ИНДИЯ – малко познатата…
… споделени мисли
Какво може да отведе един човек в Индия за да посвети месеци и години от живота си на тази страна и нейната култура?? Любопитство? Ищах за нови преживявания? Вкус към приключения? Плажовете на Гоа или Тадж Махал? Просто интерес към мистериозните Хималаи? Бягство от съвременната „лудост”? Или… търсене на знание… на онова знание, което дава всичко (или поне така казват…)
Всъщност какви са представите на чужденеца за тази стара странна страна?
Бедност и богатсво? Мизерия и лукс? Кама Сутра и аскетизъм? Йога? И защо казваме „тъмна Индия”? А днес дали е „тъмна”?…
Ето няколко факта, които биха разкрили един друг облик за съвременна Индия.
Преди всичко „стара” Индия днес е много „млада”. 50% от индийците са под 25 години, а 65% под 35 години. В момента средната възраст за Индия е 25 г. /за сравнение средната възраст за България е 41 г./. Това е всъщност една млада нация. В момента има демографски бум, който трудно се овладява от правителството. 29 милиона се раждат, а 10 милиона умират всяка година, което дава 1,8 % ръст годишно. Индийските деца са много добри ученици. Ситуацията там донякъде прилича на времената от социализма в България. Униформи, ред, дисциплина… Може да живеят в тенекиени колиби, но отиват на училище с бели униформи.
Бели и спретнати на път за училище
За съжаление 94% от тях отпадат от училище след 12 клас. Само 6% пресичат линията на 10-12 клас и продължават в някой колеж.
Интересен факт: Между другото, най-образовани са индийците от комунистическите щати – в Керала, отчасти Бенгал. Ккомунистическите партии управляват от десетилетия и се грижат за подрастващото поколение по-добре от управниците на останалите области.
Веданта академия, 2007
Но това е само едната страна на монетата – от другата страна са „Ай-Ти” специалистите. В Индия има бум на софтуерния сектор, младежите са с невероятен потенциал, статистиката сочи, че 36% от софтуерните специалисти, работещи за НАСА са индийци. И въпреки привидната „неграмотност”, средностатистическият индиец показва един друг тип грамотност – духовната, – резултат от културната традиция. Може да не е завършил училище, но да е способен да води разговор за древната философия, да има впечатляващи знания за духовната природа на човека, каквито много образовани „западняци” нямат. Всяко индийче е откърмено с историите от „Махабхарата” и „Рамаяна”, където има толкова много философия и знания за човека, че за тях се казва: „Всичко е написано в там и ако има нещо, което да не е е записано, то значи въобще не съществува в света.”
„Ученикът сяда близо до учителя с нужния респект в очакване да чуе древното слово – това означава и думата „упанишада”, тази част от Ведите, които са същината на източната философия”
Отношението на ученика към учителя е уникално. Това отношение е на базата на дълбоко вкорененото разбиране на хинду човека за важността на знанието като единствен път към освобождението от страданието на този свят. Оттам и всеки, които е носител на знание, бива уважаван и почитан. Това се разбира дори и от индийското правителство. Средната заплата на индийския учител е приблизително равна на заплатата на българския му колега, което при стандартите на живот в двете страни, прави учителската заплата в Индия пъти по-висока отколкото в нашата страна. Традициите в образованието са една от силните страни на Индия. Това е било добре разбрано от англичаните, когато са се опитвали да сложат ръка на полуострова преди 3 века. В реч пред английския парламент на 2 февруари 1835 год. Лорд Маккоули казва така:
“Аз съм пътувал надлъж и шир в Индия, без да видя един просяк, един крадец. Такова богатство съм видял в тази страна, такива високи морални ценности, хора от такъв калибър, така че не мисля, че бихме могли да завладеем тази страна докато не пречупим самия гръбнак на тази нация, който е нейното духовно и културно наследство, и ето защо аз предлагам да заменим нейната стара и древна образователна система, нейната култура, защото ако индийците мислят за всичко, което е чуждестранно и английско като за по-добро и по-велико от тяхното собствено, те ще загубят своето себеуважение, своята култура и те ще станат това което ние искаме, една истински подчинена нация.”
(Повод за размисъл за нашата образователна система и опитите на „добронамерени” велики сили да го направят по-добро.)
Будиски храм на 2000 г.
Древни божества отпреди 10 000 г.
Културата на Индия носи в себе си древна мъдрост, която продължава да привлича Запада. Благодарение на тази мъдрост, основана на принципите за ненасилие, в Индия е възможно да съжителстват всички религии в демократично единство, от което може да се вземе пример и да се черпи опит (е, не всичко е цветя и рози – и там има търкания и атентати от време на време). Вековете са напластявали култура след култура, религия след религия, като всичко се е интегрирало и съчетавало по миролюбив начин. В нашата западна история една култура е идвала, унищожавайки предходната, такава е нашата история – малко кървава, – в резултат на което сега знаем малко за нашите предци. Отивайки в Индия, изследователят може да наблюдава пластовете един върху друг, съчетани и запазени, и да проследи по-лесно историята на човечеството, израстването на съзнанието на човека от дълбока древност до днес.
Каменните идоли на божества от преди 10000 г. и на будиския храм от преди 2000 г. издълбан в скалата заедно с колоните
Когато персите били подгонени от страната си, те отишли в Индия. Помолили за подслон, да живеят заедно с индусите. Индийският раджа /цар/ в отговор заповядал да донесат чаша пълна до горе с мляко, посочил чашата и казал: „Както тази чаша е пълна до горе с мляко, така и моята страна е пълна – няма място за вас.” Тогава персийският водач сложил една малка лъжичка захар и разбъркал млякото. „Така – казал той, – както това мляко стана по-сладко, след като се смеси със захарта, така и моят народ ще се смеси с твоя и ще допринесе за твоето царство”. Индийският раджа се видял победен и приел персите. Като че ли тази история илюстрира начина, по който са се интегрирали културите в Индия.
Богата или бедна страна е Индия? Вероятно една от най-богатите, въпреки бедността. Парадокс… Или по-скоро – проблем, защото има невероятна разлика между „най-ниското” и „най-високото”. Една трета от индийците живеят с по-малко от 10 рупии на ден, което прави 30 стотинки! А две трети са под границата, поставена от Световната банка, която е 2 долара дневно. В същото време в топ „10 най-богати хора в света” има 4 индийски имена. Един спи на тротоара от години и за постелка ползва вчерашния вестник, а за завивка – днешния, а друг наема Версайския дворец, за да ожени дъщеря си, както подобава! Трудно е да се побере в ума… в ума на средностатистическия европеец… А не е ли точно това, което накара принц Сихдхарта Будата да напусне двореца си, семейството си и да открие път, който ще промени живота на милиони след него? Западната история познава и величае имената на велики завоеватели като Александър Велики, Наполеон, които са променяли живота на цели нации чрез силата на оръжието създавайки империи. Източната история познава и величае имената на велики мислители и мистици – Буда, Махавира, Шанкара, които са променяли живота на хората по друг начин – просто седейки по дървото и размишлявайки… търсейки Истината, която днес привлича „лъвовете” от Уолстрийт и те са готови сега да живеят дори в ашрам, да ядат ориз и да спят на пода, за да чуят за именно тази Истина. В Щатите бизнес средите са полудели по „Бхагавад Гита” – „Божествената песен” на Кришна – „Библията” на хиндуизма. Лансират се фрази като „карма капитализъм”, където „карма”, действието, се разглежда не като предопределеност, а като отговорност за действията и нови възможности за развитие – всичко това в сферата на бизнеса. Търси се създаване на глобално мислещия мениджер, с холистичен подход към работата си и света. (”Бизнесуик”, Октомври, 2006).
Казват, че учителят на Александър Македонски, Аристотел, преди похода към Изток, заръчал на Александър само едно нещо – да му доведе един индийски мислител. На връщане Александър се сетил за молбата. Завели го при един садху (светец) и Александър му отдал почит, поканил го да тръгне с него, обещал му богатство. Садхуто вдигнал поглед нагоре и казал, че единственото, което иска, е императорът да се отмести малко, за да не му закрива слънцето, което греело приятно. Алексадър побеснял, но бил безпомощен пред този дрипав човек, седнал на земята. Не смеел да вдигне ръка срещу него – репутацията на светеца била голяма. Това и му казал садхуто: „Ти имаш власт само над тялото ми, което значи, че нямаш всъщност никаква власт…”
Ще успее ли Индия да бъде това, което е била преди няколко века? Преди 1000 години износа на Индия е бил 33% от световния износ, 27% преди инвазията на англичаните и 3%, след като те напускат „доброволно” през 1947 г., а днес е едва 0,8% от световния! Днес Индия има 1,7% от световния брутен продукт, докато населението й спрямо световното е 17% (твърди се, че Китай е вече на второ място по ръст на населението).
Обичайна гледка е селяните да орат с волове (снимката) и да жънат със сърпове в селските райони, а в същото време индийски учени изстрелват поредната космическа ракета… Индия е на едно от първите места в космичните технологии.
От която и да е точка в страната човек може да си купи билет за където иска и когато иска – 2 месеца предварително – цялата система на железниците е компютаризирана. За по-дългите пътувания на всеки вагон има списък с имената и местата на пътуващите. Индийските железници са най-големият работодател в света, имат повече служители от която и да е интернационална компания. Как се движат влаковете в тази страна – само един Господ знае. Преди 2-3 години екип от френските железници пристига, за да предаде ноу-хау на индийските си колеги, да им помогне в организацията. След една седмица наблюдение на индийската система французите казали, че те не могат да разберат как всичко това е възможно да работи и по-скоро те биха се поучили…
„Еартел” и другите комуникационни компании водят политика на ниски цени. Като резултат мобилните телефони стават достъпни и за най-бедните. Развитието на комуникациите е едно от най-важните пера в икнономиката на една страна. Така дори и шофьорите на рикши (триколките-таксита) имат мобилни телефони, а даже и странстващите монаси…
Ще успее ли Древната да влезе в Новата епоха? В своята Сатия Юга? Какво ще й коства – традицията? Религията? Старите дрехи? Или тя вече ни чака там… в Новото?
Ж. С. 2008