Култивиране на добродетели

из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

29 ГЛАВА

Маитри (приятелството), каруна (състраданието), дая (съчувствието), вишва-према (космическата или универсалната любов), кшама (прошката), дрищи (духовното търпение), титикша (силата на устойчивостта, търпението) и толерантността са сатвични качества на ума. Те подпомагат мира и щастието на човешките същества. Те трябва да се култивират до най-висока степен.

Любовта и състраданието омекчават ума. Състраданието има способността да премахва болката; то е способността да не си в състояние безразлично да гледаш страданията на другите; то е проявление на ненасилие; то е най-близкият начин да си съпричастен на тези, които преминават през болка. Неговият завършек е в преустановяване на нараняването; а провалът му – произвеждането на печал.

Търпението, упоритостта, утсаха (постоянството) и решителността са необходими за успеха в самореализацията. Те трябва максимално да се развият, това особено важи за духовните ученици. Когато медитирате върху ОМ или когато по време на сутрешните медитации размишлявате върху постулата, че вие сте Брахман, Абсолюта, ще придобиете много сила. Това ще ви помогне да придобиете смелостта, необходима за процеса (на развитие) по духовния път. По пътя на Истината има да се преодоляват множество трудности с помощта на силата на духа и устойчивостта (титикша). Тези качества са различни видове смелост. Силата на духа е ментална сила на устойчивост. Тя дава твърдостта при посрещане на опасност. Тя е сила на противопоставянето.

ДЕСЕТТЕ ЛАКШАНИ (ХАРАКТЕРИСТИКИ) НА ДХАРМА (ЗАКОНА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА)

„Дхритих кшама дамо’стеям саучам – индрияниграхах

Дхеер-видя сатям-акродхо дасакам дхарамалакшанам”

(Манусмрити, VІ-92)

Търпението, прошката, контрола на ума, честността (некрадене), външната и вътрешната чистота, контрола върху индриите (сетивните органи), познаването на шастрите (свещените писания), познаването на Атман, Висшия Аз, истинността и липсата на гняв са десетте лакшани (характеристики) на дхарма (закона за справедливостта), според Ману.

Мислите ви трябва да са в съглашение с думите. Това е арджава (прямота). Практикувайте това. Ще извлечете прекрасни ползи. Ако практикувате сатя (истинност) за 12 години, ще постигнете вак-сиддхи. Каквото говорите, ще се сбъдва. Чинта (безпокойството) ще изчезне. Ще се освободите от извършването на злини, като говорите истината.

Търпението, постоянството, приложенението, интересът, вярата, усърдието, ентусиазмът, решителността са необходими по време на садханата (духовната практика). Шрадха (вярата) и бхакти (отдадеността) са благородни вритти, помагащи на човек да се освободи от ограниченията. Тези добродетели трябва да се култивират. Само тогава е възможен успех. Замислете се за различните трудности, които изкачат по пътя. Следователно, труден е духовният път. Много малко поемат по него – един на хиляди (според Гитата). А от тях малцина успяват. Много се отказват от садханата си (духовната практика) на половината път, като се натъкнат на трудност, която ги дърпа надолу, преди да достигнат до края (на пътя). Само дхира (непоколебимият) въоръжен с дрхрити (духовно търпение), дхайря (смелост) и утсаха (бодър дух), стига до целта – състоянието сат-чит-ананда (истина – съзнание – блаженство). Слава, слава, на тези редки благородни души!