CoolSocial.net anandaproject.net

8 гл. Йога чрез непреходния Брахман

ОСМА ГЛАВА

Арджуна запита:

  1. Какво нещо е ВЕЧНИЯТ,какво е СЕБЕ-познание, какво е Дейност, о, Пурушауттама? Кое се нарича знание на Елементите и кое знание на Сияещите?
  2. Какво е знанието на Жертвата в това тяло и как се подстига то, о, Мадхусудана? И в часа на смъртта как Те познава СЕБЕ-обладаният?

Благословеният отговори:

  1. Неразрушимото, висшето –това е ВЕЧНИЯТ; Неговата съществена природа се нарича СЕБЕ-познание;  еманацията която е причина за пораждането на съществата, се нарича Дейност;
  2. Знанието на Елементите засяга Моята временна природа, а знанието на Сияещите Деви се отнася до жизнедателната енергия; знанието за Жертвата говори за Мене като облечен в тяло, о, най-добър между живите същества.
  3. Който при напускане на тялото си заминава с мисъл за Мене в часа на кончината, той влиза в моето Битие – няма съмнение в това.
  4. За каквото същество мисли човек при напускане на тялото, при това същество той и отива, о, Каунтея, като съгласува с него своята природа.
  5. Ето защо винаги мисли за Мене само и воювай. С ум и разум, пребиваващ в Мене, без съмнение ти ще дойдеш в Мене.
  6. Който е уравновесен от постоянно упражняване и медитация и умът му не блуждае, о, Партха, той отива във висшия божествен дух.
  7. Който мисли за Древния, всеведущия, Все-Управителя, по-малък от най-дребното, Вседържителя, който има невъобразима форма, бляскащ като слънцето над тъмнина;
  8. Който в часа на смъртта, с непоклатим ум, прикован в преданост, чрез силата на Бога, съсредоточи своето жизне-дихание в междувеждието, той отива при този Дух, върховния, божествения.
  9. Пътя, който познавачите на Ведите обявяват за неразрушим, пътя, в който самоовладяният и свободен от страсти влиза и за който копнеещите дават обет за въздържание, този път Аз ще ти открия накратко.
  10. Всички порти, затворени с ум, сведен в сърцето, с жизне-диханието, спряно в главата, съсредоточен чрез Йога;
  11. Преповтаряйки едносричния ВЕЧЕН Ом, мислейки за Мене – който така напуска тялото си, достига до Върховния Път.
  12. Който постоянно размишлява върху Мене, без да мисли за друго, той лесно Ме достига, о, Партха – този винаги уравновесен йоги.
  13. Влезли в Мене, тези Велики Души не се въплъщават вече на тази преходна земя – обител на мъката; те отиват в най-висше блаженство.
  14. Световете, като се започне от света на Брахма, се появяват и изчезват, о, Арджуна, но който влезе в Мене, о, Каунтея, той не знае вече раждане.
  15. Който знае деня на Брахма – хиляди епохи дълъг, и нощта, продължаваща хиляди епохи, той знае деня и нощта.
  16. При възникване на деня – от непроявеното  избликва всичко проявено; при настъпване на нощта – всичко проявено се разтопява в непроявеното, името на което е ТО.
  17. Това множество същества, които се проявяват много пъти, изчезват с идването на нощта; по висше повеление, о, Партха, те отново се появяват с изгряването на деня.
  18. Наистина, по-горе от това непроявено има друго непроявено – вечно, което при изчезването на всичките същества не се руши.
  19. Това свръхнепроявено, неразрушимо, нетленно, именуемо ТО, е най-висшият Път. Тези, които Го достигнат, не се възвръщат. Това е Моето върховно жилище.
  20. ТОЙ, Върховният Дух, о, Партха, може да достигне само чрез непоколебима преданост към Него; в Него обитават всички същества, ТОЙ прониква всичко Това.
  21. Времето, когато йогите, умирайки не се възвръщат, както и времето, когато те, умирайки се възвръщат, това време ще ти открия Аз, о, княз на Бхарата.
  22. При огън, при светлина, през деня, при нарастващо сияние на пълнещата се луна, през шесте месеца на северния път – тогава, напускайки тяло, хората, които познават ВЕЧНИЯ, отиват във ВЕЧНИЯ.
  23. При дим, нощем, при намаляване на луната, през шестте месеца на южния път – тогава йогите, като достигат лунната светлина, се завръщат.
  24. Светлина и Тъмнина – това са двата вечни пътя на света; по Светлината шества този, който не се връща вече, из Тъмнината броди онзи, който се възвръща.
  25. Като познава тези пътища, о, Партха, йоги никога не се забърква.  Затова бъди всякога твърд в Йога, о, Арджуна.
  26. Над плода от достойни дела, който Ведите свързват с жертвоприношенията, с въздържането и милостта, над всичко йоги се издига със своето познание на Пътя и отива в най-висшето и най-древно обиталище.

Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ. Писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, осмият разговор, озаглавен:

ЙОГА ЧРЕЗ НЕРАЗРУШИМИЯ ВЪРХОВЕН ВЕЧЕН