ОСМА ГЛАВА
Арджуна запита:
- Какво нещо е ВЕЧНИЯТ,какво е СЕБЕ-познание, какво е Дейност, о, Пурушауттама? Кое се нарича знание на Елементите и кое знание на Сияещите?
- Какво е знанието на Жертвата в това тяло и как се подстига то, о, Мадхусудана? И в часа на смъртта как Те познава СЕБЕ-обладаният?
Благословеният отговори:
- Неразрушимото, висшето –това е ВЕЧНИЯТ; Неговата съществена природа се нарича СЕБЕ-познание; еманацията която е причина за пораждането на съществата, се нарича Дейност;
- Знанието на Елементите засяга Моята временна природа, а знанието на Сияещите Деви се отнася до жизнедателната енергия; знанието за Жертвата говори за Мене като облечен в тяло, о, най-добър между живите същества.
- Който при напускане на тялото си заминава с мисъл за Мене в часа на кончината, той влиза в моето Битие – няма съмнение в това.
- За каквото същество мисли човек при напускане на тялото, при това същество той и отива, о, Каунтея, като съгласува с него своята природа.
- Ето защо винаги мисли за Мене само и воювай. С ум и разум, пребиваващ в Мене, без съмнение ти ще дойдеш в Мене.
- Който е уравновесен от постоянно упражняване и медитация и умът му не блуждае, о, Партха, той отива във висшия божествен дух.
- Който мисли за Древния, всеведущия, Все-Управителя, по-малък от най-дребното, Вседържителя, който има невъобразима форма, бляскащ като слънцето над тъмнина;
- Който в часа на смъртта, с непоклатим ум, прикован в преданост, чрез силата на Бога, съсредоточи своето жизне-дихание в междувеждието, той отива при този Дух, върховния, божествения.
- Пътя, който познавачите на Ведите обявяват за неразрушим, пътя, в който самоовладяният и свободен от страсти влиза и за който копнеещите дават обет за въздържание, този път Аз ще ти открия накратко.
- Всички порти, затворени с ум, сведен в сърцето, с жизне-диханието, спряно в главата, съсредоточен чрез Йога;
- Преповтаряйки едносричния ВЕЧЕН Ом, мислейки за Мене – който така напуска тялото си, достига до Върховния Път.
- Който постоянно размишлява върху Мене, без да мисли за друго, той лесно Ме достига, о, Партха – този винаги уравновесен йоги.
- Влезли в Мене, тези Велики Души не се въплъщават вече на тази преходна земя – обител на мъката; те отиват в най-висше блаженство.
- Световете, като се започне от света на Брахма, се появяват и изчезват, о, Арджуна, но който влезе в Мене, о, Каунтея, той не знае вече раждане.
- Който знае деня на Брахма – хиляди епохи дълъг, и нощта, продължаваща хиляди епохи, той знае деня и нощта.
- При възникване на деня – от непроявеното избликва всичко проявено; при настъпване на нощта – всичко проявено се разтопява в непроявеното, името на което е ТО.
- Това множество същества, които се проявяват много пъти, изчезват с идването на нощта; по висше повеление, о, Партха, те отново се появяват с изгряването на деня.
- Наистина, по-горе от това непроявено има друго непроявено – вечно, което при изчезването на всичките същества не се руши.
- Това свръхнепроявено, неразрушимо, нетленно, именуемо ТО, е най-висшият Път. Тези, които Го достигнат, не се възвръщат. Това е Моето върховно жилище.
- ТОЙ, Върховният Дух, о, Партха, може да достигне само чрез непоколебима преданост към Него; в Него обитават всички същества, ТОЙ прониква всичко Това.
- Времето, когато йогите, умирайки не се възвръщат, както и времето, когато те, умирайки се възвръщат, това време ще ти открия Аз, о, княз на Бхарата.
- При огън, при светлина, през деня, при нарастващо сияние на пълнещата се луна, през шесте месеца на северния път – тогава, напускайки тяло, хората, които познават ВЕЧНИЯ, отиват във ВЕЧНИЯ.
- При дим, нощем, при намаляване на луната, през шестте месеца на южния път – тогава йогите, като достигат лунната светлина, се завръщат.
- Светлина и Тъмнина – това са двата вечни пътя на света; по Светлината шества този, който не се връща вече, из Тъмнината броди онзи, който се възвръща.
- Като познава тези пътища, о, Партха, йоги никога не се забърква. Затова бъди всякога твърд в Йога, о, Арджуна.
- Над плода от достойни дела, който Ведите свързват с жертвоприношенията, с въздържането и милостта, над всичко йоги се издига със своето познание на Пътя и отива в най-висшето и най-древно обиталище.
Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ. Писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, осмият разговор, озаглавен:
ЙОГА ЧРЕЗ НЕРАЗРУШИМИЯ ВЪРХОВЕН ВЕЧЕН