9 беседи на Джиду Кришнамурти

Jiddu Krishnamurti quotes and stories

Беседите, които предлагаме тук
са държани от Джиду Кришнамурти
през 1961 г. в Лондон.
Могат да бъдат намерени в книгата
“There is no thinker, only thought”

***

Първа беседа

СВОБОДАТА КАТО САМОСЪЗНАНИЕ

Струва ми се, че винаги е трудно да се започне общуване, когато става дума за сериозни неща. По-лесно се постига контакт, ако не се ограничим с чисто словесно ниво на общуване. Думите имат за цел да съобщят, да предадат нещо, но сами по себе си не са кой знае колко важни. Болшинството от нас общува на нивото на думите и затова контактът е затруднен. За да се установи пълен контакт, необходимо е да се задействат три нива: словесно, интелектуално и емоционално.

Преди всичко е необходимо да разберете, че пред вас не се намира индус, представител на Изтока. Нашите проблеми са общочовешки проблеми. Ние се стремим да разберем проблемите на човечеството като цяло. Думата “разбирам”, аз употребявам в определен смисъл.

Разбирането се постига не думи, не със съгласие или разнообразие след обсъждане. Ако искаме да разберем казаното, ние трябва да се отнесем към него без предубеждения, без да вярваме, без да подлагаме на съмнение, а само да слушаме.

Слушането е голямо изкуство. То изисква пълен покой на ума. У повечето от нас се намира той в непрестанна дейност, което пречи на разбирането. Умът, в който възникват мисли и отговори на сигналите, се явява склад на паметта, резултат от опита и времето. Ето защо не може да има разбиране, ако той се намира в постоянна възбуда, непрекъснато реагира на въпроси, или е зает със сравнение, анализ.

Да слушаш, не означава да одобряваш, да осъждаш, или да преиначаваш казаното. Слушането е да виждаш факта изцяло с желание да го разбереш. Затова, умът трябва да е много спокоен и същевременно оживен, за да е способен на правилно и рационално действие, без сантименталност и емоционалност. Само при такива условия, е възможна беседата за проблемите на човешкото същуствуване като цялостен процес, а не взет на части. Ако нашите интереси засягат само външните актуални събития и не се явяват като резултат на развитието на нашия разум, тогава всички наши проблеми също ще се умножават и растат.

Психиката и умът ни се механизират. Ние сме подложени и се поддаваме на най-различни влияния. Механично изпълняваме работата си. Нашите взаимоотношения се осъществяват автоматично. Електронните машини почти не се различават от нашия ум. Разликата е само в това, че хората са по-изобретателни, защото са ги построили. В това няма никаква свобода, а ако няма свобода, няма и творчество, тъй като последното е осъществимо само когато има свобода.

СВОБОДАТА е нещо различно от думата, която я означава. Свободата е състояние на ума. Трябва да решим сами за себе си, можем ли да освободим ума си с помощта на опит, по пътя на самопознанието, при интензивен поиск. Страхът, смъртта, честолюбието, медитацията и много други проблеми се нуждаят от отчетлива мисъл и голяма енергия.

Ако наблюдаваме, не само външните събития, а също така и това, което става в нас, ще забележим, че се явяваме роби на известни идеи и авторитети. Но, за да намерим ИСТИНАТА, не е необходимо да изповядваме каквато и да било религия. Трудно е да не се поддадем на този или онзи начин на мислене или действие. Съмнявам се, дали въобще някога сте опитвали да не принадлежите към нещо.

Лесно е да се отхвърли нещо, когато знаем последиците. На практика, обаче, става преход от една тъмница към друга. Но, ако не се откажете от всички тъмници и неволи, без да знаете занапред какво ще стане с вас, тогава ще се озовете в пълна самота, извън всякакви влияния. Само в тоя случай можете сами да разберете какво е ИСТИНАТА, и то, не само в тоя свят на всекидневно взаимно съществуване, но и свръх пределите на всички земни измерения. Само тогава, ще разберете, че зад пределите на пространството и времето съществува реалност.

Но, за да открием ИСТИНАТА, трябва да осъществим отречение от собственото “аз” – в това се състои свободата. Вие не можете да тръгнете на далечно пътешествие, ако сте привързани към нещо: към страната си, към традициите, към своите привични форми на мислене. Образно казано, това е все едно да сте привързани към стълб.

Не сме свободни външно: зависими сме от нашата вяра, от работата си, от взаимоотношенията си с жените, съпрузите, децата, от идеите и обществената си дейност. Не сме свободни и вътрешно, тай като не знаем какво представляват собствените подбудителни причини, импулси, неосъзнати потребности. Следователно, не притежаваме, нито външна, нито вътрешна свобода.

И така, ако пожелаете да откриете реалността, необходимо ви е да разкъсате всичко, което ви свързва и да изследвате не само външно, не само отношенията си с хората и нещата, но също така да постигнете, да опознаете вътрешното си “аз”. Всичко това е самопознание, т.е., не само на съзнанието, но и на подсъзнанието, на скритите потайни места на мозъка и психиката.

Това изисква непрестанно наблюдение, и ако ви се удаде да се наблюдавате по този начин, ще се убедите, че всъщност няма разделение между вътрешно и външно, тъй като мисълта, подобно на прилива и отлива на океана, се движи напред и назад, навътре и навън. Това двойно движение е единствения процес, който води към самопознание.

Вие не можете да отхвърлите външния свят, тъй като, не сте нещо съществуващо независимо то него.

Проблемата на света е наша проблема. Външното и вътрешното са двете страни на медала. Отшелниците и монасите, отречени от външния свят, само избягват със своите вярвания и суеверия, в света на собствените си илюзии. Целият живот, по настоящем, е ограничен в пространството и времето. Ние сме затънали в неотложни проблеми. Положението ни в работата, отношенията с хората, проблемите на ревността, страхът от смъртта и т.н. отравят живота ни. А способни ли са умът и психиката ни да преодолеят всичко това? Мога да ви убедя, че са способни. Тъй, аз самият, бях в най-отдалечените дълбочини на психиката и преодолях всичко.

Векове наред сме били увлечени от стремежа да преценяваме, да обсъждаме, да одобряваме и класифицираме. Но, опитайте се да погледнете цвете, звезда, дърво, кой да е предмет, без да задействате процеса на мисленето. Тогава ще видите много повече и ще установите контакт с тези предмети, непосредствен контакт. Идеалът е продукт на ума. Хората го създават, за да се отделят от това, “което е”. Ето как възниква действеността.

Самопознанието се състои в това, внимателно да следим мислите, чувствата, импулсите си. Но, не си казвайте, дори за миг “аз ги опознах”. Може да се опознае само това, което е статично.

Въпрос: Съществува ли начин да постигнем безмълвие в ума?

Отговор: Вашият ум винаги е зает с нещо: с радиото, с проблемите си, с професията. Беседите, емоциите, идеите безпокоят ума ви. Опитвали сте да не бъдете заети? Когато не сте заети, се появява страхът от самотата. Но умът винаги е зает с нещо. Прекъсването на тая заетост, довежда съзнанието до изолация, но това състояние плаши. Ето защо, умът ви бърбори и бърбори.

5.IX.1961 г.

Втора беседа

СВОБОДА И АВТОРИТЕТ

Не искам да говоря повърхностно, академично и не на нивото на думите. Свободата е възможна само при непосредствено разбиране, без усилия, без противоречия, без конфликти. Такова разбиране веднага освобождава ума от проблемите, които тежат върху него.

Авторитетът разрушава свободата, поражда страх и в действителност осакатява всяка мисъл. Авторитетът неизбежно е придружен от сравнение, подражание, съгласни ли сте? Съществува, не само външен авторитет, във вид на закон, който е ясен. Има и вътрешен – във вид на знания, опит, традиции, подчинение, на образеца на поведението, приет в обществото, или препоръчан от учителя. Търсенето на авторитет не спира, тъй като, повечето от нас се страхуват да не се отклонят от правия път. Нали успехът за нас е обект на поклонение, а авторитетът осигурява успеха. Казват ви, че при съблюдение на определен образ на действия, при подчинение на определен вид идеи,  ще достигнете освобождение, пълно личностно разкритие, свобода. Аз обаче, смятам за абсурдно това, че някаква дисциплина, регламентация, принуждение, подражание, съгласуваност на вашите действия, с тия на другите, може да доведе до свобода. Не е възможно да осакатяваме, да прекрояваме, да обръкваме ума си, и с това да стигнем до свободата. Прекроеният ум и свободата са несъвместими, те се ваимозаключват.

На какво се дължи постоянната потребност да следваме образеца? Няма съмнение, че жаждата за сигурност и безопасност е причината за това. А това вече е страх. Всички ние търсим безопасностт в тая, или оная форма, и затова ни е необходим авторитетът. Затова се хващаме за идеали, надежди, вярвания. Само уравновесеният ум не е засегнат от страха, а боязливият и покорен ум винаги желае авторитета; можем ли да се избавим от страха, като напълно се откажем от авторитета?

Ние можем да се освободим от външния авторитет, като принадлежност към определена национална група, колектив, семейство, с всичките им особености. Много по-трудно е, да се освободим от вътрешния авторитет, който е нашият жизнен опит и багажът ни от знания.

Обремененият със знания и опит ум, се намира в състояние на вцепенение. Този ум е стар, той не може свободно и с цялата си широта да отговаря на живота. За да пристъпим към решението на не една задача, е необходим млад, силен ум, без илюзии, горещ и решителен. Такъв ум не се намира в плен на илюзии, натрупани знания и не е скован от миналия опит.

Какво представлява опитът, който ни дава благородство и мъдрост? Той представлява, отразени в паметта, отговори на нашите психически способности на външни дръзнители от религиозен, научен, технически или практически характер. Десети, стотици разни влияния, непрекъснато ни въздействат и формират нашия ум. Ако искате да разберете всяко отделно въздействие, ще умрете преди да решите тази задача. Но, ако сте способни да разберете напълно, поне едно-единствено влияние, ще разберете и всички останали. Но, за да разберете едно от тях, необходимо е да вникнете в него без остатък.

Освобождението от авторитета не е нещо опасно. Това е, по-скоро, освобождение от тежък товар. Психиката веднага чувства потресаващ поврат. У този, който не търси безопасност в тая или оная форма, не се наблюдава объркване, а разбирането му се задълбочава.

Въпрос: Винаги ли вярването в Бога се основава на страха?

Отговор: Защо вярвате в Бога? Думата “Бог” не е Бог. Много по-важно е, да откриете за себе си, дали съществува в света НЕЩО, което може да се нарече Бог, отколкото да се привързваме към кое да е вярване или вяра. Но, за да открием нещо сами е необходима огромна енергия, която ни позволява да минем през всички вярвания.

Вярата не ни довежда при Бога. Нито един храм, нито една църква, никаква догма, и никакъв обряд, няма да ни доближат до реалността. Тази реалност съществува. Но, ако поискате да я опознаете, няма да ви помогне ограниченото съзнание. Тясната и дребнава психика, може да намери само своите малки богове. Значи, трябва да се откажем веднъж-завинаги от всички вярвания, от цялата ни респектабилност, за да открием това, което е реално. Ако сте слушали внимателно, с чувството за дълбоко проникновение, имали сте възмомжността да разрушите всички препятствия, създадени от ума и да откриете това, което е истинно.

7.IX.1961 г.

Трета беседа

КЪМ МИРА И СВОБОДАТА ПРЕЗ КОНФЛИКТА

Всеки от нас жадува за мир. Мирът, който търсят човешките същества, е по-скоро бягство, защото ние искаме да намерим такава форма на съществуване, в която умът ни да получи убежище. А възможно ли е да продължим по тоя път през всички конфликти и по тоя начин да намерим реалния мир? Ако вътрешният ни конфликт можеше да се отстрани напълно, извън рамките на съзнанието, ние възможно, бихме могли да достигнем мир.

Аз говоря не за мира, за покоя на психиката и мозъка, това е нещо съвсем друго. За да достигнем това разбиране за мира, е необходимо да установим понятието конфликт.

Конфликтът възниква с понятието проблем. Повечето от нас имат доста проблеми: социални, икономически, идеологически, във връзка с половите взаимоотношения, с хората и т.н., и като правило, тези проблеми остават нерешени. От ден на ден, от месец на месец, живеем с тия проблеми, които като товар тегнат върху ума и сърцето ни. Ние не сме способни да се наслаждаваме на живота, да бъдем безгрижни. Всичко, до което се докосваме – Любов, Бог, взаимоотношения и всичко останало, в края на краищата се превръща в някакъв грозен, смущаващ ни проблем.

Ако аз се привързвам към човека, това става проблем, тогава търся начин да унищожа привързаността. Ако обичам, виждам, че са неизбежни ревността, копнежът, страхът. И като не знаем, как да да разрешим тия проблеми, ние обкновено ги влачим след себе си, при което не е възможно да ги решим. Борбата за място в живота, стремежът за изява на собственото “аз”, ни тласка в порочен кръг, в който всичко става пролем и конфликт. Ние постоянно сме в конфликт със себе си, със съседите, с целия свят. И всеки от нас знае невероятната тежест на тия конфликти. Възможно ли е да се освободим от тях? Как да пристъпим към тоя процес? Ясно е това, че без да разберем конфликта до край, на всичките нива на съзнанието, не можем да останем свободни, не можем да разберем истината. Умът, в състояние на конфликт, е объркан. Известно ви е, че има начини да се избяга от конфликта – чрез алкохола, жените, църквата, Бога, чрез достигане на пределна степен на интелектуално развитие, чрез натрупване на знания, чревоугодие или просто слушане на музика. Но, също така е известно, че нито един от тия пътища, не разрешават проблема на конфликта, нещо повече – конфликтът се засилва. Съзнанието е резултат на хилядолетен опит, не е ли така? Във формирането на съзнанието са взели участие влиянието на расата, нейната култура. Тези влияния оказват въздействие при общуването на личността с членовете на семейството, с другите хора, също и в процеса на образованието. Резултатът на всички тия влияния е нашето съзнание.

Ако следите психиката си, ще забележите, че винаги съществува раздвоение, наблюдаващ и обект на наблюдение. Чувствата, мисълта, желанието, волята, речта са части на едно цяло, а именно – на нашето съзнание, в което постоянно присъства мисълта и мислещият. Може да възникне въпрос “Не може ли да се избегне подобна двойнственостт на съзнанието?”. Съществува ли наистина този свидетел в мисълта, или самата мисъл го е създала като опорна точка за процеса на усещането и мисленето? Необходимо е да разберем всичко това докрай. Трябва да изследваме всичките съставки на съзнанието, всичките потайни части на ума и сърцето, всичките тайни скривалища, в които се крият противоречията.

Нашият ум така е свикнал да бяга, че бягството е станало за него по-важно, отколкото фактът, от който иска да избяга.

Да разгледаме ревността. Повечето от нас са ревниви и завистливи в различна степен. Ако се съгласите с факта на вашата ревност, без да се оправдавате и осъждате, какво става в случая? Не се ли превръща ревността ви в дума? А  нали е известно, че думата има огромно емоционално съдържание, въздействащо на нервната система? Също така думата “ревност”, има определена тежина. Ако отхвърлим думата, ще остане само чувството. Това чувство, а не думата се явява факт. За да изследваме чувството, без думи, е необходимо да бъдем свободни от всякакво осъждане или оправдание. Ако разгледаме факта, без участието на думи, протича процес, но не интелектуален, а такъв, при който фактът действа сам по себе си. В резултат на това, няма нито противоречие, нито конфликт.

ДА ОТКРИЕШ, че има мисъл, и няма мислещ – значи да изпиташ необикновено усещане. Изпитвайки това, ще разберете, че можете да живеете в този свят без противоречия, тъй като тогава ви е необходимо малко от това, което ви е задоволявало по-рано. Човек с големи потребности: сексуални, емоционални, психологически или интелектуални, зависи от други хора, а от момента на появата на зависимостта, възникват противоречия и конфликти.

Когато умът се освобождава от състоянието на конфликт, в душата се ражда съвсем ново състояние. Думата “мир”, не подхожда напълно на това състояние. Това не е мирът, обещан в рая, след смъртта ни, не ще го намерим в нито една идея. Това състояние възниква, когато са напълно прекратени всички вътрешни конфликти: вътре в нас няма никакви потребности, даже потребност от Бога, а има само безкрайно движение, неподвластно на никакви въздействия.

Въпрос: Как можем да ползваме свободата без да се избавим от желанията? Нима желанието ще изчезне, ако се отнесем към него без порицание?

Отговор: Желанието е източник на зло, тъй като възбужда най-различни конфликти и противоречия. Трябва да разберем, че всякаква форма на порицание на желанието, е един вид отклонение от разбирането му. Нали, за да избегнем желанието, неговите горчиви последици, ние досега го осъждахме или го приемахме и се наслаждавахме. Но и едното и другото довеждат неизбежно и болката.

Да разберем значение, смисълът на желаният, да живеем с тях, да разбираме, ДА ГИ ГЛЕДАМЕ В ЛИЦЕТО, без каквото и да било осъждане – това изисква огромно търпение в процеса на наблюдение върху себе си. Докато казваме, че това желание е добро или лошо, докато се питаме: “Трябва ли да му се противопоставям или не?” – в целия този процес, ние усещаме отделението си от желанието и с това неизбежно създаваме конфликт.

Разбирането се достига по пътя на ЗАДЪЛБОЧАВАНЕ В СЕБЕ СИ и при пълно спокойствие. Трябва дълбоко да слезем в себе си, да си задаваме въпроси, да се стремим да видим защо осъждаме и кое е обектът на нашето търсене. Тогава, като резултат на това изследване, при което не се прави никакъв избор, вие ще усетите, че може да се живее с желанието, и че то има съвсем друг смисъл. Да се живее с желанието, значи ДА ОТКРИЕШ в себе си състояние, при което съвсем няма противоречия. Това значи, че съществува любов, без ненавист, без ревност, без всякакво отвръщане: да откриеш това сам е изумително усещане.

10.IX.1961 г.

Четвърта беседа

ЗА ПОТРЕБНОСТИТЕ, СТРАСТИТЕ И ЛЮБОВТА

За да разберем желанието, с всичките му конфликти и мъчения, трябва да разберем какво представлява ПОТРЕБНОСТТА.

Струва ни се, че се нуждаем от огромно количество неща; от тая илюзия възниква страданието на зависимостта. Но, ние безусловно се нуждаем от някои външни неща – облекло, подслон, храна. Освен тия потребности има и по-реални, например полови, за богатство, известност, слава и т.н.

За всеки от нас е важно да се опита да види, какви са всъщност потребностите и в каква степен сме зависими от тях. Защо съществува този неудържим импулс – да се проявим посредством семейство, име, положение, т.е. при помощта на всичко, което ни носи толкова тревоги, излъгани надежди, мъчения?

Причината за всичко е страхът да нямаш битие, страхът от пълната изолация от хората, от вакуума на самотата. Това е усещане за властната тревога, мъчителната болка да се озовеш откъснат от всичко, заради тая тревога, от страх към нея се привързваме къв всичко. Ето защо, в нас съществува потребността да принадлежим към някой култ, общество, да се отдадем на някаква дейност, да се хванем за това или онова вярване: по тия начини се стараем да избягваме от реалността, която е наоколо ни, която е скрита в най-затънтените дълбочини в нас самите. Без съмнение, този страх ни принуждава, кара мозъка, ума ни и цялото ни същество да се отдаде на една или друга форма вярване или дейност, които от своя страна стават за нас необходими.

Когато започваме постоянна борба с желанието, ние го обезобразяваме, извращаваме, правим го неузнаваемо, но въпреки всичко – то е тук, в очакване, готово да ни се наложи. Правете каквото щете, опитвайте се да го преобразите, да избягате от него, да го приемете, да му дадете свобода – то винаги е тук.

Религиозните наставници и други учители настояват за отказване и избавление от желанията. Но това не е правилно, тъй като желанието трябва да бъде разбрано, а не унищожено.

Ако унищожите желанието, може да стане така, че заедно с това да унищожите живот. Когато убивате желанието, изкривявате го, дисциплинирате, потискате, отхвърляте, може би унищожавате нещо удивително прекрасно. Трябва ДА РАЗБЕРЕМ ЖЕЛАНИЕТО. Обаче, много е трудно да се разбере това живо, неизбежно и настойчиво – нали в процеса на осъществяване на желанието възниква страстта с нейните радости и страдания. За да разберем желанието, очевидно е необходимо да изключим всякакъв избор.

Както на Изток, така и на Запад, въпреки голямата разлика в материалното и духовно развитие, желанията не престават да се разгарят във всички посоки. Човекът, който се е отрекъл от света, също така, е обхванат от желанието да се доближи до Бога, както и втурналият се в надпревара за богатство. И така, желанието е тук – горещо, противоречиво, пораждащо объркване, тревога, отчаяние, престъпление.

Опитвали ли сте някога да погледнете човек, цвете, да възприемете идея или емоция, без какъвто и да било избор, без всякакво осъждане? Разбирали ли сте от опит какво става, ако не осъждаме желанието, ако не определяме добро ли е, или лошо, но само го съзнаваме? Знаете ли какво значи да ОСЪЗНАВАШ каквото и да било? Болшинството не е способно за възприятие в цялата същност на явлението, тъй като е свикнало да осъжда, да избира, да преценява и отъждествя. Изборът, очевидно е препятствие в процеса на възприятието, защото е резултат на конфликта.

И така, може ли да се осъзнае желанието в цялото му единство и нерушимост? Това е възможно, ако имате свое отношение към него, ако имате думи, съзнателна работа. Ако осъзнаваме всяко желание в момента на появата му, без да се отъждествяваме с него и като съхраняваме пълно равнодушие спрямо него – в това състояние на бдителност дали се съхранява желанието, дали то не се превръща в пламък, в страст.

Обикновено отнасят думата “страст” към пола. За мен страстта няма никаква връзка със сексуалността. Страстта е необходима също като интензивността /излишък на качествена енергия/. За да живеем естествено, за да усещаме пълнотата на живота, за да можем просто да гледаме предметите: планините, дървото, вярно да погледнем човешкото същество, за да можем всичко това, трябва да притежаваме страстната интензивост. Но тая страст, това горене загасват, ако са окръжени от всички страни с различни изисквания, правила, противоречия, вихри и опасности, може ли пламъкът да гори, ако го подписка димът?

Нашият живот е дим. Търсим пламък, но му пречим да се разпали, защото постоянно отхвърляме, укротяваме това, което наричаме желание.

Без страст, няма красота. Без да споменаваме за красотата на картините, съоръженията, гримираните жени или всички неща, които притежават собствена форма на красота, съществува нещо прекрасно, недостъпно за чувствата и мисълта, което не може да бъде разбрано и постигнато без страст. Затова, не изопачавайте смисъла на думата “страст”, в нея няма нищо лошо.

 Страстта не е предмет, който може да се купи на пазара, или за който можем да говорим в романтичен дух. Тя няма връзка с чувството, нито с еволюцията и тя не се кичи с респект. Това е пламък, унищожаващ всичко фалшиво. Ние обаче, като правило, се страхуваме да позволим на този пламък да погълне всичко, което ни е скъпо, което смятаме значително.

 В действителност, животът ни, основан на удовлетворението на потребноститеи желанията, на различни начини на подчинение на желанията, довежда до празнота, опустошение, които прогресират.

 Но, ако животът, който живеем е толкова повърхностен, тесен, ограничен, причината за това е вътрешната пустота, чувството за самотност. Стараем се да скрием това от самите нас, да запълним тази празнина.

 Но, ако умът ни и цялото ни същество може да гледа тази празнина, да живее с нея, тогава ще видим, че ВЪТРЕ В НАС НЕ СЪЩЕСТВУВА НИЩО ОТ ТОВА, КОЕТО НАРИЧАМЕ ПОТРЕБНОСТ.

 В това се състои истинската свобода, но за това се изисква проницателен ум, дълбоко изследване и непрестанна бдителност. По този начин, може би ще узнаем какво е Любовта. Без Любовта, никога не ще можете да откриете какво е ИСТИНАТА.

 Въпрос: Как да разберем кой от проблемите ни е главен?

 Отговор: Защо разпределяте въпросите на главни и второстепенни? Ако сте способни да разберете един проблем достатъчно задълбочено, да го изследвате, колкото да е малък или голям, тогава ще видите същността на всички проблеми. Да вземем като пример проблема на гнева. Ако не се отнесете към него като незначително явление, но се постараете да го разберете, какво ще стане тогава действието му? Защо се появява гневът? Затова ли, че някой ви е казал нещо обидно? Ако ви угаждат, сте доволни. Защо тогава се чувствате обиден? Защото се смятате за значителен, имате голямо самомнение. Как така? Защото никога не сте се самоизучавали и не знаете какво представлявате в действителност. Ако бяхте способни да постигнете какво сте всъщност, тогава никой не би бил способен да ви обиди . Ако сте лъжец и ви кажат това, защо ще се обиждате, нали е факт.

 Ние винаги живеем в света на въображението, митовете, но не и в света на реалното. За да постигнем това, КОЕТО Е, за да го виждаме и да свикнем с него, не ни са необходими съдържания, мнения, преценки, страх.

 Въпрос: Можем ли да се освободим при помощта на религиозни обреди?

 Отговор: Разбира се, че не. Две, пет, даже хиляди години обучение, затвърждаващо в нас вярата в определени понятия – това не е религия, а пропаганда. Векове наред са ни казвали, че сме католици, будисти, мюсюлмани, а ние безкрай повтаряме тези думи. Смятате ли, че умът, засегнат от влияния, станал роб на пропагандата, церемонията и пищните обреди на религията е свобода? Възможно ли е освобождение, ако се намираме под веригите на тия условности?

 Въпрос: Вие казвате, че не можем да намерим Бога, ако вярваме. Но не можем ли да го намерим чрез откровението?

 Отговор: Защо искате да познаете нещата посредством откровението, ако не сте познали себе си. Природата на вашето “аз” ви беше съобщена днес като откровение: начините ви да мислите, да действате, вашите подбудителни причини, устремления, импулси, непрестанната вътрешна борба. Известни ви са само вашите теории и възгледи. Но, ако не знаете какво ви обкръжава, как ще разберете безкрайното? Винаги е по-добре да се започва от близкото. Т.е. трябва да започнете от самия себе си. А при отстраняването на всички заблуди, илюзии, вие чрез самия себе си ще постигнете реалното. Вече не ще ви е необходимо да вярвате в Бога, не ще се нуждаете от докрина, тъй като ВИСШЕТО, за което няма име, ще бъде близко.

 Въпрос: Защо изпитваме страх, когато съзнаваме собствената си празнота?

 Отговор: Страхът се ражда само при опит да се избегне това, КОЕТО Е, при стремежа то да се отстрани, избегне. Ако посрещнем лице в лице някакво събитие, ще остане ли място за страх? Бягството, желанието да се отстрани това, което е – ето кое поражда страха. Страхът е мисловен процес, е мисълта е приходяща.

 Ако не сте разбрали връзката между процеса на мислене и времето, не ще разберете и страха. Да гледаш факта с открито лице, без да се увърташ, значи ДА СЛОЖИШ КРАЙ НА СТРАХА.

 Въпрос: Вие казахте, че основните ни потребности са храната, облеклото, подслонът, а половата потребност е от областта на психологическите желания – вярно ли сме разбрали?

 Отговор: В какво се състои сексуалния проблем? Свързан ли е той със самия акт или с приятни образи, мисли, спомени, които го обкръжават? Но нима спомените, образите, възбуждението, потребността са съвместими с Любовта, ако може тук да употребим тая дума, без да я унизим? Необходимо е да разберем физиологическия, биологическия факт. Това е едната страна на въпроса. Нещо съвсем друго е склонността към романтика, възбуждане, чувството, че си се отдал на друг, отъждествяването с другия, продължителността на усещането, удовлетворението, което възниква в процеса на взаимоотношения.

 Каква е ролята на пола, когато сте обхаванати от желанието и потребността? Дали това е психологическа потребност, слята с биологическата! Необходима е голяма яснота и острота на ума, голям бдителност на мозъка, за да се разграничи физическата и психологическата потребност. Полът съдържа, включва в себе си много неща: освен акта, това е желанието да се забравиш, да се слееш с друг, с продължителността на взаимоотношенията; това са децата, стремежът към безсмъртие чрез децата, жената, мъжа; мисълта да се отдадеш изцяло на другия, с всичките проблеми на ревността, привързаността, страха, с всичките следващи от това страдания. Но нима това е Любовта? Ако не разбирате какво е потребност в цялата й същност, до последните кътчета на съзнанието си, тогава полът, любовта, желанието ще произведат в живота ви ужасни опустошения.

 Въпрос: Може ли освобождението да се достигне от всеки?

 Отговор: Безусловно. То не е предназначено за малка група хора. Освобождението не е форма на снобизъм, то е тук за всеки, който иска да го постигне. То е тук с присъщите му красота и сила, които постоянно растат заедно с опита ви в самопознанието. Всеки човек може да започне самоизучение като се наблюдава подобно на това, което виждаме в огледалото. Огледалото не лъже, то ясно ви показва вашето лице. Също така, можете да се самонаблюдавате, без да изкривявате образа. Само тогава ще почнете да се опознавате. Да се опознаеш е необикновено явление. Пътят към реалността, към тая неизвестна неизмеримост, МИНАВА НЕ ПРЕЗ ПРАГА НА ЦЪРКВАТА, НЕ ПРЕЗ КНИГИТЕ, НО ПРЕЗ ВРАТАТА НА ПОЗНАНИЕТО НА САМИЯ СЕБЕ СИ!

12.IX. 1961

Пета беседа

 ЗНАЧЕНИЕТО НА ПЪЛНОТО ВНИМАНИЕ

 Ние никога не се намираме в състояние на пълно внимание, вследствие на което нашите рeакции и отговори имат ограничен характер, те никога не са свободни и пълни. В течение на деня изпитваме различни преживявания, подлагаме се на въздействието на множество влияния. Всяко от тях оставя своята следа. Думата, жестът, случайната мисъл, уловената фраза – всичко това дава отпечатък. Но нито едно не се удостоява от пълното ни внимание.

 Вниманието и съсредоточеността са различни явления. Съсредоточението е процес на изключване, ограничение, стеснение. А вниманието обхваща ВСИЧКО. Да прибавиш опит не означава да слушаш думи. Това означава истински да изживееш дадено явление. За да умееш добре да слушаш е необходима способността към пълно ВНИМАНИЕ, при която, с цел дълбоко проникновение участва цялото ни същество. Да бъдеш истински сериозен, значи да си способен да разглеждаш всеки един въпрос докрай, независимо от това, какви са последиците и резултатите от това. Можете в тревожно състояние да се занимавате с дреболии в тесните рамки на собствения ум. Но, ако желатете да проникнете вътре в себе си и да видите какво има зад тези рамки, трябва да сте свободни от всякакъв страх: от смъртта, бедността, страхът нищо да не постигнете в живота. Ако проникнете в същността на проблема, ще се убедите, че страхът възниква само тогава, когато мисълта се фиксира върху миналото или бъдещето. В активно състояние, в настоящето няма страх. Страхът е винаги в миналото или бъдещето, но никога в настоящето. Това удивително явление трябва да откриете сами. В сегашно време, в този момент на активност, няма страх в никаква форма. Следователно, мисълта е ИЗТОЧНИК НА СТРАХА, мисълта загрижена за вчерашното или за утре. ПЪЛНОТО ВНИМАНИЕ се отнася към пълното настояще. Внимание е активно преживяване на настоящето. Страхът е мисъл, обусловена с времето. Значи мисълта е време, времето като процес, в течение, на който вие ставате едно или друго.

 Ако ви попитат: “Какво е мисълта? Какво остава във вътрешния ум?”, вие няма да можете да отговорите веднага на тези въпроси. Вие ще почнете да тършувате из паметта си, ще чакате отговор от нея. И в тази отсечка време между постановката на въпроса и отговора протича просеца на мисленето. Проследете го. Много е интересно да се наблюдава това. Всичко това е част от самосъзнанието. Ако, в активно състояние, остане само увереността в това, че не знаете отговора, това състояние на ОТСЪСТВИЕ НА ОТГОВОР Е АБСОЛЮТНО ВНИМАНИЕ.

 Реалното виждане е активно настояще и в това виждане няма страх. В реалното отсъства страхът. Опитът от познанието на реалността, освобождава от  страха съзнанието, в цялото му многообразие. Признак за вниманието е пълната подвижност на ума. Когато умът достигне абсолютна тишина, без да е сънен, но да е активен, чувствителен, жив – възниква движение, което по качество се отличава от мисълта, от усещането, от емоцията, от чувството. Това не е призрак или халюцинация, това е особен вид движение, абсолютно отличаващ се от известните. Този вид движение води до онова, което няма мисъл, до неизмеримото, към истината.

 Ако построите фундамент за появата на реалното, никога вече не ще ви се наложи да го търсите, тъй като поискът на реалното се основава на страха. Когато умът ви се освободи от страха, ще откриете ИСТИНАТА.

 Въпрос: Винаги ли паметта е свързана със съзнанието и не се ли явава безмълвието памет от друг вид?
Отговор: Безмълвието няма никакво отношение към паметта. Паметта включва непрекъснатост, минало, настояще, бъдеще. В безмълвието отсъства непрекъснатостта. Обаче безмълвието, което е следствие на дисциплината, безмълвието, възникнало в паметта, в никакъв случай не е истинско безмълвие. Когато идва безмълвието, абсолютно необходимо и нямащо нищо общо с паметта, тогава възниква особен вид движение, със съвсем друго естество.

14.IX.1961 г.

Шеста беседа

 ЗА ПРОМЕНИТЕ И ИЗМЕНЕНИЯТА

 Какво разбираме под изменение? До кое ниво, колко дълбоко проникват измененията? Всичко се изменя и всеки вижда, че измененята са необходими. Обаче умишленото изменение, изменението чрез принуждение, дисциплина, подчинение, не са изменения. Само изменението на индивида ще измени колектива, въпреки мнението на тия, които принуждават индивида да се подчини на колектива.

 У повечето от нас, навиците на мислене са пуснали толкова дълбоки корени, така сме свикнали с определени идеи, до такава степен сме станали роби на навиците си, че на пръв поглед е невъзможно да се освободим от всичко това. Вие сте придобили определен навик за хранене, приспособили сте се към дадена храна, свикнали сте да се обличате по един или друг начин, присъщи са ви определени физически, интелектуални, емоционални и други навици. Да се достигне радикално, дълбоко изменение в целия този комплекс навици, без принуждение отвън, е много трудно. Измененията, за които знаем са много повърхностни. Думата, жестът, идеята, изображението /образът/ могат да ви накарат да оставите стария навик и да нагодите към нов образец. И тогава смятате, че сте се изменили. Да минем от един религиозен култ към друг, да се смяташ за французин, европеец или космополит – всички тия изменения са твърде повърхностни. Това е само смяна на ценностите.

 Да се измени начина на живот, заминаване на околосветско пътешествие, да се изменят идеите, отношението към нещата – всичко това ми се вижда крайно повърхностно, тъй като е резултат от външно или вътрешно принуждение. И тъй, съвършено ясно е, че изменението, продиктувано от външни явления, страх или желание да постигнете нещо, не е РАДИКАЛНО ИЗМЕНЕНИЕ. Необходимо ни е да минем през ПЪЛНА промяна, през ВЕЛИКАТА промяна. Необходима е не смяната на идеи, формули, тъй като всяко изменение, осъществено принудително, от страх, в очакване на облаги, изгода – такова изменение е само ПРИСПОСОБЛЕНИЕ.

 Обаче, изменението трябва да стане, защото вие не ще можете да живеете по-нататък с тия дребнавости, ограничени опити, вярвания и догми. Те трябва да бъдат разрушени и разпръснати.

 Как да разрушим всичко това? Какви са процесите, с които е възможно пълното унищожаване на навиците? Възможно ли е напълно да се откажем от образци и идеали? Има ли смисъл да оставяме един навик, заради друг? Съществува ли такова състояние на ума и мозъка – свежо, младо, непознато, което не създава навици на мисълта, не се улавя за вярвания и догми?

 За да разберем това, сме длъжни да изследваме цялата структура на съзнанието, взето като цяло. Външното ни съзнание и подсъзнанието действат като рамка. Разрушението на тази рамка е проблемът, който си поставяме.

 Става  дума не за изменение на образа на мисленето, вие можете да мислите и по нов начин, да приемете всякаква вяра. Обаче, всичко това продължава да се намира в рамките на съзнанието, мисълта, а мисълта е винаги ограничена. Изменението на начина на мислене, не означава разрушение на ограниченото съзнание. Повечето от нас, се задоволяват с повърхностно приспособление. Ние смятаме, че прогресът се състои в изучаването на нова техника, нов език, в смяната на длъжностите или начина на печелене на пари, в новите приятелства. За болшинството от нас, животът тече именно така: ПРИСПОСОБЛЕНИЕ, ПРИНУДА, РАЗРУШЕНИЕ на стари образци, с цел да се заточим във веригите на нови. Всичко това няма нищо общо с основателното изменение. Необходимо е дълбоко изучение на съзнанието за изяснение възможностите за пълно изменение, за да разрушим всички ограничения и освободим мисълта.

 Можете да достигнете съзнателно повърхностното изтриване на нещо, намиращо се отгоре. Но, да се изметат най дълбоките потайности на ума и сърцето, ни се струва почти неосъществимо. И то за това, че не знаете съдържимото, защото повърхностния ум не може да проникне в тъмния склад на паметта. Обаче, тази работа трябва да се извърши.

 Как да проникнем в подсъзнанието, в тайните кътчета на ума и сърцето? За да видим истината, е необходимо отрицанието на лъжливото. За да видим, че божествата, спасителите, обрядите, установени от човека и съществуващи в течение на две или десет хиляди години нямат никаква стойност, за да ги отхвърлим напълно, са необходими ум и психика, способни за ясно възприятие и неусещащи страх при такъв отказ. Оставяйки лъжливото, няма ли да поискате да видите истинското? За да видим ИСТИНСКОТО, е необходим ОТКАЗЪТ ОТ ЛЪЖЛИВОТО. Например, искаме да намерим истинската красота. Затова трабва да отхвърлим всичко прекрасно, създадено от човека. За да разберем от опит същността на красотата, е необходимо отначало да РАЗРУШИМ ВСИЧКО, което е било прието за прекрасно до тая минута, тъй като всичко, създадено от човека, колкото и прекрасно да е то, не е истинска красота.

 Ако желаете да узнаете какво е добродетелта – сама по себе си необичайно явление – трябва изцяло да се отърсим от социалния морал и респект, установяващи нормите на поведението.

 Ако виждате и отхвърляте лъжата, даже без да знаете истинното, това е наистина реално състояние на отрицание. Да открие истината, може само умът, освободен от лъжливото.

 Кои други представи, основаващи се на заблуда трябва да бъдат оставени? Преди всичко, желанието за промяна. Защо възниква то? Анализът предсказва, че има за цел да направи живота ни по-комфортабилен, по-охолен. Промяната трябва да ви даде нова форма на комфорт, сигурност. Желанието за промяна следва също от неудовлетвореността от насъщното; тогава вие искате нещо ново. При това, новото трябва да бъде винаги приятно, успокояващо. Религиозните хора търсят Бога. Но как можем да търсим, без да знаем нещо за него? За да узнаем, че Бог съществува, трябва да отхвърлим, да отстраним всичките форми на пропаганда, всичките фокуси, до които са стигнали църквата и другите организации.

 Следователно, за да стане пълната промяна на съзнанието ви, е необходимо да оставите всякакъв анализ и да се освободите от всякакво влияние, което е извънредно трудно.

 Умът, виждащ лъжата, я отстранява напълно, без да знае още какво е истината. Пълното отречение става само тогава, когато се отричате, без да знаете какво ще последва. Това състояние на отрицание е съвършено необходимо. Отрицанието е необходимо, за да ОСВОБОДИМ съзнанието от известното.

 Нашето съзнание е основано върху знанието, опита, расовото наследие, паметта, събитията, през които е минал човекът. Опитът винаги е плод на миналото, който влияе и на настоящето, което, от своя страна, се изменя от тия влияния и продължава към бъдещето. Всичко това е съзнанието, обширен склад на вековете. То е полезно за физическото съществуване. Би било абсурдно да се унищожавата всички научни знания, натрупани до сега. Обаче, за да направим промяна в съзнанието, е необходимо радикално изменение на структурата му, необходима е пълна празнина. Обаче, тая празнина е възможна, ако е ИЗВЪРШЕНО ОТВАРЯНЕТО, ако е достигнато реалното виждане на това, което е лъжа. Ако това стане, вие ще видите, че появата на празнината, вече е извършила пълно изменение в съзнанието – революцията е извършена.

 Известно ви е, че множество хора се страхуват от самотата. Ние винаги усещаме необходимост от ръка, която да стиснем, от идея, за която да се хванем, от Бога, когото да обичаме. Никога не сме сами: в стаята си, в автобуса, ние сме в сферата на мислите си, знанията си, а в обществото се приспособяваме в една или друга групировка, към своите съдружници. Наистина, никога не сме сами, и за болшинството само мисълта, че биха могли да се озоват в самота предизвиква страх. Но само в самота, нашия ум МОЖЕ ДА РАЗБЕРЕ, че именно това опустошение е превратът, т.е. само при пълна самота на ума, свобода от изисквания, от разни видове приспособления и влияния, при условието на съществена празнина на ума.

 Уверявам ви, че ВСИЧКО СЕ РАЖДА ОТ ТАЯ ПРАЗНИНА: всичко, което е ново, произлиза от това чувства за празнина, огромна, неизмирима и непостижима. Това не е романтика, не е идея, образ или илюзия. Ако до край сте отхвърлили лъжливото, без да знаете какво е истината, в съзнанието става промяна, революция, пълно преображение.

 Може би съзнанието, каквото го знаем, вече не съществува, а вместо него има нещо съвсем друго. И това съзнание, намиращо се в ново състояние, може да съществува в нашия свят, тъй като не е свободно от знанията за физическата природа. Ако сте проникнали там, значи сте придобили ново съмнение.

 Обаче,  повечето от нас се стремят към промяна, която е само видоизменение на непрекъснатостта. В това няма нищо ново, няма свежест и младост на ума. Само свежият, невинен и млад ум, свободен от известното, може да се доближи до това, което няма име, до неизвестното, непознаваемото.

 Въпрос: Ако човекът ясно вижда лъжата и я отхвърля, това ли е отрицанието, или то е нещо повече?

 Отговор: Аз смятам, че отрицанието съдържа нещо повече. Какво ви кара да се отричате? Коя е причината за това? Желанието за изгода или страх ви карат да се отречето от едното или друго нещо? Ако сте разочарован отудобството на една църква и минавате към друга, или се присъединявате към някоя нелепа секта – това не отрицание. Но, ако отхвърляте всички форми на църквата, всички видове приналежност към това, или онова, могъщо да ви окаже помощ, и ако не знаете до какво ще ви доведе вашето решение, пребивавайки в състояние на отрицание. То иска ясно разбиране на факта, че всяка религиозна организация е вредна и прави човека роб. За да се освободим от това, трябва да се откажем от всички религиозни системи. А това означава, че вие трябва да разчитате само на своите сили, когато другите се стремят да принадлежат към една или друга система и са готови да се нарекат със всички имена. Да се намираш извън това е отрицание.

 Въпрос: Ще можем ли да живеем в тоя свят и когато достигнем състоянието на празнина?

 Отговор: Първо – достигнали ли сте го? И освен това, нали не сте оставили знанията за физическата природа на Вселената. За живота, в този свят, трябва да разполагаме с професионални знания. Те са необходими за изпълняващите задълженията инженер, електротехник, цигулар и др. Ако умът, ползващ професионални знания, не е  напълно свободен, не се намира в състояние на промяна, тогава повъхностния механизъм на съзнанието става разрушителен, вреден, грозен. Именно това става в живота на хората.

 Въпрос: Защо анализата е лъжлива?

 Отговор: Ако можехте да обхванете с един поглед ЦЕЛИЯ процес на анализа наведнъж, по принцип вие можете това, щяхте ясно да видите, че докато има наблюдател – критик, анализата неизбежно ще е лъжлива. Това става, защото осъждането или одобрението на тоя критик е основано на неговия личен, условен подход.

 Да разгледаме тоя въпрос, например. Какво представляват нашите сънища? Защо ни се явяват? Защото през деня мозъкът ви е толкова натоварен, че не притежава спокойствие, с помощта на което би бил способен да проникне дълбоко в себе си. Нали знаете с какво е зает мозъкът ви – с работа, борба за съществуване и хиляди други неща.

 Когато заспивате, от областта на подсъзнателното мислене идват внушенията. Те се явяват като символ и сънища, и когато се събудите, вие си ги спомняте и се опитвате да ги тълкувате.

 Защо виждате сънища? Защо е необходимо да сънувате нещо? Нима не е вредно да сънувате? Ако при бодърстване бяхте внимателни, осъзнавахте всичко, което става около вас и във вас, то и в тоя случай на внимателно наблюдение, на вас постепенно щеше да ви се проясни смисълът на всички протичащи процеси. Всички подбуждения, желания, всички импулси, дори подсъзнателните, щяха да бъдат открити от съзнателния ум и разбрани. В резултат на това, ако заспите, няма да сънувате. Състоянието сън щеше да придобие съвсем друго значение.

 Въпрос: Вие говорихте за необходимостта да се освобождаваме от всички влияния. Но нима ние не сме изложени на влиянието на вашите беседи?

 Отговор: Ако се влияете от оратора, същото ще стане, ако отидете на кино, в църквата. Ако ви оказва влияние оратора, вие си създавате авторитет в негово лице, а всякаква форма на авторитет ви пречи да разберете какво е реалността и истината. Да си свободен от всякакво влияние: книги, вестници, кино, образованието ви, обществото, в което живеете, от църквата, да ОСЪЗНАВАТЕ тези влияния и да не се подлагате на НИТО ЕДНО ОТ ТЯХ – ТОВА Е ИСТИНСКО РАЗБИРАНЕ. За това е необходимо да бъдете бдителни, постоянно да осъзнавате всичко, което става във вас, да осъзнавате всяка ваша реакция на външно или вътрешно въздействие. Не бива да се допуска нито една мисъл, без да се осъзнае докрай същността й, произхода й, причината й.

17.IX.1961 г.

Седма беседа

СМЪРТТА

 Думите, сами по себе си, имат ограничено значение: те са символи, употребявани за общуване. Ако искаме да докоснем нещата, които не се поддават на обяснение, трябва много внимателно да се движим сред тях. Ние винаги сме склонни да тълкуваме думите в съответствие с нашите симпатии и антипатии и, затова, минаваме встрани от смисъла на казаното. Предстои ни да открием къде се намират лъжата и истината и затова, трябва да минем отвъд рамките на думите. В процеса на това отстранение се крие опасността за субективното тълкуване на думите. Ако умът ни е свободен от думите, ще можем да общуваме помежду си, отвъд рамките на думите.

Смъртта е един отт най-сложните проблеми, ако се опитваме да я постигнем на опит и дълбоко да проникнем в нея. Ние, или разсъждаваме като се отделим от нея с интелектуални обяснения, или се обръщаме към вярвания, догми и идеи. Обаче, нито догмите, нито вярванията, нито идеите и разсъжденията, ще решат тоя проблем. Смъртта е тук, тя винаги е тук. Даже, ако учените и лекарите успеят да продължат живота ви с петдесет и повече години, смъртта пак ще дочака своя час. За да разберем какво е смъртта, трябва да вникнем в нея, не интелектуално, не на нивото на думите и чувствата, а да посрещнем прави самия факт на смъртта и да проникнем в него. Това изисква голяма енергия, особена острота на възприятие. Но тези условия никога няма да се появят, ако ние сме обвзети от страха.

Много младежи и старци се страхуват от смъртта, но там, където е страхът, няма място за разбиране. За да вникнем в смисъла на смъртта, първо трябва да се избавим от страха.

Ние се стремим да избегнем това, от което ни е страх. Затова винаги се намираме в състояние на бягство. Именно стремежът да избягаме от обекта на страха заражда в нас тоя страх. С други думи, този стремеж е самият страх. От това следва, че страхът се създава с участието на ВРЕМЕТО, НА МИСЪЛТА. Нашата мисъл продължава страха. А мисълта е отговор на паметта и представлява физиологически процес. Тук възниква въпросът: Може ли да умре мисълта?

Възможно ли е да умрат всички спомени, всички видове памет, опит, всички съдържания, всички ценности, които са натрупани от човека?
Ако искаме да разберем какво е смъртта, необходимо е да ПОЧНЕМ ДА ЖИВЕЕМ С НЕЯ, да разберем истината, не на думи, не интелектуално, да разберем как може да се живее с нещо съвсем особено, завършено, което не се поддава на обсъждане и сделки. За това е необходимо да се освободим от страха. Пробвали ли сте някога да умрете, за да разберете нещо? Да умрете без оправдания, без избор, например заради скръб или някакво удоволствие? В смъртта няма скрита аргументация; вие не можете да водите дискусия с нея, тя е категорична, безусловна. Именно така трябва да умрем за спомените, за мислите. Ако сте опитвали това, сигурно знаете колко е трудно. За да се отделим напълно и окончателно от нещо, без да искаме друго в замяна, е необходимо много ясно разбиране. Докато съществува непрекъснатост на мисълта във времето, както в страданието, така и в удоволствието, е неизбежен страхът, а страхът изключва възможността за разбиране. Но, ако умрете за нещо, умрете напълно, докрай, тогава ще видите, че смъртта е нещо съвсем различно от това, което сте си представяли. Тя е нещо съвсем друго. Ние жадуваме за непрекъснатост. Ние имахме опит, натрупахме знания, възпитахме в себе си различни форми добродетел, създадохме характера си и т.н. Ние се страхуваме, че всичко това ще дочака края си и затова се безпокоим какво ще стане с нас, когато дойде смъртта. Разбирайки, че смъртта е неизбежна, ние се обръщаме за помощ към разни вярвяния, които всъщност осигуряват непрекъснатостта на това, което е. Ние искаме да живеем. Да живеем без страх, значи да бъдем безсмъртни. Какво значи да умрем вътрешно? Мисълта е непрекъснатост на вътрешното, пренесено в бъдещето, не е ли така? Мисълта е реакция на паметта, а паметта – резултат от опита. А опитът е процес, стимули и опити. Можете да се убедите, че мисълта винаги действа в областта на известното и докато функционира механизмът на паметта, страхът е неизбежен.

Вие самите трябва да участвате при изследването на сърцето и ума ви. Необходимо е познание за самия себе си, от което започва освобождението от страха. Не трябва нищо ДА ИЗИСКВАТЕ ОТ ЖИВОТА.

Болшинството с течение на годинит увяхват, но това не е смърт. Портретът на спомена, образът на човека в сърцето ни не е любов, а само памет. Любовта е неизвестното, също както и смъртта.

Ако проучите този въпрос дълбоко, не само на нивото на съзнанието, но и в голяма дълбочина на подсъзнанието, извън рамките на мисълта, зад пределите на съзнанието, съществуващо в рамките на мисълта, тогава ще откриете, че смъртта е необикновено явление, че тя е ТВОРЧЕСТВО. Творчеството започва само тогава, когато сте умрели за целия технизицъм, за всякакво знание, за всички думи.

Ако започнете да се самонаблюдавате, като в огледало, ще установите, че сте само натрупване на спомени. Всички тези спомени се отнасят към миналото, не е ли така? Не може ли да умрем за всичко това изведнъж, с едно решително усилие? Това е възможно, но след обширно изследване на самия себе си, осъзнаване на всяка мисъл, всеки жест, за да няма никакво натрупване. Аз съм убеден във възможността за това. Всичко, което знаем в този момент е дим на привързаността. Ние нищо не знаем за пламъка, скрит зад думи. Но, ако разпръснем този дим, ние непременно ще открием не теоретически, а в действителност, че да живеем и да умрем, е едно и също нещо.

За да разрушим илюзията, е необходимо отсъствие на страха, трябва да се чувствате самотни, способни до устоите в живота без Бога, без семейство, без осъзнаване на времето. Това не е отчаяние, но в това състояние откриваме, че животът е смърт, а смъртта – творчество и любов. Смъртта е РАЗРУШЕНИЕ, ТВОРЧЕСТВО И ЛЮБОВ. Тези три явления съществуват винаги заедно, те са неотделими.

Творчеството не е израз на личното, то протича извън пределите на мислите и чувствата, то е свободно от всякаква техника, от всякакъв артистичен израз. Творчеството е самата любов. Артистът, например, е зает само със себе си, но това е много повърхностно. Той не е творец.

Въпрос: Как могат да съществуват бъдещите поколения, ако всяка секунда е смърт?

Отговор: Наистина ли сте загрижени за бъдещите поколения? Нима любовта е несъвместима с възможността да имате деца? Знаете ли в действителност какво значи да обичаш някого? Нямам предвид половото влечение. Аз говоря на онова пълно сливане с другото същество, сливането, което предизвиква възторг. Това е сравнително лесно осъществимо, ако сте обхаванати от емоции. Но не говоря и за това. Аз имам предвид тоя пламък, в който вие или другия преставате да съществувате. Ако знаете това в действително, тогава не може да става и дума за бъдещите поколения. Ако се интересувахте от бъдещото поколение, щяхме да имаме други училища, съвсем друга форма на образование, не е ли така? Нямаше да има борба за съществуване, нямаше да има нищо, което да отравя живота ни.

Въпрос: Ако не знаем какво е истаната, докато живеем, можем ли да разберем това след смъртта?

Отговор: Какво е истината? Истината не е това, което са ни казвали църквата, свещеникът, съседът, книгата; това не е склад, или вярване. Тя е нещо живо, ново. Вие трябва да умрете за всичко това, което сте знаели по рано. Ако искате да видите нещо ясно, МНОГО ЯСНО да видите роза, друг човек, тогава трябва да умрете за думите, за паметта във връзка с тоя човек. Тогава ще узнаете какво е истината.

Въпрос: Какво можете да кажете по повод физическата смърт?

Отговор: Нима има машина, която не се износва? Колкото и точно да е регулирана, колкото и редовно да се смазва, в края на краищата, тя се разрушава от износ. Ако се храним със здрава храна, правим упражнения, приемаме необходимите лекарства, можем да доживеем 150 години. Но все пак, машината ще се разпадне и пред вас ще се изпречи проблемът със смъртта. Затова е по-разумно, по-мъдро и рационално да решим тоя проблем сега и завинаги да определим отношението си към него.

19.IX.1961 г.

Осма беседа

МЕДИТАЦИЯТА

Болшинството от нас живее в света на видимото, измамното. Всички наши вярвания са илюзии, непритежаващи истинска стойност. За да освободим ума от всички форми на илюзията, от способността да я създава, трябва да сме способни за ясно виждане на нещата, да умеем да разсъждаваме, без да се отклоняваме и увъртаме. Умът, освободен от страха, но криещ тайните си желания, намиращ се в състояние на пълен покой, без конфликти, е способен да види това, което е истинно, да види същeствува ли Бог, именно да види има ли Бог, а не да търси определения към думата “Бог”. Такъв ум е способен да открие нещо, неподдаващо се на описание с думи и съществуващо извън времето. Със сигурност се предполага, че такова нещо съществува.

За да стане разкритието, е необходимо да се освободите от всички форми на илюзията и способността да ги създавате. Процесът на освобождението на ума от всички илюзии е пътят към медитацията. Аз чувствам, че при помощта на медитацията, може да се открие обширно поле за велики открития. Става дума не за изобретения, виждания, а за нещо съвсем друго, намиращо се извън рамките на времето, извън нещата създадени от ума на човека за векова работа. Ако човек действително иска да открие всичко това за себе си, необходимо е да се придобие здрава основа. Такава основа е медитацията. Подражанието на образеца, следване на система, използване на един или друг вид медитация – всичко това е твърде по детски и говори за незрялост. Подражанието до никадe не води, дори ако предизвиква видения.

Здрава основа, върху която можете да откриете дали съществува нещо извън представите на вярванията, внушенията и пропагандата, може да се образува само ЧРЕЗ ПОЗНАНИЕТО НА САМИЯ СЕБЕ СИ.  Това познание е медитацията. Без свобода няма да отидем далеч, без нея можем само да бродим, да се лутаме сред илюзии, а това не води до нищо. Ако има желание да открием съществува ли реалността, ако желаем да преследваме това откритие докрай, а не само да сe задоволяваме с идеи – за това още отначало е необходима свобода и отстранение на състоянието на конфликт.

Вие сами трябва да установите, дали е възможно като живеем в този свят, печелейки пари, изхранвайки семейство, изпитвайки скуката на всекидневната рутина, тревога, чувство за вина и т.н. – възможно ли е да проникнете дълбоко, да прекрачите рамките на съзнанието и да живеете без вътрешни конфликти?

Винаги съществува конфликт, ако искате да станете нещо. Конфликтът е неизбежен, ако имате честолюбие, жадност, завист. Но, възможно ли е да живеем в тоя свят без честолюбие, без жадност? И такава е съдбата на човека – да бъде вечно жаден, честолюбив, да иска масоутвърждение, да се чувства излъган, загрижен, виновен и т.н. Може ли да избегнем всичко това? Ако не отстраните всичко това, не ще отидете далеч, тъй като това свързва мисълта. Отстраняването на всички процеси на мисълта във вид на честолюбие, завист, ламтеж е медитация. Честолюбивият ум не може да знае какво е любов. Ум, обезобразен от светските желания НИКОГА НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ СВОБОДЕН.

Това съвсем не означава, че трябва да живеем без подслон, без необходимата храна, без определен материален комфорт … Обаче умът, обхванат от ламтеж, завист, ненавист, ако ще и от жажда за познание на Бога, или стремеж към трупане на дрехи, такъв, намиращ се в постоянене конфликт ум никога не може да бъде свободен. Далеко може да стигне само свободния ум.

И така, началото на медитациятата е самопознанието. Ако човек не знае себе си, тогава повторението на цитати от Библията, Гита, или коя да е друга свещена книга нямат никакъв смисъл. Това може да успокои нашия ум, но същото ще постигнете, ако изпиете хапче.

Ако безрай повтаряме една и съща дума, израз, умът ви може да се успокои, да стане сънлив, да се вцепени. Като се намирате в това състояние на вцепенение, безчувственост, можете да постигнете определени резултати, да добиете известен стил. Но въпреки това, ще си останете честолюбив, жаден, завистлив, склонен към враждебност.

Но когато се самопознаете, когато разберете какво е човекът наистина, това ЩЕ БЪДЕ НАЧАЛОТО НА МЕДИТАЦИЯТА.

Познанието и трупането на знания са съвсем различни неща. ПОЗНАНИЕТО е безкрайно, това е движение към свобода. ЗНАНИЕТО обаче, има център на натрупване и единственото движение, което е възможно, това е ново натрупване, ново поробване.

Ако искам да познавам себе си, трябва непрекъснато да съм бдителен, трябва да се наблюдавам всяка минута, за да следя процеса на мисълта вътре в мен. Да бъдеш бдителен, не значи да осъждаш или одобряваш, но САМО да виждаш какво представляваш ти в даден момент. Знанието е статично, обаче ако изучавате движението на честолюбието, вие вече не сте статичен, ставате жив, участвате в движението на живота.

Това, което узнаваме за себе си, има много по-голямо значение от готовото знание за вас самите. И тъй – началото на самопознанието е начало на медитацията. И по пътя на самопознанието става освобождение от всички илюзии. Това е най-същественото, тъй като, за да открием истината, за да открием нещо, което е извън рамките на измерението, /всички/ необходимо е да бъдем свободни от всички илюзии. Когато искаме удоволствие, комфорт, удовлетворение, създате илюзия и се хващате в капан за цял живот.

Самите вие трябва да откриете съществува ли реалността. Това може да стане само в случая, ако по начало сте свободни от всичко, което се нарича честолюбие, ламтеж, завист, жажда за слава, потребност от високо положение и т.н. Затова, когато се самопознавате, когато започнете да се самоизучавате, ще проникнете в себе си, не само на нивото на обикновеното съзнание, но по-дълбоко, зад рамките на съзнанието, озарявайки със светлина всички тъмни желания, стремежи, импулси, тайни ограничения. Тогава способността да създавате илюзии ще е разрушена, тъй като сте изградили здрава основа. Когато умът се самоизследва, наблюдава себе си в процеса на развитие, той не позволява на нито една мисъл или чувство да изчезнат, преди да са подложение на изучение, и докато не са разбрани. Резултатът от тоя процес е яснота на мисълта, също така става пълно осъзнаване на себе си, без заблуди, осъждане, оправдание или избор. Тогава ще се познаете подобно на това, както наблюдавате лицето си в огледало.

В резултат на такова самопознание, умът, който обикновено автоматично реагира на обстановката, безспир бъбри, поддава се на всякакво влияние, става спокоен, като при това съхранява живост и възприемчивост. Този ум не е мъртъв, но активен, динамичен, бдителен, безмълвен, тъй като се намира извън конфликта. Той е безмълвен, защото е отстранил препятствията. ТОЙ Е РАЗБРАЛ ВСИЧКИТЕ, създадени от него, проблеми.

Ако сте издигнали до това ниво,  ако нямате вече памет, завист, честолюбие, тогава умът ви е станал напълно спокоен и чувствителен, и следователно свободен. Всичко това е медитацията, и вие можете да продължавате по тоя път. Ако не сте стигнали до това ниво, няма смисъл да продължавате. Всички по-нататъшни усилия ще са безполезни. За продължаване на това, е необходим здрав фундамент – добродетелта. Това не е добродетелта на респекта, нито моралът, установен от определено общество, но съвсем друго, необичайно явление, истинско, раждащо се без усилие и представляващо СМИРЕНИЕ.

СМИРЕНИЕТО има съществено значение. Самите вие не можете да го създадете, то се появява неочаквано, без да го търсим. След това, конфлитът изчезва, защотото смирението НЕ СЕ СТРЕМИ ДА СЕ ИЗДИГНЕ. То никога нищо не желае. По такъв начин, когато е достигнато това ниво, ще се установи пълно безмълвие и умът ще стане съвсем спокоен, а значи СВОБОДЕН. Тогава, в това състояние ще откриете нова, съвсем друга форма движение. Ние с вас се опитваме да открием нещо, което НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ С ДУМИ. Плиткият ум, даже в търсенето на неизмеримото, ще си остане на повърхността. Затова, мудният, т.е. повърхностен ум е длъжен ДА СЕ ПРЕОБРАЗИ.

Аз говоря за спокойствието, което се явява, когато съзнанието е разбрано изцяло и са прекратени всички изследвания, търсения, желания, когато е изчезнала неувереността, и в резултат на всичко това, се установява пълно спокойствие. В тази тишина протича съвсем особено движение в съзнанието и това движение не е свързано с времето. Само когато мисълта се е успокоила, станала е неподвижна, когато не изследва, не търси, не отхвърля, не се съпротивлява, когато е спокойна, защото е разбрала целия механизъм на съзнанието, тогава, в това спокойствие възниква движението, което се намира зад рамките на времето.

 

21.IX.1961 г.


Девета беседа

 ЗА СТРАДАНИЕТО И РЕЛИГИОЗНОСТТА

 Ние навсякъде виждаме страдание, външно и вътрешно, както в най-високите слоеве на обществото, така и в най-затънтените. То съществува хилядолетия. На тема страдание са създадени многочислени теории, всички религии постоянно говорят за него, но то продължава да съществува. Съществува не само страданието на старостта и смъртта, но също така и на неуспеха, тревогите, страха, чувствотото за вина, възникнало в резултат на жестокост и постоянно насилие.

 Ще успеем ли някога да изровим с корените причината на това страдание? Може ли напълно да унищожим страданието? Може ли наистина окончателно да се освободим от него?

 Без съмнение, ако се случи такова превръщане, то трябва да започне от нас самите. Аз мисля, че съвременният кризис съществува не толкова във външния свят, колкото в съзнанието, в цялото многообразие и жизнени прояви на нашето същество. И аз мисля, че само религиозната нагласа на душата може да претопи това страдание, да унищожи процеса на мисълта с всичките му последици: страданието, страхът, тревогата, съзнанието за вина.

 Човечеството се е опитвало по много начини да избави се от страданието, така някои се втурнали в църквите, търсили са убежище във вярванията, догмите, залавяли са се политическа дейност и социални проблеми. Безброй начини са били използвани в опитите да се избегнат постоянните прояви на страха и страданието.

 Под религиозна нагласа, аз разбирам различно от ума, вярващ на религията. Няма истинска религия там, където има догми, където е прието постоянно повторение на изречения от санкритски източници или други, без осъзнаване на техния смисъл. Посещението на Месията е само вид развлечение, не и религия. Религията не е пропаганда и няма значение кой е овладял ума ви, служителите на църквата или политическите дейци. Религията не е вяра, която изповядавате. Това би било твърде примитивно. Необходима е голяма зрелост, за да постигнете какво е в действителонст религиозният ум. Религизният ум, без всякакво съмнение е свободен от желанието да следва нещо или някого и, затова е свободен от въздейстието на всякакъв авторитет.

 Много трудно е да сме свободни от авторитeта. Не само от наложения отвън, но и от натрупания опит, принадлежащ към миналото и традициите. Действително, религиозният ум е свободен от вярвания и догми. Той се движи от факт към факт. Следователно, той е научен ум. Но научният ум още не е религиозен, тъй като умът овладял научни знания, още не притежава свойствата на човешкото съществуване, а не от отделните му прояви. Обикновеният ум е зает с отделни прояви и форми на човешкото съществуване. Той се специализира и действа в една, или друга област като лекар, инженер, писател. Ученият се смята за най-необходим човек в съвременното общество. Също такава важна роля в съвременното общество е отредена на лекаря. Професията в живота ни заема най-главното място. И така, когато има специализация, неизбежно възникват противоречия и стеснение на кръгозора. В това се състои функцията на ума. Напълно очевидно е, че всеки от нас живее в тесния кръг на защитаващите ни отговори. Умът, със своите забрани, честолюбие, измамени надежди и страдания, образува това, което наричаме “аз”.

 Съществува различие между умът и психиката. Умът разделя, но той не може да вижда всичко изцяло, той действа в определени граници. Психиката не се състои от всичко това, което влиза в сферата на съзнанието въобще и може да възприема цялото. Както и да е пречистена и изтънчена, мисълта не е способна възприеме, разбере и обхване всичко изцяло. Не умът, но психиката е способна за пълно виждане.

 До каквато и степен да развиете ума, да проанализирате причините и следствията на отделни събития, вашата мисъл не ще може да унищожи страданието. Ако съзнанието възприема следствието, причината и целия процес като цяло и минава зад рамките му, тогава страданието се прекратява. За повечето от нас работата е станала много важна, защото от нея зависи положението ни в обществото и материалното ни благополучие. Ум, с религиозен подход, винаги се учи и няма предел за възможноститет му. Познаниетот и учението, не означават натрупване на сведения. Ако вникнете в своя ум и живот, ще забележите, че се изолирате с всичките си мисли и действия.  Цялата суета, която възприемате около понятията “моето име”, “моето положение”, “моите способности”, “моята работа” – всичко това ви изолира. Именно умът създава самотата със своите отговори, имащи характера на самозащита и егоцентрични действия. По такъв начин е възникнала самотата и вие не сте в състояние да я избегнете. Необходимо е да минете през нея, както минавете през прага на вратата. Но, за да минете през самотата, трябва да живеете с нея.

 А да живеете със самотата, да минете през нея, означава да откриете нещо много по-велико, много по-дълбоко състояние, което е самотата – да бъдете напълно сами без знание. Тук аз нямам предвид да живеете без повърхностната механична наука, която е необходима за всекидневния живот; не е необходимо да се изчиства мозъка до такава степен, но това, което имам предвид е, че знанието, което човека е придобил и натрупал, не бива да се използва за собствено психологическо разширяване и сигурност. Състоянието, при което умът не усеща предизвикателства, нито реакции, защото разбира всичко, изцяло е отход от индивидуалното за съединение с всеобщото. Религиозният ум отминава всичко това. Той минава през това състояние, не с течение на времето, а по пътя на моменталното осъзнаване.

 Времето допринася ли за разбирането? Ще имате ли разбиране утре? Разбирането става мигновено и в настоящето. Разбирането не се намира в зависимост от времето. Разбирането е да видиш нещо тотално, мигновено. Но разбирането се предотвратява от всяка форма на оценка. Всяко вербалиризане, осъждане, оправдаване, предотвратява възприятието. Така че вие ще осъзнаете, че състоянието на самота е състояние на пълна будност на ума. Това не е мислене, което протича във времето. И е наистина нещо необикновено, когато навлезе в това състояние. Ето защо религиозният ум не е еволюционния ум, тъй като реалното се намира извън пределите на времето.

 И така, религиозният ум не е обвързан с прогреса, с времето; това е ум на постоянна активност, но не в смисъла на ставането и осъществяването. Религиозният ум е ум на разрушението. Но, като такъв, той е творчески ум, защото творчеството е разрушение. Обаче, няма творчество без обич, без любов. За повечето от нас, любовта е страст, въжделение. Но, в процеса на отъждествяването си с друг, се проявяват противоречията, конфликтите и началото на страданията. Затова любовта отминава. Нейният дим е ревността, омразата, завистта, ламтежът, възникващи при това, унищожават пламъка. Красотата и страстта са само там, където е любовта. Вие трябва да усещате страстта. Не следва да разбирате тая дума като термин на сексуалната страст. Има страст, свойствена на интензивността, която позволява моментално да виждаме предметите и явленията ясно и паметно. Без страст няма аскетизъм. Аскетизмът не е просто отричане. Същността на аскетизма се състои не в това да имаме малко вещи, или в самоконтрола – всичко това е твърде нищожно, плитко. Аксетизмът идва заедно с отричането от себе си. При отричането от себе си, възникват страстта и красотата. Но, това не е красотата, която създава човекът, художникът. Тая красота е извън пределите на мисълта и чувството. Тя може да се постигне при условие на висока чувствителност на душата, ума и тялото. Чувствителност, от тоя порядък, не може да съществува без пълното отричане от себе си и без това, умът да е отдаден на цялото, постигнато от съзнанието. При такова пълно самоотричане възниква страстта. Ако умът е стигнал до тия далечини, ако той е разбрал целия процес на съществуването, ако е отстранил всичките богове от човешки произход, своите спасители, своите символи, своят ад и рай, ако той е достигнал състоянието на разделение, за да се слее с едното, може да предприеме още едно пътешествие. Обаче, преди всичко е необходимо да се стигне до това ниво и, само тогава, може да се оспорва или утвърждава съществуването на Бога. Само, намирайки се на това ниво на съзнанието, може наистина да се правят открития, тъй като умът окончателно  е разрушил всичко, което е било известно по-рано. Само след това може да се навлезе в неизвестното. При това се оказва, че съществува нещо съзнателно. Това не е Бог и църквата, храмовете и джамиите, това не е Богът на нашите страхове и вярвания. Съществува реалност, която може да се достигне само при пълно разбиране на целия процес на съществуването, те са части от тоя процес.

 И тогава, както ще се убедите лично, умът става необикновено мълчалив и тих. В този покой, всичките сили на ума се концентрират и продължават, за да получат това, което не може да се измери във времето, което няма име и е вечно безсмъртно.

Въпрос: Не се ли състои проблемът в това, да се отхвърли несъществуващото, с цел да добием това, което действително съществува?

 Отговор: Да се търси потвърждение на каквото и да е, е твърде наивно. Това, за което говорите, не иска потвърждение. Да се търси потвърждение, където и да е, няма смисъл. Трябва сами да откриете това, което е в действителност.

 Въпрос: Едно и също ли е съзнанието, при което няма разделение и реакции и състоянието на ума, което се достига чрез медитацията?

 Отговор: Няма медитация, ако няма самопознание. Създаване на здрава основа, каквато е медитацията, се състои в пълното освобождение от честолюбието, завистта, ламтежа и преклонение пред успеха. Когато има такава основа, ще можете да отидете много по-далеч и много по-дълбоко. Тогава няма дразнения и реакции. Но това дълго пътешествие протича не във времето, не в изброени години или дни, а в безжалостно самонаблюдение.

 Въпрос: Съществува ли форма на страх, която не е резултат от мисълта?

 Отговор: Има още инстинктивен страх, страхът от физическата смърт. Ако видите змия или близо да вас минава рейс, отстъпвате. Това е самозащита – естествена, здрава, разумна. Но всякаква форма на психологическа защита води до душевна болест.

 Въпрос: Не възниква ли в смъртта това съществуване?

 Отговор: В смъртта, както вече узнахте, няма възкръсване, няма битие, това е съвсем друго състояние.

 Въпрос: Защо ние винаги се намираме в това изумително състояние?

 Отговор: Работата е там, че не се намираме в това състояние. Това, което сме ние, е резултат от нашата обусловеност. Да разберете докрай какво сте вие, значи да построите здрави осниви, необходими за следващите открития. Опасявам се, че не сте изслушали всичко, което казах. Това е нашата последна беседа и, би било много жалко, ако започнете да избирате отделни части, които ви подхождат.

 Всичко, което беше казано, от първата беседа, до последната, образува едно цяло. Не може да има предпочитания, отбор. Трябва да приемете или всичко заедно, или нищо.

 Ако сте намерили необходимата основа, ще можете да достигнете много. Но, какво вече казах, достиженията ще бъдат не във времето, а в смисъл, осъзнаване на неизмеримостта, която не може да се изрази с думи, не може да се отрази с бои или мрамор.

 Без това разкритие нашият живот е празен, повърхностен, лишен от всякакъв смисъл.

24.IX.1961 г.