привлечени към душата.
8 Когато пристига или напуска, ги взима Господаря на тялото и ги отнася, тъй както вятърът отнася ухания от цветята.
9 Настанен в слуха, осезанието, зрението, вкуса, обонянието, както и във ума, Той изпитва от сетивния свят насладата.
10 В света заблудените не го виждат, когато напуска или остава и обвзел трите гуни, се наслаждава: вижда го само окото на мъдрий.
11 В себе си, овладели себе си, йогините го виждат с усилия.
Несъвършените, неовладяните дори с много усилия не го виждат.
12 Сиянието, което пристига от Слънцето и света озарява, което е в Луната и в Огъня — знай, че това е мойто сияние.
13 Като прониквам също в земята, поддържам със силата си съществата.
Превърнат в сокове — в лунна сома, аз изхранвам всички растения.
14 Ставам и огъня Вайшванара, установен в стомаха на живите.
Свързан с праната и апаната. четирите вида храна там смилам.
15 Намирам се и в сърцата на всички. Пораждам памет, мъдрост, забрава. Аз съм Познавача на ведите, техен Предмет и Творец на веданта съм.
16 На този свят има двама пуруши — неразрушимият и разрушимият. Разрушимият са съществата. Неразрушимият не се изменя.
17 Но друг е Върховния пуруша. Той се нарича Върховен атман. Като прониква и в трите свята, той ги поддържа — Владетел всевечен.
18 Понеже съм отвъд разрушимото и съм по-висш от неразрушимото мен ме наричат Върховен пуруша тук в света и също във ведите.
19 Който, без да се заблуждава, ме знае като Върховен пуруша, той знае всичко и ме почита с цялото си същество, о, Бхарата!
20 Така това най-тайно учение — от мен е изложено, о, Безгрешни! Просветлен е тоз, който го вижда и извършва в света делата си.
Ом тат сат Така в славната Бхагавадгита, която е сред най-мъдрите упаншиади, в тази наука за брахман, в това ръководство по йога, в беседата между Шри Кришна и Арджуна завършва петнадесетата глава, наречена ЙОГА ЧРЕЗ ВЪРХОВНИЯ ПУРУША