Същност на Гняна йога
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
37 ГЛАВА
Татва-гняна е освобождение от пречките на ума. Единствено подобно освобождение води до постигане на мокша. Умът придобива естеството на Гняна (знание) посредством усилията към духовно ръководство; и придобива естеството на вселената чрез Aгняна (незнание). Ако умът се окъпе във водите на Гняна и се пречисти от всички свои нечистотии, тогава сияйната мокша ще се разкрие в своя естествен блясък на онези, които се стремят към нея. Истинското блаженство възниква, когато умът лишен от всички желания чрез постоянна Гняна, разрушава своята фина форма.
ВЕЛИЧИЕТО НА ГНЯНА ЙОГА
Един Хатха йогин започва своята садхана с тялото и прана. Един Раджа йогин започва своята духовна практика с ума. Един Гняна йогин започва своята духовна садхана с буддхи и волята. За да бъде по-точно казано един Гняна йогин започва направо с Брахман. Той непрекъснато повтаря: „ахам брахмасми“ („Аз съм Брахман”). Този, който се опитва да съсредоточи ума върху Брахман, всъщност изпълнява най-висшата Карма Йога, най-висшата ягня (жертва), най-висшия дълг и най-висшата милостиня. За него не е необходимо да посещава тиртхи (свещени места). За него не е необходимо да раздава милостиня.
ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕНИКА НА ГНЯНА ЙОГА
От един духовен ученик или задълбочен търсач на Истината се изискват пълно откъсване от външни предмети, многобройните обекти на сетивата, заедно със способност за метафизична абстракция и съсредоточаване върху вътрешни явления.
Гласът на чистия дух не може да бъде чут докато всички повърхностни органи не престанат да съществуват.
За ученика в пътя на Гняна Йога съществуват Четири вида на спасение – садхана чатуштая, във встъпителната практика на Веданта. Един от четирите начина е шатсампат (шестте добродетели). От тези шест добродетели, сама (контрол на ума), дама (контрол на сетивата) и самадхана (вглъбяване в писанията на учителите) всъщност са йогийски практики за контрол на ума. Сама представлява читта вритти ниродха на Раджа йогите чрез васана тяга (отречение от васаните), дама съответства на пратяхара (отдръпване на сетивата). Самадхана е екаграта (еднонасоченост) на йогите. Йога и Гняна са двете крила на Хамса, лебеда (олицетворяващ мокша).
Сама (успокоение на ума чрез васана тяга) и дама (обуздаване на индриите) са два важни елемента на шатсампат. Сама и дама са всъщност йогийски крии (практики от йога). Когато тази садхана приключи, ще трябва да се обърнете към шравана и манана (слушане и размишление). Когато навлезете в дълбока нидидхиасана (практика на медитация), е необходимо усамотение за три години.
Пречистването на ума само по себе си няма да донесе Брахма Гняна (познание на Брахман). Пречистеният ум е направен пригоден да получи трансцедентална светлина и ананда. Ще трябва да потърсите убежище в шравана, манана и нидидхясана след пречистването на ума.
Шравана, манана и нидидхясана (слушане на шрути, размишление и после медитация върху Брахман) са трите процеса във Веданта за постигане на Гняна (гнянадвайта ништха). Тази е стълбата с три стъпала, чрез която ученикът на Веданта се изкачва до Брахман. Ако практикувате шравана или слушате шрутите веднъж, трябва да правите манана десет пъти (размишление върху каквото сте чули) и стотици пъти или хиляди пъти нидидхясана (дълбока и постоянна медитация). Само тогава се постига истински плод.
Само човек с антармукха вритти (интровертен ум), променена гледна точка, вайрагя (непривързаност) и мумукшутва (стремеж към освобождение) е пригоден за изучаване на Веданта и практикуването на ОМ и съзерцанието на Гняна йогина. Само такъв човек ще бъде наистина облагодетелстван. Когато достигне до твърдото убеждение, че имената и формите са нереални, а адхистхана (основата) зад гърба им е реална, тогава се казва, че неговата гледна точка е променена.
Само чрез неустрашима енергия и собствените неуморни усилия можете да постигнете Брахма Гняна. Гуру и шастрите могат да ви покажат пътя и да премахнат съмненията. Анубхава на апарокша (пряко, интуитивно познание) е оставена за вашия собствен опит. Гладният човек трябва да се нахрани сам. Който има силен сърбеж ще трябва сам да се почеше.
УМЪТ И БРАХМАН
Способността на ума да мисли съществува, тъй като той е осветлен от Брахман или Атман, греещи отвътре и именно поради това умът е способен да действа. Онези, постигнали Себе-реализация казват, че умът е проникнат от Брахман. „Този, който живее в ума, който е в ума, когото умът не познава, чието тяло е умът, който управлява ума отвътре, това е твоето Себе, Вътрешният водач, безсмъртният.“ (Брихадараняка Упанишада, III-vii-20) „Онова, което умът не може да разбере, но чрез което те (знаещите мъдреци) казват, че умът разбира, знай че тъкмо това е Брахман“ (Кена Упанишада, 5) Умът е просто просяк. Той заема своята светлина и интелект от Вътрешния водач – Атман – който озарява сам себе си. Както парчето желязо се насочва от магнита, по същия начин умът се ръководи от Вътрешния водач. Той играе, мисли, чувства и си представя пред Божественото присъствие, точно както един министър-председател играе и работи в присъствието на краля. Умът блести в своето оперение взето назаем. Той се появява като чайтаня (чисто съзнание). Как би могъл умът, който търси в тъмнината, който се мени всяка минута, който произлиза от махат и умира (разтваря се) в пракрити, да бъде наречен чисто съзнание?
Мислите са разнообразни и променящи се. В един момент се показват хубави мисли. Пет минути по-късно, се появяват лоши мисли. Умът е много непостоянен и променящ се. Следователно той не може да бъде непроменливия Атман или Кутастха-Нирвикалпа (неизменен, непоклатим като скала) Брахман.
ДЖАДА И ЧАЙТАНЯ
Умът, буддхи, индриите и всички други неща са джада (несъзнателни). Онова, което няма познание за себе си и за други неща също се нарича джада. Само Брахман е чайтаня васту. Чайтаня или чит или четана е сваямпракаша (осветяваща себе си) и сарва пракаша (осветяваща всичко). Тя осветява ума, буддхи и всички индрии вътрешно; и външно слънцето, луната, звездите, светкавицата, огъня, т.н.
БРАХМАН Е ЧАЙТАНЯ
Кой вижда недостатъците на слънцето – независимо дали то блести ярко или е замъглено от облаци? Окото. Кой вижда недостатъците на окото независимо дали има катаракт, или тимира (заболяване на очите, късогледство). Това е буддхи (интелектът). Кой вижда недостатъците в буддхи – независимо дали има объркване в него или яснота? Кой озарява буддхи? Това е Ахам (безграничният Аз). Ахам е кутастха, или Атман, или Брахман, осветяващият всичко.
Кой осветява сънищата? Там няма друга светлина. Умът не осветява сам себе си. Той е джада. Брахман е този, който озарява обектите в съня.
Представете си, че посред нощ проблясва ярка светлина. Вие сте на разстояние. Нещо стои между вас и светлината като преграда и не можете да я видите. Но можете ясно да видите обектите, които са осветени от нея. Въпреки че не можете да я видите директно, ясно можете да отсъдите, че би трябвало да има голяма светлина посредством възприемането на обектите. Така също, трябва да има самоозаряващ се светилник зад тази Природа. Този светилник, „Светлината на светлините“ (джйотишам-апи таджджйотих) е адхистхана (подкрепа) в този илюзорен свят.
Ако седнете и осъзнаете, че мислите само по силата на един човешки живот и че умът, оживен от живота в акта на мислене, е част от цялото, което е Бог, тогава ще се опитате да докажете, че вашият ум не съществува като отделна единица и резултатът е, че умът и тялото физически (така да се каже) изчезват и единственото нещо, което остава е Битие и Съществуване, което не е обяснимо с думи.
БРАХМАН Е САКШИ
Рага, двеша, удоволствие и болка, картритва (деятелност), бхоктритва (наслаждение) са дхармите на ума. Атман е сакши (възприемащият) и асанга (необвързан). Като кристала (спхатика), макар да е обагрен от седемте цвята остава непроменен, Атман също не се повлиява от действията на ума.
Самата идея за творение предполага, че трябва да има създател. Самата идея за материя предполага, че трябва да има дух. Самата идея за променящо се явление предполага, че трябва да има непроменящ се ноумен. Самата идея за променящия се ум предполага, че трябва да има непроменящ се сакши и контрольор (ниямака) на ума. Именно Кутастха Брахман разбира ясно всичко, и той е сакши или безмълвен свидетел на джива (въплътеният дух) и неговите дейности.
Вие сте способни да видите само обектите. Но сакши или Кутастха Брахман вижда ума, неговите видоизменения, дживатман или отразеното съзнание и различните обекти на вселената.
БРАХМАН Е АКХАНДА
Време, пространство и васту (субстанция) са трите категории на ума. Всеки обект има три вида ограничения (паричхеда). Гроздето, например, се прибира само в определен сезон и определени райони. Така че гроздето има деша-кала-паричхеда (ограничение от пространство и време). То също така има васту-паричхеда. Не можете да откъснете грозде от мангово дърво. Но, съществуването на Брахман или Сатчитананда е освободено от тези три вида на паричхеда (тривидха-паричхеда-рахита), защото той е вечен, безграничен и есенцията и адхистхана за всички субстанции.
Един англичанин е различен от един индиец. Има сваджатия бхеда (вид различие). Едно дърво е различно от камъка. Това е виджатия-бхеда (вид различие). Има разлика между плод, цвят и листата на дървото. Има разлика между длан, ръка, крак, ходило, т.н. Това е свагата-бхеда (вид различие). Брахман не притежава тези три вида бхеда. Не може да има друг Брахман, защото Безграничността е Една. Така че няма сваджатия-бхеда в Брахман. Светът произлиза от Брахман. Светът е илюзорен, следователно не може да предизвика виджатия-бхеда за Брахман. Светът е Самият Брахман. Сат-чит-ананда не са три същности. Те са едно. Това е само шабда-бхеда (различие в звука), като вода, пани, джала (синоними на вода – б.ред.). Сат е чит. Чит е сат. Чит е ананда. Така че няма свагата-бхеда в Брахман. Бхеда е умствено творение създадено от пространство, цвят, размер, т.н.
Ако нещо е освободено от трите вида паричхеда (ограничение) на деша, кала, васту и трите вида бхеда, както е описано по-горе, тогава то се нарича акханда (без причина). Може да припишете акханда-лакшана на тази субстанция. Тази лакшана (качество) може да бъде приписана само на Брахман.
В ТЪРСЕНЕ НА „КОЙ СЪМ АЗ?“
Мокша (освобождение от колелото на Самсара на раждане и смърт) идва чрез Гняна (познание на Атман или Бог). Гняна идва чрез вичара (правилно търсене) на „Кой съм Аз?“ или разбиране и мислене за правилното основно значение на махавакя, „Тат твам аси“ (Ти си това) на Упанишадите. Търсене на „Кой съм Аз?“ и разбиране на „Тат твам аси“ са едно и също нещо.
Брахма Гняна, която изследва истинската природа на Аза, е огънят, който разрушава ума. Тя е „гнянагни“ споменат в Гита (IV-37): „Гнянаагни сарвакармани бхасмасаткуруте татха – Огънят на мъдростта изгаря всички действия (и лъжливият Аз) на пепел.“
Когато някоя мисъл възникне в ума, попитайте: Защо тази вритти (изменение) възникна? За кого се отнася? Кой съм аз? Всички мисли ще умрат накрая. Всички умствени дейности ще престанат. Умът ще се обърне навътре. Той ще се облегне на Атман. Това е садхана във философията на Веданта. Трябва да бъдете постоянно упорити в садхана независимо какви блуждаещи мисли възникнат. Единствената мисъл „Кой съм Аз?“ ще разруши всички други мисли от светско естество. Тази мисъл ще умре от само себе си. Егото ще изчезне. Равновесието, което остава е кевала ашти; чинматра; кевала суддха чайтаня; чидакаша-матра, което е нама-рупа–рахита (свободен от всички имена и форми), вявахарарахита, мала-васана-рахита, нишкрия, нираваява, което е шанта-шива-адвайта на Мандукя Упанишада. Това е Атман. Той трябва да бъде познаван.
САКШИБХАВА
Вритти (изменението в ума) ви обвързва с обекта. Вие идентифицирате себе си с вритти, а чрез вритите, с обекта. Това е тайната. Бъдете сакши (безмълвен свидетел на дейностите на ума) на вриттите на ума. Няма повече да има затвор. Бъдете проницателен за драматичните изпълнения на ума, но не се забърквайте със самия ум.
Когато видите, че някой човек страда от апендицит, не усещате никаква болка в себе си. Но, когато чувствате същата болка, вие викате и изпитвате силна агония. Защо? Поради егоизма (аханкара) вие се идентифицирате с тялото. Ако липсва аханкара, няма да чувствате никаква болка. Отсъствието на аханкара може да дойде само, когато вие сте безпристрастен, когато станете сакши, когато идентифицирате себе си с Брахман (Абсолюта).
„Аз не съм нито прана, нито сетивата. Аз съм напълно отделен от тях. Аз съм сакши (свидетел) на тях и техните действия. Аз съм сат-чит-ананда сварупа („Аз съм съществувание-съзнание-блаженство”).“ Това само по себе си е достатъчно за ниргуна медитацията във философията на Веданта (медитация без форма, без никакви атрибути). Веднага ще бъдете издигнати до най-високия връх на величието. Това е най-добрата формула.
Ако притежавате твърда нисчая (решителност) само по отношение на по-горната формула, това се нарича Парокша Гняна (непряко познание за Брахман). Ако притежавате действителна анубхава (преживяване) чрез медитация, тя се нарича Апарокша Гняна (пряко интуитивно познание за Брахман) или атмасакшаткара.
Ако преминете отвъд телесното съзнание, ако можете да изоставите идеята за тялото и ако умът се крепи върху Атман или Себето, тогава безсъмнено вие сте сукши, шанта и мукта (щастливи, спокойни и свободни).
Умът притежава рефлексивната сила да претърсва собствените си дълбини. Раджа йогинът развива тази сила. Интроспекцията помага да се облагороди тази йогийска способност. Сега навлезте в тишина след днешния ден в една тъмна тиха стая. Наблюдавайте внимателно ума. Бъдете търпеливи. Не се идентифицирайте с ума. Бъдете сакши или безмълвен свидетел. Отделете себе си. Можете пряко да възприемете различните състояния на ума.
СОХАМ ДХЯНА
(медитация „Аз съм Той” – б.ред.)
Усилието да държите ума винаги съсредоточен върху Атман или Брахман се нарича атма вичара.
Докато блажената гняна не изгрее във вас, вие трябва да правите постоянна и усилена садхана. Не спирайте да мислите за Брахман (Брахма Чинтана) дори за половин секунда, дори за времето необходимо за едно мигване. Станете нидидхясана параяна (този на когото единственото убежище е медитацията върху ОМ с чувство и смисъл). Само тогава Брахма Гняна е възможна.
Вие трябва да разрушите джива бхавана (съзнателност за отделно съществуване – б.ред.) като изпълнявате противоположната „ахам брахмасми“ бхавана (осъзнатост за идентичност с Брахман – б.ред.). Джива бхавана е създадена от вявахарик буддхи („светския” интелект – б. ред.). Трябва да разрушите този вид вявахарик буддхи като развиете суддха буддхи или чист разум, (интелект).
Въпреки, че виждате вашето тяло и света, те всъщност не съществуват. Никога не помръдвайте на частица от сантиметъра от вашата установена позиция в Атман. Постоянно мислете, че сте всепроникващият Атман (чидакаша). Дори и ако сте пред дулото на картечница, повтаряйте „Сохам“ – „Сохам“ – „Ахам брахма асми.“ („Аз съм Той, Аз съм Той, Аз съм Брахман”). Ревете като лъв. Страхът идва само, когато идентифицирате себе си с това преходно, телесно тяло. Ако идентифицирате себе си с безграничния, вечен безсмъртен Атман, веднага ще станете напълно безстрашен. Страхът е въображаемо изменение на ума на един агняни (невежа).
Открийте вашия център. Уповавайте се на вашия център или равновесие. Този център е Атман или Брахман или Единствената Истина, която сияе във вашето сърце от вечност до вечност. Ако можете да се уповавате на вашия център, нито беда нито страдание, нито загуба нито разочарование, нито мъка нито тъга могат да ви повлияят и да ви извадят извън равновесие.
Ако можете да бъдете в унисон с Безграничното, ще имате спокоен и уравновесен ум. Нищо не може да ви нарани. Винаги ще бъдете в радост, защото идентифицирате себе си с Атман. Вие се осланяте на вашето Най-висше Себе. Въпреки, че Мансур и Шамс от Тебриз – великите Суфи гняни, са одрани живи, но никога не са почувствали никаква болка. Те просто са произнасяли Аналха (Analhaq – б. пр.) (Аз съм Той). Всяка капка кръв паднала долу също произнасяла „ Аналха“ Те винаги са били в блаженството на Атман. Погледнете това чудо. Това са истински гняни. Те са показали своята сила и познание за Атман.
Малката риболовна лодка е подхвърляна напред-назад дори от обикновените вълни на реката. Но, големият параход остава непоклатим дори при яростните вълни, които се разбиват срещу него със страшна стремителност. По същия начин, един светски човек с непостоянен ум бива подхвърлян насам-натам дори от малките вълни на рага-двеша на ума; докато един светец или един дживанмукта с уравновесен и спокоен ум остава в света напълно стабилен без ни най-малко да е повлиян от бурните вълни на беди, скърби, нещастия и страдания, т.н. Той винаги почива мирно в постоянния покой на Атман или Абсолютното Себе.
Когато сте много обезпокоени или твърде подтиснати, когато имате жестоки пристъпи на болка, мислете, че вие сте Атман, или сте изпълнени с ананда. Оттеглете ума от обектите и светските мисли и го съсредоточете върху Атман. Влезте в усамотена стая и заявете: „Аз съм Анандамая Атман. Как е възможно да изпитвате болка тогава? Болката принадлежи на ума. Тя е умствено творение. Аз съм над ума. Атман е океан от ананда. Атман е хранилище на ананда, сила и познание. Аз чувствам, че съм суддха чайтаня, всепроникващо съзнание, което е зад всички тези форми, отвъд ума. Аз съм Атман. Аз съм изпълнен с ананда.“ Ще изпитате огромна радост, сила и въодушевление от тази практика.
Потушете всяка мисъл за недостиг, несъвършенство, слабост, малоценност. Дори ако нямате нищо за ядене, какво да облечете, дори и ако страдате от ужасна нелечима болест, придържайте се упорито към идеите: „Аз съм Бог. Аз съм съвършен. Аз притежавам всичко. Цялото здраве съм Аз. Всичката радост съм Аз.“ Помнете това, за да бъде правилна умствената ви нагласа. Това, което обичайно мислите подготвя модел, който постоянно се тъче от жизнените процеси, отразявайки се в живота.
„Аз съм този Атман или Брахман, който е Ека (Едно), чидакаша, акханда (не е на части, неделим), Себето на всички същества (сарвабхутантаратма).“ Опитайте се да се установите в тази бхавана с всички усилия (праятна). Тогава чанчалата (непостоянството) на ума ще изчезне. Ще постигнете вечно блаженство. Ще станете дживанмукта. Няма и капка съмнение по този въпрос.
Представете си, че държите целия свят във вашата утроба, във физическия етер, който отново се поддържа от вашата собствена сварупа (чинмая) тяло (чидакаша, гняна-виграха). Тогава идеите за външен фактор и отделеност ще изчезнат. Няма нищо извън вас. Няма нищо извън Брахман.
АПАВАДА-ЮКТИ НА ВЕДАНТА
Дървената играчка изобразяваща слон, скрива истинското ДЪРВО, така вие го смятате за слон. Така и имената и формите скриват истинския БРАХМАН зад себе си. Отърсете се от бхранти (илюзия) в ума, която е дълбоко вкоренена от анади кала (безначално време). Това е дърво. Това не е слон. Това също е Брахман. Това не е света. Това е Атман. Това не е тяло. Това е апавада-юкти във Веданта. Вземете равновесието, което е истинско след като сте отхвърлили фалшивите неща, например слон, дърво, тяло, т.н.
Дуалността е същинската природа на ума. Той никога не може да мисли по отношение на единството. Чрез читта суддхи и веданта садхана, той трябва да бъде научен да мисли по отношение на единството.
Глината е единствената реалност във всичките три периода от време. Глиненото гърне е нереално: „Вачарамбханам викаро намадхеям мритти кетйева сатям“ – Само глината е реалност. Модификациите като например делва, гърне, т.н., са в речта само като украшение (Чхандогя Упанишада). Аналогично, Брахман или Атман е единственото реално нещо, вечният васту, който няма нито начало, нито край, нито промяна. Модификациите, тяло, ум, индрии и света всички са напълно лъжливи. Те са само име. Вижте глината във всички глинени съдове. Вижте Атман във всички обекти (атма – дрищти).
Кравите са различни. Те се различават по цвят и различни други особености. Но, млякото е същото. Човекът, като се изключат обичаи, нрави, начин на обличане и хранене, е един и същ по целия свят. Неговите страсти и чувства са едни и същи по целия сват. Езиците са разнообразни в различните райони и области, но идеята зад всички езици е еднаква. Тя е единството зад многообразието, дуалността и множеството. Съществува една същност или една раса (есенция) в съня. Всичко изглежда еднакво. Няма никаква нанабхава (вариации) в съня. По същия начин, съществува една хомогенна субстанция зад обектите. Това е Атман. Това е Брахман. Това е истинското ви Себе.
Има кокосов орех направен само от захар. Той има петна, линии, външна черупка, изпъкнали ивици, очи и всичко. Но, вие имате вътрешна бхава (усещане) в ума, че това е само захар. По същия начин, въпреки че виждате различните обекти на вселената, вие трябва да имате вътрешна бхава и нисчая (убеждение), че Атман е в основата на всички тези обекти, който е най-висшата реалност и същност на всичко.
Защо оглеждате листата, клонките, цветовете, плодовете на манговото дърво? Търсете в източника – семето. Платът е просто памук и нишка. Възприемете плата само като памук. Въпреки това, възприемете света като Атман или Брахман.
Когато видите един човек или обект, мислете и чувствайте, че той или то е Атман или Нараяна. Чрез непрестанна практика, нама-рупа (имена и форми) ще изчезне. Атман или Нараяна ще блеснат. Идеята за света ще изчезне. Отнема много време. Изисква упорити усилия. Ще видите и почувствате Атман или Нараяна навсякъде. В хода на практиката, вашите стари самскари ще ви обезпокояват. Те са вашите истински врагове. Борете се смело с тях. Това е практиката на самяг гняна. Вие ще имате самяг даршан на Атман. Ще превърнете всички обекти в Атман. Мислете и почувствайте, че всички действия са атма-пуджа. Идеята за малоценност и идеята за раболепно служене ще изчезнат, когато видите Нараяна или Атман навсякъде.
ЗАЗОРЯВАНЕТО НА ГНЯНА
Както знаете, че от цветовете на манговите дървета скоро ще получите мангови плодове, по същия начин можете да знаете, че ще получите абхеда-гняна (познание за идентичността на Атман и параматман), когато цветето на шанти разцъфне във вашия ум.
Точно както шестте вкуса – кисело, горчиво, тръпчиво, сладко, солено и пикантно – се изразяват цялостно и доставят пълно удоволствие само, когато шакти на вкусовете и ума се свържат заедно, така също и целостта (всепълния Брахман) възниква, когато всички тези елементи на удовлетворение, уравновесена проницателност, т. н., се съчетават с шанти (сладко търпение или покой на ума).
Шанти или мира в ума е два вида – садхарана шанти (обиковен мир) и парама шанти (върховен мир). Обикновеният шанти идва, когато вриттите (модификациите в ума) са контролирани и викшепа (люлеенето на ума) е премахната. Парама шанти се проявява, когато постигнете Гняна (познание за Брахман или Абсолюта).
ОПИСАНИЕ НА СЪСТОЯНИЕТО ГНЯНА
Състоянието Гняна е много трудно да бъде разбрано. Това е изключително възвишено състояние, в което всички таттви падат от само себе си и единствено чидакаша – като обширен, безграничен океан от „вьома“ или „ефирно пространство“ или „гагана“ – засиява от само себе си. Това е състояние на чисто познание, което надминава удоволствията на природния пейзаж и красоти. Удоволствието на красотите – градини, реки, езера, заснежени планини, зелени гори, т.н., са творения на майа. Тя забулва очите ни и ни пречи да изпитаме безграничната сахаджа (естествена) красота на Атман. Мелодичната музика на птиците също е майа. Тя ни пречи да чуем естествената нада на ОМ – най-сладката пранава дхвани (първичният звук ОМ – б.ред.). Това състояние на нирвана, което надминава цялата природа е състоянието Гняна.
Гняна мауна е състоянието, в което умът остава съединен с Брахман или Атман или Сварупа. В това състояние, няма ни най-малка следа от понятието за „Аз.“ Тъй като няма никаква умствена дейност, както и извършител, всички карми се изгарят в гнянагни (огъня на мъдростта). Джива усеща, че е напълно различен от петте коши или обвивки, тъй като той се идентифицира с Атман.
В Гняна (Абсолюта), няма нито Изток нито Запад, нито зазоряване нито залез, нито увеличаване нито намаляване, нито седящ нито стоящ, нито живот нито смърт, нито пробудено съзнание нито състояние на сън, нито говорене нито лекция, нито мислене нито знаене, нито светлина нито тъмнина. Трите – действащо лице (карта), действие (карма) и средство (карана) – заблестяват като едно в Себето на гняни. Какво екзалтирано състояние е това! То е просто изумително. То е чудесно. Човек става безмълвен. Никога не може да бъде описано подходящо.
Аз седях в падмасана. Аз медитирах върху Атман. Забравих за себе си и обстановката. Видях нещо, което никога не бях виждал досега. Чух една нада (звук), която никога не бях чувал досега. Имаше усещане и познание, че съм напълно свободен от всички видове привързаност. Имах опитност за ново познание. Мисълта за Атман продължи известно време. Имах ново преживяване за чисто блаженство. То е празно пространство пълно със Светлина и Познание и Блаженство освободено от превратностите на този свят.
Когато Себето веднъж е разпознато и осъзнато, то никога не може да бъде забравено. Отпечатъкът от разпознаването на Себето, направен веднъж, никога не може да бъде заличен от ума. Той прилепва завинаги към ума.
МУКТИ
Мукти е само за ума. Мукти е за пракритти. Той не е за джива. Джива вече е Брахман. Джива винаги е свободен. Той е идентичен с Брахман. Когато водата пресъхне, отражението на слънцето във водата също изчезва. Въпреки това, когато ума-езеро пресъхне поради изкореняване на всички санкалпи и васани, отражението на интелекта, чидабхаса, в ума-езеро, също изчезва. Името дживатман изчезва. Егото изчезва.