„Това ли е всичко?“ –
въпросът, който изниква след като гледате анимацията по-долу е достатъчна мотивация, за да започнете медитативна практика
Какво има вътре? Кой съм аз? Може ли умът да спре своя забързан ход?…
„Откъде идвам и накъде отивам? Това е онзи огромен и необхватен въпрос, който е общ за всички нас.
Науката не може да му даде отговор“ М. Планк
Кратко описание на медитациите, които правим при нас:
* „Випасана“ означава „да погледнеш света от различен ъгъл“. Проста и мощна техника за овладяване на ума, чрез наблюдаване на дъха и сетивните усещания. Известна още като Дзадзен. Широко използвана техника от целия будистки свят, тъй като се твърди, че с тази техника Гаутама Буда е постигнал просветлението си.
* „Надабрахма“ е медитация за хармонизиране на енергията и събуждане на латентните сили в човека. Нейния първоизточник са манастирите в Тибет. „Нада“ означава поток, в случая се подразбира звука, който използваме при тази техника.
* „Кундалини“ е медитация за раздвижване на енергията в нас и осъзнаване на нейните разнообразни прояви. Включва динамична част, при която тялото се освобождава от блокажите, давайки израз на спонтанното движение, което извира отвътре. Завършва с осъзнаване.
* „Звуците на чакрите“ е медитация за фина настройка на енергийните центрове чрез използване на звук. Използва се потенциала на собствения глас за събуждане и хармониране на чакрите на енергийното тяло. Правят се три цикъла по седемте чакри със звук и концентрация върху всеки център. Завършва с осъзнаване.
а***
История на медитацията в 3 минути 🙂
„Промени мислите си и ще промениш света!“
Относно медитацията:
„Медитацията /дхяна/ бива два вида – сагуна /с качество/ и ниргуна /абсолютна/. Сагуна медитация е тази, при която обекта се характеризира чрез отличителни качества като цвят, форма, фигура и т.н., докато ниргуна се описва като абсолютна, т.е. без подобни характеристики.“ Този цитат от Горакшанатх дава двата основни „вида“ /или по-скоро етапа/ медитация, които се практикуват – с обект и без обект /ниргуна/. Ниргуна, медитация върху Абсолюта, е извън обсега на нашите възможности и тя е следствие от другия вид медитация, при която използваме някакъв обект, външен или вътрешен, за фокус на ума. Всички медитации, които се намират и практикуват масово са от този вид. Това важи също и за медитациите, които практикуваме в нашия център. „Обектът“, който използваме е или дишането или звукът или външен обект като пламъка на свещ и т.н.
Техниките за медитация, по наше мнение, помагат за постигането на същинската медитация. Тя се случва спонтанно и това е тишината, която настъпва в редките моменти на нашия живот, когато няма мисловен поток, а само чисто осъзнаване на настоящия момент, придружено с безусловна любов и споделяне (виж откъса от разговор с Шри Нисаргадатта Махарадж по-долу). Това технически се изразява като „сливане на обекта и субекта“. Един цитат от Кришнамурти може да ни даде идея за това състояние: „Ако си поставиш за цел да медитираш, това няма да е медитация. Ако си поставиш за цел да бъдеш добър, добротата няма никога да разцъфти. Ако култивираш смирение, то престава да бъде такова. Медитацията е като полъха, който влиза, когато отвориш прозореца; но ако нарочно го държиш отворен, ако нарочно го каниш да дойде, той няма никога да се появи. Медитацията не е пътят на мисълта, тъй като мисълта е хитра и има безброй възможности за самозалъгване, като по такъв начин пропуска пътя на медитацията. Подобно на любовта, и медитацията не може да се преследва като цел.“ …“ МЕДИТАЦИЯТА е едно никога несвършващо движение. Не можеш никога да кажеш, че медитираш или че отделяш определен период от време за медитация. Тя не е под твой контрол. Нейното благословение не идва при теб, защото си водил правилен начин на живот или си следвал някакъв установен порядък или морални норми. Тя идва само когато сърцето ти е наистина отворено. Отворено не с ключа на мисълта, нито пък обезопасено от интелекта, но когато е така отворено, както небето без облаци; тогава тя идва без твоето знание, без твоята покана. Но ти никога не можеш да я запазиш, да я задържиш, да я боготвориш. Ако се опиташ, тя вече никога няма да дойде отново: каквото и да правиш, тя ще те избягва…“
***
Въпрос: Какво е медитацията и как се използва?
Отговор: Когато си все още в началото на някои шаблонни медитации или молитви може да са ти от полза. Но за търсача на реалността има само една медитация – непреклонно отричане на подслонените мисли. Свободата от мислите сама по себе си е медитация.
Въпрос: Как се прави?
Отговор: Започваш с това да оставиш мислите да текат и ги наблюдаваш. Самото наблюдение забавя ума, докато той спре напълно. След като умът спре, поддържай го тих. Нека не ти става скучно от тишината, бъди в нея, потопи се по-дълбоко в нея.
Въпрос: Чувал съм за придържане към една мисъл, с цел другите да бъдат държани далеч. Но как да държим всички мисли далеч? Самата идея е също мисъл.
Отговор: Екпериментирай наново, не се занимавай с минал опит. Наблюдавай своите мисли и наблюдавай себе си, докато наблюдаваш своите мисли. Състоянието на свобода от мислите ще се случи и изведнъж и ти ще го разпознаеш чрез блаженството.
от „Аз Съм Това“ – Разговори с Шри Нисаргадатта Махарадж
***
Защо в крайна сметка медитираме?
„Крайната цел е просветлението. Какво е просветлението? Състояние на балансирано обединяване(сливане) между нашите две природи: чисто екстатично съзнание и нашето сетивно ангажиране с тази физическа земя. Това е определението за йога и целта на всички религии.
Еволюцията на преживяванията е сложно и лично пътуване, но има известен модел в него. Има 3 ясно отграничими стадия :
Първият е нарастването на тишината от редовното медитиране. Преживява се като нарастващо стабилно състояние на покой, щастие и екстаз(блаженство). Преди всичко, преживява се като вътрешна стабилност, която не се разклаща от външните преживявания. Вътрешната тишина е основата за понататъшни преживявания, които се улесняват от допълнителните авангардни практики на йога, които събуждат тишината на чистото екстатично съзнание, за да премине то в динамично състояние на нашата нервна система.
На второ място идва появата на екстатични преживявания на тялото и на външната среда. Това идва от събуждането на жизнената сила в тялото и постепенното рафиниране на сетивното възприятие. Чрез пранаяма (контролът и осъзнаването на дишането) и по други начини, медитацията се усилва, така че сетивата се отварят във вътрешна посока, което ни позволява да усещаме екстатичните енергии, които пътуват вътре и вън от нас. Можем да кажем, че тишината се движи в нас и това създава нов вид завладяващи преживявания. През този стадий, осъзнаването на божествения поток на живота се увеличава по един естествен път , което води до увеличено желание да навлезем и да се слеем със задълбочаващото се сетивно преживяване. Ни се отдаваме на процеса с напредването му, а това го ускорява.
Вторият стадий е като попадането в една безкрайна бездна от екстаз. Функционираме в света с нарастваща радост, с овладяването на нашето внимание от вечно присъствуващата красота, която се движи под повърхността на всички неща. За нас границите се разтварят.
Трето, нашето внимание започва по естествен начин да се фокусира във вечно присъстващата, ондулираща(идваща на прили и отливи) тишина във всички неща, ние се превръщаме в хармония. Това е преживяването на единство, свързване, просветление. Светът не изчезва. Той става прозрачен. Границите се превръщат във воали, тънко покриващи същността на живота, който ние започваме да разпознаваме като израз на нашата собствена природа. Можем ли да продължим да функционираме в света? Да, но нашите мотиви са различни от тези, които сме имали, когато сме се виждали като нещо отделно. Сега ние действуваме в интерес на по-обширното ни аз. Като правим това, може да изглежда, че сме станали не себични. Истината е че винаги действуваме за нашият интерес. Но нашето аз е станало универсално, така, че нашият интерес е за цялото човечество и за целия живот.
От началото на авангардните йога практики (и може би и преди това), ние можем да изпитваме много нюанси на тези състояния, в зависимост от динамиката на нашия уникален процес на пречистване.
Можем да изпитваме и всичките три стадия едновременно. С времето, започваме да разпознаваме казаните преживявания като пътни станции(спирки) по пътя към просветлението. Ще има да обсъждаме още много подстанции като навлизаме в авангардните йога практики. Тези спирки са ни полезни, за да поддържат пътуването ни, за да ни вдъхновяват в ежедневната ни практика. Спирките не са полезни, за да прокламираме: днес аз съм тук, по пътя към просветлението. Това наистина може да е така, но това има значение само ако сме ги отминали и нашето преживяване е станало постоянно и назабележимо. Когато преживяването стане естествено и нормално, тогава то става реално. Това е животът, както би трябвало да го живеем. Спирките се разтварят в пътя. Просветлението не касае толкова много спирките. Става дума за това да изпитваме удоволствие от това, че ставаме това, което винаги сме били.
Исус е казал: “Отнасяй се с другите така, както ти би искал те да се отнасят с теб”. Истината е, че всички други са ти. Така че това е не само добър морален съвет, то е и добър практически съвет. Въз основа на опита си(преживяванията си) започваме да разбираме, че другите това сме ние, когато вътрешните ни врати се отворят за божествената реалност вътре в нас.
Колко време отнема пътуването? Зависи главно от нас, от нашите предишни действия, които са предизвикали запушвания, залегнали дълбоко в нашата нервна система, и от това какво правим днес. Не можем да променим миналото. Но можем да направим много днес, за да оформим нашето бъдеще.
Никой друг освен нас не може да направи избора… „