резюмета от лекции "Въведение във Веданта философия" /2009 г./
Има много имена за тези, които практикуват в източните школи. „Шишя“ е ученикът, „гуру“ е учителят. Практиканта се нарича още садхак, а неговата практика садхана. Има различни класификации на учениците според тяхната подготовка и ниво за даден предмет. В първия стих на своята “Атмабодха”, Шанкара казва, че “този текст е съставен за тези който са готови, чиито грехове са отстранени чрез аскетизъм, които са спокойни, свободни от желания и копнеещи за освобождение.”
Така че днес ще се спрем накратко върху качествата на ученика наречен още адхикари в школата на Веданта.
Във “Вивека Чудамани” се казва следното:
“Крайният успех в усилията на духовния ученик зависи изцяло от качествата на ученика. Помощни фактори, такива като времето и мястото, имат наистина отношение, но като цяло са второстепенни.”
Този стих казва едно нещо и то е: всичко изцяло зависи от ученика и от нищо друго. В духовния път често се случва нещата да забуксуват и тогава ученикът започва да обвинява външните обстоятелства, другите му пречат, дори писанията и учителите. Когато се стигне до такъв един момент, то единственото което може да се направи е да се обърне погледът навътре и да се търсят причините вътре.
Има търсачи, които чакат по-добри условия, по-добър учител и т.н., за да започнат своята практика.
“Учителят”, казва Шанкара, трябва “да бъде просветлен определено и със сърце пълно със състрадание като окена. Към такъв учител трябва да се насочи търсачът, за да се довери изцяло на негово ръководство”. А за ученика: “Ученикът трябва да има памет с достатъчно знания за външния и разбиране за вътрешния свят, да може да води дискусия и да отстоява своято позиция при среща с опоненти.”
Във Веданта не се разчита на наизустяване на текстове, водене на записки и пр. Каквото се схване на момента от казаното се схваща и разбира. Изисква се интензивност на вниманието и концентрация.
Има четири качества, които според Веданта определят кой е адхикари, т.е. готов за ученик и те са:
1. Вивека, различаване
2. Вайрагя, безпристрастност, непривързаност
3. „Комплекс от 6-те“ – шама, дама, упарати, титикша, шрадха, самадхана – спокойствие, себеконтрол, отдръпване, търпение, вяра, равновесие.
4. Мумукшутва, желание за освобождение
“Само този се счита за квалифициран ученик /адхикари/, готов за проникване във Върховната реалност, който притежава различаване, безпристрастност, качествата като спокойствие и т.н. и изгарящо желание за освобождение.”
ВИВЕКА е способността за различаване между реалното и нереалното, между истинското и фалшивото, между тленното и нетленното. Това е качество, което е необходимо във всеки едни момент от ежедневието ни, но е особено важно в духовната практика. Потенциално вивека има всеки, но не развита достатъчно. Обикновено ние преследваме някаква цел, за която вярваме, че ще ни донесе щастие, удоволствие. Но не проучваме нещата в дълбочина, хващаме се за повърхностното и… се разочароваме.
Когато могулите нахлуват в Индия се водят ожесточени битки с местните царе. При един от тези сблъсъци, мюсюлманите срещат сериозен отпор. Тогава техния военачалник се сеща за една хитрина – събира всички крави от района и ги пуска пред своите воиници, които тръгват в настъпление. Индииците, които почитат кравата като свещено животно, свалят своите оръжия и биват буквално прегазени. Това е един трагичен пример за липсата на различаване.
Различаването е функция на буддхи, интелектът, който е призван да различава, отсъжда, преценява и да взима решения. Когато интелектът страда от погрешни концепции, суверие и т.н., или с други думи е „замъглен“ човек реагира неадекватно на света и ситуациите в живота.
***
ВАЙРАГЯ обикновено се превежда като непривързаност. Вайрагя е плод на вивека, различаването и после вивека се засилва в резултат на придобитата вайрагя. Когато човек се убеди в илюзорността на определени неща, като задоволяването на сетивата заради самото удоволствие, тогава настъпва естествено отдръпване, безпристрастност по отношение на сетивните преживявания. Вайрагя, безпристрастността, абсолютно необходимо условие за напредъка в духовната практика. Това е състоянието, при което умът остава спокоен въпреки „поканата“ от страна на сетивата за участие в поредното сетивно приключение. Висшата форма на вайрагя е тази при която умът остава спокоен и независим от трите гуни – саттва, раджас и тамас.
Вивека и вайрагя са като двата педала на колелото – взаимно си помагат и ученикът има нуждата от тях, за да напредва в своята садхана.
***
Спокойствието на ума, когато почива върху съзерцанието на Целта, след като многократно се е освобождавал от хаоса на сетивните обекти, чрез процеса на постоянно изследване на техните дефекти се нарича Шама.
ШАМА – спокойствие, тишина е първото от шестте качества. Тишина на ума. Само когато я има, умът е способен да медитира.
Постига се с практикуването на трите марги – Карма, Бхакти и Гняна йога.
***
ДАМА – Управляването на органите за познание и действие и поставянето им под контрол се нарича дама, себеконтрол.
Сравнено с шама, дама има отношение повече към външния свят, това е повече контрол, когато сме в света, докато шама е контролът, когато сме седнали на място и опитваме да успокоим ума. Минавайки по улицата има безкрайно много изкушения за сетивата – контролът върху сетивата /които са части от ума/ е дама.
***
Когато се постигне определен успех в шама и дама се случва упарати.
УПАРАТИ, отдръпване, се нарича това състояние на мисловните вълни, при което те са свободни от външни въздействия.
Упарати, или както се нарича в йога пратяхара, е способността на умът да остане обърнат навътре достатъчно дълго време, за да се даде възможност на медитацията да се случи. Упарати е необходимо условие за практикуването на концентрация и медитация.
***
ТИТИКША е способността да се издържа на всички тъги и страдания със спокойствие и без да отвръщаме с гняв и недоволство, свободни от оплакване и безпокойство.
Това качество на ума, при което ние поддържаме баланс, когато интелекта поддържа целта на мушка и е устремен към нея – тогава никакви външни обстоятелства не могат да разколебаят ученика. Това е способността на умът да се адаптира към всякакви условия и пречки по пътя с радост и търпение. Титикша е съзнанието, че всяко изпитание и страдание в живота има смисъл и то е не пречка, а стъпало в еволюцията на душата.
***
ШРАДХА – Вяра, упование.
Това, чрез което човек разбира точното значение на писанията и съветите на учителя се нарича шрадха от мъдрите. Само чрез него Реалността може да бъде достигната.
От шрадха ние се нуждаем всеки момент.
Трудно е да се опише Върховната реалност с думи – ако няма вяра в нещата, които не могат да се изкажат и остават отвъд периферията на ума, пътя нагоре е невъзможен. Има моменти, когато гуру, приятелите и доброжелателите са далеч. Не се вижда спасителната светлина в тунела – тогава само шраддха е тази, на която разчита ученика. Естествено това съвсем не е някакъв вид фанатизъм, който е плод на ограничения ум. По-скоро това е тихият глас на хилядолетния опит, който индивида носи дълбоко вътре в себе си и предусещането на зората.
„Вярата е песента на славея в тъмната нощ“ беше казал някъде поетът…
***
САМАДХАНА – уравновесеност, е това състояние, когато умът е постоянно зает със съзерцание на върховната Реалност и не може да бъде разстроен от никакви интелектуални убеждения.
Това е състояние на умствено равновесие, когато човек е здраво установен в своите разбирания и нищо не може да го разклати. Това състояние идва след непрекъснато изследване на писанията и думите на учителите и преоткриването им чрез собствен опит. Самадхана е вярата в собствените разбирания и способността да се отстоява лична позиция по отношение на критика или философия, която има „агресивно“ поведение спрямо интелектуалните разбирания на индивида.
***
МУМУКШУТВА – изгарящото желание за мокша, освобождение. Шанкара счита, че освобождението е възможно тук и сега, а не след смъртта. Мумукшутва е пламъкът, който изгаря отвътре ученика и не му дава покой, докато не извърви пътя до края. Ако човек е развил в себе си останалите качества, а му липсва мумукшутва, той ще остане да се върти в колелото на самсара. Понякога силното желание за освобождение е достатъчно да смили учителя и да приема ученик, който може да не е блестящ с останалите качества – толкова голямо е значението на мумукшутва.
За да спрем идентификациите с „Аз съм тялото и т.н.“ ние трябва да се събудим…