CoolSocial.net anandaproject.net

Теория на възприятието

Теория на възприятието
из книгата на Свами Шивананда  "Умът, неговите тайни и контрол"

12 ГЛАВА

“Когато човек мисли, той разбира; без да е мислил, човек не може да знае; само след като е помислил, човек разбира. “

(Чхандгя упанишада, VII-xxi-1)

„Разсеян бях (умът липсваше) – не чувах; разсеян бях (умът липсваше) – не виждах. Следователно, човек вижда с ума и чува с ума. Желание,  решителност, несигурност, вяра, обезверяване, устойчивост, неустойчивост, срам, интелект, страх – всичи те съществуват единствено и само в ума. Затова,  напр., ако някой или нещо ви докосне, без да го виждате, вие можете да предположите какво се случва, благодарение на своя ум”

(Брихадараняка упанишада, I-v-3)

Умът се разделя на две части, а именно – на мислеща част и на възприемаща част. Лесно е да се спре мислещата част, но е извънредно трудно да се спре действието на възприемащата част.

Само индивидуалният ум вижда обектите навън (извън себе си, бел. ред.). Когато гледате същите обекти през телескоп, те изглеждат различно (спрямо когато ги гледате директно, бел. ред.). Ако можехте да виждате директно чрез ума, щяхте да имате съвсем различна визия. Хиранягарбха (космическият ум) или Каря Брахман има доста различна (от вашата) визия. Той вижда всичко вътре в себе си като вибрация или движение; като своя собствена санкалпа (мисъл); така, както чрез собствения си ум вие можете да си представите, че е настъпила голяма война и много хора измират от всяка една (от замесените) страни. И за да спрете въображаемата история, използвате волята си.

ТЕОРИИ НА ВЪЗПРИЯТИЕТО

Съществува т.нар. „еластична” теория за ума. Според школата (поддържаща тази теория) умът става еластичен, когато няколко обекта влезнат в контакт със сетивата, т.е. непосредствено влизат в допир с различните сетивни органи или индрии на познанието (гняна индрии). Когато умът влезе в контакт с един обект и една индрия, той се свива в точка. Тази теория е оборена и отхвърлена от ведантистите като погрешна.

Друга (индийска) мисловна школа твърди, че съществуват различни отделения или части на ума. Една част от ума се свързва с едно сетиво (индрия), друга част – с второ сетиво и т.н. Подобно на първата, и тази теория е оборена и отхвърлена от ведантистите като несъстоятелна и погрешна.

Според трета (индийска) мисловна школа, позната като дрищи-срищи-вада, възприемащият и възприеманото са едно. Както паякът плете мрежа от нишките (излизащи) от собственото му тяло, така и умът извилича тази физическа вселена от собственото си тяло по време на будно състояние и изтегля света навътре в себе си по време на сън. Обектът е ментална вритти (вълна, модификация на ума) – овъншнен или обективизиран. Дришя (онова, което виждате навън) се дължи на ментална авидя (невежество). Навън съществува само светлина. Навън съществува само вибрация. Умът е този, който дава цвета и формата. Всичко е ментална заблуда. Това е една от гледните точки; една от теориите на възприятието.

Резултатът от взаимодействието между ума вътре в нас и танматричните вибрации (вибрициите на фините елементи) вън от нас, е обектът или светът, който виждате (навън). Това е друга теория на възприятието. Умът е формиран от сатвичната част на петте танматри (фини елементи). Отвън има светлина. Слънцето също излъчва светлина. Окото е направено от огъня или агни татва. Тази част на ума, която възприема, е също направена от агни татва. Следователно, огънят вижда огън. Само тази част на ума, която е направена от сабда танматра, може да чува. Звукът идва отвън от акаша (пространството). Следователно, акаша в ума чува акаша отвън. Но Атман, висшият Аз, може да вижда, чува, вкусва и чувства всичко. Атман може да бъде видян само от Атман. Следователно, каквото и да виждате отвън, това е единствено Атман. “Сарвам кхалвидам Брахма – Всичко е наистина единствено Брахман, Абсолюта.”

ВЪЗГЛЕДЪТ НА ЗАПАДНАТА МЕДИЦИНСКА НАУКА

Според западната медицинска наука, светлинните вибрации, идващи отвън, се сблъскват с ретината и там се образува обърната картина. Тези вибрации се пренасят чрез оптичния тракт и таламус към центъра на зрението в оптическия дял на мозъка в задната част на главата. Там се образува картината като на позитив. Само тогава, можете да видите един обект пред себе си.

ВЪЗПРИЯТИЕТО СПОРЕД САНКХЯ ФИЛОСОФИЯТА Първо, има инструмент или карана, например, физическите очи. Те отвеждат сетивните възприятия към центъра или индрията. Умът след това се свързва с този център и външните инструменти, а именно физическите очи, уши и т.н. Умът пренася впечатленията по-нататък и ги представя пред буддхи – притежаващият качеството на различаване – и буддхи реагира. В този момент (на сцената) се появява и егоизма или аханкара, самообявяващ се за и родеещ се с абхимана (егоцентричното привързване). Като резултат следва комбинация от действие и реакция, която се предствя пред Пуруша, истинската Душа. И Пуруша възприема една цялостна картина – обект от (представената) комбинация.

Според Санкхя философията (друга древноиндийска философска система), истинската причина за възприятието е Пуруша (Духът), за който западните лекари и психолози нямат никакво понятие. Физическите очи са само външните инструменти (карани) на възприятието. Окото не е орган на зрението. Органът на зрението е разположен в центъра на мозъка; това се отнася и за всички останали сетива. Умът е свързан с индриите (сетивните органи); индриите – със съответстващите им центрове в мозъка; тези центрове –  с  физическите органи; а физическите органи от своя страна пък правят връзката с външните обекти. Умът довежда усещането до буддхи, интелекта; буддхи го довежда до Пуруша (който е чистият Дух; който е безплътен). Само тогава се осъществява истинското възприемане. Пуруша заповядва на буддхи. Тогава буддхи излиза с подходящото решение и преценка, след като е взел предвид субективните плюсове и минуси (на ситуацията); (след което) свежда заповедта си към ума, за изпълнението на която (заповед) са ангажирани моторните центрове (карма индриите или органите на действие). Буддхи е министър-председателят и върховният съдия,  който изслушва изложението на адвоката, т.е. на ума. Умът играе  две роли, а именно – (1) на адвокат, и (2) на главнокомандващ. След получаване на крайните заповеди от буддхи, умът, в ролята си на главнокомандващ, изпълнява заповедите на буддхи с помощта на петте войника, петте карма индрии. Това е теорията на възприятието според Санкхя философията. Забележете, колко ясни са нещата в индийската философия!

Знанието идва чрез контакта с обектите (индрияарта санникарша). За да се разберат прапанча вишая (земните обекти), са необходими индрия (сетивни органи), антахакарана (его) и джива (индивидуална душа). Индрия ще види вишая (сетивния обект). Умът ще направи възможно това. Буддхи с помощта на абхаса чайтаня ще го разбере. Умът, сетивата и караните (външните инструменти – физическите очи, уши и т.н. ) – всички те трябва да се свържат взаимно (за да работят заедно, бел.ред.). Само тогава е възможно възприемането на един обект. Обектът идва в контакт със сетивата. Сетивата са свързани с ума. Умът е свързан с Атман, висшия Аз. Атман просветлява. Всичко това е отнасянето за физическо ниво.

ТЕОРИЯТА НА ВЕДАНТА

Според адвайта (недвойнствената) теорията на възприятието – чайтатя (чистото съзнание) вътре в нас прави възможно възприемането. Четана, която е в нас, се обединява с четана, (намираща се) в обекта и в резлутат на това се случва възприятието. Тук не бива да правим заключението, че умът и сетивата са безполезни. Напротив, сетивата са необходими за адаптирането на възприятията към техните най-близки съответствия.  От това, че есенциалната природа на душата е интелигентността, не следва, че сетивата са безполезни, тъй като те имат за цел да определят подходящия (правилния) обект на всяко сетиво.

Теорията на възприятието според Веданта е, че умът се проявява чрез сетивата (напр. очите) и приема формата на външните обекти. Антахкарана вритти навлиза чрез отварянето на индрията (окото), премахва вишая агнана (невежеството за сетивния обект, бел. ред.), приема вишаякара (формата и вида на обекта, която тя обгръща) и представя обектите пред погледа ви. Функцията на вритти (вълна, модификация на ума) е да причини аварана-бханга (да премахне воала или пласта на стхула авидя (грубото невежество), обгръщащо всички обекти).

Един лъч от ума ви действително излиза навън, приема формата и вида на обекта и го обгръща. Едва тогава се случва възприятието. Възприемане на една книга, напр., е възможно само, след като умът е приел действителната форма на книгата. Обектът е сбор от ментална картина (представа) и нещо  външно. Каквито и обекти да виждате навън, вие имате техните картини (представи за тях) в ума си.

Когато минавате през градина от манго дървета, лъч на ума ви излиза през окото и обгръща едно манго. Той приема формата на манго. Лъчът се нарича вритти. Обгръщащият процес се нарича вритти вяпти. Функцията на вритти е да премахва аварана (воала), който обгръща обекта и упахита чайтаня (да свързва чистотото съзнание с индивидуалната душа, бел. ред). Воалът, (в случая) покриващ мангото, се премахва от вритти или умствения лъч. Чайтаня (чистотото съзнание) е асоциирано с вритти (вритти сахита чайтаня). Тази чайтаня осветява обекта ‘мангото’. Този процес се нарича пхала вяпти. Както факелът осветява  мигновено един обект, така и вритти чайтаня осветява обекта.  Така се случва възприемането на обекта, (в случая на) мангото. Умът извършва санкалпа викалпа (мисъл-въображение, бел. ред.): „Това манго ли е или не е?” Буддхи (интелекта) идва на помощ и определя („това е манго”) чрез предишните си опитности. Читта (съзнанието) прави анусандхана (запитване): „Как мога да получа това манго? Мога да попитам градинаря или собственика?”. Аханкара (егото) затвърждава: „Аз трябва да получа мангото по някакъв начин. Искам го.” Тогава умът дава команда на карма индриите (органите за действие) за изпълнението (на това желание).

Когато виждате мангово дърво, то е външно спрямо вас. Появява се някаква външна (спрямо вас) ситуация. Манговото дърво е ментално възприятие, а също и ментална идея. Не съществува мангово дърво извън ума. Вие знаете за съществуването на дървото единствено чрез ума си. Съществува ментална картина в ума ви. Сборът от картината в ума ви и нещо външно прави манговото дърво. Дори когато затворите очите
си, можете да имате картина (за манговото дърво) чрез паметта си. Зеленият цвят на листата се дължи на определена честота на светлинните вибрации (да кажем, 10 милиона честота на вибрациите) Тези светлинни вибрации срещат ретината и са отведени до зрителния център в задната част на мозъка. Манговите листа имат силата да разцепват белите лъчи и да абсорбират само зеления цвят. Така казва науката.

Тялото ви е също толкова външно спрямо вас, колкото и манговото дърво. То е също ментално възприятие или умствено понятие. Манговото дърво е външно спрямо вас единствено по отношение на тялото ви. Манговото дърво само по себе си не е нищо друго, освен просто проявление, плуващо в Абсолюта или в Единната Реалност. Тъй като манговото дърво е външно за вас от гледна точка на тялото ви, а тялото е също външно по отношение на вас самите, идеята за външното проявление на манговото дърво или тази за външното проявление на вселената сега се явява на дневен ред. Термините „вътре”, „вътрешен” характеризират също само една фалшива представа. Има „вътре” само по отношение на това, което е „вън”. Ако „външното” не съществува, къде е тогава „вътрешното”? И двата термина „външно” и „вътрешно” не са нищо друго, освен илюзии, творения на ума. Едиствено съществуващо е само Единната Реалност или Абсолюта, отвъд така наречените (проявления на) „вътре” и „вън”. Това е Истинското, безкрайно „Аз”. Това е вашето истинско Аз.

УМЪТ ТВОРИ ЕДИНСТВЕНО РАЗЛИКИ

Очите представят пред ума някакви форми или картини. Умът е този, който създава добри и лоши форми. Той казва: „Това е добро. Това е грозно. Това е прекрасно”. Така се появяват робството и проблемите. Доброто и лошото, грозното и красивото са чисто ментални творения. Ако умът може да създава, то може и да разрушава. По същия начин ушите довеждат някакви звукови вибрации до ума. Умът е този, който констатира: „Възхитително!” или  „Ужасно!”. Въобще очите и ушите няма какво да бъдат винени. Те са невинни. Умът причинява белята.

УМСТЕНОТО ПОЗНАНИЕ СЕ СЛУЧВА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО

Умът може да мисли само за ограничени неща. Той не може да мисли за зелено, без да мисли за (някакъв) зелен обект.

Умът е нираваява (без части, отделения, прегради). В даден момент той може да има само една идея. Тове е сиддханта (установена доктрина) на наяяките (последователите на индийската философска школа Няя). Дори тези ведантисти, които твърдят, че умът е шаваява (има части), аргументирайки се с примера (от историята) за Чора Нари (проститутката, чийто ум бил върху любовника й, докато се занимавала с други неща в дома си), допускат, че умът в даден момент може да произведе или вишеша (специална) вритти за любовника, или саманя (обикновена) вритти за извършваната друга дейност (но не и двете вритти едновремменно, бел. ред.).

Човешкият ум има силата да внимава само за един обект в даден момент, въпреки че е способен да минава от един обект на друг с удивителна скорост; в действителност толкова бързо, че някои твърдят, че (умът) за един момент може да се занимава с няколко неща едновременно. Умът е пазителят на портата или стражата, който позволява само на един човек, т.е. на един вид сетивна вибрация за определен момент да влезе в менталната фабрика. Вие не можете едновременно да чувате и да виждате. Умът може да поддържа само една идея за определен момент. Но (има способността да) се движи със скоростта на светлината и затова  е нормално човек да смята, че мисли едновреммено за няколко неща. Възприятието чрез ограничения ум или познавателната способност на ума се осъществява последователно, а не едновременно. Едновременно познание може да се осъществи само в ниврикалпа самадхи (състояние на просветление, в което няма модификации на ума, бел. ред.), където миналото и бъдещето се сливат в настоящето. Само истинският (просветлен) йоги може да осъществи едновременно знание (да има познанието за много неща едновременно, бел. ред.). Със своя ограничен ум светският човек може да осъществява само последователно знание (да мисли последователно за нещата, бел. ред). Две мисли, обаче, които са тясно свързани една с друга, не могат да съществуват по едно и също време. Природата на вътрешния организъм (антахкарана или Манас, ума) ни пречи да имаме повече от един обект в полезрението на съзнанието. Въпреки че няколко обекта могат едновременно да направят контакт с различните сетивни органи, умът пак действа като пазител и позволява в даден момент само на един човек да мине през портата. Умът може да изпрати само един вид усещане в даден момент към вътрешната ни ментална фабрика, което да бъде обработено по подходящия начин и от което да се получи хубаво (правилно) разбиране.

Когато умът обърне вниманието си и се привлече към сетивото на зрението, само тогава започва да вижда. Той не може да чува. Не може да чува и да вижда по едно и също време. Това е ежедневната опитност на всеки един от нас. Когато умът ви е изцяло погълнат в щателното изучаване на някоя интересна книга, може и да не чуете викането на човека до вас, защото умът ви не е там (задно със сетивото на слуха). „Умът ми беше някъде другаде, не видях; умът ми беше някъде другаде, не чух. Това е така, защото човек вижда с ума си и чува с ума си.” (Брихадараняка упанишада, I-v-3). Когато разсъждавате дълбоко над даден проблем, (в този момент) нито виждате, нито чувате, нито чувствате. Всички индрии (сетивни органи) са откъснати от ума. В този момент съществува единствено процес на анусандхана (запитване или изследване) от читта (менталната субстанция).

Най-добрите философи и пророци, риши и мъдреци, най-големите авторитети от изтока и запада поддържат теорията за „единствената идея” като правилна. Те са единодушно съгласни, че умът не може действително да обърне внимание на повече от едно нещо в определено време, а когато изглежда, че това се случва, всъщност (умът) само се движи изумително бързо напред – назад, от едно място на друго. Незнаещите хора, които си нямат и идея за това, казват, че виждат и чуват едновременно. Умът се движи с огромна скорост напред – назад и хората си въобразяват, че умът им може да извършва две неща едновременно. Това е неправилна представа. Искра от светлина може да изглежда като постоянен кръг от светлина, ако се върти много бързо. И въпреки че умът може да задържи вниманието си само върху едно нещо в даден момент – дали ще чува, вижда или помирисва, – (ще допусне само един вид усещане в даден момент), все пак ние сме подведени да вярваме, че умът извършва няколко неща едновременно, тъй като се движи с огромна скорост от обект на обект, толкова бързо, че вниманието и възприятието, следващи едно след друго, изглеждат като едновременна дейност.

КОМПЕНСАТОРНО ПРЕДИМСТВО НА СЕТИВНОТО ВЪЗПРИЯТИЕ

При някои хора слухът е по-развит от зрителното сетиво. Съдиите имат остър слух. Главокомандващите имат остро зрение. Професията ги кара да развият определено сетиво. Слепите хора притежават изострена сетивност на слуха. Ако една индрия (сетивен орган) не функционира правилно, природата компенсира чрез по-голямо развитие друга индрия. Един мой приятел познава сляп човек, който може да усеща вида на цвета, просто като го докосне. Речта може да се сравни със зрението на Пуруша, чистия Дух. В случая, под реч се има предвид звука, обектът на сетивото чуване. Когато това сетиво се проясни, в ума се случва отразяване. От страна на ума има усилие да се придобие нещо външно; чрез ума човек вижда или чува.  Когато човек по време на тъмна нощ не може да определи откъде се появява звука (дали е от цвиленето на коне, от крясъците на маймуни или лая на кучета), той се насочва натам, откъдето идва речта.

СВРЪХСЕТИВНО ВЪЗПРИЯТИЕ

В действителност, умът е виждащият, усещащият, миришещият, чуващият и чувстващият. Ако започнете да мислите за образа на Бог Кришна със затворени очи, чрез вътрешното око на ума вие ще можете да го видите.

Човек, притежаващ окултни способности, може спокойно да се раздели с физическите си, от плът и кръв очи, защото ще може да вижда директно чрез ума си. Бхактата (духовен последовател в пътя на любовта, бхакти йога, бел.ред.), ставайки едно с Ишвара (Бога), вижда директно през окото на Ишвара (окото на карана шарира, семе-тяло). Гнянинът (духовен последовател в пътя на знанието, гняна йога, бел.ред.) вижда с окото на Знанието на Атман (дивя дрищи или гняна чакшус).

КАК ВЪЗПРИЕМА БРАХМАН, АБСОЛЮТА

В ума волята и зрението са разделени. В чистия чит (умствената субстанция) волята и виждането са едно; волята и зрението са в комбинация и не са разделени, както когато (това се случва) в ума. Брахман, Абсолюта не се нуждае от антахарана (егото), за да усеща, мисли или разсъждава. Брахман няма нужда от очи, за да вижда. Той е себеизлъчващ. Той дава светлина на всичко. Той дава светлина на антахарана (егото). Той дава светлина и сила и на индриите (сетивните органи). Той е чит сварупа (самата форма, есенцията на съзнанието). Той е чидгхана (маса съзнание). Той е маса от знание. Знае всичко чрез Себепознанието (познанието за висшия Аз). Той вижда в самия себе си чрез Себепознанието цялата вселена, като своя собствена санкалпа (мисъл, въображение), като виварта (илюзорно проявление).

КАК ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ БРАХМАН, АБСОЛЮТА

Брахман не е обект или вишая. Той трябва да се почувства чрез сакшаткара (прякото духовно познание). Чрез чувство и медитация (духовна анубхава; пряко възприемане или атма сакшаткара) знанието за Брахман (Съществуването или Истинския Абсолют) идва (в съзнанието на) мъдрия,  където гледката и видяното се сливат в едно съществуване подобно на мехурчето в океана.