CoolSocial.net anandaproject.net

Читта и паметта

Читта и паметта
из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

13 ГЛАВА

КАКВО Е ЧИТТА?

Читта се нарича умственото вещество или менталната субстанция. Тя е, така да се каже, в партера (подсъзнанието, бел.ред.), тъй като е била (т.е. имала съществуване отпреди съзнанието; тя е прастара, бел.ред.). От нея произлизат трите вритти (вълни, модификации на ума), а именно – манас (ума), буддхи (интелекта) и аханкара (егото). Думата е взета от терминологията на раджа йога на Махариши Патанджали. Също така в Гитата, Бог Кришна използва термина читта на различни места. Читта е отделно качество или категория във Веданта философията. Понякога тя се назовава с думата антаргата (свойнствена; присъща на ума, бел. ред.) и подразбира понятието „ум”. В Санкхя философията тя е част от буддхи (интелекта)  или от махат таттва (великия принцип). Читта във философията на раджа йога на Махариши Патанджали („йогас читтавритти ниродхах” – „йога е спиране на модификациите на ума”) съответства на антахкарана (вътрешният инструмент) във Веданта.

Подсъзнателният ум е назован като ‘читта‘ във Веданта. Голяма част от вашето подсъзнание се състои от несъзнавани опитности; от спомени, потопени в дълбоките води на несъзнаваното, които обаче все пак са възстановяеми (т.е. могат да бъдат възстановявани на съзнателно ниво, бел. ред). Читта е подобна на спокойно езеро, мислите са подобни на вълните на повърхността на това езеро, а името и формата са нормалните пътища (на обектите, бел. ред), по които вълните се издигат. Никоя вълна не може да се издигне без име и форма.

Функциите на читта са смритти (спомнянето, паметта) или смарана (спомнянето), дхарана (концентрацията), вниманието и анусандхана (запитването или разследването /относно природата на Брахман, Абсолюта/). Когато правите джапа (мантрувате) на една мантра (свещена пречистваща дума или израз, с мощна енергийна вибрация, бел. ред.), читта извършва смарана. Читта извършва много работа. Тя извършва много повече от ума (манас) или буддхи (интелекта).

ПОЛЕТО НА ПОДСЪЗНАТЕЛНАТА МИСЛОВНА ДЕЙНОСТ

Умствените процеси не са ограничени само в полето на съзнанието. Полето на подсъзнателната мисловна дейност е много по-огромно от това на съзнателната мисловна дейност. Умът не е съзнателен за по-голямата част от собствените си възможности. Както човек може да държи в съзнанието си един факт за даден момент, по подобен начин само част от нашето познание може да бъде задържано в полето на съзнанието ни за даден момент. Само десет процента от менталната активност е в полето на съзнанието. Деветдесет процента от менталната активност се случва в подсъзнанието. Когато са готови, посланията от подсъзнанието започват да изкачат на повърхността на съзнанието светкавично бързо през вратата на подсъзнателния ум. Сядаме, опитваме се да разрешим даден проблем и се проваляме. Ставаме, обикаляме нервно, опитваме се отново и отново, и все се проваляме.  Изведнъж една идея ни озарява и ни отвежда към решението на проблема. Подсъзнателните процеси (на ума ни) са си свършили работата.

Решавате някаква алгебрична или геометрична задача през ноща и все не успявате да намерите отговора. На сутринта се събуждате с избистрения отговор в главата си. Отговорът е дошъл светкавично от подсъзнателния ум. Даже и докато спите, подсъзнанието работи непрестанно, без почивка. То подрежда, класифицира, сравнява, сортира всички факти и изнамира правилното, удовлетворящащото решение.

Случва се да си легнете в 10 ч. през ноща с мисълта: „Трябва да стана в 2 ч. сутринта, за да хвана влака”. Посланието е прието от подсъзнанието и то е, което ви кара да се събудите безпогрешно в точния час. Подсъзнанието е вашият постоянен, верен другар и искрен приятел.

С помощта на подсъзнанието си, можете да промените лошата си природа, като развиете тези здрави, добродетелни качества, които спят във всяко човешко сърце. Ако искате да преодолеете страха, отречете с ума си, че ви е страх и концентрирайте вниманието си над противоположното качество – смелостта. Когато се развие смелостта, страхът ще изчезне от само себе си. Положителното винаги надделява над отрицателното. Това е неизмемен природен закон. Това е пратипакша бхавана (прилагане на противоположната идея) при раджа йогите. Можете да се научите да харесвате неприятните задачи и задължения, като култивирате желание и вкус към тях. Можете да се сдобиете с нови навици, идеи и вкусове; с нов характер дори, като започнете да променяте старите (първо) в подсъзнанитето си.

СПОМНЯНЕ (ПАМЕТ)

Смритти или паметта е функция на читта (в случая се използва в стеснен смисъл като подсъзнателен ум, бел. ред). Думата „памет” има два смисъла. Напр. казваме: „Г-н Джон е с добра памет”. Това означава, че способността на ума на г-н Джон да съхранява (спомени от) минали преживявания е много добра. Друг път казваме: „Нямам и спомен от това, какво се е случило”. В този случай (изразяваме, че) не сме способни да изкараме на повърхността на съзнанието си ясна картина от случката отпреди няколко години. Така се случва акта на спомняне. Вие не получавате някакво ново знание чрез паметта си. Паметта само възпроизвежда.

Ако преживяването е прясно (скорошно), ще можете напълно да го възпроизведете чрез паметта си. При обикновеното спомняне имаме временен (непостоянен) коефициент. Личната памет се измерва със специфичен коефициент. Онова, което действа заедно с друго нещо, се нарича коефициент. В алгебрата коефициент се нарича числения или буквен показател, сложен пред неизвестна величина.

КАК СЕ ПОЯВЯВАТ СПОМЕНИТЕ

Представете си, че получавате подарък от любим приятел – хубав вентилатор. Когато използвате вентилатора, понякога той ви напомня за приятеля ви. Мисълта за приятеля ви е благодарение на смрити хету (причината за паметта).

Ако брат ви е висок, когато видите подобен висок човек някъде другаде, ще се сещате за брат си. Това спомняне е в резултат на подобието (аналогията) на обектите – садришята.

Да предположим, че сте видели джуже в Мадрас. Когато видите някой много висок човек или патагонец, ще се сетите и за джуджето от Мадрас.Огромния дворец ще ви припомни селската колиба или сламената колиба на саннясина (която сте видели) на брега на Ганга. Това спомняне е в резултат на противоположната природа на обектите – випаритата (дължи се на различието, бел. ред.)

Друг пример – в буреносен ден вървите по пътя и ако се случи да видите паднало дърво, правите заключението, че дървото е паднало заради бурята. В този случай спомнянето се дължи на връзката между причината и следствието – каря карана самбандха (на логичното умозаключение, бел. ред.)

Новите самскари (минали наклонности, обитаващи подсъзнанието, бел. ред.) заличават (присъствието на) старите самскари. Ако самскарите са пресни и настоящи, тогава е лесно да се припомнят. Те излизат от дълбините на подсъзнанието на повърхноста на съзнанието отново и отново. Но за съживяването на старите самскари трябва повече време. Ако посетите колежа, в който сте завършили преди 10 години, много преди да сте заели настоящата си държавна служба, всичките стари самскари от колежанските дни ще се съживят. Ще си спомните старите преподаватели, приятелите, книгите и много други подробности (от онези дни).

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДОБРАТА ПАМЕТ

Четири са характеристиките на добрата памет: (1) Ако прочетете откъс от текст и после лесно, безпроблемно го възпроизведете в същия му вид, това е знак за много добра памет. Това е сугамата. (2) Ако възпроизведете същия откъс, без да го смалявате или увеличавате, без да прибавяте или изваждате нещо от него. Това е авайкаля. (3) Ако можете да задържите в паметта си факт, абзац или каквото и да е от текста за дълъг период. Това е дхарана (задържаща памет).(4) Ако можете по всяко време, когато е необходимо, без каквато и да е трудност да възпроизвеждате цели откъси от текстове. Това е упахарана.

ПРОЦЕСЪТ НА СПОМНЯНЕТО

Когато искате да си спомните нещо, вие ще трябва да направите психическо усилие. Ще трябва да обиколите нагоре-надолу из различните нива на подсъзнанието и да извадите правилното нещо от една любопитна субстанция  – амалгама от множество, нямащи нищо общо едно с друго, неща. Точно както сортировачът на пощенската железопътна служба намира правилното писмо, търсейки нагоре-надолу по раздеренията на стелажа с пратките, така и сортировачът на подсъзнанието търси (нужното) нагоре-надолу по разделенията на стелажа със спомените и изважда правилното нещо на нивото на нормалното съзнание. Подсъзнанието може да извади правилното нещо от купчината с най-разнообразни чудатости.

В една голяма хирургична клиника астистентът-хирург позволява само на един пациент да влезе за преглед при старшия хирург, в кабинета за консултации. По същия начин умът позволява само на една идея да влезе през вратата (манодвара) на менталната фарбика. Чрез смритти (спомнянето, памета) подсъзнанието извежда до прага на съзнанието правилното нещо в правилния момент, потискайки всички останали неща. То ограничава и позволява преминаването само на необходимите за момента спомени. Какъв прекрасен механизъм! Кой направлява съзнанието и подсъзнанието? Кой ги е създал? Какво възвишено (великодушно и благородно) Съществото трябва да е Създателят! Косите ми настръхват, когато си мисля за Него! Писалката ми трепери, докато пиша (това). Не искате ли да живеете с Него? Каква огромна привилегия и радост е да се общува с Него!

Понякога, когато искате да си спомните нещо, не можете да си го спомните. След известно време забравеното нещо проблясва в съзнанието. Как си обяснявате това? Споменът се преплъзва. Самскарите на търсеното нещо са потънали надълбоко (в подсъзнанието). Читта (в случая подсъзнанието, бел. ред.), която е складът на самскарите (и чиято функция е паметта), трябва да се напрегне, да анализира, да сортира и да го измъкне изпод вратата (разделяща подсъзнанието и съзнанието, бел. ред.), на повърхността на съзнанието. След известно усилие, старите самскари са съживени и забравената идея, име на човек (или каквото и да е), които искаме да си спомним, блесват пред съзнанието или пред обективния ум. Вероятно в мозъка се случва някакво задръстване (от мисли, спомени и пр.), което пречи на съживяването на старите спомени за неща, идеи или хора. В момента, в който се преодолее задръстването, забравената идея изплува на повърхността на ума. Когато умът е спокоен, паметта се изостря.

СИЛАТА НА СПОМЕНИТЕ (ПАМЕТТА)

Тези, които умствено се преуморяват; които не спазват правилата на брахмачаря; и които са измъчвани от много грижи, тревоги и вълнения, лесно губят силата на паметта си. С остаряването показвате симптоми на загуба на паметта си. Първият симптом е трудното спомняне на имена на хора. Причината не е сложна за догатване. Всичи имена са условни. Те са само етикети. Асоциацията с имената се прави много по-трудно (освен ако няма някаква конкретна логика за дадено име, бел. ред.). Умът основно си спомня чрез асоциации, и колкото повече са асоциациите, толкова повече впечатленията се задълбочават.

Дори и на стари години можете да си спомняте отминали случки, ако са свъзрази с (ярки за вас) събития. На стари години можете да си спомняте много добре цели абзаци от книги, които сте чели в училище и в колежа. Но може и да ви е трудно да си спомняте вечерта какво сте чели тази сутрин. Причината е, че умът ви е загубил своята дхарана шакти (силата да се хващат идеите). Мозъчните клетки са дегенерирали.

Силата да се хващат идеите в ума е много характерна за ранната възраст. Но пък тогава липсва силата на разбирането. На 16 -18 – 20 години силата на разбирането започва да се проявява. Силата на задържащата памет е също забележителна на тази възраст. Умът се установява едва след 30-те. Преди 30-те човек е подвластен на чанчалатва (скитащата, непостоянната природа). Един човек под 30-те, в по-голямата част от случаите, не е способен да мисли и решава (самостоятелно) за себе си. Той няма силата да отсъжда. След 45-тата година силата на схващането започва да намалява. Паметта също започва да отстлабва. Тогава човек започва да задържа (в активната си памет, бел. ред.) само онова, което е научил, докато е бил по-млад. Умът не може да изучава нови науки. За развиването на силата на запаметяването и на различни други психични сили много помага (практикуването на) брахмачаря.