CoolSocial.net anandaproject.net

Карма

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

Всички, Брахма и останалите са подвластни на този закон”

Карма буквално означава действие. Всяко действие има три компонента в себе си – то се свързано с миналото, извършва се в настоящето и дава последствия в бъдещето. Карма е закона за причината и следствието. Не може да има следствие, ефект, без да има причина за това. И тези двете са в неразривна връзка – определени причини водят до точно определени следствия – причината е семето, следствието е плода. Не може да сеем жито и да очакваме да берем ябълки. Закона за карма ни учи, че това, което преживяваме като последствие на нашите действия, което изживяваме като страдание например, не е нещо различно от причината, независимо дали ние виждаме връзката или не. Самата болка е част от действието, което е започнало в някакъв момент в миналото. Следствието не е различно от причината. “Каквото посееш такова ще пожънеш” – това е закона за карма вкратце. Няма изключение, няма отърване.

Човек има силата и шанса да променя своите действия и да променя негативните последствия от миналите си дела. Ако благодарение на миналата натрупана отрицателна карма, човек е подложен на лоши житейски условия, това се уподобява на плуване в бурно море – ако условията са трудни, но човек все пак има лодка и весла – неговата воля, да окаже съпротива на произволните течения и да промени курса си към тихи води. Ако се остави на течението ще бъде подмятан от вятъра и положението ще се влошава. Това, което трябва да се направи е да се плува във вярната посока, т.е. да използваме знанието си, да имаме желанието да го направим и да приложим волята си, да направим усилието.

Механизма на създаване на кармата най-общо е следния: Първо се появява желанието. Желанието оцветява мисълта, която придобива формата на желанието и накрая следва действието.

„Човек е всъщност формиран от желанието си; каквото е неговото желание, такава е и мисълта му; каквато е мисълта му, такова му е действието; каквото му е действието, такова е постижението му”

Брх.уп.4.45

Има няколко закона, които взети заедно дефинират закона на Карма:

1. Желанието носи човека в тази посока, където са обектите, условията, при които това желание може да се реализира и по този начин човек определя своите активности.

Желанието привързва човека към плодовете на желанието и независимо дали тези плодове са горчиви или сладки, човек си остава обвързан с тях. Затова се говори за добра карма и лоша карма. От абсолютна гледна точка няма добра или лоша карма, тъй като и двете обвързват, а докато има  обвързване, няма освобождение.

2. Умът е съзидателна сила и човека става това, което мисли.

Казва се, че Брахма създава света в своята медитация. Подобно, имайки същата сила на съзидателност, ние чрез нашите мисли създаваме светове, които рано или късно се реализират на материално ниво. Каквото мислим, това ставаме.

3. Третия закон касае действието и гласи, че обстоятелствата такива, каквито са около нас са създадени от нашите действия.

„Преследвайки плодовете от своите действия, каквито и да са те, добри или лоши, човек се задължително ги преживява -съответно добри и лоши последствия. Като риба, която плува срещу течението, човек оставя лошото минало зад гърба си. Въплътените същества изпитват щастие за своите добри дела и страдание за своите лоши дела”

„Махабхарата”

Карма действа на следните три нива в индивида – интелект, ум, действие. Ние винаги сме принудени да действаме според нашите минали дела. Те определят нашето настояще. Изниква въпросът : ако това е така то тогава какъв е смисълът да правим усилие – ако всичко е предопределено от миналото?

Отговора се крие в уникалната способност на човека да прави избор, т.н. пурушаартха. Човек е предопределен в известен смисъл и в същото време има възможност да промени своята съдба. Нашата свободна воля е част от закона за карма. Свободната воля е като меч с две остриета – с него може да се нараним, а може и да отрежем веригите на карма.

Има няколко вида карма. Различаваме такава, която е резултат от всичките ни прераждания до този момент. Тя се нарича санчита карма. Това е целия склад от желания, които трябва да бъдат реализирани или изгорени. Има такава карма, която още не е “узряла” – агами. Тя е тази която ще се реализира за в бъдеще. От санчита има една част, която се нарича прарабдха, която е тази част , с която сме се родили в настоящото прераждане. Тази карма е нашата задача за този живот. Битката при йогина е да разруши агами кармата в настоящето прераждане. Това става чрез методите на йога, чрез духовна практика.

Крайното изразходване на всички желания довежда до сливане с Абсолюта, мокша.

„Когато всички желания скрити в сърцето се освободят, тогава смъртния става безсмъртен, тогава той тук и сега се наслаждава на Брахман”

„Този, чиито действия са освободени от принудата на желанието, чиято карма е изгорена в огъня на мъдростта, него мъдрите наричат светец”

Бхагавад Гита