Умът на един дживанмукта

из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

38 ГЛАВА

„Дехабхимане галите виджнате параматман

Ятра ятра мано яти татра татра самадхаях“

„С изчезването на привързаността на тялото към всеки обект към който е насочен ума, както и при реализация на Висшия Аз, човек изживява Самадхи.“

Атман е санскритска дума, която означава „без ум.“ „Аманаската“ е състояние, в което няма ум. То е състояние на не-ум. Ще го откриете в дживанмукти или мъдреци постигнали освобождение.

ОСТАТЪЧНА САТТВА

Дживанмукта е мъдрец постигнал освобождение (от оковите на раждането и смъртта) още докато е жив. Дори и при дживанмукта, въпреки че инстинктивният ум с нисшите желания е разрушен, духовният саттвичен ум не умира. Както цветята и плодовете са латентни в семето, остатък от саттва, причината за интелекта, лежи винаги в сърцето. Ако твърдите, че неговият ум е напълно унищожен веднага щом той постигне Гняна, състоянието на дживанмукти е невъзможно. Как би било възможно за него да изпълнява вявахара (светски дейности) без инструмент, т.е. ума? Един гняни отъждествява себе си с всепроникващия Брахман и използва своя ум и тяло като Негови инструменти за вявахара (светски дейности); един агняни отъждествява себе си със своето тяло. Има случаи на дживанмукти – като Раджа Джанака, който постига Гняна и който използва ума и тялото по този начин за добруването на човечеството като цяло.

Шри Рама и Шри Кришна винаги са се уповавали на Брахман, дори когато са управлявали своите кралства. Винаги са били много осъзнати за своята съвършена сат-чит-ананда божествена природа, въпреки че са приели човешка форма. Използвали са умовете и телата си като свои инструменти, докато извършват разнообразни дейности.

ЕМПИРИЧНО СЪЩЕСТВУВАНЕ И СЪЩЕСТВУВАНЕ-РЕАЛНОСТ

Дори този свят не изчезва напълно както се предполага в състоянието дживанмукти. Емпиричният свят всъщност спира да съществува. Което, обаче, не означава унищожение. Съществуването, така да се каже, променя своята форма и цвят за Абсолюта. Емпиричното съществуване изчезва, а не цялото съществуване. Съществуването-реалност остава, но неговите ограничени форми изчезват. Външният фактор трябва да изчезне; пространствените и времеви възгледи за явленията трябва да изчезнат; причинното определяне на едно обстоятелство от друго трябва да изчезне; многообразието и единството трябва да изчезнат. Неизбежно е. Но, вселената с цялата своя реалност няма да изчезне дори за освободената душа. Тя просто ще промени своята форма, смисъл и значение. Нищо няма да изчезне с изключение на лъжливите представи, ограничения хоризонт, погрешните идеи и оскъдните възгледи. Фактите, реалността, съществуването, обаче, както винаги ще останат основополагащи; но гледната точка ще се промени.

Умът на гняни не може да бъде определен като ум, а само като таттва (действителност). Именно умът се изменя чрез разнородните обекти. Умът на гняни, от друга страна, става чист, както медта превърната в злато чрез алхимичния процес. Умът на гняни е самата саттва, докато хора без Гняна ще последват пътя очертан от техните умове. Когато гняни вижда външността, той може просто да вижда, но вриттите може да не допуснат вишаякара (създаване на отношение към обект – б.ред.), какъвто е случая при хората със светски начин на мислене. Както умът е освободен от всякаква вишаякара в състояние на дълбок сън като цяло, при гняни умът е свободен от всякаква вишаякара в будно състояние. Светът му изглежда просто като сън. Той пребивава в Брахман дори докато работи. За онези, които са познали своето Себе, чистите васани, с които извършват карми, няма да ги доведат до прераждания. Умът на този гняни се нарича саттвичен, но умът без Гняна обикновено се нарича манас.

ОТЛИЧНО УРАВНОВЕСЕНИЯТ УМ

Сега, обърнете внимание на природата на ума на дживанмукта. Умът му е отлично уравновесен при всички обстоятелства. Неговият ум винаги е спокоен и недокоснат от двандвасите (двойките противоположности). Освободен е от харша и шока (въодушевление и униние). Не е нито въодушевен от забавления, нито подтиснат от скръб или печал. Без да бъде повлиян от удоволствия или страдания, въпреки че навлиза в тях, умът на един дживанмукта ще стане неподатлив. Чрез вътрешно удовлетворение и освобождение от страданията, в гняни ще възникне самообладание на ума при всички обстоятелства и на всички места. Дори, когато страданията и всичко останало произтичащо от тялото се проявява върху лицето му, умът му никога не се измъчва от тях или техните противоположности. Умът е свободен от нечисти васани. Няма да има нито гняв нито желание. Няма да възникне никакъв зъл подтик на кама в такъв ум. Няма ни най-малък копнеж към обекти. Неговият ум е отвъд светските обстоятелства. Той не е повлиян от света. Той няма нужда от отделна стая или асана. Той няма нужда да затвори очи. Той няма нужда да прави пратяхара на сетивата.

Ум, който макар да изглежда че се радва на разнообразни обекти, но в действителност не им се наслаждава, може да се каже, че е самият Брахман.

ДВОЙНО ОСЪЗНАВАНЕ

Човек, притежаващ окултни способности, се научава чрез самоконтрол и дисциплина да работи на две нива едновременно, отчасти да е извън своето тяло и в същото време да работи във физическото ниво; така че докато пише или говори, той може да извършва други дейности със своето астрално тяло. Когато е такъв случаят с човек, който притежава окултни способности, няма нужда от много обяснения относно един напълно усъвършенстван гняни, който се уповава на своята собствена сварупа. Гняни има двойно съзнание. Той притежава осъзнаване за Брахман, както и осъзнаване за света. В самия себе си той вижда света като илюзия. Един гняни винаги е в самадхи. При гняни няма състояние „в самадхи“ и „извън самадхи„, както е при един Раджа йогин.

Когато свирите на хармониум, първо настройвате мелодията. Може да бъде настроен или на втори регистър или четвърти регистър според силата и мощта на вашия глас. След това започвате да свирите на различни регистри. Тогава се изпълнява Сапта свара (седемте ноти – б.ред). Сега можете да свирите различни рага-рагини (клас раги в индийската класическа музика отличаващи се със своя подчертан духовен характер – б.ред). Онзи, който знае главните шрути може да бъде сравнен с гняни, който познава Атман или подкрепя тази вселена. Онзи, който знае Сапта свара (седемте ноти) без да познава основните шрути (потоци) е като агняни, който не съзнава Атман, но който има познание само за сетивните обекти.

Когато виждате един обект с очите си, вие знаете, че имате възможност да го видите заради светлината на слънцето. Притежавате двойно дрищи (виждане). По същия начин, гняни винаги притежава двойни дрищи, когато изпълнява вявахара. Дори когато работи, знае, че не работи; той е необвързан. Въпреки че вижда света, за гняни той е изцяло Брахман.

САМА БХАВА И САМА ДРИЩИ

Има малка разлика между сама бхава и сама дрищи. Първото е състояние на ума (равновесие при удоволствие и страдание, печалба и загуба, топлина и студ, победа и поражение). Второто е състояние на познание. Гняни вижда Атман в уличния метач и в краля.

Когато очаквате да се срещнете с ваш приятел на железопътната гара, умът се опитва да го зърне в различни други хора със сходна физиономия (садришя), тъй като умът е погълнат от едничката идея да срещне определен приятел в дадено време. Умът е нетърпелив да се срещне с него. Всъщност един похотлив млад мъж вижда навсякъде жена завързана към пилон с парче от нейната дреха. Умът е изпълнен с много мощни и похотливи мисли. Човек окрилен от Бог, тъкмо обратното, вижда Бог във всяко дърво, камък, момче, дете, момиче, крава, куче – всъщност във всичко. „Сарвам кхалвидам Брахма“.

Дживанмукта, въпреки че има безгранични сили, не може да изрази всички свои сиддхи чрез ограничения си ум.