Йога за деца
Карин Уетимъни
(детски йога инструктур по системата „Айенгър”)
Въпросът винаги е бил: „С какво йога за деца е толкова по-специална от останалите видове упражнения?”.
Напоследък стана доста обезпокоителен факта колко много деца страдат от психосоматични разстройства (проблеми със съня, смущения в храносмилането, главоболия) и твърде често – от неправилна стойка (прегърбени рамене); както и от стрес, свързан с натиска, състезателната атмосфера и агресията в учебните заведения. За да се помогне на децата да се справят с всичко това, трябва да им се даде подходящ набор от упражнения, с които да се ангажират цялостно; да активират единството между тяло, дух и ум.
Йога е начин за постигане на това единство, за установяване на съвършения баланс. Йога е движение, съчетано с подходящо дишане и медитация. С йога ние преоткриваме духа посредством тялото си. Това прави детето будно, гъвкаво (в ума и в тялото си), по-силно, по-здраво и по-уверено. Йога страхотно му помага да се справи с възникващите проблеми в ежедневието.
Йогата за деца се преподава по различен начин от този, по който се преподава на възрастни. Някои асани дори не се преподават, особено при тийнейджърите. Ще ви представя структурата на един йога урок за деца.
Винаги започваме, седейки в кръг и пеейки ОМ. Всички деца обожават да пеят заедно и да чувстват силната вибрация, която ОМ създава, когато е изпято заедно от всички. Ако децата са много малки, урокът преминава в някаква история. Често нашите истории ни отвеждат в далечни страни, а за да стигнем до тях, трябва да полетим. Затова първо запалваме реактивните си самолети и всички деца „се изстрелват” над земята и накрая се приземяват на килимчетата си. Децата обичат да разперват „крилете си”.
Тъй като повечето асани (пози) имат имена на животни, можем да срещнем различни животни в страната, която посещаваме. Невероятно е колко много нови асани междувременно могат да се създадат дори от самите деца!!! Друг път създаваме известни сгради с помощта на правостоящите асани като тадасана (палмово дърво), триконасана (триъгълник) и др. Когато преподавам на децата, използвам много положителни утвърждения като „Силен съм като войн”, когато изпълняваме вирабхадрасана (войнска поза) или „Наблюдателен съм като орел”, когато правим гарудасана (орел). Децата не правят буджангасана (кобра) – те самите са опасни кобри; не правят натараджасана (танцьор) – те самите са уравновесени и прекрасни танцьори.
Накрая успокояваме топката със седящи пози. „Затваряме книгата” с пасчимоттанасана (навеждане напред) например. Не преподавам ширшасана (стойка на глава) на деца под 16 години, тъй като те все още имат слаби вратове и заради силния ефект върху жлезите с вътрешна секреция, но ги насърчавам да правят адхо мукта врикшасана (дърво, обърнато надолу или опора на ръце) с моя подкрепа като стена или на истинска стена. По време на релаксацията им разказвам история, свързана с намирането на смелост, с освобождаването от напрежение и пр. Любим начин за завършване на йога заниманието е всяко дете да разкаже за едно добро и едно лошо нещо, което е направило през деня. Накрая дълбоко издишваме лошите неща и щастливо вдишваме добрите неща. Децата обичат да говорят за проблемите си, за тях е огромно облекчение, когато видят, че не само те имат проблеми. Когато медитираме, използвам свещ и всички се взираме в нея за минута (по-натакъка и за повече), след което затваряме очи и виждаме пред затворените си клепачи отпечатъка от пламъка, а накрая рисуваме на лист хартия образа на пламъка. Понякога използвам приятна нежна музика и всички се концентрираме само върху звука.