Вритти
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
11 ГЛАВА
ВРИТТИ – НЕЙНАТА ПРИРОДА И ФУНКЦИОНИРАНЕ
Вритти означава „водовъртеж”. Вритти е вълна на мисълта, която се появяват в антахкарана. Вриттите (мн.ч, бел. ред) са модификации на ума. Те са следствие от авидя (незнанието). Когато авидя се разруши чрез гняна (знанието), вритти се абсорбира в Брахман, Абсолюта (лая – абсорбция, поглъщане, поемане, бел. ред), така както водата, излята в горещия тиган, се изпарява в него.
Откъде се появява вритти? От читта – ума. Защо се появява? Тя е свабхава (вътрешната природа) на антахкарана. Каква е нейната функция? Причинява аварана-бханга (премахва воала на стхула авидя (грубото невежество), който обгръща обектите). Тя подпомага еволюцията на човека, докато постигне съвършенство (дживанмукти, освободена преживе душа, бел.ред.). Вритти е, която отваря кундалини при гняни (духовно търсещия по пътя на знанието) в агня чакра (третото око) и я обединява в сахасрара (теменната чакра). Това е един път.
Читта е умственото вещество. То е менталната субстанция. Вритти или мисловната вълна е модификация на тази умствена субстанция. Тя е процес. Както вълните и мехурчетата се появяват на повърхността на океана, така и вриттите се появяват на повърхността на океана-ум. Както лъчите се излъчват от слънцето, така и тези умствени лъчи (модификации на вриттите) се излъчват от ума-слънце. Както слънцето се губи под хоризонта при залез, събирайки всичките си лъчи, така и вие трябва да се слеете с това Слънце на слънцата, Абсолютното Съзнание, Вечния Мир, като съберете всички разпръснали се ментални лъчи и разтворите самия ум.
Функцията на вритти в ума е да създава аварана-бханга (да премахва воала от невежество, покриващо обектите). Стхула авидя или грубото невежество обгръща всички обекти. Когато се премахне воала, става възможно възприемането на обектите. Вритти премахва аварана или пласта невежество. Когато минавате през голяма тълпа или хора, вие сте способни да забележите само няколко човека. И може и да не видите хората, случили се да бъдат точно пред вас. Защо се получава така? Защото няма пълна аварана-бханга. Когато това стане, обектите засияват пред вас.
Според раджа йога на Махариши Патанджали, прамана (правилното понятие или правилното доказателство), випаряя (погрешното схващане), викалпа (фантазията или въображението), нидра (сънят) и смрити (паметта) са петте умствени вритти или ментални функции. Ако тези пет ментални функции са потиснати, потискат се и желанията, и въобще – всички останали последващи функции.
ВИШАЯКАРА ВРИТТИ (МИСЛЕНЕ ЗА ВЪШНИЯ СВЯТ) И БРАХМАКАРА ВРИТТИ (МИСЛЕНЕ ЗА БОГА)
Чрез собствените си усилия, умът приема формата на всеки обект; той се съсредоточава върху себе си. Ако мисли за жена, приема формата на жена. Това се нарича вритти тадакара. Ако мисли за Бог или Брахман, Абсолюта, се развива брахмакара вритти. В първия случай, раджас (страстта) ще изпълни ума, докато при втория – умът ще се изпълни със саттва (чистота).
Когато умът мисли за обекти и ги обитава, той приема тяхната форма. Това се нарича вишаякара вритти. Когато (умът) мисли за Брахман, Абсолюта или Безкрайността, се създава брахмакара вритти. Садхакът (духовно търсещият) трябва да е много бдителен и внимателен, докато наблюдава ума и неговите действия. Трябва да превръща вишаякара вритти в брахмакара вритти. В момента, в който умът се откъсне от брахмакара вритти и влезе във вишаякара вритти, (възможно най-бързо) отново трябва да приеме формата на брахмакара вритти. Наистина, това е много трудна борба.
Не можете по едно и също време да имате вишаякара вритти като гхатапатади вритти (превръщане (на ума) в съд, дреха и пр.) и брахмакара вритти (мисълта за Брахман). Това е шрути виродха (т.е. противоречащо на писанията). Това противоречи и на практическия опит.
Не е обектът този, който ви връзва. Това е работа на вритти и идентифицирането (тадаатмя самбандха) с вритти, причиняващи привързването и робството. Чрез авидя или невежеството вие се идентифицирате с вритти и така, напр., казвате: „ Ядосан съм”.
ВИДОВЕ ВРИТТИ
Същуствуват пет вида вритти: (1) мано вритти, (2) буддхи вритти, (3) сакши вритти, (4) акхандакара вритти и (5) акханда екараса вритти. No. 1 принадлежи на инстинктивния ум. No. 2, 3, 4 и 5 принадлежат на саттвичния ум. Мано вритти е вишаякара вритти на светския начин на мислене. Буддхи вритти принадлежи на практикуващите вивека (различаване). Когато идентифицирате себе си със сакши вритти, можете да наблюдавате модификациите на ума. Когато се опитвате да почувствате, че сте безкрайния си висш Аз (безкрайната си вътрешна същност), тогава се генерира акхандакара вритти. Тя е известна и като брахмакара вритти. Но в Брахман, Абсолюта няма вритти.
От мано вритти трябва да скочите във вивека вритти. Манно вритти засяга маномая коша (манас, нисшия ум). Вивека вритти принадлежи на вигнянамая коша (буддхи, интелекта). Чрез развиването на вигнянамая коша, се овладява мано вритти. От вивека вритти трябва да скочите в сакши вритти. От сакши вритти трябва да скочите в акхандакара вритти. От акхандакара вритти трябва да скочите в акханда екараса, която е брахма сварупа (“обителта” на Брахман). Това е кайваля или крайната цел на живота.
АНТАРМУКХА ВРИТТИ И БАХИРМУКХА ВРИТТИ
Когато тенденциите на ума да излиза (да мисли за неща) извън себе, са възпряни; и когато умът се установи в сърцето и цялото му внимание е насочено към себе си, това състояние се нарича антармукха вритти. Антармукха вритти е движещата се навътре (към вътрешния свят, бел. ред.) енергия на ума, благодарение на която се увеличава саттва. Много садхана (духовна практика) е необходима за садхака (духовно търсещия), преди да се сдобие с тази обърната навътре (към вътрешния свят, бел.ред.) вритти.
Бахирмукха вритти е излизащата навън тенденция на ума, дължаща се на раджас. Когато погледът е насочен навън (към външния свят, бел. ред.), нахлулите краткотрайни явления заангажират (вниманието на) ума. Излизащите навън енергии на ума се активират. След което, поради силатата на навика, ушите и очите моментално се фокусират върху звука и гледката. Обектите и желанието са сили, които водят (ума) навън. Един раджастичен, изпълнен с желания човек не може и да си мечтае за вътрешен духовен живот, (който се проявява благодарение) на антармукха вритти. Раджастичният човек е напълно негоден да практикува интроспекция (самонаблюдение).
Вие можете да достигнете антармукха вритти (движещия се навътре ум), само след като разрушите всички водещи навън сили на ума. За достигането на това умствено състояние са нужни вайрагя (безпристрастие) и интроспекция. Уморете ума (спрете постоянните блуждаения на ума, бел. ред.) чрез вайрагя и тяга (отказване от желания, обекти и егоизъм). Изучете изкуството да правите ума си интроспективен или да го обръщате навътре чрез йога крии, пратяхара (абстрахиране; отделяне от сетивата, бел. ред.). Както внимателно трябва да махате тръните от дрехата си, бавно, един по един, така внимателно и усърдно трябва да събирате обратно лъчите на ума, пръснати по сетивните обекти от дълги години.
Трябва търпеливо да ги събирате чрез вайрагя (безпристрастие)и абхяса (духовна практика); чрез тяга (отказване) и тапас (удържане на строг обет, бел.ред.), и тогава смело, с неуморима енергия, можете да се отправите към Бог и Брахман, Абсолюта. Онези, които практикуват това, наистина могат да намерят покой. Само те могат да бъдат наистина щастливи. Когато умствените лъчи са концентрирани, настъпва просветлението. При това положение, умът няма да е способен да извършва каквато и да е пакост. Умът не може сам по себе си да се обърне навън. Той може да бъде задържан в хридая гуха (пещерата на сърцето).
РАЗРУШАВАНЕТО НА ВРИТТИТЕ ВОДИ ДО УМСТВЕНА СИЛА
Умът придобива огромна сила, когато вриттите са разрушени. Не е лесно да се разрушат вриттите (умствените вълни), защото са безбройни. Те трябва да се вземат една по една и да се овладяват поотделно. Някои вритти са много силни. За разрушаването им се изискват огромни усилия. Но повечето вритти са много слаби. Слабите вритти се стапят подобно на разкъсаните облаци. Силните вритти остават (трудно се изкореняват, бел. ред.) и често ежедневно се завръщат всяка сутрин, в момента, в който ставате от леглото си.
Бъдете тихи. Влезте в тишината. Тишината е Атман, Висшият Аз. Тишината е Брахман, Абсолюта. Тишината е Центърът. Тишината е хридая гуха (пещерата – сърце). Докато умът прескача от обект на обект, за много кратък момент той става безмисловен и в този интервал от време преживява състояние на сварупастхити. Това е Брахман, Абсолюта. Когато умът е напълно контролиран, вриттите спират. Когато стихнат всички модификации, само тогава ще можете да навлезите в тишината. Разберете това; този важен момент! Сега, почувствайте божествената слава и великолепието на Брахман – затворете очите, оттеглете се от индриите (сетивните си органи), успокойте ума, затихнете мислите, изострете интелекта, пречистете читта, като медитирйте върху ОМ, пейте ОМ с бхава (чувство). Поддържайте непрекъснатостта на това Брахман съзнание 24 часа през денонощието. Осъзнайте непрекъснатия поток от Атмичното съзнание. Това е много, много важно. Това е sine qua non (задължително условие, лат. бел. ред.). Това е великото desideratum (желано, търсено, лат. бел. ред.).
Когато всички вритти утихнат, остават самскарите (скритите желания, обитаващи подсъзнанието, бел. ред.) и рамката на ума. Самскарите могат да бъдат изпепелени само в нирбиджа самадхи (състояние на просветление, в което семената на самскарите са изпепелени от гняна, знанието (истинското познание), бел. ред.).