Алкално-киселинен баланс

Хранене и защо е важен алкално-киселинния баланс

“И нека храната бъде вашето лекарство, а вашето лекарство – вашата храна”

Хипократ

Какво е pH?

Тялото е съставено предимно от вода – така от едно място на друго могат лесно да се пренасят хранителни съставки, кислород и биохимикали. Водната среда може да има киселинни или алкални свойства (алкали = основи), които се измерват в скала наречена pH (“potential hydrogen” или „потенциален водород”). pH е десетичен логаритъм и представлява съотношението на позитивно заредените водородни йони (киселинни) и негативно заредените йони (алкални), в един разтвор. Ако скалата на това съотношение отчита от 1,0 до 6,9, средата се счита за киселинна. Ако скалата отчита 7,0 – тя е неутрална, а от 7,1 до 14 е алкална.

Защо трябва да се грижим за pH нивото?

Тъй като 50-60% от общото тегло на тялото е вода, pH нивата се отразяват на целия организъм и често са индикатор за здраве или заболяване. Небалансиран pH означава, че pH нивата са станали твърде киселинни или прекалено алкални за дълъг период от време. Продължителен pH дисбаланс от единия или другия вид не се приема добре от тялото. Всъщност, регулирането на pH е толкова важно, че тялото е развило стриктни отчетни процедури за проследяването на киселинно-алкалния баланс във всяка клетка.

Може ли небалансиран pH да доведе до сериозни проблеми?

Да, особено, когато човек остарее! Въпреки че може да остане незабелязан години наред, небалансираният pH (твърде киселинен или алкален) води до развитието на повечето, ако не и на всички, дегенеративни заболявания, включително сърдечносъдови заболявания, рак и диабет, както и безсилие в справянето с наднорменото тегло. Покачването или понижаването на pH може да доведе до кристализиране на солите в урината и до образуване на пясък и камани, в бъбреците и пикочния мехур.

Висока киселинност

Заради начинът ни на хранене, повечето модерни хора страдат от киселинност. Съвременната диета съдържа в по-голямата си част храни, които оставят киселинни остатъци в организма. И, точно както киселинният дъжд действа на една гора, небалансираните нива на pH могат бавно, но сигурно да разяждат нашето тяло и да доведат до множество здравословни проблеми.

Ето някои ранни признаци на излишни киселини в тялото:

• Отпадналост сутрин и мигрена.
• Затруднено концентриране и запаметяване.
• Раздразнителност.
• Прекалено мазна кожа при събуждане, обилно потене при леки напрягания.
• Лош дъх и обложен език рано сутрин.
• Затруднено храносмилане. Събуждане по няколко пъти нощем.
• Болки в тялото, мускулите, схващания.

Как да върна баланса на моето pH?

Спазването на балансирано хранене може да помогне. Ако нивата ви са твърде киселинни, увеличете количествата плодове и зеленчуци, които консумирате. Ако нивата ви са твърде алкални, увеличете киселинните храни.

Храни, които генерират киселини и алкали:

Храните могат да бъдат класифицирани като киселинни и алкални. Алкалите са разтворими соли, а киселините са корозивни агенти, които трудно се комбинират с други вещества. Балансираната диета съдържа 40% киселинни и 60% алкални храни. Ето един кратък списък на киселинно-алкални храни:

Високо алкални

Боб, зрели банани, фурми, смокини, сини сливи, сушени плодове, бадеми, авокадо, зелен фасул, цвекло, къпини, моркови, боровинки, кисело грозде, сушени праскови, нар, сливи, малини, спанак.

Неутрални мазнини

Студено пресовани, бадемови, от авокадо, от кокос, от рапица, от памуково семе, зехтин, от шафран, от соя, от слънчоглед, орехови.

Алкални

Люцерна, ябълка, свежа кайсия, артишок, броколи, брюкселско и обикновено зеле, пъпеш, карфиол, целина, череши, кестени, кокосово мляко, прясна и сладка царевица, краставици, патладжани, чесън, джинджифил, цариградско грозде, грейпфрут, пресен и суров хрян, праз лук, лимони и кората им, марули, манго, дини.

Високо киселинни

Алкохол, корен от артишок, ечемик, хляб, елда, кофеин, кафе, житни растения, яйчен крем, лекарства, всички видове брашно, сушен джинджифил, мед, суха леща, просо, овесени храни, фъстъци, ориз, ръж, соев хляб, соева паста, сорго, зърнени храни, спагети и други видове паста, захарна тръстика, сурово цвекло, тютюн, индийско орехче, пшеница, месо, риба, пиле.

Киселинни

Аспержи, сушен боб, кашу, сушен кокос, боровинков сок и концентрат, жълтък на яйце, плодови желета, (консервирани, сулфирани, подсладени сладка), сладко грозде, продукти от пастьоризирано мляко, сушен грах, джанки, пържено тофу, варени кестени.

Киселинни мазнини

Масло, сметана, маргарин, свинска мас.

Всички натурални храни съдържат едновременно киселинно и алкално генериращи елементи. В някои преобладават киселинно генериращите, а в други алкално генериращите. Съществува състояние, наречено алкалоза. То може да възникне, когато телесните сокове станат прекалено алкални (pH > 7.45). Клиничните симптоми за алкалоза включват мускулно потрепване, диария, спазми, недостатъчно кръвоснабдяване на мозъка, замаяност, еуфория, бледост, обърканост, намалена умствена работоспособност, несвързан говор, треперене. При задълбочаване на това състояние може да се стигне до припадъци, кома или дори смърт.

От друга страна, високите нива на киселинност също имат свои вариации, в това число и състояние, наречено ацидоза. Освен други симптоми, метаболичната ацидоза може да доведе до загуба на калций. В изследване, проведено през 2006 година, учени от Швеция установяват, че излишъкът от киселини в човешкото тяло може също така да причини загуба на бъбречен магнезий. Което от своя страна би могло да доведе до недостиг на магнезий (Mg), което причинява състояния като мигрени, остеопения, остеопороза и други.

Изводи

Не е необходимо здрав човек да се притеснява за алкално-киселнинния си баланс и за това, какво яде и как то ще му се отрази върху тялото, ако създаде правили навици за хранене, които включват:

1. Дисциплинирано хранене. – Умерено, бавно, спокойно и мълчаливо хранене
2. Правилен режим(интервали) на хранене
3. Изключително разнообразна храна, с преобладаващо наличие на плодове и зеленчуци. Прост пример за разнообразно хранене е Принципът на дъгата*.
4. Просто(разделно) хранене – само месо със зеленчуци, хляб със зеленчузи, ориз или картофи със зеленчуци, само плодове и т.н. По възможност храната да е сурова, варена или приготвена на пара
5. Екологична и чиста храна(храна със сигурен произход) и по възможност без наличие на консерванти
6. Хранене съобразно сезоните – лятото да се намалява консумацията на тежки месни храни, а да се увеличат зеленчуците и плодовете, които съдържат повече вода и действат разхлаждащо. Зимата естествено нуждата от протеини и мазнини е по-голяма.
7. Добре сдъвкана храна. Храната се сдъвква според вида и (25-50 пъти), важното е накрая, преди да я погълнем да е станала на финна каша, добре размесена със слюнка, която съдържа важни храносмилателни ензими.
8. Разнообразни източници на вода(редуване на изворна с минерална вода) или само изворна вода(pH ~ 7.8); Водата е хубаво да се пие 30-15 мин. преди ядене и 3 часа след него. На човек му е необходимо да пие около 1,5 – 2 л. вода на ден.

За всичко останало има грижа тялото, стига да му се даде необходимата възможност. Разбира се ако вече страдаме от някакво заболяване е добре да сме по-взискателни към това което ядем и вкарваме през устата си, защото в тези случаи храната може да бъде както лекарство така и отрова за тялото!

* Принципът на дъгата

Здравословното хранене може да се осъществи успешно, ако ежедневно следвате простото правило на дъгата. Представете си цветовете на дъгата, а след това помислете кои плодове и зелечуци отговорят по цвят на тях. Със сигурност няма да успеете всеки божи ден да приемате храни от червеното до лилавото, но спазването на този принцип в най-общи линии ще допринесе за здравословното ви хранене:

• Червено – ябълки, череши, вишни, ягоди, диня, червени картофи, домати, червени боровинки
• Оранжево – портокали, праскови, сладки картофи, моркови, тиква, мед
• Жълто – банани, пресен фасул, круши, лимон, картофи
• Зелено – авокадо, зелен боб, тиквичка, манго, папая, тиквени семки
• Синьо – боровинки
• Лилаво – грозде, патладжан, сливи

Към това добавете всички видове билки, също така зърнени храни – пълнозърнести хлябове**, спелта(лимец), ръж, ориз или пълнозърнести каши, както и протеини – пилешко месо, риба, кисело мляко, яйца или леща, сусам тофу, гъби и т.н. – това е всичко, което ви е необходимо за дневното меню със здравословна и пълноценна храна.

** Пълнозърнест хляб

Американски учени са установили, че пълнозърнестият хляб е най-полезен, стига да е приготвен правилно. По-рано учените смятали, че млечните продукти са няколко пъти по-полезни от хляба, но според последните изследвания хлябът, направен от брашно от покълнала ръж, пшеница(най-добре лимец) и бобови растения, е най-полезен за организма. Той е с висока хранителна стойност, а покълналите зърна съдържат по-малко скорбяла, което помага на организма да усвоява храната по-лесно. Учените твърдят, че яденето на такъв хляб предпазва и от развитие на рак.

по материали от интернет