„О-о, sancta simplicitas!“ – („О-о свещенна простота“)
Благодаря на Христо Илиев, че ми напомни фразата на Ян Хус, малко преди да изгори в пламъците на светата инквизиция, едно от най-нечовешките и нехуманни изобретения на християнската църква. Тия дни ставаме свидетели на една безумна кампания по медиите, която звучи странно в наши дни. „Йогата е като кладенец, от който пиеш в началото вода за примамка, но на дъното те чака Сатаната…“; „Кришна, Черният, името говори само за себе си, дал йога на хората…“; „Шива, който е Разрушителната сила е патрона на йогите…“; Кали, неговата съпруга, пък била с зловеща и с черепи и т.н. и т.н. /цитатите са по памет/. Изключително неразбиране демонстрирано от нашите отци във времена, когато по света вече и в християнските църкви се практикува йога!!! Цялата тази тема беше в периферията на вниманието ми поради факта, че в момента тече един прекрасен уебинар „Психология на бъдещето“, където 30 лектори, специалисти от различни области като философия, психология, неврология, кибернетика, социология, мистика и др. дават ценно знание, което трасира бъдещето на психологията, „науката за душата“, и който се следи от над 15000 човека от 129 страни по света. Как да отделя време да слушам някой, който ми обяснява, че йога е сатанинско дело, когато има теми като ЕЕГ и състояния на съзнанието по време на медитация; изследвания как медитацията променя мозъчните структури и води до разширяване на съзнанието; какво се случва в тялото и мозъка ни докато практикуваме медитация, молитва, йога и т.н.; последни новости за изключителното място на сърцето в тялото и вибрациите, които то излъчва в околното пространство; как от принстънския университет имат изобретение, с което се доказва влиянието на човешката мисъл върху материята и събитията; как да превърнем статуса на „родител“ в духовна практика; за Атлантида и откъде всъщност идват древните знания и още много други безкрайно интересни теми…
Тази година /2015/ за пръв път ще се празнува йога по цял свят – ООН официално прие 21-ви юни за световен ден на йога. Това е само по себе си вълнуващо събитие, защото показва, че все повече хора по света търсят начини за развитие на своя духовен потенциал, все повече хора излизат от рамките на т.н. материално съзнание, което е фокусирано върху ежедневието и „света на петте сетива“. Въпросът религия ли е йога или стара индуска физкултурна система не може да бъде разрешен от нивото на съзнание на нито една религиозна доктрина, било то християнска, мюсулманска или будистка и която вижда само себе си и нищо друго; нито пък може да бъде разрешен от нивото на т.н. научна мисъл, защото съвременна наука е в процес на смяна на собствената си парадигма, която вижда, работи и изследва само полето на физическия свят или както го наричаме „света на петте сетива“. Мироглед, който има за фокус само собствената си група, етнос, култура и който наричаме етноцентричен е винаги в конфликт с всички останали етноцентрични мирогледи, ставайки причина за раздори и войни от както свят светува. Фрагментарното мислене, изключващо другостта, останалите фрагменти от картината, сее семената на разделението и омразата и има естествен стремеж в себе си да доминира и държи в подчинение всичко „друго“. Етноцентричният светоглед е черупката на яйцето, която има определена роля в развитието на ембриона, но е определено /свише!/ да бъде разчупена, когато времето е дошло – когато това, което е вътре в яйцето е готово да поеме своя път и отговорност. Тогава малкото пиленце със собствени сили разчупва здравата черупка и среща широкия свят с всичките му предизвикателства, опасности и възможности за развитие. Ражда се мироглед, съзнание, което е отворено към целия свят, знае за него, информирано е, учи се да живее така, че да не пречи на останалите, защото знае, че за всеки има място под слънцето. Естествено всеки преход е труден и понякога болезнен. Въпросът е готови ли сме да излезем навън от черупката си и да си стиснем ръцете, за да работим и живеем в свят на толерантност и уважение? Зрели ли сме достатъчно, за да оставим религиозната догма зад гърба си, защото тя вече е изиграла своята роля? Зрели ли сме достатъчно, за да оставим и научната догма, защото тя също ни отеснява вече? И също – имаме ли избор – да останем деца, които си чупят играчките, или пък безгрижни тийнейджъри, които си мислят, че светът е един голям купон и са родени само, за да са щастливи и да гребат с пълни шепи удоволствията, които светът предлага? Или вътрешният еволюционен импулс вложен във всеки човек, култура и битието като цяло ще ни застави да поемем отговорността на зрелия човек, който е отговорен първо за себе си, после за ближния и после за Цялото? Какво представляват в действителност християнските ценности, с които се гордее нашата родна култура /не без причина/ и които са спасявали нацията в тежки времена? Разбираме ли ги, живеем ли ги всъщност? Какво означава да сме потопени в Христовото съзнание и дали то различава „своите си“ от друговерците? „Избийте всички, Бог ще разпознае своите си“ – известните думи на войника-инквизитор изплуват в този момент в съзнанието ми, както и тъжния спомен за една духовност, родена в българските земи, но изгорена в средновековните клади в името на божията любов и справедливост. Но да не ровим в миналото, за да не раздухваме въглените на отдавна отминали събития. Те са там не да бъдат разпалени отново страстите, а да ни напомнят грешките, които човечеството е извървяло по своя път – те са нашият скъпо платен капитал, който ни помага да вървим напред…
Такива мисли текат тия дни през ума ми, оцветени в радост и тъга…
Животът е интересно място…
Ж. С. 2015