История на Йога

Кратък обзор на ИСТОРИЯТА НА ЙОГА

 Мария Папаянопол

Йога е наричана полезно изкопаемо, вкаменелост, защото принадлежи към най-ранните прояви на индийското културно наследство. Благодарение на мисионерската отдаденост на хинду свамитата йога влиза в нов възход в Индия и по света. В днешно време хиляди хора в Западния свят активно практикуват всякакви форми на йога, без да се стараят да разберат традиционното значение и цел на йога. Без адекватно разбиране за историческите основи но Йога би било трудно да си представим че ще достигнем до автентичното познаване на духовното съкровище наречено Йога и ще практикуваме безцелно без да достигнем максимален ефект.

От Шаманизъм към Йога

Корените на Шаманизма се разпростират назад във времето да Каменната ера 25000г.пр.Хр. Редица изследователи и учени антрополози описват древни шамански техники, който имат еквивалент в йогийските практити като:

–          основна седяща поза в йога Лотос съответства на изображенията на шаманите по време на свещенодействия

–          Йогийски техники за придобиване т.н сидхи ( пътуване през времето, превръщане в невидими и тн.) също са били добре познати на шаманите

Това обяснява защо адепти който са демонстрирали паранормални способности   са били възприемани от индийците като вълшебници и чудотворци.

Глинена плочка от Мохенджо-Даро

Йога и Инду-Сарасвати цивилизацията

Повечето съвременни учени са единодушни че следите на ранната Йога водят до разкопките на най-големите градове Мохенджо-Даро и Харапа (датира около2800г пр. Хр.) .Така множеството прото-йога традици във Ведите намират своето опровержение в археологическите артефакти. От специален интерес за нас са множеството открити теракотени печати изразяващи фигури на божества, растения и животни, препращайки ни към корените на Хиндуизма. Намерени са 2000 печата с изображения на достолепни хора наподобяващи маниера на йогини. Един от тези печати привлича вниманието т.н Pashupati представлява изображение на седящо божество заобиколено от животни. Учените го идентифицират като ранно изображение на Бог Шива и се използва като доказателство че по това вреве е съществувал култа към божественото.

Картината която изплува пред съвременните йога изследователи е че във изключително ритуално ориентираната култура по това време съществуват много прото-йога идеи и практики.

Ведически период

Във вековете след 2000 г. пр. Хр. на полуострова започват поетапно да нахлуват номадски индоевропейски племена, известни като арийци. Езикът на арийците е санскрит. На него са записани четирите сборника (самхити) с химни, образуващи свещения канон на индуизма – Ведите. Риг-Веда, Атхарва-Веда, Яджур-Веда и Сама-Веда.

Най-ранни изяви на психологично-духовната техника можем да открием в химните на Риг- Веда. Тя съдържа 1028 химна с мантри, поеми с алегорично и езотерична насоченост. Риг-Веда, от гледна точка на духовни практики се счита от някои учени (Милър) за основополагаща в дисциплината на медитацията (dhyana). Прото-йогата на древните риши съдържа много от харектеристиките на по-късната Йога: концентрация, самонаблюдение, контролиране на дъха, рецитация на свещени химни по време на ритуали ( познати по-късно като Мантра – йога) и тн.

Атхарва-Веда съдържа около 6000 магически химни прокламиращо здаве, любов, материално и духовно благополучие и тн. Към литературните съчинения с принос към филосовската съкровищница на древните индийци се причисляват още брахмани, упанишади, аранаки тексове с ортодоксолна насоченост. В тях намираме описани ритуали и идеи твърде познати в Йога като идията за седем енергийни центъра, 101 енергийни каналчета в тялато на човек (nadi), живата сила ( прана), култ към слънцето и огъня. Съвременните изледователи на религията виждат в този период трансформацията на ритуалите от външни към насачени навътре или мисловни такива.

Упанишадите

Пост Ведическата фаза (2100-1900 г. пр. Хр.) се бележи от преместването на центъра

на ведическата цивилизация от река. Сарасвати към река. Ганг. По това време възникват филосовските трактати Упанишади които бележат началото на последващата идеологическа революция. Те преобръщат ведическите ритуали във форма на безкрайно съзерцание или медитация. Съществуват над 200, разглеждат се 108 като най-съществени. : Брихад-Араняка, Тайтирия, Айтарея, Кайшитаки, Кена, Чхандогя, Маханараяна,Катха, Шветашваря, Иша, Мундака, Майтраяния и др.   Терминът йога в техническото му значение за първи път се среща в Тайтирия Упанишад (йога атма) В Катха Упанишад (4-5в. пр. Хр.) срещаме друг термин адхятма-йога или в превод „йога на дълбокото себепознаване”. Целта е върховното познание което е скрито в „пещерата” на човешкото сърце.

Упанишадите ни дават ранно-йогийското познание за осбобождение от смъртта, асана, пратяхара, пранаяма, четирите типа съзнание, медитация върху мистичната сричка ОМ

Наред с Хиндуизма и Будизма, Джайнизмът е една от трите главни социорелигиозни движения които Индия е създала. Ако асоциираме Хинду традицията с недуалеистичното метафизично и Будизмът със строго аналитичното съвършенство на духовния живот, ще открием че Джайнизма ги превъзхожда в ранга на строг съблюдател на моралния кодекс и правилото за ненасилие (ахимса). Възвишения идеал и обширното учение за каузалната енергия (карма) съединена с човешкото поведение, упражнява силно влияние върху традицията на Йога. За създател на Джейнизма се смята Вардхамана Махавира (6в. пр. Хр.) съвременик на Сидхарта Гаутама.

Йога и будизмът

Будизъм е събирателно име за комплексна културна традиция, която кристализира като учение под въздействието на учителят Сидхарта Гаутама или Буда, роден около 512г. пр. Хр. и починал на възраст около 80год. Будизмът разцъфтява в обширното кралство на Магадха, северен Бихар. Той твърда заявява позици и се противопостава на брахманизма, на безсмислените ритуали изпълнени с жестокост и кръв. Харата бързо прозряват в новото течение друг по-добър начин да достигнат така желаното от всички просвещение.

Кришна и Арджуна

Махабхарата

Възрастта на завършването на грандиозния епическия епос Махабхарата датира около 300г. пр. Хр. Безспорно Махабхарата е впечатляващ и безцененно съкровище съдържащо митология, религия, философия, етика, традиции и история.

Но най-голямо значение за изследователите на Йога и Самкхя традицийте има дописаната по-късно около 500г. пр.Хр. поема Бхагавад-гита. В най-общи линии в поемата Бог Кришна разкрива на принц Арджуна „вечната йога”, която представлява „висша тайна”

В Бхагавад-гита йога все още не е систематизирана като в йога-сутрите, но всички принципни елементи на Йога са налице. Кришна разкрива и трите различни пътя Карма-йога, Гняна-йога, Бхакти-йога за служене в името на Божественото което веднъж опознал се превръща в непрестанна йога. Филосовските размишления на Кришна могат да се тълкуват и като ранно представена Интегрална-йога.

Махариши Патанджали

Класическа йога. Патанджали

Патанджали е велик филосов, адепт и йогин, за когото не се знае много. Вероятно живял през ІІ в. пр. Хр. Той систематизира проверените през вековете техники на йога в едно произведение Йога-сутра. Състои се от 195 сутри(нишки), разделени в 4 глави (пади). Това са Самадхи пада (глава за медитацията), Садхана пада (глава за средствата), Вибхути пада (глава за свръхестествените способности) и Кайваля пада (глава за абсолютната обособеност). Така йога се утвърждава като една от шесте индуски ортодоксални филосовски доктрини даршани наред с : няя, вайшешика, самкхя, мимамса и веданта. Благодарение на него йога е позната на света не като мистична практика а като филосовска система. Той дава на йога класическия и формат. Патанджали развива осемстепенния път за освобождение познат като Ащанга-йога:

Сутрите на Патанджали вдъхновяват поколения наред коментатори, предизвикват дискусии и създават редица литературни коментари. Най-старите подобни коментари са Йога-Бхашя написана от Вяса вероятна датировка около 5в. През 9в. се появява Вачаспати Мишра и неговата Татва-вайшаради, 16в. Йога-Вартика на Вигняна Бхикшу

Следкласическа йога

Фазата след вековете на Патанджали около 7-17 в. са характерни с развитието на много училища и школи които обръщат вниманието си към човешкото тяло. Мощно влияние върху йога оказва набралата сила след 6в. културно-филосовска традиция на татнтризма. Тантриските практики се базират на идеята за сливането на двете двойки противоположности „пасивния мъжкия принцип” Шива с творческия аспект на „женския принцип” Шакти. Идеологията за чакрите, надите, и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога-системи като сред тях са: кундалини-йога, лая-йога, мантра-йога и най-популярната в наши дни хатха-йога.

     Хинду традицията припознава създаването на Хатха-йога с името на Горакша (10-11в.) и неговият учител Матсиендра (Цар на рибите).. Учението им е познато под името Натх, Натизъм. Това е първата в историята описана двойка пряк учител-ученик или гуру-шиша.

     Първиат труд в поредицата на хатха-йога литературата е Горакша Падхати на Горакша и още един от същият автор Сидха-Сиданта Падхати, в която се разглежда тялото като микрокосмос, физическото тяло е само едно малка частица.

     Безспорно можем да поставим на челно място сред хатха-йога текстовете написаната през средата на 14в. Хатха-йога Прадипика от Сватмарама Йогендра. Това беспорно е класическо независимо ръководство по хатха-йога, не повлияно от традиците на Йога-сутрите на Патанджали. Днес често разбираме хатха-йога само като физическа работа с тялото, правилното разбиране би било: „Хатха-йога e контрол върху праната чрез дишане” Ха- слънцето, загряващия принцип, дясната ностра, праната . Тха – култа към луната, охлаждащия принцип, лявата ностра, апаната. Съединението на тези две енергии, е званието за контрола на тези две енергии. Хатха-йога е само средство към Раджа-йога (царска йога или контрол над ума). Практикуващият трябва да вложи дисциплина и усилие и да преодолее следните условни пречки: алчност, омраза, заблуда, привързаност, егоизъм.

     Гхеранда-Самхита (кр.17в.) – в ръководството са описани 102 практики включително 21 очистителни техники, 22 асани и 25 мудри.

     Шива-Самхита (18в.) – най-важното ръководство по Хатха-йога защото засяга и филосовски тематики.

Йога в съвременния свят

Шри Aуробиндо

Периода на модерното развитие на йога бележим със Световната конференция на религиите в Чикаго през 1893г., където Свами Вивекананда ( именит ученик на Рамакришна) очарова и заинтригува американската публика. В следващите няколко години той пътува много и изнася лекции, популяризирайки веданта и йога. След Свами Вивекананда, най-популярния учител в годините на западното разширение на йога движението е Парамаханса Йогананда, който пристига в Бостън през 1920г. Той основава своето училище Self-RealizationFellowship, което просъществува и до днес. Неговата книга Автобиографията на един йогин е като настолна книга за последователи на йога по света.

През първата половина на 20в. твори и един от най-ярките философи на йога Шри Ауробиндо наричан още „бащата на интегралната йога”.

Може би най-ярката фигура сред индийските учители по йога е Свами Шивананда. Той основава своят ашрам в Ришикеш, Хималаите. Създател е на организациите Йога Веданта Горска академия и Общество за божествен живот. От където през 1960-1970 много негови ученици тръгват към Европа и Америка за да отворят там свои училища. Сред които най-титуловани са имената на Свами Вишнудевананда, Свами Сатчинанда, Свами Шивананда Радха ( жена свами), Свами Сатянанда и Свами Чидананда.

През 1919г. Йогендра Мастамани прекарва 3 години в Америка за да демонстрира красотата и силата на хатха-йога. Преди да си замине основава американският клон на създаденото по-рано в Лонавла, Индия от Свами Куваялянанда, Кайвалядхама йога ашрам. Тази организация поставя широкото началото на научното изучаване на йога.

Свами Шивананда

От началото на 1930 да смъртта си през 1986г. Джуду Кришнамурти демонстрира чрез публични речи мъдростта на Гняня-йога.

Хатха-йога превзема Америка, когато Индра Деви по произход рускиня отваря първото йога студио през 1947г. в Холивуд.

През 1950-1961 г. йога навлиза в спорта и телевизията. В средата на 60-те западното йога движение набира невероятна скорост начело с Махариши Махеш Йоги отчасти заради близката му връзка с Битълс.

   Велик представител на модерните времена в хатха –йога е Шри Кришнамачария, който почива през 1989г. на преклонните 101 години. Той е практикувал йога по създадената от него система Винийога до последните си дни. Неговият син Т.К.В Дешикачар продължава светлото дело на баща си и до днес . Негови имените преки ученици са Джуду Кришнамурти, Индра Деви, Патабхи Джоис и Б.К.С Айенгар, който привлича хиляди ученици по света.

От напусналите Индия велики майстори по йога можем да добави още Шри Чинмой и Свами Сатянанда ( основателят на улилище по йога в Бихар )

   Разбира се съществуват още много велики йога адепти, добре познати или оттегли ли се от светската суета които оформят голямото семейство на йога по света.

ИСТОРИЯ НА ХАТХА ЙОГА     

            Следкласическа йога

Фазата след вековете на Патанджали около 7-17 в. са характерни с развитието на много училища и школи които обръщат вниманието си към човешкото тяло. Мощно влияние върху йога оказва набралата сила след 6в. културно-филосовска традиция на тантризма. Тантриските практики се базират на идеята за сливането на двете двойки противоположности „пасивния мъжкия принцип” Шива с творческия аспект на „женския принцип” Шакти. Идеологията за чакрите, надите, и кундалини е много характерна за повлияните от тантризма йога-системи като сред тях са: кундалини-йога, лая-йога, мантра-йога и най-популярната в наши дни хатха-йога.

Хинду традицията припознава създаването на Хатха-йога ( или Хатха Видйа) с името на Горакша (10-11в.) и неговият учител Матсиендра (Цар на рибите), който е получил знанието директно от Бог Шива (Хатха-йога Прадипика) Учението им е познато под името Натх. Това е първата в историята на Хатха йога описана двойка пряк учител -ученик или гуру-шиша. Древните източници описват Горакша като реализиран адепт и харизматична личност произлизащ от ниско социално ниво. Други проявени последователи на Натхизма са Джаландхари, ученик на Матсиендра, Бартрихари, ученик на Джаландхари, Кауранджи, Карпата и Джахини и т.н.

Днес често разбираме Хатха йога само като физическа работа с тялото, правилното разбиране би било: „Хатха йога e контрол върху праната чрез дишане”. Съчетание на двата принципа: Ха– слънцето, загряващия принцип, дясната ностра, праната и Тха – луната, охлаждащия принцип, лявата ностра, апаната. Това е взаимствано от тантричният модел на човешкото тяло. Терминът „йога” се отнася до тяхното обединение. На материално ниво се отнася до взаимодействие на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система.   Смисълът на Хатха йога е да ни даде знанието за контрола над тези две енергии ( прана и апана).

А Хатха-йога е само средство към Раджа-йога (царска йога или контрол над ума).

„Човек не може да постигне съвършенство в Раджа Йога без Хатха Йога и обратното.”

Хатхайога Прадипика ІІ:76

Практикуващият трябва да вложи дисциплина и усилие да преодолее следните условни пречки: алчност, омраза, заблуда, привързаност, егоизъм. Или с други думи казано, езотеричното значение на думата „хатха” е и „усилие”.

Литературата на Хатха йога

Първият труд в поредицата на Хатха йога литературата е Горакша Падхати (12 или 13в.) на Горакша и Сидха-Сиданта Падхати от същият автор, в която се разглежда тялото като микрокосмос, който е отражение на вселенския космос.

Безспорно можем да поставим на челно място сред древните хатха-йога текстовете написаната през средата на 14в. Хатха-йога Прадипика от Сватмарама Йогендра. Съдържа четири глави:

Това е класическо ръководство по Хатха йога, неповлияно от традиците на йога-сутрите на Патанджали. Други класически хатха йога текстове са Гхеранда-Самхита (кр.17в.) – в ръководството са описани 102 практики включително 21 очистителни техники, 22 асани и 25 мудри и Шива-Самхита (около 18в.) – в ръководството са заседнали и философски тематики.

         Йога в съвременния свят

Може би най-ярката фигура сред индийските учители по йога е Свами Шивананда. Той основава своят ашрам в Ришикеш, от където (през периода1960-1970 г.) много негови ученици тръгват към Запад. Сред тях са: Свами Вишну Девананда, Свами Сатчидананда, Свами Сатянанда и Свами Чидананда.

Свами Кувалаянанда

През 1919г. Йогендра Мастамани прекарва 3 години в Америка, за да демонстрира хатха-йога. Преди да си замине основава американският клон на създадения по-рано в Лонавла от Свами Кувалаянанда, Кайвалядхама Йога Институт. Свами Кувалаянанда си поставя амбициозната задача да изследва практиките на Йога със съвременни научни методи. В резултат на работата на основания от него институт се натрупва безценна база данни за влиянието на йога техниките върху физическото и психическо здраве. И днес Кайвалядхама продължава да съществува и да разпространява Йога по адекватен за днешното време начин.

Усилената и дисциплинираща физическа практика на йога, която е възприета на Запад, може да бъде проследена до делото на един велик

Шри Кришнамачаря

брамин-йогин Шри Турималай Кришнамачария, ученик на Шри Брахмачари, който почива през 1989г. на преклонните 101 години. Той е в основата на физическата част от йога, неговият труд изважда на бял свят асаните. Проучва, усъвършенства и представя пред обществеността над 3000 йога-пози. Отваря училище по йога в Майсор с подкрепата на Краля на Майсор, където преподава и разработва динамичния стил асани т.н. Вини-йога.

Негови именити ученици, който имат изключителна заслуга за представяне на йога в Западния свят са: Индра Деви, Патабхи Джоис и Айенгар. Неговият син Дешикачар продължава делото на баща си и до днес.

Развитата от Патабхи Джойс виняса йога, която той нарича “Ащанга йога”, както и стила на Айенгар, известен като “Айенгар йога”, са сред най-познатите на Запад и в Щатите йога стилове.

***

Използвана литература:

1. “The yoga tradition” George Feuernstein

2. “HathayogapadipikaofSvatmarama” GyanShankarSahay

3.”The Yoga tradition. Its history, Literature, Philosophy and Practice.” George Feuernstein

4. “Hathayogapadipika of Svatmarama” Gyan Shankar Sahay