Трите доши
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
9 ГЛАВА
Млякото е приятно за едни и неприятно за други. Проблемът не е в млякото. Със сигурност нещо не наред в ума. Несъмнено проблемът е в ума. За детето неговата майка е тази, която го отглежда, храни и му осигурява всички удобства. Съпругът гледа на жена си като на обект на наслада. Когато тигърът види същата жена, той ще я вземе за плячка. Обектът – жената – е един и същ. Но гледната точка в тези три случая е различна и това се дължи на дошата в ума.
Доша означава грешка или недостатък (дефект). Мала (нечистота), викшепа (люлеенето, мятането), аварана (заблудата от невежеството) са трите дефекта на ума.
Умът се мята между обектите на любовта и омразата подобно на лекото перце в буреносен вятър. Върти се силно напразно надлъж и нашир сред сетивните обекти, далеч от мъдрите хора, подобно на скитащото градско куче; но от това няма резултат. Този пагубен ум се завърта винаги в посока на ламтяното от него огромно богатство. Това свирепо куче-ум,
следващо другаря си – желанието, винаги се мами от жалките, невежи материалисти, по същия начин както, когато се опитва да докопа някакви мизерни останки от храна. Той ще прехвърчи за миг от Хаурах до Париж и от Коломбо до Берлин. Без да се задържа на никакъв обект трайно, той е подвластен на една извънредно непостоянна сила. Ще се колебае и обърква, ще прехвърча от обект на друг обект и ще се връща обратно, ще ликува напразно и ще се опиянява от аханкара (егото). Умът става плячка на страха чрез непостоянството си.
Умът трябва да бъде способен за свобода; способен да достигне своята адхистхана (основа) – своя баща – Брахман, Абсолюта. Премахнете трите доши.
Мала (като кама (желание), кродха (гняв), лобха (алчност), моха (заблуждание), мада (гордост), матсаря (ревност)) се премахват чрез нишкама карма (безкористно служене). Мала означава и грях.
Викшепа се премахва чрез упасана (боготворение), тратака (практика на съзерцание), пранаяма и раджа йога.
Аварана се премахва чрез гняна (знание), изучаване на веданта литературата, нидидхиасана (дълбока медитация) и абхеда чинтана (безпристрастно мислене) след съотвестващото разбиране на правилното значение на махавакята (великата фраза от Упанишадите, бел. ред), “Тат Твам Аси” („Това си ти”).
Без да въздишате по незначителното, земното, вещественото, причиняващи непостоянството в ума, бъдете неподвижни като скала! Онези, които нямат низши импулси, отблъскват надалече от себе си преражданията.
Изучавайте природата на ума. Анализирайте го внимателно. Изкоренете трите доши от ума, а именно мала, викшепа и аварана. Пречистете ума. Стабилизирайте го. Фиксирайте го върху Бог или Брахман. Оставете го да се разтвори в божественото чрез постоянно и интензивно мислене (за Бога). Практикувайте садхана (духовна практика) на манонаса (унищожаване на ума). Издигнете се над измамите и изкушенията на ума. Това е вашето задължение. Вие сте родени единствено и само за това; всички други задължения са самосъздадени и самовнушени, дължащи се на авидя или невежество.