Гняна Йога

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

„Не вярвайте в това, което сте чули. Не вярвайте в традицията само защото се поддържа от много поколения. Не вярвайте в нищо, само защото е казано много пъти. Не вярвайте на писание само защото е написано от стар мъдрец. Не вярвайте в догадки. Не вярвайте в авторитетите или учителите или по-старите. Но след внимателно проучване и анализиране, когато това е в съгласие с разума и ще донесе полза за всички, само тогава го приемете и живейте според него.” Гаутама Буддха

***

Гняна йога е път за интелектуалния тип човек. Гняна означава знание. Това е пътя на знанието, пътя на мъдростта. Това е може би най-трудния път. Той изключва всяка вяра, догма, изявление за истинно докато не издържи проверката на логиката и ума. Гняна йога не държи на боговете, няма нужда от личен бог както това се случва в Бхакти йога. Гняна йогина вярва в безличностния Бог, в едно Универсално Съзнание, което прониква всичко и всеки.

„Не приемай нищо за дадено”, “Не вярвай в нищо наготово” – с това започва пътя на знанието.

Свами Сатянанда казва за този път: „За да върви човек по този път трябва да е безмислостен. Ето защо се счита за труден път. Не е лесно да се вярва в нищо. Не е лесно да се изпразни ума от   предубежденията  и от догмите. По-лесно е да се вярва в нещо, дори това да е повърхностно и дори грешно. Гняна йога се практикува от хора с непоколебима решителност.”

Гняна йога казва, че ако вярваме в нещо, което не е наша опитност, ние на практика се себесугестираме. Гняна йогина започва с въпроса „Кой съм аз?”. Това е метода на Рамана Махариши. Интензивно проучване в собствената си природа.

***

Абсолютната истина е трансцедентална. Тя е отвъд обсега на сетивата и възможностите на ума. Тя въпрос на опитност, на най-съкровено преживяване на човешкото съзнание. Тя се преживява директно без посредничеството на сетивата и ума. Не зависи от никакви външни авторитети и условия. Съзнанието вътре в човека преживява, познава, Космичното съзнание, Божественото съзнание.

Това е трудно за постигане. В помощ на ученика са писанията и наставленията на светците минали вече по този път. Има три критерия за постигане на истината: писанията, размишлението и личната опитност. Всеки един от тези елементи може да разкрие част от истината, но всичките три заедно единствено дават цялата истина. Това е тройния метод на Веданта: шравана, манана, нидидхиасана./Всъщност Гняна йога и Веданта означават почти едно и също нещо/.

***

Методът на Веданта. Шравана означава “слушане”. Има няколко воала, които ни отделят от истината. Световната илюзия е покрила действителността добре, като че ли да скрие най-съкровеното от очи, които не заслужават да видят красотата на Творението. Първото було на незнанието се определя с въпроса „аз не знам”. Това е първата голяма истина, която всеки един трябва да разбере преди да започне своя път нагоре. Големия проблем на хората е, че те не знаят колко не знаят. Ако човек знаеше за своето незнание, то той щеше да е много напред в своето развитие. Чувството, че „аз знам” е най-смъртоносното в пътя. Не е лесно човек да признае пред себе си своето невежество. Не е лесно, защото да признаеш своето невежество означава да си смирен. Смирението е в основата на процеса на учене. Без смирение няма научаване. Смирението означава човек да е празен като съд, който очаква да бъде напълнен с живата вода на знанието. Смирението поддържа вътрешния огън, вътрешната жажда за знание – когато то изчезне, огъня изгасва, остава само дим и тлеещи въглени. Ражда се гордостта. Първото качество, което Кришна дава като характеристика на гняна йогина е „аманитвам”, което буквално означава „без гордост”. Така състоянието, в което човек запазва своя ум готов за научаване на нови знания е особено важно. Необходимо е умът да бъде винаги буден, съзнаващ собствената си обусловеност и собственото си незнание. Такъв ум е отворен за знание, той е жив и както сухата почва попива водата, така той приема знанието. Шравана, слушането е първата стъпка, която премахва първото було на Мая, невежеството, означено с изявлението „аз не знам”.

Има голяма разлика между слушането и чуването. Чуването е регистрация на звуци и звукове, то не включва процеса на осъзнаване. Докато слушането е процес на възприемане на чутото. Кое пречи на правилното възприемане? – Нашите предварителни нагласи, резултат от знанието, което сме натрупали до този момент, нашите възгледи, идеи, концепции за света – всичко това служи като филтър, през който филтър, реално достига малко до ума от това, което е казано . Човек чува, но не слуша. Освен това има и друго – кого да слуша – има толкова много просветлени, толкова много книги – цяла джунгла от информация. Не е лесно да се ориентира човек и в това коя книга да вземе и кой гуру да слуша.

Вярно е че всички писания се вече достъпни, но те често са в закодиран вид и имат нужда от тълкуване, а правилното тълкуване се дава само от този, който има и конкретното преживяване. Учителя Петър Дънов казва в своите „Свещени думи към ученика”: „Само този може да те преведе през пътя, който е минал по него”.

И така: слушането на словата на мъдрите, четенето на писанията – това е началната практика за премахване на невежеството. Разбрали сме, че имаме нужда от информация и търсим, питаме, проучваме, събираме база данни за това, което сме осъзнали, че не знаем. Това служи да ориентира ученика горе-долу в обстановката. За съжаление много остават на това ниво. Четейки и слушайки те остават с впечатлението, че знаят нещата и тук е една от първите клопки по пътя – илюзията на книжното знание. Информацията складирана в компютъра-мозък създава погрешното впечатление за знание. Когато такъв човек има и дар слово става много добър проповедник и нищо повече. Затова се говори за „гняна”, знание и „вигняна”, което на български трябва да се преведе като „мъдрост”

Тези, които продължават по пътя, след премахване на „аз не знам”, се сблъскват със следващото було на невежеството „аз не разбирам”. Наистина всичкото знание е вече вътре в главата, но не е осъзнато, липсват връзките, пъзела е разбъркан. И така, следващата пречка се премахва чрез манана, размишление. Размишление върху чутото, прочетеното. Отново и отново размишление върху текстовете и думите. Затова и Гняна йога е труден път и не за всеки. Защото малцина са в състояние да разберат нещата просто със силата на своят интелект. Чрез размишление се премахва втората пречка по пътя към истината и тогава ученика възкликва: „аз разбрах”.

Сакши. Гняна йогина се подлага на сурова самодисциплина за постигане на непривързаност към външните условия, които смущават ума и непривързаност към вътрешния свят – емоциите и мислите. Той трябва да може да наблюдава обективно своя вътрешен свят чрез вътрешното си зрение, така както наблюдава външния свят чрез физическите си очи. Ключов момент тук е развиването на способността за безпристрастно наблюдение – което се означава с думичката сакши, да наблюдаваш нещата такива каквито са, без да се намесваш и без да поставяш етикети, без да взимаш страна, без вътрешна реакция. Сакши не е възможно да се постигне без хладнокръвие и смелост, чист разум, който обективно да различава обектите от външния и вътрешния свят. В резултат на тази практика йогина започва да вижда единството в многообразието, да вижда единството в проявлението, да вижда единното Необусловено съзнание навсякъде и във всичко.  Това знание обаче не е продукт на простото логическо мислене. Има момент, когато интелекта стига до своите граници и слага оръжие. Когато логическото мислене бъде доведено до перфектност и не може повече да помогне се включва интуицията. Интуицията не е противоположност на логиката, а нейно естествено продължение. Това е знаенето на нещата, виждането на нещата такива каквито са без видимата връзка, която грубия интелект, стхула буддхи, може да установи. Ето опитността на Шри Ауробиндо в тази връзка:

„Решаващия период в моя живот беше когато аз ясно видях, че това, което казва интелекта може да е правилно или да не е правилно, че интелекта оправдава истината и после я опровергава със същата сила, заемайки противоположната позиция. Никога не приех дадена истина в моя ум без да я държа ума отворен за нейната противоположност… и като резултат от това престижа на интелекта се срути”.

По пътя на интензивно размишление, себерефлексия, йогина достига интуитивно до истината. Интелектът бива използван като средство, с чистото съзнание за неговите ограничени възможности.

В течение на практиката йогина се убеждава все повече и повече в реалността на Върховното съзнание проникващо всичко останало, все повече и повече неговите мисли за пропити с тази идея и все по-малко и по-малко мисли остават, които да бъдат свързани с тривиалните неща от живота. Мисълта за Брахман, Бог, заема все повече и повече неговото съзнание, всички васани, непроявените мисли и наклонности, се консолидират все повече е повече около една единствена Брахман васана – желание за познание на Истината.

Постигането на „аз знам” и „аз разбрах” е вече едно завидно ниво, но не е всичко. Той усеща, че има още нещо, което му липсва и това е опита, преживяването на тези истини, които са разбрани чрез силата на интелекта. Това е третата пречка, която се изразява чрез изявлението „аз нямам опитност”.  Това е третото було на невежеството, Мая. То се премахва чрез нидидхиасана – практика. Нидидхиасана разбирано в по-широк смисъл означава приложение, а в по-тесен смисъл – медитация. Приложението касае по-скоро външните опитности на ученика, а медитацията касае по-скоро вътрешните опитности. В процеса на вътрешна работа, медитация, се стига до прякото реализиране на следната истина: Всичко е Едно, Всичко е Съзнание, Аз Съм това Съзнание, Ахам Брахма Асми, която беше първата махавакя, върховно изявление на истината. Шри Рамакришна казва: „Да знаеш многото, без знанието за Едното, е невежество, докато да знаеш Едното е истинското знание.

В състоянието на медитация йогина постига самадхи, състояние което се характеризира с чистота на съзнанието, липса на желания и мисли, чисто осъзнаване. Това състояние се постига, както се казва „след дълъг период на медитация, практикувана без прекъсване, придружена с интензивна любов към Върховия идеал и непоколебима решителност за негово постигане.”

***

Подходи на Веданта. Методите, подходите, които се използват във Веданта, са два: адхяаропа и апавада.

Адхяаропа означава/обозначава илюзорното наслагване в резултат на невежеството. Какво е това „илюзорно наслагване?”.  Адхяаропа е когато едно нещо се възприема за друго нещо в резултат на някакво сходство и качествата на първото нещо се пренасят, наслагват върху второто, т.е. приписването на качества на един обект, взети от друг обект. Например въжето на пътя в сумрака се взима за змия. Характеристиките на въжето – дължината, формата, структурата на повърхността имат нещо общо с характеристиките на змията. Качества на змията се наслагват върху въжето и така въжето в ума на човека се появава като змия. От там на сетне реакцията на човека ще бъде неадекватна. Затова казваме, че докато няма абсолютно различаване на действителността такава каквато е, ние сме неадекватни на тази действителност. Когато сме неадекватни на действителността, страданието е естествено следствие. Различаването, вивека, е основно качество, което се развива по пътя на йога. Различаването е правилно виждане и то е пряко свързано със способността да наблюдаваме нещата безпристрастно /сакши/. Кое пречи да бъдем сакши? Основната пречка е манас, низшия ум с неговите неконтролируеми емоции и мисли. Така жаждата за вода прави пътника в пустинята да вижда маранята на горещия въздух като вода. По същия начин парченце мида, блещукащо на лунната светлина в пясъка, се взима за сребро… По същия начин качествата на материалния свят се наслагват върху Атман, Необусловеното съзнание и така безсмъртната Душа, Атман, вътре в нас, се взима като смъртна, ограничена от време, пространство и причина – и това е илюзията според Веданта. По същия начин качествата на Атман, Необусловеното съзнание – такива като съзнателност, интелигентност, блаженство се проектират върху материалния свят, т.е. върху физическото тяло и неговите органи, които сами по себе си са само материя и нищо повече. Така човек търси щастието и радостите си в тялото – там където ги няма, именно поради адхяаропа, супернаслагването. В абсолютен смисъл тялото е нереално, а Атман, Душата е реална. Какъв е критерият за реалност според Веданта? Неизменчивост. Всяко нещо, което издържа изпита на времето, т.е. което не се променя с времето, е единствено реално, а това което се променя с времето, е нереално. Според това определение тялото е нереално, а душата е реална. Адхяаропа означава супернаслагване, смесване на характеристиките на обектите на нашето възприятие в следствие на агняна, незнание, авидя, невежество. Което е поради причината на липсата на различаване и липсата на обективност, безпристрастност – вивека и вайрагя. Поради адхияропа човек взима реалното за нереално и реалното за реално, така Брахман, Атман, Чистото Съзнание за невежия се явява като вселената от безброй имена и форми и той възприема себе си като ограничено смъртно същество, джива – въплътената душа. Всички хора в по-малка или по-голяма степен са подвластни на тази илюзия.

***

Концепцията за дриг и дришя. Този който вижда, наблюдателя, се нарича още „дриг”, „виждащия”, а това което виждащия вижда се нарича „дришя”, „вижданото”. Дриг е субекта, който има природата на съзнателност и интелигентност, а дришя е обекта, който има природата на несъзнателност, мъртва материя. Тези двете са напълно различни – субект и обект. Те имат своите качества и характеристики. Ако качествата на виждащия се насложат върху качествата на вижданото – това е невежество и обратното. Ние ежедневно сме потопени в това невежество – всеки момент когато казваме „това съм аз”, „това е мое”, всеки път когато се идентифицираме като „аз” ние наслагваме качествата на безсмъртното „аз” върху материята.  И обратното: всеки път когато казваме: „аз съм роден”, „аз съм стар”, „аз съм млад”, „аз умирам” ние наслагваме качествата на материята върху безсмъртното Аз, Душата. Различаването между „дриг” и „дришя”, виждащия и вижданото, субекта и обекта е пътя на гняна йогина. Безкомпромисно, безпристрастно, непрекъснато различаване на тези двете – едното реалното, а другото нереалното. Шанкара резюмира накратко: „нитя анитя, вивека вичара”, с което по един гениален начин казва всичко за практиката на йогина – различаване между тленното и нетленното, ограниченото и вечното, реалното и нереалното. Виждащия гледа и различава променящата се действителност, различава формите и цветовете, звуците, вкусовете, допира, миризмата – това са функциите на петте сетива – очи, уши, език, кожа, нос, които служат като посредници между виждащия и вижданото. С окото, което относително казано е непроменливо, виждащия наблюдава променящата се вселена. Но окото също може да стане обект за наблюдение – окото може да е сляпо, замъглено, късогледо и т.н. От гледна точка на ума окото става обект, дришя, а умът е виждащия, дриг. И сетне – умът също е променлив, той има характеристиките на материята, проявява се като желание, съмнение, вяра, страх, безстрашие, любов и т.н. и също може да стане обект на наблюдение, дришя, но вече от гледна точка на Необусловеното Съзнание, Душата, Атман. По-нататък не можем да отидем, Себето, Атман, Душата е неделима, това е крайната инстанция, това е крайният дриг, това е сакши. И неговата природа е сат-чит-ананда, съществувание-съзнание-блаженство. Така Веданта казва: всички обекти, различни от Атман, Себето, са дришя, външни за наблюдателя и имат природата на „джада”, тоест не са живи; единствения носител на живота, това е Себето, Атман, Безсмъртната душа, която е вечния Наблюдаващ, Съзнаващ, Върховната Интелигентност. В човека тя е се нарича условно Атман, а за вселената – Брахман.

***

Анвая вятирека апавада, втория метод, означава отрицание, отхвърляне на нещо чрез различаване, отстраняване на наслагванията /от реалността/, които са наше собствено дело . Чрез отстраняване на илюзорната вода на миража в пустинята, пътника вижда реално пустинята; чрез отстраняване на качествата на илюзорната змия на пътя, истинската природа на въжето се разкрива пред нашето съзнание; чрез отстраняване на илюзорното сребро, истинската природа на мидата се разкрива. По подобен начин, постепенно и методично, се отстраняват илюзорните качества на материята и истинската природа на Атман, безсмъртната Душа се вижда, преживява. Това е метода наречен „нети-нети”, „не това, не това”. Метода на отрицанието, използван и от Гаутама Буда, който сравнява човека с глава лук, а пътя към просветлението – с отлюспването на люспа по люспа, докато се стигне до най-вътрешната сърцевина, крайната цел на йогина. Добре е да се разбере тази концепция по-дълбоко. Супернаслагването, което ние правим върху реалността води до страдание, което в действителност е недействително. Това е абсолютното виждане на Веданта по въпроса. Така както въжето не притежава отрова, както миража не може да утоли жаждата, както черупката от мида е без стойност, така и всичко останало, от което се страхуваме и страдаме в този свят е илюзорно. По подобен начин ние наслагваме раждане и смърт, глад и жажда, болка и удоволствие върху природата на безсмъртната душа и ставаме подвластни на Мая, илюзията. „Човека е нещастен, защото не знае че е щастлив”  – така популярно се изразява абсолютната истина, която Веданта, т.е. Гняна йога проповядва. Човек е освободен, той е безсмъртен, съвършен по своята вътрешна природа и нашето незнание на този факт ни прави нещастни и подвластни на времето и пространството. Пътят на гняна йогина е, приемайки този факт за истина да го живее, да живее живота си така, сякаш наистина това е вече реализирана истина, с пълна вяра и смелост, въпреки всички, които живеят като смъртни и ограничени души. Казва Кришна в Бхагавад Гита: „Нереалното няма съществуване, реалното никога не е преставало да бъде, истината за тези двете е видяна от виждащите на истината”

Относно Душата /пак там/: „Оръжията не могат да я разсекат, нито огъня да я изгори, нито водата я намокри, нито вятъра да я изсуши”

и още: „Един гледа на това като на чудо, друг говори за това като за чудо, а трети слуша за това като за чудо и въпреки, че е чул за това, пак остава в невежество”

***

“Ден след ден съществата умират и при все това не търсят вечния живот. Също както жабата попаднала в устата на змията се опитва да хване муха, подобно ние в устана на смъртта търсим наслада в плътските удоволствия.”   „Махабхарата”