Санкалпа
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
15 ГЛАВА
ДЕЙСТВИЕТО НА МИСЪЛТА
Духовният живот е в Бога. Духовният живот е, който ни свързва с Безкрайното. Вие получавате всичко в Брахман, Абсолюта, тъй като Той съдържа себе си и е парипурна (всеизпълнен). Там всички ваши искания и желания са удоволетворени. Има и физически живот, който ни свързва с вселената около нас. А мисловният свят ни свързва един с друг. Той е, който действа (прави обмяна) между две същества.
Ние притежаваме силата в себе си да се отворим или затворим за божествения поток точно, когато поискаме. Това се случва благодарение на силата на ума, на действието на мисълта. Ако сте раджастични, вие сте далеч от Бога. Заключили сте се за Бога. Ако сте сатвични, вие сте отворени за божествения вътрешен поток.
Свещената река Ганг извира от Ганготри (в Хималаите) и тече непрестанно към Ганга Сагар. По същия начин, мислените потоци извират от самскарите (впечатления) в ума, където са запачатани васаните (потенциалните фини желания) и откъдето текат непрестанно към обектите, както в сънно, така и в будно състояние. Когато двигателя на влака прегрее, влакът бива закарван в депото. А този мистериозен двигател на ума мисли без миг почивка. Разширяването на ума само по себе си е санкалпа; и чрез силата си да обособява и разграничава, санкалпата, е която създава вселената.
Агняните (невежите) имат непостоянни умове, люлеещи се с огромна скорост, и десетки хиляди санкалпи. Умовете им са в постоянна нестабилност, благодарение на санкалпите. Но гняните (мъдрите) могат да се освободят от санкалпите. Те могат да почиват в своята атмична гняна (гняна сварупа, седалището на мъдростта, на Висшия Аз), която дава най-висшето удовлетворение (трипти) и върховен мир (парама шанти).
САНКАЛПА Е САМСАРА
Когато санкалпа се увеличи неимоверно, тя по никакъв начин не може да бъде повече благотворно въздействаща. Подобно развитие води само до нещастие. Причината за робството (обвързаността) е санкалпа. Санкалпите и васаните, които сами създавате, са тези, които ви оплитат в мрежите си.
Именно чрез собствените си санкалпи и васани, вие се превръщате в роб, подобно на копринената буба в пашкула. Сама по себе си санкалпата в ума е болка. Отсъствието й води до божествено блаженство. Санкалпата е само самсара (обвързване с колелото на живота и смъртта, бел. ред.), а унищожението й е мокша (освобождение).
Санкалпата в ума е тази, която създава света с всичките му движещи се и неподвижни същества в него. Отровното дърво на великата илюзия – Мая -разцъфтява все повече и повече от семето на менталните изменения, изпълнено със санкалпа, в почвата на (подхранвано от) разнообразните земни удоволствия.
Мая представлява голямо отровно дърво. Тришна (копнежите) и васана (непроявените мисли) напояват дървото на илюзията – Мая. Кармите са нейните плодове. Похотта, гнева, алчността и т.н. са филизите. Саттва, раджас и тамас са пъпките. Индриите (сетивните и двигателни органи) са плодовете. Аханкара е стъблото. Рага (привличането) и двеша (отблъскването) са двата основни клона. Разнообразните сетивни обекти са листата.
Индивидуалният ум, който е изпълнен с авидя (невежество) и е всепроникващ, въпреки че съществува в името, няма форма – нито вътрешна, нито външна, подобно на акаша (пространството), което прониква целия космос. Многопроявената обектна реалност е умът. Там, където има санкалпа, съществува и ума.
Създаването и унищожаването на вселената, която не е нищо друго, освен форма на съзнание, се случва заедно със създаването и унищожаването на санкалпите в ума. Реализирането на Брахман, Абсолюта, може да стане единствено, след като умът изостави своите санкалпи и викалпи (фантазии). Вие трябва (да се стремите) да изкоренявате санкалпите, доколкото ви позволяват възможностите. Разрушаването на санкалпите трябва да се прави интелигентно.
УНИЩОЖАВАНЕТО НА САНКАЛПИТЕ ВОДИ ДО МОКША (ОСВОБОЖДЕНИЕ)
Може и да практикувате тапас (духовна практика на някаква форма на отречение, бел. ред.) хиляди години; може и да сте овладели мигновеното пътуване между трите свята (измеренията); но никога няма да сте способни да достигнете напълно мокша, освен ако не тръгнете по стръмния път на унищожаването на санкалпите. Затова, стремете се да разрушавате санкалпите, и така да достигнете божественото блаженство, в което няма болка и разнородност.
Само напълно разрушената санкалпа (която не може повече да се възстанови) води до абослютното неопетненото божествено седалище. Защо не размишлявате тихо и тайно в сърцето си как да разрушите санкалпите си? Тогава даже и трона на императора, развяващ скиптъра си над цялата земя, ще ви се стори незначителен.
Стремете се да напуснете състоянието санкалпа – викалпа и двайта – бхавана (нагласата за двойнственост и чувстване). Снемете от себе си всички санкалпи и се потопете в нирвикалпа (състояние, в което модификациите на ума са спрени). Това е Брахма – ништха (установяване в Брахман, Абсолюта) или адвайта – ништха (установяване в състояние на недвойнственост). Борете се упорито, за да постигнете това се състояние. Само тогава ще постигнете съвършения мир и радост.
СВАБХАВА (ПРИСЪЩАТА ВЪТРЕШНА ПРИРОДА) НА МАНАС (УМА)
Умът много лесно може да мисли за земни обекти. Това е неговата свабхава. Мислите обикновето текат с лекота към обектите. Менталната енергия с готовност тече в тази посока. Менталната сила тече с лекота по старите бразди и пътеки на светски мисли. Извънредно трудно е да се мисли за Бога. Това е извисяващият труден път за самсаричния ум на виавахара (духовния търсач, по пътя на отричението от света, бел. ред.). Да отучим ума си да се насочва към обектите и да го фиксираме върху Бог е също толкова трудно, както да се накара Ганг да тече към Бадри Нараян, вместо по естествения си поток към Ганга Сагар. Това е като да гребете срещу течението на река Ямуна. Независимо от това трябва да работите упорито и с тяга (отречение, въздържание), за да може умът да потече към Бога, даже много пъти срещу волята му, ако искате действително да се освободите от (цикъла на) раждане и смърт. Няма друг начин, ако искате да се изплъзнете от земните нещастия и страдания.
КАК МОЖЕ ДА СЕ РАЗРУШИ САНКАЛПА
Разрушете петната или облаците от санкалпа чрез силата на различаване и постоянни усилия и се потопете в океана на божественото блаженство чрез духовно просветление. Когато се опитвате да заровите сянката си в земята, тя винаги ще излиза навън. По същия начин, когато се опитате да унищоите санкалпите чрез вивека – вритти (различаване на модификациите на ума, бел. ред.), те ще излизат отново и отново. Отдръпнете ума от обектите и действайте според съветите на вашия гуру (учител). Пречистете ума и го фиксирайте върху акаша (пространството) в сърцето (безкрайния Брахман, Абсолют). С времето умът ще бъде разрушен. Бъдете сигурни в това.
Дори и за миг не се изкушавайте да съзерцавате нещата във вселената. Не се напрягайте твърде много, когато се опитвате да изкоренявате тази санкалпа. С проверяването на всяка мисъл, умът на човека (малко по малко) ще започне да се изпарява. За да се смачка разцъфнало цвете в ръката, се изисква малко усилие, но дори и това малко усилие не е необходимо за премахването на санкалпа. Санкалпа се разрушава чрез контрол върху мислите. Когато трайно унищожите външната санкалпа, с помоща на вътрешната и чрез унищожаването на нечистия ум с помоща на чистия, вие ще се установите трайно в свойта атма – гняна (върховно знание за Атман, Висшия Аз, бел. ред).
Когато трайно установите в себе си идеята, че светът е нереален, викшепа (съставен от имена и форми) и спхурана (вирацията, действието) на санкалпите (мислите) бавно ще изчезнат. „Брахма сатям джаганмитя дживо брахмайва наапараха” (Единствено Брахман, Абсолюта, е реален. Светът е нереален. Джива (индивидуалната душа) е идентична с Брахман). Ще придобиете огромна сила и умствен мир чрез повтарянето на тези слова.
Освободени от всичките си желания към видимите обекти (изпречели се пред вас) и стабилизирали нечистия ум чрез чистия ум, изкоренете всички санкалпи, появяващи се в ума ви. Сега умът, издигащ се чрез санкалпите, ще изчезне от само себе си, подобно на пламъка на огъня, който, въпреки че е разпалван от вятъра, бива и загасян от него.
СЪСТОЯНИЕТО НА НИССАНКАЛПА (ЛИШЕНО ОТ МИСЛИ ИЛИ ВЪОБРАЖЕНИЕ)
С изчезването на основните санкалпи изчезва авидя (невежеството) и нейното последствие – ума. Санкалпа е болка. Ниссанкалпа е изцяло блаженство. Усамотете се в някоя спокойна стая. Затворете очите си. Наблюдавайте ума и унищожавайте вриттите (вълните, модификациите на ума) една по една чрез продължителни, активни усилия. Ще изпаднете в асампрагняна самадхи (най-високото състояние на свръхсъзнание, в което умът и чувството за „аз” (за его) са напълно унищожени, бел. ред.).
Ако заедно с изчезването на произвеждащите болка санкалпи се унищожи и ума, тогава дебелият лед на моха (заблудата), влияеща ви от незапомнени времена, също ще се разтопи от само себе си. Тогава като при ясно есенно небе Брахман, Абсолюта ще изгрее сияен, блажен, вечен, недвойнствен, безформен, без раждане и смърт.
Когато мислите ви, които сега са разпръснати, се съберат заедно и вие останете в състояние на покой, тогава вечно щастливият Атман, Висшият Аз, ще изгрее пред вас, както отражението на слънцето се вижда в гладката повърхност на езерото. Мирът не е пари, жени или ядене. Когато умът остане без желания и без мисли, Атман, Висшият Аз, заблестява и разпръсква вечно блаженство и мир. Защо търсите напразно щастието във външните обекти? Търсете в себе си, защото блаженството е в субекта сат-чит-ананда амрита Атман (състояние на съществуване – съзнание – блаженство в божествения нектар на Атман, Висшия Аз, бел. ред.).