Преживяване близко до смъртта

Нещо интересно за най-сигурното събитие в нашия живот…

Преживяване близко до смъртта на Мелън-Томас Бенедикт

Мелън-Томас Бенедикт е човек на изкуството, който е имал преживяване близко до смъртта през 1982. Бил е мъртъв за около час и половина поради неизлечим рак. По време на смъртта му, той излиза от тялото си и отива в Светлината. Заинтересуван от вселената, той бива откаран далече в дълбочините на съществуването и дори извън тях, в енергетичната празнота на Нищото преди Големия взрив. По време на неговото преживяване, той е имал възможността да научи много относно прераждането. Благодарение на своето преживяване успява да допринесе за научни открития. Мелън се е занимавал усилено с механиката на клетъчната комуникация и изследвания, свързани с връзката на светлината и живота в областта на квантовата Биология. Изследванията предоставят драматична нова перспектива как работят биологичните системи. Мелън е открил, че живите клетки могат много бързо да реагират на светлинни подбуждания, водещи до, освен други неща, високо скоростно лечение. Той е изследовател, изобретател и лектор, който държи шест американски патента.

Няколко седмици след като Мелън се е родил, той може би е преживял ПБС (преживяване близко до смъртта), когато неговите черва са се разкъсали. Неговото тяло било захвърлено настрана като труп, но все пак за изненада на всички той по-късно се е съживил. Когато е станал достатъчно голям, за да може да държи пастели, той започнал нещо, което се е превърнало в непреодолим подтик да създава символични форми на черно-бели ин-ян кръгове от източните религии. Не си спомня защо е чертал тези определени символи.

Прекарал е училищните си години в Католически интернат във Вермонт и като младеж е бил кръстен в Християнската религията на Спасителната Войска. Пътувал е много поради професията на втория му баща, който бил военен, докато семейството му не се е установило във Файетевиил, Северна Каролина.

След това на Мелън му е поставена диагноза рак, който не може да се оперира. Той се е махнал от полуделия филмов свят и започнал да работи в собственото си студио за цветно стъкло. Като се влошило състоянието му, той прекарвал все повече време със своето изкуство. Една утрин се събудил, знаейки, че ще умре на следващия ден, и умрял.

Пътят към Смъртта:

През 1982 умрях от неизлечим рак. Беше безсмислено да се оперирам, а всякакъв вид химиотерапия просто ме правеше по-вял. Бяха ми дали от шест до девет месеца живот. Бях информационен маниак през 70-те и бях паднал духом относно ядрената криза, екологичната криза и т.н. И понеже нямах духовна база, започнах да вярвам, че природата е направила грешка, и че вероятно сме един раков организъм на тази планета. Не виждах никакъв начин да се избавим от проблемите, които си бяхме създали – на нас самите и на планетата. Възприемах всички хора като рак и това беше което получих. Това ме уби. Внимавайте каква ви е гледната точка за света. Може да се върне на вас, най-вече ако имате негативно отношение към света. А аз имах сериозно негативно отношение. Това ме доведе до моята смърт. Опитах всякакви алтернативни лечебни методи, но нищо не помогна.

Та прецених, че това е наистина само между мен и Бог. Никога досега не се бях срещал с Бог, или дори да се занимавам с Бог. Нямах никаква духовност по онова време, но бях на път да уча за духовността и алтернативното лечение. Поставих си за цел да прочета и назубря всичко възможно по въпроса, защото не исках да бъда изненадан като премина от другата страна. Та започнах да чета относно различните религии и философии. Всички те бяха много интересни и даваха надежда, че има нещо отвъд..

От друга страна, като самоиздържащ се художник на цветно стъкло по онова време, нямах никаква здравна застраховка. И така моите спестявания отидоха за една нощ в тестване. Не исках да обременявам финансово моето семейство и затова реших, че ще се справя сам. Нямаше постоянна болка, но имах моменти, в които ми се губеше съзнанието. Разбрах, че не мога да карам кола и след това отидох в приют. Имах моя собствена болногледачка. Бях благословен от този ангел, който ме съпроводи през последната част от живота ми. Издържах около осемнадесет месеца. Не исках да вземам много лекарства, понеже исках да съм възможно най-съзнателен. Тогава изпитах такава болка, нямах нищо друго освен болка в съзнанието си, за щастие само няколко дни.

Светлината на Бог:

Спомням си, че едно утро се събудих у нас около 4:30 часа и просто знаех, че това беше… Това беше денят, в който щях да умра. И викнах няколко приятели и си взех довиждане. Събудих моята болногледачка и й казах. Бях се уговорил лично с нея, че тя ще остави тялото ми за шест часа, заради всички интересни неща, които бях прочел, че се случват, когато човек умира. Върнах се да спя. Следващото нещо, което си спомням беше началото на типичното ПБС. Изведнъж бях напълно осъзнат и стоях изправен, но моето тяло беше в леглото. Имаше я и тъмнината около мен. Бъдейки извън тялото беше по-живо отколкото обикновено преживяване. Беше толкова живо, че можех да видя всяка стая в къщата, можех да видя върха на къщата, можех да видя около къщата, можех да видя под къщата.

Там беше и светещата светлина. Обърнах се към светлината. Светлината беше много подобна на това, което много други хора описват в техните ПБС. Беше толкова величествена. Реална е, можеш да я почувстваш. Пленителна е, искаш да отидеш към нея, сякаш искаш да отидеш в идеалните ръце на твоята майка или татко.

Като започнах да се движа към Светлината, знаех интуитивно, че ако отида при нея, ще бъда мъртъв.

И както се движех към нея казах, “Моля изчакай минутка, изчакай малко тук. Искам да си помисля за това. Бих желал да приказвам с Теб преди да тръгна.”

За моя изненада, цялото преживяване спря в този момент. Вие контролирате наистина вашето ПБС. Не се намирате на влакче в увеселителен парк. И моето желание беше уважено и проведох няколко разговора със Светлината. Светлината се променяше в различни фигури като премаше образите на Исус, Буда, Кришна, мандали (кръгове), първообразни картини и знаци.

Попитах Светлината, “Какво става тук? Моля те Светлина, разясни се на мен. Искам наистина да знам реалността на ситуацията.”

Не мога да обясня точните думи, защото беше вид телепатия. Светлината отговори. Информацията, която ми беше дадена, беше, че твоите вярвания оформят вида на обратната връзка, която получаваш пред Светлината. Ако си бил будист или католик, или фундаменталист, ще получиш обратна връзка на твоите мисли. Имаш шанса да я погледнеш, да я проучиш, но повечето хора не го правят.

След като Светлината ми се разкри, осъзнах, че това, което наистина виждах, беше част от матрицата на нашето Висше Аз. Единственото нещо, което мога да ви кажа е, че то се превърна на матрица, мандала (кръг) от човешки души, и това което видях е, това, което наричаме нашето Висше Аз. То е матрицата на всеки един от нас. То е също канал към Източника. Всеки един от нас идва директно, като директно изживяване от Източника. Ние всички имаме Висше Аз или част от Абсолютния дух. То се разкри пред мен в истинската си енергийна форма. Единствения начин, по който мога да го опиша е, че Висшият Аз е по-скоро канал – директна връзка с Източника, която всеки един от нас притежава. Ние сме директно свързани с Източника.

Така Светлината ми показа матрицата на Висшия Аз. И ми стана ясно, че всички Висши Аз-ове са свързани в едно същество, всички хора са свързани като едно същество, ние всъщност сме едно и също същество, различни аспекти от същото същество. Това ми беше разяснено. И видях тази мандала (този кръг) от човешки души. Беше най-красивото нещо, което някога съм виждал. Влязох в него и то беше поразително. Беше като Любовта, която винаги си искал, и беше от този вид Любов, която лекува и възражда.

Като помолих Светлината да продължи да обяснява, разбрах какво е матрицата на Висшия Аз. Има решетка около планетата, където всички Висши Аз-ове са свързани.

След това, след няколко минути, поисках повече обяснения. Наистина исках да зная какво е вселената и бях готов да тръгна тогава.

И казах, “Готов съм, вземи ме.”

Тогава светлината се превърна в най-красивото нещо, което съм виждал: мандала от човешките души на тази планета.

Сега дойдох до това с моята негативна гледна точка относно какво се е случило на планетата. И помолих Светлината да продължи да ми се изяснява. Видях в тази великолепна мандала колко сме красиви в нашето естество или сърцевина. Ние сме най-красивите същества. Човешката душа, човешката матрица, която всички ние образуваме заедно, е абсолютно фантастична, елегантна, екзотична, всичко. Просто не мога да се изразя достатъчно как тя ми промени мнението за човешките същества в този момент.

Казах, “О Боже, не знаех колко сме красиви.”

На всяко ниво, високо или ниско, в каквато и форма да сте, вие сте най-красивите създания.

Бях изненадан да открия, че нямаше никакво зло в моята душа.

Казах, “Как е възможно това?”

Отговорът беше, че никоя душа не наследява зло. Ужасните неща, които се случваха на хората може да са ги подтикнали да правят зли неща, но техните души не са зли. Това, което всички хора търсят, това, което ги поддържа, е Любов, ми каза Светлината. Това, което разваля хората, е липсата на Любов.

Разкритията, идващи от Светлината, продължаваха. Попитах Светлината, “Това означава ли, че човечеството е спасено?”

Тогава като звук от тромпет с дъжд от спираловидни светлини Великата Светлина проговори: “Запомни това и не го забравяй – вие се спасявате, освобождавате и лекувате. Винаги сте го правили. И винаги ще го правите. Вие сте създадени със силата да правите така от преди началото на света.”

В този момент осъзнах още повече. Осъзнах, че НИЕ ВЕЧЕ СМЕ СПАСЕНИ, ние сме се спасили, защото ние сме били проектирани да се самопоправяме както останалата част на Божията вселена. Това е значението на второто пришествие.

Благодарих на Светлината от Бог с цялото си сърце. Най-доброто нещо, което можех да измисля бяха тези прости думи на тотално уважение: “О, скъпи Боже, скъпа Вселено, скъпи Висши Аз, обичам живота си.”

Светлината сякаш ме вдишваше още по-дълбоко. Сякаш напълно ме поглъщаше. Обичащата Светлина е неописуема. Влезнах в друга реалност, по-дълбока от последната, и осъзнах нещо повече, много повече. Беше грамаден поток от Светлина, обширен и пълен, дълбоко в сърцето на живота. Попитах какво е това.

Светлина отговори: “Това е РЕКАТА НА ЖИВОТА. Пий от тази манна небесна за твоето сърце.”

Това и направих. Поех една голяма глътка и после още една. Да пиеш от самия живот! Бях в екстаз.

Тогава Светлината каза, “Имаш желание.”

Светлината знаеше всичко за мен – всякакво минало, настояще и бъдеще.

“Да!” прошепнах.

Поисках да видя останалата част от вселената извън нашата слънчева вселена, извън всички човешки илюзии. Светлината тогава ми каза, че мога да тръгна по Потока. Така и направих, бях откаран през Светлината до края на тунела. Почувствах и чух поредица от много нежни звукови гърмежа. Какво бързане!

Изведнъж сякаш бях изстрелян надалече от планетата на този поток от живота. Видях земята да се отдалечава. Слънчевата система, в целия си блясък, профуча и изчезна. По-бързо от скоростта на светлината летях през центъра на галактиката, поемайки повече знания, докато преминавах. Научих, че тази галактика и цялата вселена бликат от много различни видове ЖИВОТ. Видях много светове. Добрата новина е, че не сме сами в тази вселена!

Като минавах през този поток от съзнание през центъра на галактиката, потокът се разширяваше в страхотни фрактални вълни от енергия. Супер клъстерите на галактиките с цялото им древно знание минаваха наоколо. В началото си мислех, че отивам някъде, че пътувах. Но тогава осъзнах, че както потокът се разширяваше, моето съзнание също се разширяваше да поеме всичко във вселената. Цялото създание мина покрай мен. Беше невъобразимо чудо! Бях наистина детето чудо – едно дете в страната на чудесата!

Сякаш се бях извисил над всичките създания във вселената и те изчезваха в точка от Светлина. Почти веднага втора Светлина се появи. Дойде от всички страни и беше толкова различна; Светлина състояща се от много повече от всички честоти във вселената.

Почувствах и чух няколко меки звукови гърмежа отново. Моето съзнание, или същество, се простираше, за да се смеси с цялата холографична вселена и повече.

Като влезнах във втората Светлина, осъзнах, че тъкмо съм се издигнал над истината. Това са най-добрите думи, които мога да намеря, но ще се опитам да обясня. Като влезнах във втората Светлина, се разширих извън първата Светлина. Озовах се в дълбока тишина, извън всяка тишина. Можех да виждам или усещам ЗАВИНАГИ, извън безкрайността. Бях в празнотата. Бях в преди създаването, преди Големия Взрив. Преминах началото на времето – първата дума – първата вибрация. Бях в окото на създанието. Чувствах се, че докосвам лицето на Бог. Не беше религиозно чувство. Просто бях в едно с абсолютния живот и съзнание.

Като казвам, че можех да виждам или усещам завинаги, имам предвид, че можех да преживея цялото създание как се самозаражда. Беше без начало и без край. Това е мисъл за разширяване на ума, нали? Учените възприемат Големия Взрив като единствено събитие, което е създало вселената. Видях, че Големият Взрив е един от безбройните Големи Взривове създаващи вселените безкрайни и едновременни. Единствените картини, които дори трудно се описват с човешки термини, биха били тези, създадени от суперкомпютри, използващи фрактални геометрични уравнения.

Древните са знаели това. Те са казали, че Божеството периодично създава нови вселени чрез издишване и разрушава други вселени чрез вдишване. Тези епохи са били наречени Юги. Модерната наука нарича това Големия Взрив. Бях в абсолютно, чисто съзнание. Можех да видя и усетя всички Големи Взривове или юги да се създават или саморазрушават. Мигновено влизах във всички едновременно. Видях, че всяка малка частица от създанието има силата да създава. Трудно е да се обясни това. Все още съм ням относно това.

Трябваха ми няколко години, след като се завърнах, изобщо да асимилирам с думи преживяването на празнотата. Мога да ви кажа това: празнотата е по-малко от нищото и все пак повече от всичкото! Празнотата е абсолютната нула, хаосът формиращ всички възможности. Тя е абсолютното съзнание – много повече от дори универсална интелигентност!

Къде е празнотата? Аз знам. Празнотата е във и извън всичко. Вие, дори точно сега, като живеете, сте винаги вътре и вън от празнотата едновременно. Не трябва да отивате някъде или да умрете, за да стигнете там. Празнотата е вакум или нищо между физическите манифестации. ПРОСТРАНСТВОТО между атомите и техните компоненти. Модерната наука е започнала да изследва това пространство между всичкото. Нарича го „нулева точка”. Каквото и да се опитат да измерват, техните инструменти излизат от скалата или отиват до безкрайност, така да се каже. Нямат начин за сега да измерят безкрайното с точност. Има повече нулево пространство във вашето собствено тяло и вселената, отколкото където и да е!

Това, което мистиците наричат „празнота”, не е празнота. Тя е толкова пълна с енергия, различен вид енергия, която е създала всичко, което сме. Всичко след Големия Взрив е вибрация, от първата дума, която е първата вибрация.

Библейското “Аз съм” наистина има въпросителна след себе си.

“Аз съм? Какво съм аз?”

Така създанието е Бог, които изследва себе си по всевъзможни начини, едно продължително безкрайно изследване чрез всеки един от нас. Чрез всеки косъм на главата ви, всяко листо на дърветата, всеки атом, Бог изследва себе си, великото “Аз съм”. Започнах да виждам, че всичко което е, е Аз-ът, вашия Аз, моя Аз. Всичко е великия Аз. Затова Бог знае, дори когато едно листо падне. Това е възможно, защото където и да сте, там е центърът на вселената. Където и да е някой атом, там е центърът на вселената. Има Бог там и Бог е в празнотата.

Като разглеждах празнотата и всички юги или създания, бях напълно извън времето и пространството, такива каквито ги познаваме. В това разширено състояние открих, че създанието е абсолютно чисто съзнание, или Бог, идващо в изживяването на живота, какъвто го познаваме. Самата празнота е лишена от изживяване. Тя е преди живота, преди първата вибрация. Божеството е повече от живот и смърт. Затова във вселената има дори нещо повече от живота и смъртта да се изживее!

Бях в празнотата и осъзнавах всичко, което е било създадено. Сякаш гледах от очите на Бог. Бях станал Бог. Изведнъж не бях аз вече. Единственото нещо, което мога да кажа е, че гледах през очите на Бог. И изведнъж знаех защо съществува всеки атом и можех да видя всичко.

Интересната част беше, че отидох в празнотата, върнах се с разбирането, че Бог не е там. Бог е тук. За това става въпрос. Та това постоянно търсене на човешката раса да отиде и да намери Бог … Бог ни е дал всичко, всичко е тук – тук се намира. И това, което правим сега, е Божието изследване на Бог чрез нас. Хората са толкова загрижени да се опитват да станат Бог, че изпускат да осъзнаят, че ние вече сме Бог и Бог е ние. За това става въпрос.

Когато осъзнах това, бях свършил с празнотата и исках да се завърна в това създание, в тази юга. Да направя това, беше естествено.

Тогава изведнъж се завърнах през втората Светлина, или Големия Взрив, чувайки още няколко меки взрива. Пуснах се обратно по потока от съзнание през цялото създание, какво пускане беше! Супер клъстерите на галактиките ми се явиха с още повече прозрения. Минах през центъра на нашата галактика, който е черна дупка. Черните дупки са огромни процесори или рециклатори на вселената. Знаете ли какво има от другата страна на една черна дупка? Ние сме – нашата галактика, която се преработва от друга вселена.

В цялата си енергийна конфигурация галактиката изглеждаше като фантастичен град от светлини. Цялата енергия от тази страна на Големия Взрив е светлина. Всяка частица по-малка от атома, всеки атом, звезда, планета, дори самото съзнание е направено от светлина и има честота и/или частица. Светлината е живата материя. Всичко е направено от светлина, дори камъните. Така всичко е живо. Всичко е направено от светлината на Бог – всичко е много интелигентно.

Светлината на любовта:

Като се спусках по потока видях огромна Светлина да идва. Знаех, че това беше първата Светлина – светлинната матрица на Висшия Аз на нашата слънчева система. Цялата слънчева система се появи в Светлината, придружена от един от тези меки взривове.

Видях, че нашата слънчева система, в която живеем, е нашето по-голямо местно тяло. Това е нашето местно тяло и ние сме много по-големи, отколкото си представяме. Видях, че слънчевата система е нашето тяло. Аз съм част от това и Земята е това велико създадено същество, което сме ние и ние сме частта от него, която знае, че е. Но ние сме само тази част. Ние не сме всичко, но ние сме тази част от него, която знае, че е.

Успях да видя цялата енергия, която тази слънчева система генерира, и е невероятно светлинно шоу! Можех да чуя музиката на сферите. Нашата слънчева система, както и всички небесни тела, генерират уникална матрица от светлинни, звучни и вибрационни енергии. Напредналите цивилизации от другите слънчеви системи могат да следят живота, какъвто го знаем, във вселената, използвайки вибриращия или енергийния печат на матрицата. Детска игра е. Чудните земни деца (човешките същества) издават изобилие от звуци сега, като деца играейки в задния двор на вселената.

Поех потока директно към центъра на Светлината. Почувствах се прегърнат от Светлината, която ме пое със своя дъх, последван от друг мек звуков взрив.

Бях във великата Светлина на Любовта с потока на живота минаващ през мен. Трябва да го кажа отново, това е най-обичащата, не съдеща Светлина. Тя е идеалният родител за това чудно дете.

“Какво сега?” се чудех.

Светлината ми обясни, че няма смърт – ние сме безсмъртни същества. Вече сме живи завинаги! Осъзнах, че ние сме част от естествена жива система, която се преработва безкрайно. Никога не ми беше казано, че трябва да се връщам обратно. Просто знаех, че ще се върна. Беше естествено от това, което видях.

Не знам колко дълго бях със Светлината в човешко време. Но дойде момент, в който осъзнах, че всички мои въпроси са получили отговор, и моето завръщане беше близо. Когато казвам, че всички мои въпроси бяха получили отговори от другата страна, искам да кажа точно това. На всички въпроси ми беше отговорено. Всеки човек има различна роля и брой от въпроси, които да разучи. Някои от нашите въпроси са универсални, но всеки от нас изследва това нещо, което наричаме живот по неговия си уникален начин. Така и всяка друга форма на живот – от планините до всяко листо на всяко дърво.

И това е много важно за останалите от нас в тази вселена. Защото всичко то допринася за Голямата Картина, пълнотата на живота. Ние сме, с думи казано, Бог, който изследва своето Аз в един безкраен Танц на Живота. Вашата уникалност подсилва всичко живо.

Неговото завръщане на Земята:

Като започнах да се връщам обратно към живота, изобщо не ми мина през ума, нито ми беше казано, че ще се завърна в същото тяло. Просто нямаше значение. Имах пълна вяра в Светлината и в процеса на живота. Когато потока се свърза с Великата Светлина, помолих никога да не забравям видяното и чувствата от това, което изпитах от другата страна.

Имаше едно “Да.” Почувствах го като целувка по моята душа.

Тогава бях върнат обратно от Светлината във вибрационното царство отново. Целият процес се обърна. Върнах се у дома и ми бяха дадени уроци за механизма на прераждането. Бяха ми дадени отговори на всички тези малки въпроси, които имах:

“Как работи това? Как работи онова?” Знаех си, че ще бъда прероден.

Земята е велик процесор на енергия и индивидуалното съзнание се развива от нея и отива във всеки един от нас. Осъзнах, че съм човек за първи път и бях щастлив да съм това. От това, което видях, щях да съм щастлив да съм атом в тази вселена. Един атом. И така да бъда човешката част от Бог … това е най-фантастичното блаженство. Това е блаженство извън нашите най-луди представи какво може да е блаженство. За всеки един от нас да бъдем човешката част от това преживяване е величествено и великолепно. Всеки един от нас, без значение къде е, прецакан или не, е блаженство за тази планета, където сме ние.

И минах през процеса на прераждане, очаквайки да бъда бебе някъде. Но ми беше даден урок как индивидуалната идентичност и съзнание се развива и се преродих отново в това тяло.

Бях толкова изненадан, като си отворих очите. Не знам защо, но толкова се радвах, че съм обратно в това тяло, обратно в моята стая с някой, който се грижеше за мен и проливаше сълзи от очите си. Беше моята болногледачка. Имахме усилен стетоскоп и много начини да проверим жизнените функции на тялото, за да видим какво се случваше. Тя може да потвърди, че бях мъртъв.

Това не беше преживяване близко до смъртта. Преживях самата смърт за поне час и половина. Тя ме намери мъртъв и провери стетоскопа, кръвното налягане и сърцебиенето за час и половина. След това се пробудих и видях Светлината навън. Опитах се да стана, да отида при нея, но паднах от леглото. Тя чу силен трясък и влезна и ме намери на пода.

Като се оправих, бях много изненадан и все пак слисан от това, което ми се случи. Първоначално цялата памет от пътешествието, което имах, я нямаше. Появих се на този свят и попитах: “Жив ли съм?”. Този свят изглеждаше повече като сън в сравнение с другия.

В рамките на три дни се чувствах нормално отново, по-ясно, все пак различно от както съм се чувствал преди в моя живот. Паметта ми от пътешествието се върна по-късно. Не можех да видя нищо погрешно, в което и да е човешко същество, което бях виждал. Преди това бях наистина прибързан в преценката си. Мислех, че много хора са наистина прецакани, всъщност мислех си, че всички са прецакани с изключение на мен. Но всичко това ми се разясни.

След около три месеца по-късно един приятел каза, че трябва да се тествам, и отидох да ме сканират и т.н. Наистина се чувствах добре и ме беше страх от лоши новини.

Спомням си доктора в клиниката като гледаше сканираните неща от преди и след това, как каза: “Ами, сега тук няма нищо.”

Аз казах, “Наистина, може би е чудо?”

Той каза, “Не, тези неща се случват, наричат се спонтанни опрощения (remission).”

Беше много впечатлен. Но това беше чудо и аз също бях впечатлен, дори и никой друг да не беше.

Уроците, който той научи:

Мистериите на живота имат много малко общо с интелигентността. Вселената изобщо не е интелектуален процес. Интелектът помага, брилянтен е, но точно сега – това е нещото, което ни ръководи, вместо нашите сърца и по-мъдрата част от нас самите.

Центърът на Земята е този велик трансмутатор на енергия, точно както можете да го видите на снимките на магнитното поле на нашата Земя. Това е нашият цикъл, дърпащ преродилите се души обратно и през него. Знак, че сте достигнали човешкото ниво е, че започвате да развивате индивидуално съзнание. Животните имат групова душа и те се прераждат в групови души. Един елен е много вероятно да бъде елен завинаги. Но просто, че си роден човек, дали уродлив или гений, показва, че си на пътя на развитие на индивидуалното съзнание. То е част от груповото съзнание наречено човечество.

Видях, че расите са личностни клъстери. Държавите като Франция, Германия и Китай имат тяхната собствена личност. Градовете имат своята личност, техните местни душевни групи привличат определени хора. Семействата имат групови души. Индивидуалната идентичност се развива като разклоненията на един фрактал, груповата душа изследва нашата индивидуалност. Различните въпроси, които всеки един от нас има, са много, много важни. Това е как Бог изследва своето Аз – чрез теб. Тъй че, поставяй въпросите си и търси. Ще намериш своя Аз и ще намериш Бог в този Аз, защото само Аз-ът е.

И още, започнах да разбирам, че всички ние, хората, сме близки другари (soul mates). Ние сме част от една и съща душа, която се разделя фрактално в много креативни посоки, но все пак едни и същи. Сега, като погледна някое човешко същество, виждам близък другар, моя близък другар, този когото винаги съм търсел. Освен това, най-големия близък другар, когото ще намерите, сте вие самите. Ние сме едновременно мъже и жени. Ние преживяваме това в матката и ние преживяваме това в състоянията на прераждане. Ако търсите най-великия другар извън себе си, може би няма да го намерите, той не е там. Точно както Бог не е “там”. Бог е тук. Не търси Бог “там навън”. Търси Бог тук. Гледай през твоя Аз. Започни да имаш най-великата любовна афера, която си имал … със своя Аз. Ще обикнеш всичко и всеки в резултат на това.

Спуснах се и в това, което може би ще наречете „ад” и беше много изненадващо. Не видях Сатана или дявол. Моето спускане в ада беше спускане в личната човешка мизерия, невежество и тъмнина на незнанието на всеки индивид. Изглеждаше като мизерна вечност. Но всяка от милионните души около мен имаше винаги малка звезда на разположение. Но никой не й обръщаше внимание. Те бяха толкова погълнати от тяхната болка, травма и мизерия. Но след това, което изглеждаше като вечност, започнах да викам Светлината, като дете викащо родителя за помощ. Тогава Светлината се отвори и формира тунел, който дойде точно към мен и ме изолира от всичкия страх и болка. Това е спасението от ада.

Та това, което правим, е да се учим да стиснем ръце и да се съберем. Вратите на ада са отворени сега. Ние ще се свържем, ще се държим за ръце и ще излезнем заедно от ада.

Светлината дойде при мен, превърна се в огромен златен ангел и аз казах: “Ти ангел на смъртта ли си?”

Тя ми обясни, че е моят Абсолютен дух, матрица на Висшия ми Аз, много древна част от нас. Тогава бях откаран към Светлината.

Скоро нашата наука ще изрази духа. Няма ли да е чудесно? Сега измисляме устройства, които са чувствителни към фина енергия или духовна енергия. Физиците използват тези атомни “блъскачи” (atomic colliders), за да размажат атомите и да видят от какво са направени. Стигнали са до кварки и дрънкулки (charm) и всичко това. Ами, един ден те ще стигнат до малките неща, които ни държат заедно и ще се принудят да нарекат това … Бог. С атомни “блъскачи” те не само виждат какво има вътре, ами те създават частици. Слава Богу повечето от тях имат кратък живот, милисекунди и наносекудни. Тъкмо започваме да осъзнаваме, че ние създаваме също, като вървим напред.

Като гледах във Вечността, стигнах до област, в която има една точка, където предаваме цялото знание и започваме да създаваме следващия фрактал, следващото ниво. Имаме силата да създаваме, докато изследваме. И Бог се изследва чрез нас.

След моето завръщане чувствам спонтанно Светлината и се научих да отивам до онова място почти всеки път в моите медитации. Всеки един от вас може да направи това. Не е необходимо първо да умрете, за го направите. Във вашата екипировка е, снабдени сте за това вече.

Тялото е най-великолепната Светлина, която съществува. Тялото е вселена от невероятна Светлина. Духът не ни кара да разлагаме това тяло. Това не се случва. Спрете да се опитвате да станете Бог, Бог става вас. Тук.

Умът е като дете, бягащо през вселената, искащо това и мислещо, че то е създало света. Но аз питам ума:

“Какво общо има твоята майка с това?”

Това е следващото ниво на духовна осъзнатост. О! Моята майка! Изведнъж изоставяш егото си, защото не си единствената душа във вселената.

Един от моите въпроси към Светлината беше, “Какво е раят?”

Разведоха ме по всички райове, които са били създавани: Нирванския, “Happy Hunting Grounds” и всички други. Минах през тях. Те са създадени от нашата мисъл. Всъщност ние не отиваме в рая, ние сме преработени. Но каквото създадем, ние оставяме част от нас там. То е реално, но не всичко е от душата.

Видях Християнския рай. Очакваме да е красиво място – седиш пред трона и възхваляваш вечно. Опитах. Скучно беше! Това ли ще правим? Детско е. Не искам да обидя никого. Някои райове са много интересни, а някои са много скучни. Древните бяха много интересни, на Американските Индианци (Native Americans), на “Happy Hunting Grounds”. На Египтяните беше фантастично. И още и още. Има толкова много. Във всеки един от тях има фрактал, който е твоята лична интерпретация, освен ако си част от групова душа, която вярва само в Бога на определена религия. Тогава си много близо, в същия парк, но дори и тогава всеки е малко различен. Това е част от теб, която оставяш там. Смъртта е относно живота, не е относно рая.

Попитах Бог, “Коя е най-добрата религия на планетата? Коя е правилната?”

И Божеството каза с огромна любов, “Не ме е грижа.”

Беше невероятна благосклонност. Това означава, че ние тук сме грижовни същества.

Абсолютното Божество на всички звезди ни каза: “Няма значение от коя религия сте.”

Те идват и си отиват, те се променят. Будизмът не е бил завинаги, Католицизмът не е бил завинаги, и те всички са, за да бъдем просветени. Повече светлина идва във всички системи сега. Ще настъпи реформация в духовността, която ще бъде толкова драстична както Протестанската реформация. Ще има много хора, които ще се борят за това, една религия срещу другата, вярвайки, че само те са прави.

Всеки си мисли, че притежава Бог, религиите и философиите, и по-специално религиите, защото те формират големи организации около своите философии. Когато Божеството каза, “Не ме е грижа”, веднага разбрах, че нас ни е грижа. Важно е, защото ние сме грижовни същества. Важно е за нас и това е, което е важно. Това, което имате, е енергийното уравнение в духовността. Абсолютното Божество не го е грижа дали сте протестант, будист или каквото и да е. Всичко това е цъфнала фасада на цялото. Пожелавам си всички религии да го осъзнаят и да позволят на другите да съществуват. Не е краят на всяка религия, но приказваме за същия Бог. Живей и остави да живеят. Всеки има собствена гледна точка. И всичко се прибавя към Голямата Картина, всичко е важно.

Отидох от другата страна с много страх от токсични отпадъци, ядрени ракети, нарастване на населението, тропическата гора. Върнах се, обичащ всеки един проблем. Обичам ядрени отпадъци. Обичам гъбовидни облаци от ядрени взривове, това е най-святата мандала, която сме манифестирали до ден днешен, като идеален образец е. То повече от всяка религия или философия на света ни сближи изведнъж, на ново ниво на съзнание. Знаейки, че можем да взривим планетата петдесет пъти или 500 пъти, ние най-накрая разбрахме, че може би ние всички сме тук заедно сега. За известен период те трябваше да изпратят повече бомби, за да го разберем. Тогава започнахме да казваме: “Нямаме нужда повече от това.”

Сега всъщност сме в по-безопасен свят, отколкото живяхме преди, и ще става все по-безопасен. Та се върнах, обичащ токсичните отпадъци, защото те ни сближиха. Тези неща са толкова големи. Както Питър Ръсел би казал, проблемите сега са в “душевна големина”. Имаме ли размер на душата? ДА!

Изчистването на тропическата гора ще спадне и след петдесет години ще има повече дървета на планетата, отколкото е имало преди много векове. Ако се интересувате от екология, подхванете я, вие сте част от системата, която се осъзнава. Подхванете я със цялата сила, но не се депресирайте. Тя е част от по-голямо нещо.

Земята е в процес да се самокултивира. Вече няма да бъде толкова диво място, както е била преди. Ще има огромни диви места, резервати, където природата ще процъфтява. Градинарството и резерватите ще бъдат нещото в бъдещето. Увеличението на населението стига до оптималният лимит на енергия, за да предизвика разместване на съзнанието. Това разместване ще промени политиката, парите, енергията.

Какво става когато сънуваме? Ние сме многопространствени същества. Можем да имаме достъп до това чрез осъзнатото сънуване. Всъщност вселената е Божи сън. Едно от нещата, които видях е, че хората са точка на планетата, която е точка в галактиката, която е точка. Има огромни системи там навън и ние сме в нещо като средна система. Но човешките същества са вече легендарни из космоса на съзнанието. Малкото човешко същество от Земята/Гея е легендарно. Едно от нещата, с които сме легендарни, е сънуването или фантазирането. Ние сме легендарни фантазьори. Всъщност целият космос е търсил значението на живота, значението на всичко това. И малкият фантазьор измислил най-добрия отговор досега. Ние сме го сънували, изфантазирали. Затова сънищата и фантазиите са важни.

След като умрях и се върнах, наистина уважавам живота и смъртта. В нашите ДНК експерименти може би сме отворили вратата към голяма тайна. Скоро ще можем да живеем толкова дълго, колкото искаме в това тяло. След 150 години живот ще има интуитивно чувство в душата ви, че искате да смените каналите. Да живееш завинаги в едно тяло не е толкова креативно както прераждането, както трансферирането на енергия в този фантастичен въртеж от енергия, в който се намираме. Ние всъщност ще видим мъдростта на живота и смъртта и ще им се насладим.

Сега ние сме живи завинаги. Това тяло, в което сте, е било живо завинаги. То идва от непрестанен поток от живот, връщащ се до Големия Взрив и извън него. Това тяло дава живот на следващия живот, в гъста и фина енергия. Това тяло е било живо завинаги.

По време на ПБС Мелън е имал пълен преглед на живота и е видял от къде са почнали неговите неприятности в живота – още когато е бил в матката на майка си. Неговият баща е бил алкохолик по това време и когато е удрял майка ме, Мелън е чувствал всеки удар като гръмотевица. Всички хормони, страх и емоции са минавали през него. И затова, когато се е родил, е бил много ядосан. Знаел е, че светът е много опасно място. След като е видял една снимка, която показва приликите на Лос Анджелис и ракова клетка, той е сметнал, че човечеството е като рак за природата и затова по-късно е имал неизличим рак….