САМАДХИ. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА САМАДХИ.
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
34 ГЛАВА
Когато умът е напълно погълнат от един обект на медитация, това се нарича самадхи. Умът се отъждествява с обекта на медитация. В самадхи няма нито дхяна, нито дхята (нито медитация, нито медитиращ). Медитиращият и обектът на медитация, мислещият и мисълта, богомолецът и обектът на неговото поклонение стават едно или са еднакви. Трипути (триадата) изчезва. Умът губи своето собствено съзнание и става тъждествен на обекта на медитация. Медитиращият е разтворил своята личност в морето на Бог, удавен и забравен там докато не се превърне просто в инструмент на Бог. Когато отвори уста, тя изрича думите на Бог без усилие или те идват чрез директна интуиция, а когато той вдигне ръка, отново Бог минава през нея, за да сътвори чудо.
В самадхи няма нито зрение, нито слух. Няма нито физическо, нито умствено съзнание. Има единствено духовно съзнание. Има само Съществуване (сат). Това е вашата истинска сварупа. Когато водата пресъхне в един водоем, отражението на слънцето във водата също изчезва. Когато умът се стопи в Брахман, когато езерото на ума пресъхне, отразената чайтаня (чидабхаса) също изчезва. Дживатман (личността) изчезва. Остава само Съществуване.
Турия е духовното състояние, в което няма игра на ума, в което умът е разтворен в Брахман. Това е „четвъртото измерение“, където има безгранично Брахмично блаженство. Това не е състояние на инерция, забрава или разрушение. Състояние на абсолютно съзнание, което озадачава всички опити за описание. Крайната цел на всичко. Това е мукти /свобода/. Това е мокша /освобождение/.
Обикновено, когато спите без да сънувате става въпрос за едно от двете; или не си спомняте какво сте сънували или сте изпаднали в абсолютно безсъзнание, което е почти равно на смърт – оттенък на смъртта. Но, има и възможност за сън, при който навлизате в пълна тишина, безсмъртие и мир с всяка част от вашето същество и вашето съзнание се слива със Сатчитананда /Истина-Съзнание-Блаженство/. Едва ли може да го наречете сън, тъй като това е пълно „осъзнаване.“ В подобно състояние, може да останете за няколко минути или часове или дни; но, тези няколко минути ви носят повече почивка и освежаване отколкото часове в обикновен сън. Не може да го получите случайно. Изисква дълга подготовка.
Самадхи не е инертно състояние подобно на камък, както много хора си представят. Живот в духа (Атман или Божественото) не е унищожение. Когато Себето е свързано със своите обстоятелства основани на опита, неговите дейности не са напълно проявени, и когато ограниченията на съществуването основано на опита бъдат надминати, всеобщият живот се засилва и вашето Себе се обогатява. Ще имате богат вътрешен живот. Освен това, ще имате разширен космичен живот и свръх-космичен живот.
РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ САМАДХИ
Един Раджа йогин постига ниродха самадхи чрез читта-вритти-ниродха (чрез ограничаване на промените в ума). Един Бхакта постига бхава-самадхи чрез према /Любов/ към Господ. Един Веданта последовател постига бхеда-самадхи чрез митхятва-буддхи и концентрация върху идеята за асти-бхати-прия (методът анвая).
Единствено Раджа йогинът се опитва да унищожи вриттите, ниродха самадхи („Йога читта вритти ниродха“ – Йога сутри на Патанджали, 1-2). Ученикът на Веданта винаги притежава Атма-бхава, Брахма-бхава когато се натъква на обекти. Следователно не се опитва да унищожи вриттите. За него няма пратяхара. За него няма бахирмукха вритти. Той отхвърля нама-рупа и приема асти-бхати-прия (бхеда-самадхи) Бхакта съзира Нараяна или Кришна във всички обекти. Той също не възпира вриттите. Той, също като ученика на Веданта, променя умствената си нагласа. Именно умът създава всички различия и самостоятелност. Светът е целия Ананда, само ако промените гледната си точка, вашата умствена нагласа. Ще намерите рая на земята.
Може да върнете към нормално обективно съзнание един Раджа йогин, Бхакти йогин или Гняна йогин като просто разклатите тялото му или надуете раковина. Чудалай извадила съпруга си Сикхидхваджа от самадхи като разклатила тялото му. Бог Кришна извадил Прахлада от състоянието му на самадхи като засвирил с Неговата раковина.
ПОСТИГАНЕ НА САМАДХИ ЧРЕЗ ХАТХА ЙОГА
Един Хатха йогин издърпва цялата си прана от различни части на тялото си и я насочва към сахасрара чакра (хилядолистния лотос) на върха на главата. Тогава той навлиза в самадхи (състояние на свръхсъзнание). Затова е много трудно да бъде върнат към обективното съзнание само като се разклати тялото му. Хатха йогите остават заровени под земята в самадхи с течение на години. Те докосват задните ноздри /вътрешните отвори на ноздрите – бел.р./ чрез кхечари мудра (кралят на Крия Хатха Йога) с дългите си езици.
Прана и апана, които се движат в гръдния кош и ануса се свързват чрез йогийските процеси на джаландхара, мула и уддияна бандхи, а обединената прана-апана се отвежда в сушумна нади на гръбначния канал. Когато праните се насочват по този начин, те предвижват и ума по протежение на сушумна нади, който иначе е известен като брахма нади. По време на издигането по сушумна нади, трите грантхи или възела, т.е. Брахма грантхи при муладхара чакра, Вишну грантхи при манипура чакра и Рудра грантхи при агня чакра трябва да бъдат разкъсани с упорити усилия. Тези възли предотвратяват издигането на Кундалини. Бхастрика пранаяма разсича възлите. Когато кула-кундалини шакти, която лежи спяща в муладхара чакра под формата на навита три пъти и половина змия с лице обърнато надолу, се събуди от духовната садхана, тя се насочва нагоре към сахасрара чакра или хилядолистния лотос в короната на главата, като заедно със себе си води ума и прана. Когато умът е в сушумна, йогинът се оттегля от обективното физическо съзнание на света. На практика той е мъртъв за света, вижда различни видения и се движи в умственото, етерно пространство (чидакаша). Започва самадхи.
ПОСТИГАНЕ НА САМАДХИ ЧРЕЗ РАДЖА ЙОГА
Дълбоката медитация води до самадхи или единство с Бог. Ако можете да съсредоточите ума за десет минути постоянно върху определен обект или мурти, това е дхарана (концентрация). Десет такива дхарани стават дхяна (медитация). Десет такива дхяни образуват самадхи. Умът е изпълнен с Атман или Бог. Умът губи своето собствено съзнание и се отъждествява с обекта на медитация (татчитта, танмайа, тадакара). Както една играчка от сол се стопява във водата, умът се топи в Брахман в нирвикалпа самадхи. Внезапен порив на мистично просвещение слага край на цялото съществуване основано на опита и самата идея или спомен за нещо като например този свят или ограничената индивидуалност на духа в този свят напълно напуска Себето.
При подготвените йоги, не може да кажете, къде свършва пратяхара (оттеглянето) и започва дхарана (концентрацията); къде свършва дхарана и започва дхяна (медитация); къде свършва дхяна и започва самадхи (състояние на свръхсъзнание). Моментът, в който те седнат в асана, всички процеси се случват едновременно със светкавична скорост и те навлизат в самадхи по тяхна съзнателна воля. При начинаещите, първо се случва пратяхара. После започва дхарана. След това бавно почва дхяна. Преди да се прояви самадхи, техните умове стават нетърпеливи и уморени, и се отпускат. Постоянна и усилена садхана с лека, но питателна храна, ще донесе успех в постигане на самадхи.
ЙОГА САМАДХИ И ВЕДАНТА САМАДХИ
Има разлика между състоянието нирвикалпа на един йогин и състоянието нирвикалпа на един ведантин. Първият се занимава с ума. А последният засяга единствено чистия Атман или Брахма. В Йога самадхи, Дхея остава. Дхея означава обектът на медитация. Във Веданта самадхи, Кевала-асти (само Съществуване) остава.
САВИКАЛПА САМАДХИ И НИРВИКАЛПА САМАДХИ
Приземният етаж представлява животът на страстта в сетивната вселена. Първият етаж отговаря на савикалпа самадхи. Вторият етаж е равностоен на нирвикалпа самадхи. Третият етаж представлява сахаджавастха или дживанмукта. Движението на една волска кола може да бъде сравнено със савикалпа самадхи. Тя спира. Това е нирвикалпа самадхи. Биволите са отделени. Това е сахаджавастха. Когато йогинът е достигнал последния завършен етап на медитация и самадхи, огънят непременно изгаря всички утайки на неговите действия, и той веднага постига Освобождение (дживанмукти) именно в този живот.
В савикалпа самадхи, има трипути или триадата – дхята (медитиращият), дхяна (медитация) и дхея (обекта на медитация). В нирвикалпа самадхи, трипути изчезва (трипутирахита). Нирвикалпа означава „свободен от всички видове изменения и блянове.“ Умът напълно се стопява в Брахман. Щастието или блаженството, които получавате в савикалпа самадхи се нарича расасвада. Това е още една пречка (пратибандха или вигхна) за по-нататъшен духовен напредък. Ще ви накара да спрете тук. Това не може да ви освободи. Вие трябва да продължите напред, за да постигнете най-високото нирвикалпа състояние, където лежи цялата ваша свобода.
ПРЕИМУЩЕСТВА НА БХАКТИ ЙОГА САДХАНА
Практиките на Хатха Йога и Раджа Йога не са подходящи за мнозинството от хора в тази епоха, макар те винаги да са били неустоимо очаровани от подобни практики поради тяхната очевидна конкретност и обещание за бързи награди. Голяма част от хората нямат добро физическо и здравословно състояние. Те са хилави. В тази епоха, деца раждат деца. Има деца-майки. Предаността или Бхакти Йога следователно е лесна и безопасна. Всеки човек може да повтаря името на Бог. Всеки може да Го възхвалява. Без майка, не може да имате син. Въпреки това, без ананя бхакти (еднопосочна или целенасочена преданост), вие не може да постигнете Гняна. Когато бхакти е напълно съзряла, Брахма-гняна се явява от само себе си, без много усилие от страна на садхака.
Всяка мантра е много мощна. Тя пречиства ума. Тя предизвиква вайрагя. Тя поражда антармукха вритти /интровертни мисловни вълни – бел.ред./. Всяка мантра е дадена от някой риши; девата (божеството – б. пр.) е нейна информационна сила; биджа или семето е важна дума, която ѝ придава специална сила; шакти или енергията на формата на мантрата, т.е. вибрационните форми, създадени от нейните звуци; килака или колоната, която поддържа и усилва мантрата. Килака е вид запушалка, която скрива мантра чайтаня. Чрез постоянно и продължително повтаряне на мантрата с бхава (чувство или подходящо умствено отношение) и концентрация, мантра чайтаня се пробужда. Тогава садхака придобива мантра сиддхи. Има духовен поток във всички мантри. Една мантра отвежда душата на последователя първо до един център, после до друг и така нататък, докато се получи достъп до целта или крайния етап. Дхрува получи даршан от Бог Хари като повтаряше Двадасакшара (състояща се от дванадесет букви) мантра – „Oм Намо Бхагавате Васудевая“ – дадена от Риши Нарада. Прахлада получава даршан от Махавишну като повтарял „Нараяна“ мантра. Валмики постига Бог като повтарял „Мара-мара“ (което става Рама-рама в хода на повторението). Тукарам от Махараштра става едно с Бог Кришна като винаги е пеел „Виттала–Виттала“ името на известен образ на Шри Кришна в Пандхарпур.
СЪЗЕРЦАВАНЕ – ИЗПЪЛВАНЕ – ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ
Обърнете внимание на трите процеса, които се случват по време на медитация. Те са: СЪЗЕРЦАНИЕ, ИЗПЪЛВАНЕ, ОТЪЖДЕСТВЯВАНЕ. Това е друга триада. Запомнете тези три словесни образа. Повтаряйте ги на ум докато правите садхана. Наистина ще ви помогне много.
Съзерцавайте Атман. Изпълнете ума с Атман. Тогава умът се отъждествява с Брахман в съответствие с това, което е известно като Бхрамаракитаняя (аналогията с осата и гъсеницата). „Каквото мислиш, в това се превръщаш.“ Мислете, че сте Брахман; Брахман ще станете.
Когато умът се отдръпне от обектите и настъпи дълбокото размишление, обективното съзнание спира; настъпва савитарка самадхи. Случва се умозаключение, анализ и синтез (a priori и a posteriori начини на разсъждение), проучване и абстрактно разсъждение. Това е самадхи с разсъждение. Лоши мисли не могат да нахлуят тук. Умът е сатвичен.
Задълбоченото проучване на философски трудове с читта шуддхи само по себе си е форма на самадхи. Умът тук е свободен от светски мисли.
Когато вашата медитация стане дълбока, вие като цяло работите само чрез фината карана шарира. Съзнанието карана шарира става ваше обичайно съзнание. Йогите обикновено притежават съзнание карана шарира. Бхактите като Бог Гауранга, Тукарам, Туласидас отъждествяват себе си с тяхната карана шарира и са имали съзнание карана шарира. Един бхакта със съзнание карана шарина обитава Брахма лока дори, когато живее в закръглено човешко тяло. Той е едно с Брахман или Хиранягарбха. Притежва божествена айшваря; въпреки това той има фино етерно тяло. Той запазва своята индивидуалност. Водовъртеж е той с цялото количество вода. Той има също и отделно съществуване. Подобен е случаят с бхактата, който живее с неговата карана шарира в Ишвара.
КАК ДА СЕ ПОСТИГНЕ САМАДХИ ЧРЕЗ ВЕДАНТА
Прочистете ума чрез джапа, пранаяма, сатсанг, свадхяя, дана, ягня, тапас и безкористно служене. След това го съсредоточете върху Бог. Унищожете санкалпа-викалпа на ума. Обединете потоците на ума с духовния поток. Изоставете идеята или понятието за „аз,“, „той,“ „ти,“ гхата (съд), пата (дреха), т.е. нана-бхава, двайта-бхава /множествено, двойнствено отношение към нещата – бел. ред./. Вместо това придобийте Брахма-бхавана. Самадхи или състояние на свръхсъзнание ще настъпи автоматично.
Има четири начина да се разруши егото или аханкара, а именно два адвайта метода (позитивен и негативен), един метод на бхактите на щедро, безусловно, пълно себеотдаване (атманиведана) и четвъртият, пълна саможертва на нишкама-карма йогите.
Отрицателният метод на Веданта е отричането: „Не съм нито тялото, не съм нито ума.“ „Брахма сатям джагатмитя дживо брахмайва на-апараха: „Единствено Брахман е реален. Светът е нереален. Джива е идентична с Брахман.“ Светът включва тялото. Медитирайте върху тази идея. Ахам /Аз-а – Бел. ред./ ще изчезне. Положителният метод е, че всичко е само Себето: „Сарвам кхалвидам брахма – Всичко е Брахман. Няма нищо друго освен Брахман.“
РАЗУМНА СДЪРЖАНОСТ В САДХАНА НЕОБХОДИМА ЗА САМАДХИ
Ако поддържате общение с Брахман, свободни от умствени фантазии и изменения, тогава големия затвор на ума ще престане да съществува, всички съмнения ще изчезнат и всички карми ще затихнат:
„Бхидяте хридаягрантхих чххидянте сарвасамсаях кшиянте чася кармани тасмин дриштепараваре“
Глупавата пчела, която знае че цветовете на някое дърво са цъфнали, се засилва с огромна скорост, и го подминава; но когато се завръща, стига до дървото, когато сокът е свършил. Друга глупава пчела, тръгва с ниска скорост и стига до дървото, когато сокът е свършил. Една умна пчела, обаче, тръгва с точната необходима скорост, лесно стига китката от цветове, отпива от сока колкото ѝ душа иска, превръща го в мед, и се наслаждава на неговия вкус.
По същия начин, измежду студентите по хирургия, които практикуват хирургични операции върху лотосов лист поставен в съд с вода, един глупав студент, изпуска ножа, който падайки с голяма скорост или разсича лотосовия лист на две или потъва във водата. Друг глупав студент, не смее да пипне ножа поради страх, че ще среже с него или ножа ще потъне. Умният студент, обаче, прави разрез с ножа с равномерна сила, приключва курса и спечелва пари като извършва сходна работа, когато възникне подобен случай.
Да вземем друг пример: при съобщението от Краля: „Онзи, който донесе паяжина дълга четири клафтера (728 см – б. ред.) ще получи 4.000 монети,“ един глупав човек дръпва паяжината в бързината и я скъсва на няколко места. Друг глупав човек, от страх да не я скъса, дори не смее да я докосне с пръст. Умният човек, обаче, я навива бавно от единия край върху една пръчка, занася я и получава наградата.
Да разгледаме и четвърти пример: един глупав моряк, разпъва напълно платната, когато вятърът е силен, и кара лодката да забърза курса си. Друг глупав моряк, който спуснал ниско платната, когато вятърът е слаб, накарал лодката да остане на същото място. Умният, обаче, плавал с напълно опънати платна, когато вятърът е слаб и наполовина спуснати, когато вятърът е силен и достигнал целта си в безопасност.
По същия начин, когато учителят каже на учениците си: „Онзи, който напълни съда без да разлее масло ще получи наградата,“ – един глупав ученик, жаден да спечели, пълни бързо и разлива маслото. Друг глупав ученик, от страх да не разлее маслото, не смее да предприеме задачата. Умният, обаче, пълни съда спокоен с равномерна скорост и печели наградата.
Въпреки това, когато се появи знак, духовният ученик прави големи усилия и казва: „Бързо ще постигна самадхи„; но, умът му поради прекомерно напрягане, става объркан и той не може да постигне екстаз или самадхи. Някой друг, като вижда грешката в прекаленото усилие, се отказва да полага усилия и казва: „Какъв е смисъла от самадхи за мен?“ Неговият ум, поради прекаления застой на енергията, става ленив и той също не е способен да постигне самадхи. Но, този който освобождава ума от мудността и объркаността с разумна, спокойна, равномерна сила, насочва ума към целта или лакшя (т.е., Брахман), той постига нирвикалпа самадхи (адвайта ништха). Бъдете такива като него.
Бъдете тихи. Опознайте себе си. Знайте Това. Стопете ума в Това. Истината е съвсем чиста и проста.