ВАЙРАГЯ (БЕЗПРИСТРАСТНОСТ) И ТЯГА (ОТРЕЧЕНИЕ)
из книгата на Свами Шивананда "Умът, неговите тайни и контрол"
25 ГЛАВА
КАКВО Е ВАЙРАГЯ?
Ако умът мисли постоянно за чай и ако изпитвате болка от това, че не го получавате, тогава се казва, че имате „аашакти” (привързаност) към чая. „Аашакти” води към привързване. Практикуването на „Вайрагя” (безпристрастност) ще ви подтикне да се отхвърлите „аашакти” към чая. Но само посредством отказа да се приеме чая не е достатъчно да се опише смисъла на „Вайрагя”.
Изучавайте Вайрагя-пракарана в Йога Васища. Ще придобиете подробно разбиране за истинската сварупа (природа) на вайрагя. В нея се дава ясно обяснение за това каво представлява действителното безпристрастно ментално състояние на Шри Рама. Вкусни ястия, освежителни напитки, любещи баща и майка, брат, скъпи приятели, диаманти, перли, цветя, сандал, декорации, удобни легла, градини… нищо от това не го е привличало. Напротив, тяхното присъствие е предизвиквало в него силна болка.
При Вайрагя, брахмачаря е антаргата (скрито). Вайрагя включва целомъдрие в мисъл, дума и действие.
ДВА ВИДА ВАЙРАГЯ
Вайрагя (безпристрастие, непривързаност, безразличие) бива два вида, а именно (i) карана вайрагя (вайрагя вследствие от нещастия) и (ii) вивека пурвака вайрагя (вайрагя благодарение на разграничаването между реалното и нереалното). Умът на човек, който има първия вид Вайрагя, просто чака възможността да се върне към нещата, от които се е лишил. В момента, в който му се предостави първата възможност, той пропада и се връща към старото си състояние. Вишая (обектът на възприемане и наслаждение, бел. ред), съответно, му нанася опустошения с отмъстителност и удвоена сила. Но ако човекът изостави обектите, благодарение на вивека (различаването), като осъзнае илюзорната им природа, ще се сдобие с духовен напредък. Той няма да падне.
КАК ИЗГРЯВА ВАЙРАГЯ
Спомнете си как се появява Вайрагя в ума. Преходната и нетрайна природа на всички неща създават нещо като отвращение в умовете и, в съответствие с дълбочината и фиността на природата, тази реакция от света заработва повече или по-малко силно в ума на всеки индивид. В ума ни се появява завладяващото чувство, че крайното никога не може да удовлетвори Безкрайното в нас; че променящото и умиращото не могат да удовлетворят нашата непроменлива и безсмъртна природа.
Когато не се впечатлявате от идеята за охолен живот, богатият стил на живот не може да ви привличе. Когато сте твърдо убеден в идеята, че месото и виното въобще не са удоволствие, те не могат да ви изкушават. В този случай, ако не получите месо и вино или охолен живот, това въобще няма да ви накара да страдате. Защо се привличате от една млада, красива дама? Защото, благодарение на невежеството си, напразно си мислите, че ще получите удоволствие чрез нея. Ако притежавате Вивека (различаване), то моментално ще ви предупреди, че чрез нея само ще страдате. Тогава умът ще се оттегли или отръпне от обекта, жената.
САДХАНАТА (ДУХОВНАТА ПРАКТИКА) БЕЗ ВАЙРАГИЯ Е БЕЗСМИСЛЕНА
Когато в ума се появи Вайрагя, тя отваря дверите към Божествената Мъдрост. От неудовлетвореността (от сетивните обекти и светските сетивни наслаждения) идва стремежа. От стремежа идва абстрахирането. От абстрахирането идва концентрацията на ума. От концентрацията на ума идва медитацията или съзерцанието. От съзерцанието идва самадхи или самореализацията. Без неудовлетвореността или Вайрагя нищо (от описаното) няма да е възможно.
Както е напълно невъзможна обработката на камениста почва или безсолна земя, така и йога практиката и атма – вичара (запитването на душата), правени без Вайрагя (безпристрастие и безразличие към сетивните наслади) са безплодни. Както водата, изтичаща през мишите дупки, вместо през оформените вади на земеделските полета, се изгубва и не помага за растежа на растенията, семената и пр., така и усилията на ученика са напразни, ако няма добродетелна Вайрагя. Човек няма да има духовен напредък.
ЗА МОКША (ОСВОБОЖДЕНИЕТО) Е НЕОБХОДИМА ИНТЕНЗИВНА ВАЙРАГЯ
По време на периода на своята садхана, учениците трябда да поддържат интензивна (тивра) Вайрагя в умовете си. Само чрез умственото спазване (на практиката) няма да имате успех в йога. Трябва да имате интензивен стремеж към освобождение, високо ниво на Вайрагя, плюс (необходимия) капацитет за садхана (духовната практика). Само тогава ще можете да получите нирвикалпа самадхи и мокша (освобождение). Само цар Джанака и Прахлада са имали тивра Вайрагя (интензивна безпристрастност). Този вид Вайрагя е необходим за бърза реализация. Много е трудно да се премине океана на самсара (колелото на преражданията) с глупавия вид Вайрагя. Крокодилът на сетивния копнеж (тришна) за сетивни наслади и сетивни обекти ще хване учениците за гърлото, яростно ще ги сграбчи и удави на половината им път.
ВРАГОВЕТЕ НА ВАЙРАГЯ
Проклятието на емоционалното привързване
От емоционалното привърване произлиза заблудата. Обикновено човек се стресира, когато котката изяде домашната му птица; но ако чувствата му не са докоснати, т.е. котката е изяла врабче или мишка, той не изпитва тъга. Следователно, трябва да изкорените емоционалността, която е причината за напразното привързване. Тялото произвежда множество микроби, които хората са нетърпеливи да премахнат; но на един вид те дават името „деца” и заради тях погубват целия си живот. Такава е заблудата в света.
От обратната страна на емоционалното привързване и любовта стоят огорчението и скръбта. Емоционалността е смесена със скръбта. От обратната страна на удоволствието стои болката. Болката е смесена с удоволствието. Човек посява най-отровните семена на скръбта в името на любовта, от които бързо поникват филизите на емоционалната привързаност, които съдържат огън, опасен като гръмотевица; и от тези филизи израстват дърветата на скръбта с многобройните си клони, които, горящи като купчина суха слама, бавно поглъщат тялото.
Възелът на привързаността се стяга от продължителното угаждане. Емоционалната привързаност се е обвила с нишките си около човешките сърца. Основното средство, чрез което можем да се освободим от нея, е като приемем преходността на съществуването си. Колко много милиони родители, жени, деца, чичовци и дядовци са си заминали по широкия свят… Възприемете приятелите си като моментен проблясък на светкавица и, премисляйки това често в ума си, се радвайте на блаженството.
Надеждата и очакването
Надеждата и очакването са противоположни на Вайрагя и Тяга (отречението). Те угояват ума. Най-висшето състояние за един философ е да е напълно безнадежден. За светските хора това е много лошо състояние. Те винаги презрително ще повтарят: „Той е безнадежден случай”. Светските хора и философите се движат към два диаметрално противоположни полюса.
КАК ДА СЕ РАЗВИЕ ВАЙРАГЯ
Онези, които не развият безболезнена Вайрагя, която е естествено присъща на човешката същност и която е огромно блаженство и щастие, са, в най-добрия случай, паразити в човешка форма. Когато пчелата се окаже с крачета потънали в меда, тя няколко пъти бавно излизва крачетата си и радостно отлита. По същия начин се освободете от прилепването и придържането на ума към това тяло и децата-мед заради рага (желанието) и моха (невежеството, заблудата) посредством Вайрагя и медитация и отлетете от тази клетка от плът и кости към Източника, Брахман или Абсолюта.
Много е трудно да отбиете някои деца си. Те искат да сучат от гърдите ви, дори когато са станали на 3-4 години. Майката слага някаква особена паста на зърната си. Едва тогава детето само бързо се отбива. По същия начин трябва да вземете пастата – лекарство за ума, за да го отбиете от сетивните обекти. Седнете в уединена стая. Размишлявайте върху нещастията на земния живот, (върху) неговите страсти, борби, страхове, суета, болести, смърт, старост, скръб, печал, злочестини, загуби, провали, разочарования, враждебност, скорпионски ужилвания, ухапвания от комари и пр. Това ще ви послужи като ефикасна паста, която да отбие ума ви от самсара (колелото на преражданията). Ежедневно разсъждавайте върху тези неща.
Постоянно се сещайте за болките от най-различен вид, които се отнасят към това земно съществуване. Ако ежедневно повтаряте следната строфа от Гитата, гл. ХІІІ, моха (невежеството) ще изчезне: „Джанма мритю джара вядхи дукха доша анударшанам – Проникни в болката и злочестината от раждането, старостта и болестта.” Нека умът ви винаги ясно осъзнава, че в света съществува единствено болка. Размишлявайте често върху преходността на света. За духовно търсещите ученици това е първата им садхана (практика). По този начин те ще могат да развият Вайрагя. Умът ще бъде отбит от обектите. Привличането към сетивните обекти постепенно ще изчезне.
ОТРЕЧЕНИЕТО ДОВЕЖДА ДО МОКША
Отбягвайте светските обекти като огън или отрова, или отпадъци. Откажете се от всичките си желания и стремежи. Това само по себе си е мокша (свободата). Отказването от желанията води до унищожаването на ума. Унищожаването на ума води до разрушаването на Майа (илюзията), защото умът сам по себе си е майа. Майа властва (само) във въображението на ума. Колко е хитра само! Един вивеки (този, който умее да различава) познава хитрините й много добре. Тя ужасно се страхува от човека на отречението и атмавичара (питащия относно природата на Атман, Висшия Аз, бел. ред.). Тя му се покланя със смирени ръце.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКОТО ОТРЕЧЕНИЕ?
Умът е „всичко във всичко“ и неговото овладяване води до отречение от всичко. Единствено читта Тяга представлява отречението от всичко. Истинското отречение се заключва в самоотречението на ума. То представлява отказването от всички желания и егоизъм, а не (отказването) от съществуването на света. Само чрез подобно самоотречение ще сте в състояние да се освободите от всяка болка. Тогава ще дойде безсмъртието в живота или насладата от безкрайната радост от съществуване, освободено от егото, основано върху единството на всичко в Брахман, Абсолюта.
САННЯСА – ЕДНО МЕНТАЛНО СЪСТОЯНИЕ
Санняса е само едно ментално състояние. То е геруа или оцветяването на сърцето, а не на самата дреха. Истинският саннясин е този, който е освободен от страстите и егоизма и който притежава всички сатвични (чисти) качества, дори и да живее със семейството си в света. Чудала била кралица и йога сянняса, въпреки че управлявала кралство. Саннясин, който живее в гората, но е пълен със страсти, е по-зле и от стопанина, и от светско мислещия глупак. Сикхидхваджа бил светски човек, въпреки че живял гол в гората дълги години.
Истинското отречение е отречението на всички страсти, желания, егоизъм и васани. Ако имате неопетнен ум; ум, освободен от привързване, егоизъм и страст, то вие сте саннясин – без значение дали живеете в гората или в суматохата на града; дали носите бяла дреха или оранжева роба; дали сте си обръснали главата или сте си оставили дълга коса.
Обръснете ума. Някой попитал гуру Нанак: „О, светецо, защо не си си обръснал брадата? Та ти си саннясин…” Гуру Нанак отговорил: „Приятелю мой, аз съм си обръснал ума.” Всъщност умът е този, който трябва да бъде прецизно обръснат. Бръсненето на ума се случва, когато се оттървем от всички видове привързаности, страсти, егоизъм, моха (пристрастеност), страст, алчност, гняв и пр. Това е истинското бръснене. Външното бръснене на главата няма никакво значение, до тогава, докато съществува вътрешното страстно желание, тришна.
Мнозина не са разбрали какво представлява истинското отречение. Отречението от физическите обекти не е никакво отречение. Истинската Тяга (отречение) е в отречението от егоизма (аханкара). Ако можете да се отречете от аханкара, ще се отречете и от всичко останало в света. Ако се откажете от фината аханкара, дехадхяса (идентификацията с тялото) автоматично ще изчезне.
Веданта не иска от вас да се откажете от света. Тя иска да промените менталното си отношение и да се откажете от тези фалшиви, илюзорни „аз” (ахамта) и „мое” (мамата). Змиеукротителят премахва само двата отровни зъба на кобрата. Змията остава същата. Тя съска, повдига си главата и си показва зъбите. Всъщност върши всичко, както е правила и преди. Змиеукротителят е променил менталното си отношение към змията. Той има чувството, че змията няма повече отровни зъби. По същия начин, трябва да премахнете отровите зъби на ума, т. е. само ахамта и мамата. Тогава ще можете да позволите на ума да се разхожда където си иска. Само тогава ще сте в самадхи.
Ще трябва да се откажете също и от тягабхимана (буквално: привърване към отречението). Тягабхимана е много дълбоко вкоренена. Ще трябва да се откажете от идеята: „Отричам се от всичко.” „Аз съм велик тяги” – тази абхимана на садхутата е по-голямо зло и от абхимана на стопаните: „Аз съм земевладелец; Аз съм брамин и пр.”