Йога и България
Донка Генова, екс председател на БФЙ
Каква е връзката между тази древна наука и българския народ, чиито корени също идват от древността?
Изследванията на нашите историци П. Добрев, Сл. Тончев и др. показват, че българският род възниква и се създава в Далечния Изток, в планината Имеон, разположена в Тибет, Индия. Според други изследвания българите, наречени тогава “хонури”, са живяли на границата на съвременен Китай и Индия. В древноиндийския литературен източник “Махабхарата”, който съдържа едно от първите исторически сведения за българите, се разказва за болхиките, народ със свой бит и култура. Болхиките споменавани в “Махабхарата” над 70 пъти, са били добри и храбри войни. Царят на болхиките е подарил колесница и коне на Арджуна, главен герой в “Бхагават гита”, друг древен литературен източник, който разкрива основите на философията на Йога.
В запазените каменни надписи на прабългарите най-често срещана /157пъти/ е думата IYI – “юдж”, която е основният корен на думата “йога” /1/. Особено интересна е розетката със седем лъча, намерена в Плиска, където тази дума е основна в надписите по лъчите й. Думата “юдж” или “юй”означава “йога, бог, съединение с бога”. Тези надписи се тълкуват от В. Лучански като мантри /думи със свещено звучене/, които по звучене съответстват на седемте чакри /според йога – енергийни центрове – вихри на човешкото тяло/ /2/. Надписите върху розетката са прочетени и преведени от Свами Читананда, ръководител на ашрама в Ришикеш, Сев. Индия. Надписите според него са древния свещен език на йогите, а в превод тяхното съдържание е следното: “Освободи се от двойнствеността чрез Йога. Надживей страданията чрез йога” /3/.
Общия корен на протоиндийската и прабългарската цивилизации П. Добрев изследва и чрез съответен езиков материал: еднакво звучене на думи, думи с еднакъв корен и значение, напр. “мантра” – “мадира” – “мадара”; “мадара” означава свещено място, а “мантра” – свещена дума /4/.
Дълго време обичаите и религията на българите в Аспарухова България са запазили древните си източни корени. За това свидетелства и Богомилското учение, което приема официалната християнска религия, а по своята организация наподобява организацията в йога – ашрамите: последователите се делят на ученици, съвършени и учители.
Животът на Св. Иван Рилски също е живот на един източен аскет – йога.
Периодът от края на 19 и началото на 20 век е период на бурно развитие на окултните науки, на религиозно и философско търсене. В България през този период са преведени и издадени книгите на Елена Блаватска, Рудолф Щайнер, Ани Безант, Чарлс Ледсбитер и др. Появява се литература, в която изключително много се говори за йога, но за окултната и мистична йога /приложение 1/.
Определен етап в духовното развитие в началото на 20 век е учението на Петър Дънов, основател на Бялото братство. В лекциите и книгите на Учителя Петър Дънов срещаме понятия като “прана”, дихателна пранаяма, теория за прераждането и др. Над 30 основни понятия и представи от Йога, които преминават в неговото учение. Според на Учителя Дънов: “ Всеки човек най-първо трябва да работи за постигане на същественото в себе си. Не се наемайте да постигнете изведнъж всички добродетели. Достатъчно е всяка година да постигате по една добродетел…Ако всяка година да постигате по една добродетел, в 25 години ще придобиете 25 добродетели, а човек с 25 добродетели е вече йога. Стане ли човек йога, достатъчно е само да вдигне ръката си и живата природа ще му отговори. Тя го познава и затова отговаря на всички негови желания.” /5/.
След Втората световна война с йога са се занимавали отделни личности, които са имали достъп до подходяща литература. Най-изявен от тях е Виктор Михайлович Сеплевенко, практикувал под ръководството на Свами Шивананда и на Борис Сахаров още през 30-те години.
През 60-те години започват да се появяват публикации в перодичния печат за възможностите на йогите, вкл. техниката на изпълнение на някои телесни и дихателни упражнения. Гастролите на Жое Клемандоре и Дев Мурти оказват противоречиво въздействие върху общественото мнение а йога у нас. От една страна това е широко популяризиране на тази древна система, а от друга – йога се свързва с цирковото изкуство и с нещо екзотично, без практическо приложение. Но тези, които практикуват йога, значително обогатяват собствения си опит.
Решаваща роля за издигане авторитета на йога у нас имат научните разработки на чл. кор.проф. д-р Драгомир Матеев, на ст. н. с. кфн Кънчо Кънев и на д-р Георги Лозанов.
Проф. д-р Драгомир Матеев дава научна обосновка на физиологичния механизъм на телесната самодисциплина на йогите. Това ангажира вниманието на по-широки слоеве на нашата общественост и практикуването на йога от младежко увлечение или хоби започва да става средство за постигане на по-сериозни цели – увеличаване на физическата и психическата дееспособност, лекуване на някои заболявания и др.
Разработения от Кънчо Кънев речник “Йога – основни термини” /изд. “Медицина и култура”, 1984/ спомага извънредно много за уточняване съдържанието и понятията, използвани ж йога.
Д-р Георги Лозанов, ръководител на Института по сугестология към БАХ, през 60-те години посещава Индия, за да се запознае с възможностите на йога, като особено впечатление му прави левитацията, не знаейки че тя може да му бъде демонстрирана в България от В. Лучански. Това е първият наш учен, който използва методите на Раджа-йога и на йогийската релаксация за разработване на методика за ускорено изучаване на чужди езици.
Научните разработки на проф. д-р Драгомир Матеев и на д-р Георги Лозанов са признати от индийските изследователи на йога, като се цитират нееднократно в техните публикации. Така напр. В Енциклопедията по йога на Шри Йогендра в раздела “Физиология” се посочват световни учени-физиолози, изследователи на йога; една от разгледаните теории е теорията на проф. д-р Драгомир Матеев. Д-р Лозанов е известен в Бомбай и Кайвалаядхама и също е цитиран в публикации в Института на Шри Йогендра.
Цел на настоящата работа е да се проследи възникването и развитието на йога-движението в България, пътя на отделните последователи възникването на организирано йога-движение у нас.
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЙОГА-ДВИЖЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – хронология
1919 г. – Издадена е книгата на Йога Рачамарака “философия на йогите”, София, печатница на Военното комендантство. В шестнадесет “урока” авторът разглежда основните понятия и принципи на философията на йога /6/.
1939 г. – От м. Януари до м. Май излизат 5 книжки на списание “Йога” под редакцията на Виктор Михайлович Сеплевенко. В него се отпечатват преводи на статии и писма на Свами Шивананда, материали, надписани с псевдонима Б. Аров, за който се предполага че е самият Борис Сахаров /след всяка от тях е посочено: Берлин и датата на написването/, откъси от книгата на Борис Сахаров “вълнта на блаженството”, уроци за овладяване на асаните и пранаяма, отговори на въпроси от йога-практиката. По това време в София е създадена “Йогическа секция”, която провежда занимания в отделни групи за мъже и жени. В. Сеплевенко и последователите на йога през 30-те години са поддържали връзка с ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш. В списанието е включен списък, съдържащ 22 произведения на Свами Шивананда, които могат да бъдат доставени в оригинал на интересуващите се /7/.
1954 г. – Започва да се занимава с йога Петър Алексиев по руската книга “Азана-йога”, в която се разглеждат системите на Свами Шивананда и Свами Кувалаянанда /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./.
1956 г. – Започва да се занимава с йога Илия Василев по книгата на Йесудиан “Йога и спорт” /интервю с Ил. Василев , 17.09.1996 г./.
1959 г. – На 13 октомври д-р Теньо Чаушев от с. Влас обл. Бургаска, изпраща писмо на Свами Шивананда в Индия, в което моли той да го приеме за свой ученик. В писмото си от 12.11.1959 г. Свами Шивананда изразява съгласието си и му изпраща книгата “Наука за седемте култури”, по която той да провежда своята йога-практика /8/.
1961-62 г. – Иванка Персийска-Борисова превежда книгата “Йога” на Свами Вишну Девананда и откъси от нея, напечатани на машина, се разпространяват неофициално между интересуващите се от йога /интервю с В. Лучански, 31.07.1996г./.
1962 г. – През пролетта в България индийският йога Жое Клемандоре, който изнася представления в София и страната, показвайки своето изключително майсторско изпълнение. В София се провежда среща на индийският йога с български йога-последователи в редакцията на в-к “Здравен фронт”. На срещата присъства и проф. д-р Драгомир Матеев, който е инициатор за организирането й.След дискусията българските последователи демонстрират свои изпълнения. Жое е силно впечатлен и казва: “Вие носите йога в себе си, така както ние индийците. Бил съм в много страни, но само в България виждам такава вродена наклонност към йога” /2/.
1962 г. – В Селско-стопанския техникум в гр. Омуртаг Петър Алексиев организира група по йога за ученици; установява положителното влияние на йога върху психо-физическото състояние на учасниците, след което неколкократно увеличава броя на учениците, занимаващи се с йога. В програмата на заниманията са включени: дихателни техники, йога-асани, концентрация и релаксация /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./
1963г. – Веселин Лучнски започва работа за приложение на йога в лечебната практика и в спорта, като води група по йога към кабинета по ЛФК в Софийския университет. Завеждащ кабинет е Антула Градинарова. Този студентски клуб по йога продължава заниманията си до 1965 г. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
……. – Излиза от печат първо издание на книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите” с предговор от проф. д-р Драгомир Матеев. Книгата пробужда голям интерес и става основно помагало на желаещите да се занимават йога. През1965 и 1968 г. Следват второ и трето преработени и допълнени издания на същата книга. В настоящия момент книгата е библиографска ценност за многобройните последователи на йога. Авторите на тази книга са журналисти. Асен Миланов, който се отличава с изключителна находчивост, има възможност чрез Съюза на българските писатели да изписва по заявка книги от чужбина. Използвайки своите познанства с партийни функционери, както и с проф. д-р Драгомир Матеев, той успява да пробие леденото отношение към йога и да я представи като полезна наука. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
1964 г. – Започва да се занимава с йога д-р Станчо Лазаров, като за основно помагало използва книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”, сваля 30 кг. от теглото си и до днес продължава да поддържа 73 кг. /интервю с Ст. Лазаров, 23.09.1996 г./
1965 г. – Започва да се занимава с йога Венцислав Евтимов, използвайки като ръководство книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите” /10/.
……. – Веселин Лучански защитава дипломната си работа на тема “Упражнения на йогите и лечебната физкултура”, научен ръководител на която е д-р Петър Богданов. Работата включва оригинални изследвания и предизвиква много голям интерес сред преподавателите и студентите от ВИФ.
……. – Веселин Лучански започва работа като завеждащ кабинет по ЛФК към балнеолечебницата в Кюстендил.през следващите 5 години той заедно със своите колеги – 10 души рехабилитатори, разработват комплекси от упражнения на йогите за лечение на основните заболявания, за които е профилирана балнеолечебницата.
……. – Започва да се занимава с йога Нешо Димитров от Стара Загора, по книгата на Асен Миланиов и Иванка Борисова “Упражнения на йогите”, като продължава да се занимава до настоящия момент и като треньор.
1966 г. – В окръжния вестник “Знаме на комунизма” – Търговище излиза първата статия на П. Алексиев “Дихателната гимнастика на йогите”. По същото време в Разград е подготвена за печат неговата книга “Йога за красота и здраве – дихателни тренировки за работоспособност”, но издаването й е спряно. /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./
1966 г. – Венцислав Евтимов организира ученическа секция по йога в Техникума по електротехника “С. М. Киров” – София /11/. Скоро секцията се преименува във въздържателно дружество. Поддържат се контакти и с други средни училища , изнасят се лекции придружени с демонстрации. Учениците участват в честване на 100 год. от създаването на първото въздържателно дружество от Апостола Васил Левски в Карлово, както и първия конгрес по трезвеност през 1971 г.
1967г. – Веселин Лучански е назначен за треньор по йога в Завода за кондензатори – Кюстендил и води група по йога за работниците от завода в продължение на две години. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
……. – Българската телевизия излъчва първото предаване за йога, подготвено от режисьора Камен Каменов. В предаването “Йога за деца” коментарът е на проф. д-р Драгомир Матеев, а демонстратор е Веселин Лучански. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996г./
1969 г. – В института по сугестология към БАН, ръководен от д-р Георги Лозанов, е заснет български вариант на левитацията като “йогийски скок с гърба”, изпълнен от В. Лучански /12/.
……. – В България идва на посещение Махариши Дев Мурти, изтъкнат индийски йога, наречен още “хималайската мечка” поради невероятната си сила. Тази сила той демонстрира чрез изпълнения, които трудно се възприемат от човешкото съзнание. Според неговата лечебна практика всички болести са резултат от дефекти на гръбначния стълб, който може да бъде поддържан в много добро състояние чрез редовното изпълнение на съставения от него комплекс “Крокодилски упражнения”. Този комплекс осигурява раздвижване и поддържане на всеки отделен прешлен. /13/
1970 г. – В България се правят снимки на филма на Киевската киноиндустрия “Индийските йоги – кои са те?”. Като демонстратор във филма участва В. Лучански, който изпълнява йога-асани с изключителна трудност, включени в програмата на Жое Клемандоре и Дев Мурти.
……. – Излиза от печат книгата на Ева Рюшпол “Йога за жени”, която разглежда основни йога-асани и комплекси приложими за жени според личния опит на авторката/14/.
……. – В. Лучански като ръководител на развитието на физкултурата в Кюстендил и окръга, започва да прилага йога при тренировките на футболистите от местния отбор, на акробатите Драган Драганов и Кирил Киров, които стават световни сребърни медалисти, в художествената гимнастика, в борбата и др. спортове. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
1973 г. – Петър Алексиев организира занимания по “психотренинг” за спортисти в ДФС “Лудогорец” – Разград. В същността на тези занимания са йога-тренировки. Работи с борци, футболисти, лекоатлети и колоездачи. При проведените наблюдения се установява, че само след два месеца тренировки борците /от които е съставена първата група спортисти, трениращи йога/ постигат вработване само след 5 минути, докато преди заниманията с йога затова са били необходими 20-25 минути. /интервю с П. Алексиев, 9.09.1996 г./
……. – Излиза от печат книгата на Асен Миланов и Иванка Борисова “Хата Йога за всички” /15/.
1974 г. – Христо Гешанов и Станко Попов сформират групи по йога. Постепенно се оформя школа с ръководител Хр. Гешанов и гл. методист Ст. Попов. Организират се и лектории с разнообразна тематика. Практическите занимания, ръководени от Станко Попов, се провеждат във Фармацевтичния Факултет и в читалище “Валентин Андреев” – София. /интервю с Ст. Попов,18.09.1996 г./
1975 г. – В Стара Загора се регистрира официално първото йогийско дружество, организирано от Иван Филипов /по материали на БФЙ/.
1976 г. – Школата по йога, организирана от Христо Гешанов и Станко Попов, се включва в Дружеството за разпространение на научни знания “Г. Кирков”, с което йога придобива легитимност. Това дава възможност за лекторска дейност не само в София, но и в други градове на страната. /интервю с Ст. Попов,18.09.1996г/
1977 г. – Във вестник “Народна младеж” излизат статии по йога на Венцислав Евтимов и Илия Василев /последният включен като съавтор без реално участие/. Тези статии предизвикват интереса на Людмила Живкова, която при посещението си в Индия се запознава с йога. На срещата на авторите с Людмила Живкова в Комитета по култура, Венцислав Евтимов изказва желанието си да напише книга за йога. Със съдействието на Людмила Живкова той е изпратен за 6 месеца в Творческия дом на писателите в Троянско. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
1978 г. – В гр. Пловдив Станко Попов организира 4 групи по йога към окръжния диспансер по спортна медицина с около 120 участници. Тези участници са диспансеризирани, при което се провеждат медицински наблюдения и изследвания на здравословното им състояние. Станко Попов организира организира групи по йога към Рехабилитационния център “Зона на здравето”, към ТПК “Марица”, към “Дом за мода и красота” и др. /интервю с Ст. Попов,18.09.1996 г./
……. – На 14 април 1978 се създава секция “Йога” към ГС на БСФС – София, със съдействието и по настояване на Людмила Живкова, която след посещението си в Индия се интересува и се занимава с йога. Създаването на секцията е събитие в страните от социалния лагер – за пръв път официално се признава йога /като вид спорт, а не като философия/ и се поставя началото на организирано йога-движение в България. Председател на секцията е Иван Павлов. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
Още същата година се правят постъпки пред управляващите за предоставяне на сграда за организирани занимания с йога, както и телевизионно време за пропагандиране на йога. През следващите години са организирани 12 групи по йога в предприятията, като броя им постепенно достига 20. Заниманията се водят от Илия Илиев, Васил Илчев, по-късно – Виктория Аронова и др. /интервю с Ив. Павлов,26.08.1996 г./
Съвместно с ГК на АБПФК се организира лектория, в която се пропагандират идеите на вегетарианството, на природосъобразния начин на живот, като привличаните компетентни лектори разширяват все повече кръга на участниците. Съвместно с ВИФ се организират курсове за инструктори по йога.
През 1989 г. секция “Йога” прераства в Републиканска комисия по Йога към БСФС с председател проф. д-р Крум Рачев. През месец август същата година на хижа “Рилски езера” се провежда първият открит йога-лагер, както и курс за инструктори по йога /10/.
……. – Излизат от печат книгата на Аладар Коглер “Йога”, в която са включени йога-асани, дихателни упражнения, автогенна тренировка и приложението им при спортисти /16/.
1979 г. – По официална покана от секция “Йога” към ГС на БСФС през месец март на посещение в София е Индра Деви, която по произход е рускиня.тя изнася лекции и провежда практически занятия по йога в школата по цирково изкуство в квартал Илиянци – София. /интервю с Михка Чехларова,22.08.1996г/
1981 г. – През месец март д-р Георги Георгиев постъпва на работа в центъра за медицинска козметика – София, като завеждащ кабинет по йога. Самият той започва да тренира йога през 1976 г. в групата на Венцислав Евтимов. д-р Георги Георгиев разработва методика за провеждане на заниманията към кабинета. Водят се ежедневни платени занимания на 5 групи по 10 души, като курсът е с продължителност 20 дни, а на отделното занятие – 1 час. Интересът към заниманията е много голям – това е единственият кабинет, ръководен от лекар, практикуващ йога. Дейността на кабинета продължава до месец август 1993 г., когато престава да съществува Центъра за медицинска козметика. /интервю с д-р Г. Георгиев ,2.10.1996 .г/
……. – Излизат от печат книгата “Йога” на Венцислав Евтимов, в която се разглеждат всички аспекти на йога-практиката. Книгата е богато илюстрирана с изпълнения на йога-асани от автора /17/.
1982 г. – Илия Василев започва да води занимания по йога като редовни часове за студенти във ВМЕИ – София – 2 групи в продължение на 3 семестъра. По същото време той организира групи за граждани в залите на комплекс “Октомври” – кв. Дървеница. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – Със съдействието на проф. Кожаров, преподавател в АОНСУ и зам. председател на секция “Йога” към ГС на БСФС, Илия Василев организира и провежда занимания по йога и в АОНСУ, отначало два пъти седмично, след това ежедневно. Заниманията продължават до 1990 г. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – В Националната гимназия за древни езици и култура и в 107 у-ще :Л. Кандев” – София се провеждат часове по йога като редовни занятия, с преподавател Илия Василев. /интервю с Ил. Василев,17.09.1996 г./
……. – Излиза от печат книгата “Йога” на М. Маринов, Ст. Станев и Ил. Карачолев, в която се прави преглед на проведените до този момента научни изследвания върху йога у нас и в чужбина; посочени са възможностите за приложение на йога в лечебната физкултура /18/.
1984 г. – Венцислав Евтимов посещава Индия и остава в ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш, Сев. Индия /11/.
1985 г. – Венцислав Евтимов, след завръщането си от чужбина, организира група по йога, която провежда заниманията си в зала “Витоша”, кв. Хладилника, София, до 1988 г. вкл.
1987 г. – През месец май Свами Вишну Девананда посещава София /13/. Той изнася лекции в една от залите на Националния стадион “В. Левски”, а в зала “Витоша” се провежда среща с участниците в йога-школата на Венцислав Евтимов. Свами Вишну Девананда, ученик на Свами Шивананда, е автор на “Пълна илюстрована книга за йога”, превеждана на много езици. Тази книга, преведенана български от Иванка Борисова и адаптирана от Асен Миланов, е издадена като първа книга за йога от български автори – “Упражнения на йогите”. Свами Вишну Девананда е основател на повече от 40 центъра и ашрами и подготвя над 4000 учители по йога. Неговата система за здраве и вътрешно щастие:
1. Правилно упражняване на тялото /асани/,
2. Правилно дишане /пранаяма/,
3. Правилно отпускане /савасана/,
4. Правилно хранене /вегетарианско/,
5. Положително мислене /веданта/ и медитация /дхиана/.
……. – На 20 октомври в гр. Габрово се провежда първата сбирка на група за изучаване на йога с ръководител Стефан Стефанов. Една година по-късно клубът се регистрира като секция към ДФС “Янтра” – Габрово /2/. По-късно освен Стефан Стефанов, заниманията и лекциите се водят от Деньо Топалов и Румяна Иванова, които през 1993 г. завършват специалността “Кинезитерапия и йога” към НСА. Клубът обединява 40 последователи на йога, има голяма библиотека, извършва издателска дейност /от 1991 г. излиза списание “Йога” под редакцията на Вера Петрова/, провежда курсове с разнообразна тематика – хата-йога, кинезитерапия, паневритмия, тайчи чуан и др. габровският клуб “Свами Шивананда Сарасвати” поддържа връзки с йога-центрове и с отделни последователи на йога в чужбина , както и за постоянен абонамент “Йога и здраве” на английски език, чрез което получава не само разнообразна информация, но и разширява международните си връзки.
През 1990 г. клубът организира и провежда първия фестивал на йога в България, а през месец август 1992 г. – втори фестивал на йога. Участниците се запознават с различни медитативни техники: йога-медитация, окултна, тибетска, християнска /молитва/, трансцедентална медитация. Прожектират се филми за Бабаджи и Айенгар и за Шивананда-центъра в Канада /19/.
На 3 и 4 септември 1994 г. се провежда трети фестивал на йога, организиран от БФЙ и йога-клуб – Габрово, в който участват представители от 20 клуба от страната. Впечатляваща е демонстрацията на “великолепната седморка” на габровци, която след 7-годишна практика изпълнява 600 асани сано за 45 минути. Провежда се и “изометрична йога” под ръководството на В. Лучански и “огнена церемония”, организирана от Д. Маров /3, 20/.
1988 г. – По протокол за размяна на спортни специалисти Веселин Лучански е командирован от ЦС на БСФС в Индия за изучаване на йога. Той преминава двумесечен курс за обучение и получава диплом в школата Кайвалиадхама, след което в продължение на едим месец има възможност да посети други йогийски ашрами и места, свързани с йога. /интервю с В. Лучански, 31.07.1996 г./
……. – От 1 септември в Карлово започват занимания по йога в детска градина N 7 с ръководител Тончо Бонев. Провеждат се само няколко занятия.
1989 г. – Първият йога-семинар под ръководството на Венцислав Евтимов се провежда в Банкя, в местната гимназия. Сутрин се правят упражнения и се изнасят лекции в сградата на гимназията, а следобедните тренировки се провеждат на поляните над града. Присъстват гости от Холандия /21/.
……. – В Карлово се провежда Първият национален симпозиум по йога, организиран от секция “Йога” към ГС на БСФС – София, ДФС “Торпедо” – Карлово, а спонсор на провеждането му е ОС на БСП – Пловдив. Дискутират се въпроси, свързани с характера на биополето, природолечението, йога като космическа наука и влиянието й по света /22/.
……. – През месец декември д-р Владимир Косев защитава кандидатска дисертация на тема: “Физиологически изследвания на някои йогийски упражнения”. В своята работа д-р Косев обосновава научно възможностите на упражненията на йогите за умерено дозирано въздействие върху човешкия организъм. Това е първата цялостна научна разработка за йога у нас /по материали на БФЙ/.
1990 г. – Българската федерация “Йога” се регистрира официално като самостоятелна юридическа оргнизация по Закона за лицата и семейството, със свой устав и управителен съвет. Така се създава ръководният орган на йога-движението в България. Предцедател на управителния съвет е проф. д-р Крум Рачев. В настоящия момент БФЙ обединява 37 клуба по йога в София и страната.
През следващата година БФЙ успява да убеди ръководството на ВИФ да се въведе преподаването на йога – като лечебна и спортна йога, в програмата за обучение на студентите от 4-ти курс на Треньорския факултет. Заниманията п спортна йога се водят от Венцислав Евтимов, а по лечебна йога 0 от Веселин Лучански /11/.
Всяка година през месец август /от 10 до 25 август/ БФЙ организира и провежда открити йога-лагери на хижа “Рилски езера”, в които участват представители на клубовете, както и последователи на йога, практикуващи самостоятелно.
Тези лагери подпомагат индивидуалната практика на участниците, като ги обогатяват с нови знания и техники за изпълнение на телесните и дихателни упражнения. Броят на участниците непрекъснато нараства, а за някои от тях тук се реализира и първата им среща с йога /3, 10/.
През 1993 г. БФЙ организира курс към НСА – отдел “Следдипломна квалификация”, завършен успешно от 10 курсисти, получили квалификация “Кинезитерапия и йога”. През учебната 1995/96 г. излиза бр. 1 на вестник “Хата Йога”, издание на БФЙ с главен редактор В. Лучански /10/. Вестникът е непериодичен, главно поради финансови проблеми – изданието се реализира разчитайки главно на спонсори. Той отразява развитието на йога-движението след създаването на БФЙ, третират се основни въпроси от практиката и философията на йога. Всеки брой се посреща с изключителен интерес.
През месец септември 1995 год. БФЙ организира първия открит морски лагер в с. Синеморец. Тази година лагерът пак разпъна палатки на същото място. И морските лагери ще станат традиционни като планинските в Рила.
Най-забележителното събитие в дейността на БФЙ е организирането на йога-експедиция в Хималаите през месец май-юни 1994г. /в хронологията експедицията е отразена като самостоятелно събитие/.
Към БФЙ е организирана лектория, която се провежда ежеседмично от 1 октомври до края на месец юни. Като лектори участват изявени последователи на йога, както и лектори по теми, близки до йога. От 1 октомври 1995 г. лекторията се оформя като дискусионен клуб, с което се дава възможност за изява на повече участници.
БФЙ е съорганизатор и на йога-фестивалите, проведени през1992 и 94 г. в Габрово.
Съвместно с НСА и със съдействието на Националния център по фитотерапия и народна медицина при МЗ, БФЙ организира и провежда Международна конференция “Холистичната медицина и йога” /в хронологията конференцията е отразена като самостоятелно събитие/. Най-голям успех в дейността си федерацията отбелязва през 1995 г., когато от Министерството на образованието се получава разрешение йога да се преподава като свободно избираем предмет в училищата. Засега това обучение се провежда твърде ограничено, предимно в София и в още няколко градове на страната. Програмата за преподаване на йога е съобразена с индийската програма за ученици от четвърти до десети клас, като е адаптирана за нашите условия.
……. – Регистрира се официално “Йога-център” с ръководител Венцислав Евтимов. Започва провеждането на редовни занимания по йога в залите на АШВСМ “Чавдар” – София: всяка събота от 8 ч., от 1 октомври до 30 юни. Практикува се интегрална йога: медитация, дихателни упражнения, асани и релаксация, в една група начинаещи и напреднали, под ръководството на Венцислав Евтимов. От октомври 1992 г. заниманията се провеждат в залите на НСА по същата програма. По време на спортния празник на 24 май 1993 г. се провеждат демонстрации на йогийски упражнения на Националния стадион “В. Левски”.
“Йога-центърът” утвърждава традиция: всяка година през месец август се провеждат йога-семинари /21/: 1990 г. – 2-ри йога семинар в залите на спортна школа “Чавдар”. На семинара присъства уникалният български екстрасенс Слава Севрюкова.
1991 г. – 3-ти национален йога-семинар в същите зали. На семинара присъстват представители от други градове на страната, както и гости от Германия, Австрия и Белгия.
1992 г. 4-ти национален йога-семинар в същите зали;
1993 г – 5-ти национален йога-семинар в залите на НСА. Участниците са приветствани от Едвин Сугарев, депутат от Народното събрание.
1994 г. – 6-ти национален йога-семинар в залите на НСА. Присъстват последователи на йога от страната и чужбина – Белгия, Австрия, Швейцария. Участниците са приветствани от посланика на Индия у нас г-х Бени Прасад Агарвал. Откриването на семинара е отразено по вестниците и националното радио.
1995 г. – 7-ми национален йога-семинар в залите на НСА. Освен последователи на йога от страната присъстват гости от Портогалия, Белгия, Австрия, Швейцария. Посланикът на Индия в България г-н Нирупам Сен приветства участниците, Българската национална телевизия излъчва кадри от откриването на семинара – репортаж на Даниела Кънева в новинарската емисия “По света и у нас”. На този семинар за първи път се поставя въпросът за обединяване усилията на основните духовни течения у нас за издигане на духовната култура на нацията. Обединена е дейността на “Йога-център” с ръководител Венцислав Евтимов, Асоциация “Феномени” с ръководител Стамен Стаменов и Движение за нова култура с ръководител Кубрат Томов.
1996 г. – 8-ми национален йога-семинар в залите на НСА. Последователите на йога от София и страната са приветствани от посланикът на Индия в България г-н Нирупам Сен, от представител на Министерството на образованието и от представител на Националното радио.
През есента на 1992 г. излиза от печат кн. 1 на списание “Йога”, чийто отговорен издател и главен редактор е Венцислав Евтимов. До настоящият момент от списанието са издадени пет книжки. В него са включени материали свързани изключително с йога-практиката и задоволяващи интересите както на начинаещите, така и на напредналите последователи на йога /23/. Основната задача на списанието е посвещението в принципите на йога, а неговата цел – възпитание в моралния кодекс на йога, чийто девиз е: “Бъди добър – прави добро!”
Йога-центърът развива активна дейност за започване на обучение по йога във всички видове учебни заведения /11/.
1991 г. – организира се група по йога във ВМЕИ – София;
1993 г.– започва курс по йога /редовни часове/ за 2групи студенти в СУ “КЛ. Охридски” с ръководител Станко Станков, през следващата година групите са вече 4;
……… – започва курс по йога за ученици в 12 СОУ – София с ръководител Станко Станков. Следват курсове в строителния техникум “Хр. Ботев”, 118 СОУ, в две детски градини, като всяка следваща година броят на групите непрекъснато расте;
1994 г. – организирани са групи по йога в Медицинска академия и ВХТИ – София, също ръководени Станко Станков.
……. – През май се провежда учредителното събрание на Българското йогийско дружество. Председател на управителния съвет е Христо Гешанов. Дружеството си поставя за цел разпространение на йога в София и страната чрез изнасяне на лекции и организирано групово обучение по йога – теория и практика.
1991 г. – На 15 декември последователи и симпатизанти основават общество “Бабаджи”. Същото е регистрирано официално на 12.03.1992 г. със свой устав и управителен съвет с председател Илия Василев. /интервю с Ил. Василев, 17.09.1996 г./
1992 г. – Излиза от печат допълнено и преработено издание на книгата “Йога” на Венцислав Евтимов /24/.
……. – В Старозагорските минерални бани към веригата “Училища, утвърждаващи здраве” се създава Лечебно-възстановителен център за деца. Центърът разполага със 100 легла, зали за ЛФК, тенис-корт, учебни кабинети, видеозала и киносалон. Тук се лекуват деца със сърдечно-съдови заболявания, диабет и затлъстяване, като се прилагат традиционни и древни лечебно-възстановителни системи: йога, китайски цигун и др.
в центъра се реализира програмата на главния лекар д-р Вилиан Кънин “Хармония и здраве”, чрез която центърът се превръща в своеобразен университет за деца и родители. Според интересите си децата се разпределят в няколко секции: “Екология и здраве”, разкриваща връзката между хармонията в природа и космоса и здравето на човека; секция “Наука, изкуство, мироглед и здраве”, запознаваща децата с киното, музиката, живописта и научните постижения. Като лектори участват компетентни учени от България и чужбина. За родителите има “Училище за родители” към секция “Медицина и здраве”, където се научават практически ценни неща за здравето и възпитанието на децата и за хармонията на живота.
С най-голям интерес децата и родителите приемат заниманията по йога. Провеждат се лекарски контрол, консултации и наблюдения за установяване на лечебния ефект от заниманията. Опитът и резултатите неоспоримо доказват голямата профилактична сила на системата йога – благотворното влияние на йогийските упражнения – асани, върху психо-физическото равновесие , двигателна активност и балансирането на организма на децата /по материала “Хармония и здраве” на д-р Вилиан Кънин, септември 1996 г./.
……. – През месец септември семейство Гергана и Тодор Захариеви заминават за Индия и остават 6 месеца като участници в курса за обучение по йога, организиран в Бихар Скул ъф йога /10/.
1993 г. – От 29 до 31 август в Пловдив се провежда йога-семинар на тема: “Нада, йога и здраве”, посветен на йога-практиката в ашрамите на Свами Сатиананда. Почетен гост на семинара е Свами Шивамурти, ученика на Свами Сатиананда и ръководител на ашрама в Гърция. Семинарът включва практика на асани, киртан, пранаяма и медитация/25/.
……. – На 15 дкември в гр. Варна се основава йога-клуб “Свами Шивананда Сарасвати” с ръководител Коста Георгиев и 20 души членове – последователи на йога. Сред тях са 80-годишните /към 1996 г./ Христо Малешков и Петър Петров, които се занимават редовно с йога вече 4 години. Заниманията се провеждат всяка събота и неделя по системата на Свами Шивананда. През 1996 г. Свами Дев Мурти посещава Варна и казва, че Варна е най-доброто място за построяване на ашрам в България – това е мечтата на членовете на клуба. Представители на клуба редовно участват в йога-лагерите, организирани от БФЙ, и в семинарите на “Йога-център Евтимов”. /интервю с К. Георгиев, 24.07.1996 г./
1994 г. – В началото на годината в Пето основно училище в Стара Загора започват да се провеждат отделни занимания по йога под ръководството на Нешо Димитров за предизвикване на интерес у децата. Училището е включено в Европейската мрежа “Училища, утвърждаващи здраве”. Със съдействието на ръководството на училището и на директора г-жа Емилия Крайнина в началото се сформира група от деца на възраст от 10 до 14 години, с гръбначни изкривявания, но постепенно се включват и други деца – всички участват по собствено желание и със съгласието на родителите си. Отделното занимание продължава от 45 до 90 минути, като в него се включва подготвителна част /загряване/, основен комплекс и индивидуални изпълнения; разучават се нови асани. Децата от групата участват в демонстрации на йога на спортните празници на училището, пред родителите и пред учениците от други училища в града. Регионалната телевизия”Верея-кабел” излъчва предаване за детския йога-клуб към Пето основно училище.
Клубът по йога работи съвместно с Лечебно-възстановителния център за деца към Старозагорските минерални бани, където се извършват медицински прегледи и контррол на здравето на децата, занимаващи се с йога / по материали на Нешо Димитров, септември 1996 г./.
……. – От 13 май до 3 юни БФЙ организира и провежда първата йога експедиция “Хималаи-94” с ръководител Веселин Лучански. Групата е съставена от 19 последователи на йога от София, Кюстендил, Пловдив, Варна, Враца и Ловеч. Основни цели на експедицията: запознаване с автентичната йога в Индия, натрупване на опит за периодично организиране на подобни експедиции, създаване на филм за Индия и йога-ашрамите /3/.
Експедицията посещава: Рамакришна-мишън в Калкута, където се изучава йога-наследството на Вивекананда; Бихар Скул ъф йога, повече от 20 ашрама в Ришикеш и Харидвар и достига до Бадринат, на границата на Индия с Непал и Китай.
Сензацията на експедицията: при посещението на ашрама на Свами Шивананда в Ришикеш, участниците в експедицията са приети от популярния йога-учител Свами Читананда, ръководител на ашрама. Той прави за първи път превод на надписите върху бронзовата розетка, намерена в Плиска. Според него текстът е написан на древния свещен език на йогите и означава: “Освободи се от двойнствеността чрез Йога. Надживей страданията чрез йога”
Впечатляваща е и срещата с 90-годишния йога Вишваатан, чието изпълнение на асани надминава очакванията на участниците в експедицията.
……. – В серията си “Здраве” издателство “Кибеа” издава книгата “Йога” с предговор от Свами Вишну Девананда. Книгата е съставена от негови ученици от Шивананда Йога Център – Лондон /26/. Тя представлява пълно ръководство за йога- практика по системата на Свами Шивананда и Свами Вишну Девананда.
1996 г. – На 17 и 18 май се провежда Международна конференция “Холистичната медицина и йога”, организирана от НСА и БФЙ със съдействието на Националния център по фитотерапия и народна медицина при МЗ. Участвуват учени и последователи на йога от Англия, Индия, Румъния, Гърция и България. Докладите разглеждат постижения и идеи от школите на Свами Сатиананда, Бабаджи, трансцедентална йога, интегрална йога, лечебна йога и др. участниците в конференцията показват толерантност и търпимост къмотделните школи по йога в духа на благородните древни традиции /27/.
– На 23 ноември в Кюстендил се провеждат първите национални състезания по йога, организирани от БФЙ. Участват над 70 състезатели, представители на йога-клубовете в страната. Посланикът на Индия Нирупам Сен приветствува участниците в състезанията. В абсолютната шампионска серия участвуват 15 състезатели. Първи абсолютен шампион по йога в България става Дамян Василев /44 г./ от Пловдив, на второ място се класира Николай Лилянов /26 г./ от Габрово и на трето Радослава Рачева /12 г./ от Стара Загора. Състезателите са разпределени в 7 възрастови групи, за всяка от които са наградени класиралите се от първо до трето място. Най-младият състезател е на 4,5 години, а най-възрастния – на 77 години. Най-масово е участието на клуба от София с ръководител Даниел Петров – 19 състезатели на възраст от 4,5 до 25 години, на клуба от Кюстендил – 12 състезатели , на клуба от Ст. Загора с ръководител Нешо Димитров – 10 състезатели и на клуба към 107 СОУ – София с ръководител Минка Гунчева – 8 състезатели.
– В последния си брой за месец ноември за пръв път у нас армейски вестник отпечатва статия на тема “Йога”: “Йога във ВВС – абсурд или добра алтернатива” от подп. инж. Кирил Коларов, участник в настоящия курс за учители по йога /28/.