резюмета от лекции "Въведение във Веданта философия" /2009 г./
Във необятното колело на Брахма, източникът и подкрепата на всички дживи /души/, хамса, лебед, т.е. индивида се скита мислейки себе си за различен от Създателя. Но веднъж слял се с него той постига безсмъртие” Шв.уп. I, 6
С този един единствен стих се дава причината за цикъла от прераждане и изхода от необятното колето на Брахма, омагьосания кръг на Самсара. Човек се броди из Вселената поради своето невежество, заслепен от чувството за отделно съществуване, загубил връзката си с Бога, казано на теологичен език. И още:
„Тогава, познавайки Върховния Брахман, върховната необятност, като есенцията скрита във всички същества, проникваща всичко и навсякъде, те /душите/ стават безсмъртни”
„Голям колкото палец, Пуруша, Вътрешното Аз, Себето, е вечно обитаващо в сърцето на човеците”
Са ва аям атма брахма
„Той, Себето, е Брахман” Брх.уп. 4.4.5
Душата на човека, когато е инкарнирана във физическо тяло на санскрит се нарича дживатма. Счита се че тя е безсмъртна по своята природа, нейното съществуване не спира със физическата смърт на тялото. Джива, душата, след смъртта, след известен период от време взема друго тяло на земята и така продължава живот след живот, докато тя, душата, не се осъзнае, т.е. не осъзнае своята безсмъртна природа.
“Така както човек хвърля старите си дрехи и взима нови,
Така въплътените оставят своите остарели тела и си вземат нови” Бхагавад Гита 2.22
Какво е прераждането на душата – дали окови, които ни обвързват с този земен план на съществуване, изпълнен със страдание и болка, или благословение, добре стъкмен план целящ еволюцията на съзнанието, издигането на Духа по стълбата на все по-нови и по-съвършени форми на земно съществуване? Зависи от къде ще го погледнем. Можем да кажем, че чашата е наполовина пълна с вода, но можем да кажем, че е наполовина празна. Кое е вярното твърдение?
Човек не е еднодневка, днес живее, утре умира и край – няма и помен от него. Целият му потенциал се запазва, всичките му качества стоят като семена, които чакат своето подходящо време и място да се развият в съответните добродетели, разцъфтявайки накрая в съвършенство. Този възглед е бил винаги част от ученията на всички просветлени мъже от всички времена и религии. Първите християни са го споделяли, орфиците по нашите земи са го споделяли /като възгледът за трансмиграцията на душите/ и т.н. Поради Кали Юга, този възглед частично се е изгубил. Рационалното мислене на запада, забиването на нашите глави в материята са довели до самозабравата, до там да звучи абсурдна идеята за трансмиграцията на душата и да се причислява към вярванията на първобитните общества и култури.
За щастие тук-там това знание все още се съхранява. Според него, Духът или душата, без значение как ще го наречем, преминава през различни форми на съществуване с цел своята еманципация, започвайки от царството на минералите, минавайки през царството на растенията, после царството на животните и накрая се инкарнира в човешко тяло. Минавайки през по-низшите царства на организация на материята съзнанието развива своите качества и расте, т.е. разширява се, просветлява се, усложнява се и т.н. Всяка една физическа форма, която се “наема” временно е тясно свързана с предходна близка по устройство и фунция. Процеса протича плавно и методично. Във всяка нова форма на съзнанието се дава възможност да се развие още и така да стане готово да „наеме” форма, която е по-сложна като стуктура и функция. Физическите форми подлежат на унищожение, а техните характеристики се предават от поколение на поколение чрез законите на наследствеността. Човека от дълбока древност обаче е наблюдавал, че има разлика между предаването на наследствеността и наличието на морални и ментални качества при различните индивиди. Не може да се обясни различието между хората в интелектуално отношение само със законите на ДНК. Достигнатото интелектуално ниво, натрупването на желания в човека само по себе си представлява натрупване на енергия, която не се губи със смъртта. По законите за запазване на енергията целия потенциал натрупан през живота би трябвало да се съхрани. Енергията се трансформира, никога не се губи.
„Така както златаря взима парче злато и прави форма от него, нова и по-красива, подобно Атман, отхвърлил старото тяло и заедно с него авидя, невежеството, си създава нова форма, която е още по-красива от предишната.” Брх.уп. 4.4.4
Кена упанишада:
„Знай Себето като собственика на колесницата, тялото като колесницата; знай интелекта като колесничаря, а умът като юздите, сетивата са конете, а техните обекти е пътят, по който се движи колесницата. Себето съединено със умът и сетивата, е този който се наслаждава и преживява, така казват мъдрите. Който е невежа, държи юздиде на ума отпуснати и сетивата неконтролирани, подобно на диви коне. Който е мъдър, винаги със добре оптегнат ум /юзди/, държи сетивата под контрол, като коне, които са опитомени. И така, този, които е невежа, нечист и неразумен, не постига целта на своето пътуване, а попада отново и отново в самсара”
Процеса продължава отново и отново докато има желания и копнежи, събирани през всичките прераждания, тъй като именно желанието е това, което обвързва душата към колелото на самсара. За пръв път вземайки човешка форма на съществуване Пуруша, Атман, Душата и т.н. има шанса да излезе от колелото на прераждане. С човешката форма интелекта придобива качеството на саморефлекция, появява се уникалната за човека възможност да прави избор, която липсва при животните. С помощта на будхи, интелекта, човек, има възможността да сложи край на омагьосания кръг на преражданията. Затова в индийските писания се казва, че има три големи благословии – да придобиеш човешко тяло, да чуеш за освобождението, да срешнеш гуру, който може да те изведе от цикъла.
Първоначално човек е роб на своите страсти. Умът е в постоянно търсене на удоволствия и наслаждения. После се появяват наченки на разум и това са първите конфликти между това, което ни се иска на нас и това, което трябва да стане по принцип. Умът започва да се противопоставя на сляпото желание и накрая от роб става господар. Колесничаря хваща здраво юздите и насочва колесницата в правилната посока.
Той постига освобождение, става риши, виждащ. Такъв един просветлен по-нататък може да остане активен в света, а може да избере да бъде пасивен.
Така ако трябва да направим резюме на идеята за прераждането:
1. Душата, дживатман, е идентична по своята природа с Брахман, Бог.
2. Има разнообразие на формите, което е еволюционно обусловено.
3. Душата, Атман, се преражда от форма във форма, отхвърляйки старата след известен период във невидимия свят взема нова форма.
4. Еволюцията на съзнанието се бележи от израстването на ума на индивида над страстите и желанията
5. Когато интелекта, буддхи, се развие напълно, индивида постига възможност за освобождение.
6. Има различни пътища до върха – път на знанието, път на любовта, път на дейстието, които в крайна сметка се сливат.