Кен Уилбър за Джордан Питърсън, “счупеното зелено”, анти-либералните политики и изхода от “социалните войни”
Много хора, които са чували за Джордан Питърсън и са слушали негови интервюта, мислят че става въпрос за някой патриархално мислещ учен, който води война с феминистките, джендър идеологията и политиките за идентичност. Всъщност, както самият Кен Уилбър посочва, битката, с която Джордан Питърсън става известен няма нищо общо с това. Проблема е далеч по-дълбок. Проблемът се състои в това, че определени концепции и идеологии се намесват по тоталитарен начин в обществото и заплашват да затрият постиженията на западната култура по отношение на свободата и хуманността – като например политическа реформа на езика по отношение на местоименията. Със зараждането на “зелената вълна” през 60-те години на миналия век се слага началото на една по-прогресивна култура, която идва да надгради “оранжевата” култура
на материалистичното модерно, на агресивните анти-екологични политики, на консуматорското общество. Без да подценяваме великите постижения на модерната западна култура, която достига своя връх по отношение на правата на човека, изграждането на глобален свят, задоволяване на материалните нужди на човека и гарантирането на еднакъв “старт” за всички в обществото, “зелената” вълна, която тръгва с хипитата, “Бийтълс”, ню-ейдж и т.н. внася нова осъзнатост за вътрешните, т.н. духовни ценности и в последните десетилетия става все по-доминираща. Но заедно с това, за съжаление /пълно щастие няма/ “зеленото”, наричано още постмодерно, /а също и нео-либерално/ воюва с предишните културни пластове – на традицията /кехлибарен цвят по Уилбър/ и рационално-модерното /цвят оранжев/.
“Нивата” по Уилбър – етапите през които преминава човекът и културите
В името на равнопоставеността, свободното право на идентичност и т.н., накратко казано в името на егалитарните ценности, постмодерното зелено проектира в света своята сянка и атакува предишните нива, върху които самото то е изградено. Преди достигането на т.н. интегрално ниво на развитие /тийл и тюркоаз по Уилбър/ всички култури и нива под него са в непрестанна борба и отричане на различните и другите. Парадоксът, смешното бих казал, при постмодерното зелено е, че то “воюва” за правото на всеки, на маргиналните общности, воюва за малкия човек, за подтиснатите, за жените и децата в риск и т.н., НО допуска само своята истина и само своя подход и решения. Всички останали се изхърлят извън борда. Постмодерното рита стълбата, върху която се е изкачило толкова високо. За такава ситуация народа казва: “Не режи клона, на който седиш”. Клонът в случая са традиционната и модерната култури. Да сте чували/чели наскоро какви злини е донесла патриархалната култура на човечеството? Да сте чували, че за да се изкорени насилието из основи трябва да се унищожат патрархалните архетипи, защото те са виновни? Да сте чували, че жените са подтиснати, сексуално малтретирани и по-ниско платени от мъжете? Да сте чували, че белият мъж /първо е бял, следовално потенциален расист и после е мъж, следователно потенциален сексист/ е причината за всички нещастия в обществото? В Америка има дори термин -“toxic masculinity”. Подобни съвременни мантри са резултат от изкривеното възприятие на зеленото постмодерно мислене. Всяка култура има своя ценностна система, която се мени с времето и също еволюира. Така например е имало времена, когато грубата физическа сила е била най-желаното нещо в обществото. В традиционното общество честта е на върха на пирамидата, а в рационално-модерното – достойнството. Това са изследвания и наблюдения. Кое стои днес на върха на ценностната система в Америка – да бъдеш жертва! Да си жертва в днешно време е най-желаното нещо, защото това ти осигурява високият статус на мъченика, на онеправдания по каквато и да е причина. В културата на жертвата, винаги има някой друг виновен. Жертвите са освободени от отговорност, те трябва да бъдат защитавани със закони и това прави обществото да изглежда много издигнато в очите на своите членове. В момента, казва Уилбър, в нашето общество съществува надпревара кой да бъде най-голямата жертва. Черните са жертва на белите, жените на мъжете, трансджендър хората са жертва на патриархалните и т.н. Социалната справедливост в постмодерното общество е с краката нагоре.
Уилбър тревожно отбелязва, че постмодерното зелено е навлязло в политиката и образованието на западния свят не само в университетите, а “чак до първи клас”. И това би било чудесна новина, ако зеленото беше здраво и цялостно, но не би. Зеленото постмодерно, водещо в момента на световната политическа сцена /в голяма степен се припокрива с понятието “неолиберално”/ върши меча услуга на човечеството. Уилбър го нарича “broken green”, фундаментално счупено зелено, анти-либерално. И това, казва той, е голям проблем, защото то е водещо в момента. Силната страна на здравословното зелено постмодерно е любовта, ценността на човека, на Майката Природа, разбирането, че сме част от едно велико живо същество наречено Гая и всичко, включително целият Космос е жив организъм, движен от Духа… Но за сега, по една или друга причина, зеленото не изпълнява своята мисия… Именно тук влизат на сцената интегрални мислители като Питърсън и Уилбър, посочвайки фалша и подводните камъни, правейки опит да навигират кораба към спасителни води. От интегрална гледна точка, всяко ниво/култура има своя мисия и смисъл. Нищо не може да се изхвърли навън. Приемането и интегрирането на предишните нива са задължителни и така всяко следващо ниво е по-високо и по-съвършено от предишното, защото го е включило в себе си. Такъв е вселенският закон на развитието и еволюцията. Но днешното зелено постмодерно, вярно на своята философия, че “всички са равни” пропуска една много важна част от картинката – идеята за йерархията. Виждайки в йерархията само зло, всичко което наподобява на йерархия е заклеймено и изхвърлено зад борда. И това се случва в академичните среди в САЩ и по цял свят. Уилбър казва, че се е стигнало до закриване на цели катедри в университетите изследващи еволюцията и развитието на културите. Поради наличието на “доминиращи йерархии” или казано по-просто тези, които са вкостенели, като един диктаторски режим например, се изхвърлят и “развиващите се йерархии”, които бих нарекъл “живи йерархии”. За удобство и подчертаване на разликата Уилбър избира да нарича развиващите се йерархии – холархии. Постмодерното мислене не приема, направо се отвръщава от представата, че има по-добри, по-издигнати, по-съвършени хора или култури. В ценностната система на зеленото никой не е по-високо от никого. В един по-дълбок смисъл това е така, но изкривеното възприятие на този принцип довежда до трагични последици за обществото, когато трябва да се определи кое е здравословно и естествено в отклик на нездравословното и неестественото. Поради тази обърканост в ценностната система се стига до овластяване на патологичното вместо то да бъде лекувано. Поради сбъркан алгоритъм за поставяне на диагноза навсякъде се вижда сексизъм, расизъм, нарушители на човешки права и т.н.
Какъв е изходът? В духа на интегралната философия – зеленото трябва да се трансформира в тюркоазено. Тази трансформация е по-значима от обикновеното “качване” на едно стъпало нагоре, защото с това стъпало ние вече се озоваваме на следващия етаж, “second tier”. Едва тогава ще се види краят на “културните войни”, които разтърсват съвременните демократични общества: феминистки срещу мъжете, черни срещу бели, деца срещу родители, нормални срещу ЛГБТ, еколози срещу бизнес мафия, българи срещу цигани и т.н. Интегралното ниво е призвано да приеме в себе си всички предишни нива и да спре войната. Кога ще стане това? – Желателно е да колкото може по-скоро, преди да сме се самоизяли едни други.
Активното поведение на Джордан Питърсън на сцената, определяно като агресивно и гневно, подвежда неговите опоненти да го пъхнат в патриархалното чекмедже, което означава традиционно-конвенционално ниво. Но много често, нещата не са такива каквито изглеждат. Често дори изглеждат като своята противополжност. Въпреки че Питърсън критикува зелените постмодерните объркани ценности, водещи до нихилизъм и нарцисизъм, той е “включил” в себе си зеленото – здравословното. Бях много доволен да чуя Уилбър да го казва в прав текст. Един от маркерите за здравословно включване и надграждане на нивата е отсъствието на идентификация с тях. Което означава, че човек не е управляван от съответното ниво, а сам той го управлява. Когато реши, според случая. Ето защо Питърсън свободно борави с науката, движейки се с нейна помощ във водите на теологията, ето защо може да си позволи лукса да бъде гневен и нападателен, без да бъде унижаващ и дискриминиращ. Уилбър нарича неговият гняв специфичен, “екзистенциален и оправдан”. Аз самия, казва той, съм много много ядосан виждайки как се изкривяват ценностите на постмодерната култура. Праведникът, казва Учителя Дънов е големият критик на обществото, защото чувството му за справедливост и правда е особено изострено. Този специфичен гняв, не е гневът на малкото его, а гневът срещу гаврата с екзистенциалния закон на справедливостта. Никой не е застрахован срещу него…
Ж.С. 2020
Повече по темата на видеото тук: