ООН подчертава необходимостта от преминаване към хранене без месо и мляко

Ето тук е оригиналът от “Гардиън”. Благодарности за превода на Мае!

Преминаване към веганско хранене в световен мащаб е от жизненоважно значение, за да спасим света от глад, недостиг на храна и последствията от климатичните промени в най-лошият им вариант, се казва в доклад на ООН, публикуван наскоро.Тъй като прогнозите показват, че населението на Земята ще нараства динамично –  до 9,1 милиарда души през 2050 г, западният начин на хранене, включващ храни, богати на месо и млечни продукти, е неустойчив, според доклад на експертна група за устойчиво управление на ресурсите от Програмата за околната среда на Обединените Нации (UNEP).

В доклада се казва: ”Очаква  се влиянието на селското стопанство да нарасне значително, поради увеличаващата се консумация на животински продукти от населението. За разлика от изкопаемите горива, е трудно да се открият техни алтернативи – хората трябва да ядат.  Устойчиво намаляване на щетите може да бъде постигнато само със съществена промяна в световен мащаб в начина на хранене – в посока към намаляване на животинските продукти”.

Проф. Едгар Хертлуич, един от авторите на доклада, заявява: „Животинските продукти причиняват повече щети, отколкото производството на строителни материали като пясък, цимент, пластмаса или метал. Биомасата и фуражите за животни са вредни за околната среда точно колкото и изгарянето на изкопаемите горива.”

Препоръките следват съвет на лорд Никълъс Стърн, официален съветник на Лейбъристкото правителството по въпросите за  икономиката при климатичните промени, че вегетарианското хранене е по-добра алтернатива за планетата. Д-р Раджендра Пачаури, председател на Междуправителствената комисия по измененията в климата към ООН  (IPCC), насърчава хората да не ядат месо поне един ден в седмицата, за да се намаляват  въглеродните емисии.

Групата от експерти класират продукти, ресурси, икономически дейности и транспорта според тяхното въздействие върху околната среда. Селското стопанство е наредено на равно с изразходването на изкопаеми горива, защото и двете се издигат бързо с нарастващия икономически растеж.

Ернст фон Вайцзекер, учен еколог, който е съпредседател на IPCC, каза: „Увеличаващото се благоденствие ускорява преминаването   към хранене с повече месни и млечни продукти – животновъдството сега консумира по-голямата част от световното зърно и следователно по-голямата част от питейната вода, торовете и пестицидите.”

Както енергетиката, така и животновъдството имат нужда да се „откъснат” от икономически растеж, защото щетите за околната среда се увеличават приблизително с 80% при удвояване на дохода, се заявява в доклада.

Ахим Щайнер, заместник генерален секретар и изпълнителен директор на UNEP, заявява: „Да разграничим растежа от замърсяването  на околната среда е предизвикателство номер едно, пред което се изправят правителствата в свят на увеличаващ се брой хора, повишаващи се доходи, повишаващо се консуматорско търсене и постоянното предизвикателство за намаляване на бедността.”

Групата, която използва множество изследвания, включително Оценката за хилядолетието на екосистемите, цитира следните приоритети за правителствата по света, свързани с околната среда: изменение на климата, промяна на хабитатите, разточително използване на азот и фосфор в торове, свръхексплоатация на рибата, на горите и на други ресурси, липса на  питейна вода и канализация, градското замърсяване на въздуха и др.

Селското стопанство, в частност производството на месни и млечни продукти, е отговорно за 70% от консумацията на питейна вода по света, 38% от общото използване на земя и 19% от емисиите на парникови газове, се казва в доклада, който беше публикуван на 5 юни – международният ден на околната среда на ООН .

През миналата година Организацията за храна и земеделие на ООН пресметна, че световното производството на храна ще се увеличи със 70% до 2050 година, за да изхрани увеличаващото се население. Според организацията селското стопанство ще трябва да работи на пълни обороти, поради очакваното нарастване на населението.

Според проф. Хертлуич,  ръководител на индустриалната екологична програма на Норвежкия университет за наука и технологии, развиващите се страни – където населението ще нарасне най-много –  не трябва да следват западния модел на увеличаване на консумацията: „Развиващите се страни не трябва да следват нашия модел. Но от нас зависи да развиваме технологиите – например  във възобновяемата енергия или напоителните методи.”