Какво е умът

КАКВО Е УМЪТ

из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

1 ГЛАВА

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА УМЪТ?

Този, който познава вместилището (аятана), става сам вместилище на своя народ. Наистина, умът е вместилището (на цялото наше познание).”

Чандогя Упанишада,  V–i-5)

Нещото, което ви отделя от Бога, е умът. Стената, стояща между вас и Бог, е умът. Съборете стената посредством ОМ-чинтана или отдаденост и ще се изправите лице в лице с Бога.

УМЪТ – ЕДНА МИСТЕРИЯ

Огромна част от хората не знаят нищо за съществуването на ума и неговото функциониране. Дори и така наречените образовани хора субективно знаят много малко за ума или за неговата природа и начин на функциониране. Те само са чували за ума.

Западните психолози знаят нещо.

Западните доктори познават само малък фрагмент от ума. Аферентните нерви провеждат усещанията от периферията или крайниците към гръбначния стълб.  Усещанията преминават към продълговатия мозък на тила на главата, където нервите се пресичат. Оттам те преминават към по-висшите предни дялове или към по-висшата гънка на мозъка към челото – предполагаемота място на интелекта или ума. Умът чувства усещанията и изпраща моторни импулси посредством аферентните нерви към крайниците – главата, ръцете и пр. За тях това са само мозъчни функции. Спрямо тях умът е само крайник на мозъка, както е жлъчката за черния дроб. Докторите все още опипват слепешком в дълбок мрак. Техните умове се нуждаят от драстично прочистване, за да могат да разберат хиндуистките философски идеи.

Само Йогите и тези, които практикуват медитация и интроспекция, знаят за съществуването на ума, негова природа, пътища и фини механизми. Те знаят също и различни методи за покоряване на ума.

Умът е един от ашта-пракритите. „ Земя, вода, огън, въздух, етер, ум, разум и егоизъм – съставляват осморното разделение на Моето Име” (Гита, VII – 4).

Умът не е нищо друго освен Атма-шакти. Мозъкът е, който иска да почива (да спи), не умът. Йоги, който е овладял ума си, никога не спи. Той получава съвършената почивка, докато е в медитация.

КАК СЕ Е ПОРОДИЛ УМЪТ

Умът е Атма-шакти. Чрез умът Брахман, Абсолюта се проявява като диференцирана вселена с хетерогенни обекти.  Брахма помислил „Ето ги световете; Аз ще трябва да създам пазители на световете.“ Той извлякъл Пуруша (Хиранягарбха) от водите и му дал форма. „Нажежил“ Го чрез медитация. Когато бил нагрят до крайност, Неговото сърце се пръснало. От сърцето произлязъл умът; от умът – луната, богинята, която управлява умът. (Сърцето е седалището на умът; така, умът произлязъл, когато сърцето се пръснало. В Самадхи, умът се завръща към своя първоизточник, т.е. сърцето. Също и по време на сън той почива в сърцето, покрит с булото на невежеството, между него и Брахман. (Айтарея Упанишада, 1-3-4)

КОСМИЧЕН УМ И ИНДИВИДУАЛЕН УМ

Хиранягарбха, иначе знаен като Каря Брахман и Самбхути, е космичния ум. Той е sum total (Самастхи) от всичките умове. Индивидуалният ум е свързан с космичния ум. Космичен ум, Хиранягарбха, свръхсъзнателен ум, безкраен ум, универсален ум – това са все синоними. Различните автори са използвали различни термини. Не се чуди. Не се обърквай. Това е само Шабда-бхеда (бел.пр. различно звучене).

Хиранягарбха е космичната Прана също. Той е сутраатман (Себето като нишка). Той представлява електрична, космична елекростанция. Различните Дживи представляват малки електрически крушки. Електричеството тече от електростанцията чрез медни проводници към електрическите крушки. Подобно на това, от Хиранягарбха тече поток от сила към Дживите.

Тъй като умът е много фин, е в близки отношения или контакт с другите умове, въпреки, че човешкият череп стои стои като преграда между тях. Когато умът еволюира, вие ставате съзнателни за менталните потоци, с умовете на другите – близо или далеч, живи или мъртви. Индивидуалният ум на А, въпреки че е разделен от менталната субстанция, използвана от други индивиди, В, С, D, Е, Х, У, чрез тънка стена от възможно най-фина материя, е наистина във връзка с другите видно отделени умове и също и с универсалния ум, от когото той е част.

Ако А е приятел на В, умът на А е във връзка с умът на В. Умовете на приятелите, роднините, братята на А са свързани с умът на А. Няколко умове са свързани по подобен начин и с умът на В. Умовете на тези, които са свързани с умът на А са следователно, свързани от своя страна с умовете на тези, които са свързани с умът на В. По този начин един ум е свързан с всички умове по целия свят. Това е Вибху теорията за умът на Раджа Йога.

УМЪТ В САНКХЯ ФИЛОСОФИЯТА

В Санкхя философията, Махат е терминът, използван за означаване на „космичният ум“ или „универсалният ум“. Това е първият принцип, който е извлечен от Авякта /непроявеното/. Това е първият принцип, който е проявен от непроявената Авякта. Колелото на каруцата се държи от спиците. Спиците се държат от главината. По подобен начин умът се крепи върху Пракрити, а Пракрити крепи върху Брахман.

От Махат произлиза Ахамкара /Аз-принципът/. От Саттвичния Аханкара произлиза умът; от раджастичния Аханкара произлиза Прана; от тамастичния Аханкара произлизат Танматрите; от Танматрите произлизат грубите елементи; от грубите елементи произлиза грубата вселена. Умът не е нищо друго освен Аханкара, идеята за „Аз“. Наистина е трудно да се избегне тази идея за „Аз“. Умът винаги привързва себе си към нещо обективно /Стхула/ /бел. пр. т.е. грубо/. Той не може да стои сам в себе си. Именно това е умът, който утвърждава идеята за „Аз“ в това тяло.

Идеята за умът е семето на дървото на ума. Филизът, който пръв изниква от семето на Аханкара е Буддхи /интелектът/. От този филиз се разклоняват много клони които се наричат Санкалпи.

ЛИНГА ШАРИРА И АНТАРВАХА ШАРИРА

         Умът е най-важната Таттва на Линга Шарира. Линга Шарира е астралното тяло или Сукшма Шарира /фино тяло/, което е свързано с физическото тяло чрез физическата Прана. То се отделя при смъртта от физическото тяло и пътува към Сварга или небето. Тъкмо това е тялото, което прави Авагамана (идването и отиването). Това тяло се разтваря при Видеха Мукти (безтелесно освобождение).

Има разлика между Линга Шарира и Антарваха Шарира. Линга Шарира е астралното тяло със седемнадесетте Таттви, а именно петте Карма Индрии, петте Гняна Индрии, петте Прани, Умът и Буддхи. Антарваха Шарира е много чисто. То е изпълнено със Саттва /чистота/. То е свободно от Раджас и Тамас /страст и невежество/. Именно с това тяло Йоги преминава от едно тяло в друго тяло (Паракая-Правеша). Лила, чрез милостта на Сарасвати, излязла от физическото тяло и пътувала до висшите светове с Антарваха Шарира. Ще откриете това в Йогавасища. Шри Шанкарачаря, Раджа Викрамадитя, Хастамалака и Тирумулар са имали Антарваха Шарира. С помощта на това специално чисто тяло, те са преминавали в телата на други личности. Йоги с Антарваха Шарира има Сат-Санкалпа или Суддха Санкалпа /бел.пр. чиста мисъл/.

УМЪТ Е ФИНА МАТЕРИЯ

Умът не е грубо нещо, видимо и веществено. Неговото съществуване не се вижда никъде. Неговата величина не може да бъде измерена. Той няма нужда от пространство, в което да съществува.

Умът и материята са два аспекта, също както обект и субект, от едно и също нещо – всепълният Брахман, който е нито едното от двете и въпреки това включва и двете. Умът предхожда материята. Това е Веданта теорията. Материята предхожда ума. Това е научната теория.

Умът може да бъде взет за нематериален единствено в смисъл, че няма характеристиките на грубата материя. Но той също не е и нематериален в смисълът, в който Брахман /Чистият Дух/ е. Умът е фина форма на материя и следователно е подбудител на тялото. Умът е съставен от фина, Саттвична, Апанчикрита /която не е преминала през петорното разпадане/ Танматрична материя. Умът е изцяло електричество. Според Чхандогя Упанишада, умът е съставен от най-фината част от храната.

Умът е материален. Умът е фина материя. Това разграничаване се прави според принципа, че душата (бел.пр. Атман) е единственият източник на интелигентност; тя е самодостатъчна; тя свети със своя собствена светлина. Но органите (умът и сетивата) извличат своите принципи на активност и живот от душата. Сами по себе си те са безжизнени. Ето защо душата е винаги субект и никога обект. Манас (бел.пр. умът) може да бъде обект на душата. И това е кардинален принцип във Веданта, че това, което е обект за определен субект е без интелигенстност (т.е. Джада). Дори принципът на себе-осъзнаването (Ахам Пратяк-Вишаятва) или Аханкара е неинтелигентен; той не съществува чрез своята собствена светлина. Той се възприема като обект от душата.

МЕНТАЛНОТО ТЯЛО

Също както физическото тяло е съставено от солидна, течна и гаообразна материя, подобно и умът е съставен от фина материя с различна степен на плътност с различна бързина на вибрациите. Раджа Йоги прониква през различните слоеве на умъ чрез интензивна Садхана (бел.пр. лична практика).

Менталното тяло се различава при различните хора. То е съставено от по-груба или фина материя според нуждите на повече или по-малко развитото съзнание, което е свързано с него. При образованите хора, той е добре очертан; при неразвитите, той е мътен и недобре очертан.

Има няколко зони или слоя в менталното тяло, точно както има различни части на мозъка, които отговарят за различни типове мисли. При силен гняв целият ум е покрит с черния нюанс на злобата и на злата воля, което се изразява като спираловидни черни кълба, от които се изстрелват огнени стрели, търсейки да наранят този, към когото е изпитан гневът.

ВИДОВЕ УМ

Всеки човек си има собствен ментален свят. Всеки е напълно различен от другите по начина си на мислене, темперамент, вкус, менталност, физически характеристики, и т.н. Човек се различава и психически от всеки друг, въпреки че може да има известно сходство по между им. Наблюдавай внимателно носът, ушите, устните, очите, веждите, подредбата на зъбите, раменете, ръцете, пръстите, пръстите на краката, погледът, гласът, походката, начинът на говорене, и т.н., на различните хора. Ще намериш огромни различия между всеки две личности. Дори линиите на дланта се различават. Няма две еднакви листа. Многообразието на красотата на творението.

Има различни видове ум. Бенгалският тип ум е емоционален и подходящ за отдаване и изкуство. Мадраският тип ум е интелектуален и е изкусен в математиката. Пунджабският тип и махаращранският тип ум са рицарски. Бенгал е дал емоционални светци, Бог Гауранга или Чайтаня Махабрабху, Шри Рамакришна Парамахамса Дева, и т.н. Мадраският тип ум е дал интелектуални философи като Шри Шанкара и Шри Рамануджа. Пунджаб е дал Гуру Нанак, Гуру Говинд Сингх, и т.н. Садханата и видът йога варират в зависимост от вида на ума, темперамента и възможностите. Вкусовете също се различават. Гледката на една риба предизвиква изключителна радост в бенгалеца. Видът на тамаринд и чили възбужда езико-гълтачния нерв на мадрасеца. Гледката на плодовете на дървото палмира възбужда тамилците от Цейлон и им носи голяма радост. Гледката на месо носи специфична радост на месоядеца. Не е ли мистерия това, че обектът се намира вън от нас, а слюнката се появява на езика при вида на обекта. Понеже преживявате това всекидневно, то не ви прави впечатление. Умът е много мистериозен. Също и Майа.

Дори и безкрайно висшият ум си остава ум и има същия характер като умът на всеки друг човек.

РАЗМЕРЪТ НА МЕНТАЛНОТО ТЯЛО

Умът е атомичен (Ану, бел.пр. т.е. малък) според школата на Няя; е всепроникващ (Вибху) според школата на Раджа Йога на Махариши Патанджали; е от среден размер (същия размер като физическото тяло) според школата на Веданта.

МЕНТАЛНАТА АУРА

Умът има аура (ментална аура или психична аура). Аурата е Теджас, сияние или хало, което се излъчва от ума. Аурата на тези, които са развили своят ум е изключително лъчиста. Може да премине големи разстояния и да въздейства благоприятно на голям брой хора, които са под нейно влияние. Духовната аура е по-могъща от психичната и праничната аура.

ВЛИЯНИЕТО НА СИЛНИЯТ УМ ВЪРХУ СЛАБИТЕ УМОВЕ

         Силният ум влияе на слабите умове. Хиптонизатор със силен ум може да хипнотизира дузина момчета със слаби умове.

Има измежду нас такива, които са по-сензитивни от другите. Като организъм, техните тела са по-фини и по-сензитивен строеж. Тези хора, общо казано, са повече или по-малко под влияние на менталността на другите, с които влизат в контакт, в чиято компания се намират.

Този, които е пречистил своя ум, става център на сила. Всички по-малко чисти, слаби умове, биват несъзнателно привлечени към пречистеният, по-големият ум, защото те получават мир, сила и мощ, от по-големият и чист ум.

Забележете въздействието на високо развития ум върху по-малко развития ум. Невъзможно е да се опише какво е да бъдеш в присъствието на Учител или развит адепт. Да седите в негово присъствие, въпреки че той едва проронва дума, е вълнуващо усещане, както когато вдъхновенията докосват ума ви. Това е необикновено преживяване.
Ако трябва да пиете вода от шепите си, ще трябва да наведете тялото си. По същия начин по-слабият ум ще трябва да се преклони (в смирение) пред по-развития ум, ако желае да придобие неговите добродетели. Мисълта трябва да бъде тиха и спокойна. Само тогава ще можете да получите просветления. Единствено при такива условия благите влияния на висшия ум могат да достигнат по-низшия. В подобни спокойни състояния на ума можете да общувате с Бог. Състоянията на планиране, гняв и депресия – всички те разстройват ума и са препятствия по пътя към Бого-реализацията.

УМЪТ Е ПОСТОЯННО ПРОМЕНЯЩ СЕ

Умът не е нищо друго освен колекция от Самскари (бел.ред. непроявени тенденции, впечатления). Не е нищо друго освен сбор от навици. Не е нищо друго, освен сбор от желания, възникващи при контакт с различни обекти. Той е също и сбор от чувства, причинени от ежедневните безпокойства. Той сбор от представи за различни обекти. И сега, всички тези желания, идеи и чувства постоянно се променят. Някои от старите желания и чувства непрекъснато напускат своето хранилище, умът, и нови идват на тяхно място.

Тази непрекъсната промяна по никакъв начин не се намесва в хармонията на умствените операции. Само някои от старите желания, идеи и чувства напускат. Тези, които остават, работят в здравословно сътрудничество и съгласие с новопристигащите. Старите привличат с голяма сила новите. Те работят заедно в хармония и тази хармония поддържа идентичността на менталното съществуване.

Умът се изгражда не само през деня, а постоянно, всеки един момент. Всяка минута той променя своите цветове и форма като хамелеон. Той е много Чанчала (вълнуващ се) и Астхира (нестабилен) – (Гита, VI-26) . Умът се променя непрекъснато. Вие натрупвате нови впечатления всекидневно. Вашите вярвания и съвест от 1932 г., както и способността за различаването на правилното от грешното, ще бъдат различни през 1942 г. Умът еволюира чрез опит. Светът е най-добрият учител или Гуру.

Според нивото на неговото знание, съвестта на човека се изгражда и променя през времето според промяната на неговите възгледи, в светлината на новото знание придобито впоследствие. Съвестта са нашите убеждения, до които сме стигнали несъзнателно или чрез разсъждение. Съвестта на детето или на дивака е напълно различна от тази на зрелия цивилизован човек, а дори и сред цивилизованите хора, знанието варира толкова много, че техните съвести определят различни линии на поведение. Съвестта на Саттвичния човек значително се различава от тази на Раджастичния човека. Съвестта на Саттвичния човек е много, много чиста и неопетнена.

ЧЕТВОРНИЯТ УМ ИЛИ АНТАХКАРАНА ЧАТУШТАЯ

Антахкарана е термин, използван от Ведантистите, които включва ум, Буддхи (бел.пр. интелект), Читта (бел.пр. памет) и Аханкара (бел.пр. „аз“-съзнанието). Когато се използва в широк смисъл означава вътрешният инструмент. „Антах“ означава вътрешен; „Карана“ означава инструмент. Той е вътрешният инструмент (за разлика от термина Бахя Карана, външният инструмент или сетивата, т.е Индриите) чрез които вие усещате, възприемате, мислите и стигате до заключения.

Аханкара е произлязал от Притхви-Танматра. (Танматрите са Сукшма Бхути, или фини елементи. Петте груби елемента произлизат от петте фини елемента, Танматрите). Читта е произлязал от Джала-Танматра (бел.пр. джала – вода); Буддхи от Агни-Танматра (бел.пр. агни – огън); умът от Ваю-Танматра (бел.пр. ваю – въздух); сърцето от Акаша-Танматра (бел.пр.  акаша – пространство).

Умът е Четана (интелигентен) в сравнение със сетивата. Но е джада (неинтелигентен) сравнен с Будххи (интелекта). Санкхя Буддхи или Буддхи от Санкхя философията е воля и интелект в едно. Някои поставят Читта под ума и Аханкара под Буддхи.

Манас, Буддхи, Читта и Аханкара са само вритти-бхеди или функционални аспекти на ума. Умът възприема всичко като свои обекти и се разпростира от миналото, настоящето до бъдещето; той е един и същ, но има различни функции. Вие сте Съдия, когато упражнявате своите съдийски правомощия в съда. Вие сте готвач, когато работите в кухнята. Вие сте президент, когато седите на президентския стол. Вие сте същия човек, но функционирате по различен начин и ви наричат с различни имена, според съответните функции. Подобно, когато умът прави Санкалпа-Викалпа (волеизява или съмнение), се нарича Ум (бел.пр. т.е. Манас); когато различава и решава се нарича Буддхи; когато си приписва разни неща, той е Аханкара; когато е хранилище на Самскари и семето на паметта, той е Читта; също и когато извършва Дхарана (бел.пр. концентрация) и Анусандхана (бел.пр. размишление върху Брахман).

Кой дава хладината на водата, топлината на огъня и подвижноста на въздуха? Тези качества са им присъщи по природа. По същия начин, умът има своя Свабхава (бел.пр. вътрешна природа) да тича подир обектите, Буддхи да различава, Аханкара да себе-утвърждава и отъждествява, Читта да мисли (Смритти) върху тези обекти, с които  Ахамкара се е отъждествил.

Когато умът работи, паралелно с него работят и Буддхи и Ахамкара. Умът, Буддхи и Ахамкара работят в добро сътрудничество. Умът прави Санкалпа-Викалпа (бел.пр. т.е. колебае се). Той мисли дали едно нещо е добро и лошо. Буддхи идва, за да определи. Именно Буддхи е този, който различава Вишая (бел.пр. обектити на сетивата) (Нисчаятмика (бел.пр. с твърдо убеждение), Вявасаятмика (бел.пр. с твърдост и решителност).

Сварупа (бел.пр. собствената природа) на ума е мисълта. Умът е Санкалпа-Викалпатмака (бел.пр. фантазен). Той е Вякаранатмака (бел.пр. граматичен, в смисъл на словесен), когато отправя решенията на Буддхи, посланията на Буддхи, към органите на действие за изпълнение. Умът селектира, приема и отхвърля.

ФУНКЦИИТЕ НА УМА

Сетивност, мисъл и проява на воля (бел.пр. намерение) са трите функции на ума. Познание, желание, възнамеряване са трите ментални процеса.

Умът има три състояния, а именно активно, пасивно и неутрално. Умът винаги иска различни и нови усещания. Той се отвращава от монотонността.

Законът на Асоциациите, Законът на Продължителността и Законът на Относителността са трите принципни закона на ума.

Това са характеристиките на ума, а именно промяна (Паринама), активност (Чешта), подтискане (Ниродха), възнамеряване на действия (Шакти), физически живот (Дживана), охарактеризиране (Дхарма).

Мислене, планиране, чувстване, знаене са различни активности, които текат в ума. Понякога вие планирате. Понякога чувствате. Понякога се опитвате да узнавате. Понякога мислите сериозно. Понякога възнамерявате (бел.пр. имате воля за нещо). Възнамеряването (волята) извиква на сцената всички ментални способности. Вие трябва чрез интроспекция /бел.пр. себенаблюдение/ да знаете какво точно се случва във всеки момент в ума.

АСПЕКТИ НА УМА

Съзнателен ум или обективен ум, подсъзнателен ум или субективен ум (читта) и свръхсъзнателен ум са три аспекта на ума. Вие виждате, чувате и четете с обективния ум.

Сетивният ум, рационалният ум и интуитивният ум са три аспекта на ума според друга класификация на западни философи.

Сърцето е седалище на четирите татви (реалности) – прана, ум, аханкара и Атман. Съгласно Веданта, седалището на ума е сърцето. Агна чакра, която се състои от два лотоса, и която приблизително се намира в пространството между двете вежди, е седалището на ума според школата на Хатха йога.

СЕДАЛИЩЕ НА УМА

Умът притежава множество способности и центрове, като работи посредством съответните физически центрове в мозъка. Умът, Буддхи и разбирането са в Линга Шарира; но те работят чрез съответните центрове във физическия мозък. Мозъкът не е ум, както западните хора смятат. Умът има свое седалище във физическия мозък. Той получава изживявания за тази физическа вселена чрез вибрациите на мозъка.

Един цар, въпреки че има пълната власт над цялата своя територия, въпреки че цялото царство му принадлежи, има специални места отредени за негова резиденция. Той има прекрасен палат в столицата

КАКВО Е УМЪТ?

и друго красиво, великолепно здание в Майсур или Маунт Абу за престоя му през лятото. При това, въпреки че прониква тялото изцяло, умът има три места, където пребивава по време на трите състояния – джаграт, свапна и сушупти. Седалището на ума при дълбоко заспиване е сърцето. При сънуване, седалището на ума е вратът. В будно състояние, седалището на ума е дясното око или агна чакра. Просто отбелязвате какво правите в алочана (задълбочено мислене). Поставете пръст върху брадичката си, извийте врата надясно, обърнете погледа си към мястото между двете вежди и тогава започнете да мислите усилено върху настоящия проблем. Това показва, че седалището на ума е агна чакра.

УМЪТ НЕ Е АТМАН

На Запад, психолозите допускат сериозна грешка, когато казват, че съзнанието е функция и атрибут на ума. Само чит или Атман може да бъде чисто съзнание само по себе си. Умът заимства своята светлина от време на време от своя източник – Атман, Светлината на светлините или Слънцето на слънцата и блести непостоянно като съзнание, като позлатена боя върху месинг. Умът заимства своята светлина и сила от Брахман, източникът (Йони), точно както кованото желязо заимства своята топлина и блясък от огъня. Умът е джада или неинтелигентен, но изглежда като интелигентен, защото заимства светлина от Брахман, точно както водата изложена под лъчите на слънцето заимства топлина от него.

Умът може да извършва само едно нещо в едно и също време. Той е ограничен (паричхинна). Той е джада. Той е следствие (каря) на Саттва Гуна. Той е винаси (нетраен). Той е чанчала (постоянно променлив). Той е съвкупност от идеи, самскари, навици, импулси и емоции. Той заимства светлина от адхистхана (основен субстрат), Брахман. Вие не можете да контролирате ума. Мислещият е нещо различно от мисълта.

Умът не работи при дълбок сън. Вие винаги казвате: “Моят ум”, като че ли умът е един от вашите инструменти, точно както вашия бастун или чадър. Следователно, умът не е самостоятелно блестящ Атман.

Дори в случаи на делириум, или в случаи, в които настъпва парализа на умствените дейности, когато човек губи памет или други способности частично или изцяло, “Той” остава. “Азът” съществува (Ахам Ашми). Умът изглежда, че е точно толкова ваше притежание и извън вас, колкото и крайниците, дрехата която носите или сградата, в която живеете. Следователно, умът е нещо различно от “Азът”.

Умът напипва в мрака. Той забравя всеки миг. Той се мени всяка секунда. Ако храната бъде преустановена за няколко дни, той не може да мисли правилно. Умът не работи при дълбок сън. Той е пълен с нечистотии, васани и тришни (копнежи). Той се обърква при гняв. При страх, той трепери. При сътресение, той потъва. Как тогава можете да вземате ума като чистото Себе?

Манас е орган на усещането и мисълта. Инструментът трябва да бъде под контрола на някой, който го използва. Джива или човешката душа не е диригент на ума, защото виждаме, че обикновените хора не могат да контролират ума си. Те просто се люшкат насам-натам от незначителните рага и двеша, емоции и страх. Следователно, трябва да съществува някакво друго Същество, което е Диригент на ума. Кое е това същество? Той е манасах пати (Господар на ума), антарямин, Кутастха Брахман.

Точно както вие виждате дървото пред вас, трябва да има някой, който да вижда и знае какво се случва в ума на дживите. Този някой е Кутастха. Кутастха е Самият Брахман. Има пречка пред вас. Той не може да види самия себе си. Необходими са инструмент, око и някой виждащ. Ако кажете, че пречката може да види самата себе си, тогава има кармакартритва-бхава-виродха. Това е логически абсурд. Следователно, трябва да приемете, че има таен Сакши на ума, който е неизменен, непроменлив, вечно знаещ, винаги познаващ субект. Той забелязва мотивите и измененията, които възникват в ума на дживите.

Ишвара или Сагуна Брахман (Личния Бог) има пълно съзнание на Ниргуна Брахман. Това е Неговата сварупа-лакшана. В същото време той притежава пълно космично съзнание. Той знае какво се случва във всеки ум.

Съзнанието по същество или Абсолютното Съзнание е общо за всички.  Това чисто съзнание е едно. То е кутастха чайтаня. Всички дейности на ума, всички изменения, които възникват в умовете на всички се представят пред общото съзнание, което е свидетел на умствените вритти. Въпреки, че съзнанието е едно, когато Рама е ужилен от скорпион, само Рама усеща, а не неговия приятел Кришна, който стои близо до него. Антахкарана или умът е различен за всеки индивид. Именно антахкарана ограничава човека, който в действителност, е идентичен с Брахман или Върховната Душа! Тази идентичност е осъзната, когато аварана или булото на невежеството се премахне.

Умът е обект на възприемане за Брахман. Атман директно познава всички явления на ума, а именно желания, въображението, колебания, вяра, безверие, срам, интелигентност, страх, т.н. Той остава Себе си напълно необвързан и непроменен като вездесъщия етер, като кристал, който отразява различни по цвят предмети, като слънцето.

АТМАН – ИЗТОЧНИКЪТ НА УМА

Манас, който се разширява чрез санкалпи и викалпи, се поражда с Брахман като негова причина. Формата, която безкрайният Атман (Висшия Дух) приема чрез санкалпа е Манас (ум). Той първо обръща гръб на разграничаването и така се заплита в гънките на васаните на обектите. Основният субстрат, адхистхана на ума, източникът или основата за ума е Атман или Брахман или Абсолютното съзнание. Силата на силите, която дава сила на ума, Светлината на светлините, която хвърля светлина върху ума, Пророкът на пророците, който вижда мотивите и движенията в ума, Опората на опорите, върху които умът отпочива в съня е БРАХМАН.

“Ом кенешитам патати прешитам манах – Заставен и насочван от кого  умът се стреми към своите желани обекти?” (Кенопанишад). На тази Сила на силите аз се прекланям с ръце в молитва. Тази Сила на силите Съм Аз (Сохам, Шивохам).

Това Недвойнствено Върховно същество, което пребивава в стаите на вашето сърце като Антарямин или вътрешен владетел или управител или Сутрадхара или Сакши (мълчалив свидетел), Антаратман (вътрешна същност), което няма начало, среда или край, което е източникът на този свят, Ведите, тяло, ум, индрии и прана, което е всепроникващо, което е непроменливо, което е Една хомогенна същност (екараса), което съществува в миналото, настояще и бъдеще, което е самодостатъчно (сваямбху), което е независимо (сватантра) и което огрява сам себе си (сваям-джйотиш) е Бог или Атман или Брахман или Пуруша или Чайтаня или Бхагаван или Пурушоттама.

По време на сън, вие сте великолепна, лъчиста светлина. Откъде идва тя? От Атман. Светлината, която присъства в съня ясно показва, че Атман е себесветещ (сваямджйотиш, свапракаша).

Бог е Истина. Бог е Любов. Бог е Светлината на светлините. Бог е Мир. Бог е Познание. Бог е въплъщение на Блаженството. Бог е сат-чит-ананда – Абсолютно съществуване, Абсолютно знание и Абсолютно блаженство. Бог е Вечност. Бог е Безсмъртие. Бог е Безграничност. Бог е авинаси, Върховен васту. Бог е всепроникваща същност или субстанция. Бог е единственият сара васту. Бог е безгранична красота.

Бхагаван е синоним за Бог. Този, който притежава шестте качества, а именно гняна (мъдрост), вайрагя (безпристрастие), яша (слава), айшваря (божествени сили), шри (благосъстояние) и дхарма (добродетелност) в тяхното най-пълно измерение е Бхагаван.

Според Ваю Пурана, “Всезнанието, удовлетворението, вечното знание, независимост, постоянно наличие на сила, безграничност на силата – тези шестте се казва, че са аспекти (анги) на Великия Бог.”

Сарвагнятва (всезнание, познание за всички светове, техните дживи и карми), сарвесваратва (върховно владение над всичко, силата да се разпределят плодовете на всички дживи), сарвантарямитва (вътрешен контрол на всички имена и форми и всички индрии и умове), сарвакаранатва (причината за сътворението, съхранението и разрушението на всичко), сарваниянтритва (извършване на всичко без провала на нияма), сарвакартритва (извършване на всички действия), сарвасактиматва (всемогъщество), сватантратва (абсолютна независимост) са осемте качества на Бог.

“Познание, без желания, силата на контрола, пречистващо действие, истина, прошка, издръжливост, съзидание, Познание на Себето, и субстрата на всички дейности – тези десет неизменими (авяя) качества винаги живеят във Великия източник на всичко добро.”

Срищи (съзидание), стхити (запазване), самхара (разрушение), тиродхана (забулване) и ануграха (блаженство) са петте вида действия (панчакрити) на Бог.

Бог е ниямака (владетел), антарямин (този който познава сърцето), а също и прерака (подтиква към действие).Той помага на садхака по многобройни начини, именно чрез сънища, вътрешния глас, като говори чрез устата на други в ежедневните разговори и при съвет от приятели.

Нития сукха (вечно блаженство), парама шанти (върховен мир), нития трипти (вечно удовлетворение), безгранично щастие, акханда сукха (несломима радост) могат да бъдат притежавани само в Бог. Постигнете това Божествено съзнание или себереализация или даршана на Бог чрез ананя бхакти или вичара. Това е целта на живота. Това е вашето най-висше морално задължение. Всички други задължения са второстепенни.

Същността на индриите е ума; същността на ума е буддхи; същността на буддхи е аханкара (егото); същността на аханкара е джива (индивидуалната душа). Брахман или суддха чайтаня е утробата или йони или адхистхана или субстрата на всичко. Той е сакши или свидетел на всичко.

Атман е стопанинът на голяма фирма, на умствената фабрика. Буддхи е управителят. Умът е главният чиновник. Главният чиновник има за изпълнение две длъжности. Той получава преки заповеди от управителя и също така трябва да надзирава работниците. Дори и така, умът има две длъжности. Той има връзка с Буддхи, управителя и карма-индриите, работниците.

Умът е по-вечен от речта. Буддхи (интелекта) е по-вечен от ума. Аханкара е по-вечен от Буддхи. Джива чайтаня (абхаса, отразена интелигентност) е по-вечна от аханкара. Атман или кутастха е по-вечен от джива чайтаня. Няма нищо по-вътрешно от Атман. Той е панипурна (всеизпълнен).

Когато, анализирайки своя собствен ум, се окажете лице в лице с нещо, което никога не се разрушава, нещо което по своята собствена същност е вечно чисто, съвършено, осветява само себе си и е неизменно, повече няма да бъдете отчаяни, или нещастни.

Съществува само една Същност. При нея няма повторение (екамева адвитиям брахма). Тя е ананта, неопетнена, винаги чиста и парипурна. Медитирайте върху Нея без колебания на ума и освободете себе си от всички болки с истинско спокойствие на ума. Бидейки твърде нереална, аханкара ще загине посредством усилия.

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА УМА

Каква е природата на Атман или Брахман? Тя е сат-чит-ананда. Атман е вяпака. Тогава, кое е това, което ограничава проницателността на индивидуалната душа? Това е единствено умът. Този факт доказва съществуването на вътрешен инструмент, умът.

В коментара върху Брихадараняка, Шри Шанкара предоставя две доказателства за съществуването на манас.

Едното е, че именно манас прави възможно предаването на цялото знание чрез сетивата. То се нарича сарва карма вишая йога. Сетивното познание е плод на връзката между ума и сетивните органи. Поради това няма едновременност при знанието от впечатленията получени от различните сетивни органи. Хората казват: “Умът ми беше някъде другаде. Не съм видял това.” Невъзможността на тази едновременност на знанието посредством различните сетивни органи е показател за съществуването на ума.

Душата е неизменният фактор. Между Атман и органите на сетивата, е необходимо свързващо звено. Ние трябва да признаем съществуването на вътрешен орган (ума), чрез чието внимание и невнимание, се случва възприемането. Ако не допуснем този вътрешен орган, резултатът би бил или постоянно възприемане или постоянно невъзприемане – първото се случва когато има връзка на Атман, сетивото (индрия) и обекта (вишая), трите съставляват инструментите на възприемането. Ако, при свръзката на тези три причини, не последва въздействие, тогава се случва постоянно невъзприемане. Но, случаят не е нито едното, нито другото. Следователно трябва да признаем съществуването на вътрешен орган от чието внимание (авадхана) и невнимание (анавадхана) възприемането и невъзприемането се случват. Това е аргументът в полза на съществуването на антахкарана или ума.

Друго доказателство е способността за преценка, която притежаваме. Някой, когото не можем да зърнем ни докосва; и ние правим догадки кое е лицето. Обаче, простият допир не може да ни накара да осъзнаем този факт.Способността, с която правим подобно заключение е манас.

СПЕЦИАЛНОТО ЗНАНИЕ, КОЕТО ОТЛИЧАВА ЧОВЕКА ОТ ЖИВОТНОТО

Едно животно не е способно да “опознае себе си.” То има само физическо съзнание. То няма самосъзнание. Животното чувства притеснение и болка. То не е способно да анализира своите собствени умствени състояния. Човекът не само че “знае”, но той “знае, че знае.” Това е или умствено съзнание или самосъзнание. Човекът не само че “чувства” или “усеща” неща, но той притежава думи за да изрази своите чувства и усещания. Той може ясно да опише чувствата си. Може да мисли за себе си като ги преживява. Той може да отдели себе си от усещането за чувството. Може да мисли: “Аз чувствам; Аз чувам; Аз виждам; Аз помирисвам; Аз вкусвам; Аз действам; Аз се радвам,”

“Знам тази книга.” “Знам също, че знам тази книга.” Това е самосъзнание присъщо само на човешкото същество.

В полицейското управление, Chaprasi (полицай) удря десет пъти по портата. Звукът вибрира и преминава в ушите на хората и животните. Животните също чуват десет пъти удара. Но човекът ги брои и знае чрез своя Буддхи: “Сега е десет часа.” Той има вишеша гняна (специално знание); докато животните имат саманя гняна (обикновено знание). Именно това специално знание разграничава човека от животното. Ахара (храна), нидра (сън), бхая (страх) и майтхуна (съвкупление) са общи за двата вида. Чрез вишеша гняна той разпознава правилно от грешно, добро и лошо, какво да прави (картавя) и знае какво да не прави (акартавя).

ЧЕТИРИТЕ ИЗТОЧНИКА НА ЗНАНИЕТО

Вдъхновение, откровение, прозрение, интуиция, екстаз, божествено виждане и парамананда състояние /бел.пр. върховно блаженство/ са седемте нива на знанието. Има четири източника на знанието, а именно инстинкт, разум, интуиция и свръх интуиция или Брахма-Гняна.

ИНСТИНКТ

Когато една мравка пълзи по дясната ви ръка, лявата ръка автоматично се движи към дясната за да отстрани мравката. Умът не разсъждава тук. Когато видите скорпион пред крака ви, автоматично отдръпвате крак. Това се нарича инстинктивно или автоматично движение. Когато пресичате улица, вие инстинктивно движите тялото си за да се защитите от колите! Няма никакви вритти в подобно механично движение.

Инстинктът се открива при животните и птиците. При птиците, егото не възпрепятства свободния божествен поток и божествена игра. От това следва, че работата, която извършват посредством своите инстинкти е по-съвършена от тази на човешките същества. Забелязвали ли сте превъзходната работа, която птиците извършват при строежа на прекрасните си гнезда?

РАЗУМ

Разумът е по-висш от инстинкта и се намира само при човешките същества. Той събира факти, обобщава, разграничава причината от следствието, следствието от причината (априорни и постериорни методи) предпоставките от заключенията, предложения от доказателства.  Той прави заключение, решава и извършва преценка. Той ви води безопасно до вратата на интуицията и ви оставя там.

Доверието, разсъждението, знанието и вярата са четирите важни психични процеси. Първо вие имате доверие на лекаря. Отивате при него за да диагностика и лечение. Той извършва пълен преглед и предписва определени лекарства. Взимате ги. Разсъждавате: “Болестта е

еди-каква си. Лекарят ми даде желязо и йодид. Желязото ще подобри кръвта ми. Йодидът ще стимулира лимфната система и ще абсорбира отделянето и растежа в черния дроб. Така че трябва да го взема.”

След което, болестта е излекувана, в следствие на тези лекарства за един месец. След това вие придобивате знание и пълна вяра в ефикасността на лекарствата и професионализма на лекаря. После препоръчвате на приятелите си този лекар и неговите лекарства.

ИНТУИЦИЯ

Интуицията е духовна анубхава. Знание чрез работата на карана-шарира е интуиция. Шри Ауробиндо я нарича свръх-ум или Супраментално съзнание. Съществува пряко възприемане на истината (пратякша) или непосредствено познание чрез самадхи. Познавате нещата посредством проблясване. Професор Бергсон проповядва за интуицията във Франция, за да накара хората да разберат, че има друг по-висш източник на познание от интелекта. При интуицията изобщо няма процес на разсъждаване. Тя е пратякша. Интуицията превъзхожда разума, но не му противоречи. Интелектът води човека до вратата на интуицията и се връща назад. Интуицията е дивядрищи. Тя е гняна чакшу. Духовните проблясъци и прозрения за истината идват чрез интуицията. Вдъхновението, откровението, духовното прозрение идват чрез интуицията.

АТМА – ГНЯНА

Атма-Гняна е над интуицията. Тя превъзхожда карана–шарира Тя е най-висшата форма на Познание. Тя е единствената Реалност.