CoolSocial.net anandaproject.net

Йога в училищата – “С Ом или без Ом?”

Йога в обществените училища: с ”ОМ” или без ”ОМ”?

интервю с Дженифър Коен Харпър, основател на йога клуб  „Малкото цвете”, Ню Йорк


Въпреки че йогата за деца се разпространява и получава одобрение в цялата страна, все още има хора, които се съмняват относно нейното място в обществените училища. Темата за духовното и религията в системата на йога беше коментирана тази зима в една публикация в Ню Йорк Таймс – „Индийци повдигат дебат около същността на Йога”. Интервюто с Дженифър Коен Харпър по-долу, гост наскоро в предаването „Къде е моя Гуру” (Where is My Guru), и автор в Ele, хвърля известна светлина как йогата за децата би могла да бъде преподавана по начин, който едновременно уважава светския характер на училищата и традициите на йога практиката.

„Къде е моят Гуру” е онлайн радио предаване и социална медийна трибуна, в което се показват много практики за ефективно ръководство и философията на йога.  Със съводещи Диан Фераро и Джесика Даривидж, програмата се излъчва всеки петък от 11 сутринта EST на интернет адрес www.herewomentalk.com

Дженифър Коен Харпър е основател и ръководител на Йога клуб “Малкото цвете” (Little Flower Yoga). Основан в Ню Йорк, „Малкото цвете” обхваща над 500 деца на седмица във връзка с училищните програми за йога, както и обучава учители от целия свят, които да привлекат и вдъхновят децата да практикуват йога и техники за повишаване нивото на осъзнаване. Дженифър, ръководител на дълбоко уважаваната програма за обучение на учители към йога клуб „Малкото цвете”, е преподавател в Институт за холистични науки „Омега” и често сътрудничи с други организации при представянето на йога пред деца на различни места, като например палатковите градове в Порт о Пренс и магазините Фао Шварц в Манхатан. Децата обожават охотата, с която Джен се впуска в общите щуротии, като в същото време ценят неподправеното внимание, което тя оказва на ученици от всички възрасти. Научете повече за Дженифър и йога клуб „Малкото цвете” на интернет адрес www.littlefloweryoga.com

По-долу може да прочетете текстът от интервюто с Джен в предаването „Къде е моя гуру”. Пълният аудио архив, в който участва Шийтал Шах, Старши директор на Индо-американската фондация (HAF) може да бъде чут тук.

Диан: Джен, вие написахте една интересна статия на име „Преподаване на йога на деца от градски училища” (“Teaching Yoga in Urban Schools”), която бе публикувана в „Международен журнал за йога терапия” (International Journal of Yoga Therapy), една доста ценена публикация. Бихме желали да споделите с нас как преподавате йога на деца. Днес ще разговаряме за произхода на йога, с какво вашият опит допринася за популаризирането на йога в нашето общество, срещу какви стигми се налага да се изправите за да въведете йога в обществените училища и какво е вашето мнение като цяло относно преподаването на йога на деца.

Джен: Да преподаваш йога на деца е изключителна чест, но в същото време е голяма отговорност, което е основно, според мен, което трябва да запомним. Във връзка с темата днес, един много често задаван въпрос по отношение на йогата за деца е как да бъдем сигурни, че всеки човек във всяка една общност – независимо от религиозната или културната си принадлежност – се чувства удобно и е добре дошъл в нашите учебни стаи, а това трябва винаги да се има предвид при работата с деца. Мисля, че водещото тук е пълната прозрачност. Тоест трябва да бъдете наистина откровени с отговорните органи и родителите; да им кажете какво правите; защо го правите; как го правите и ако имат въпроси, да желаете да ги разясня докато те не се почувстват добре.

Преподаването на йога в училищата – и по-специално обществените – е едва в началото си и все още има родители, които се питат дали е подходящо за децата им да изучават йога в училище. Необходимо е да обърнем сериозно внимание на тези въпроси. Хората имат пълното право да питат какво изучават децата им.

Диан: Напълно. Обучението в системата на обществените училища е строго регламентирано, нали? Всяко училище, което позволи на външен човек достъп до своите ученици – своите деца – ще трябва да премине  през сложна процедура.

Джен: Разбира се – и така би трябвало да бъде. Ние от йога клуб „Малкото цвете” преподаваме в училищата по един изключително функционален метод. Той е много практичен; обръщаме внимание изцяло на методи, които да са в помощ на децата. Нашата цел в действителност е да им помогнем да преодолеят бариерите, които им пречат да учат.  Знаете, че има толкова пречки при усвояването на учебните предмети, които нямат нищо общо с преподаването – емоционални задръжки, физически проблеми, умствени и физиологични особености, които възпрепятстват възприемането, а йога е тъкмо тази чудесна кутия с инструменти, от която можем да заемем всички тези практики и да предоставим на нашите деца средство, което ще им помогне да дадат най-доброто от себе си. Нашата дейност няма нищо общо с никоя религия, а е изцяло свързана с прилагането на всякакви прийоми, които имаме за да помогнем на нашите деца.

Джес: Дженифър, Имам един въпрос. Взех участие в една програма за деца в Южна Каролина – под названието „Йога за деца” – която се състоя в Чарлстън и Мъртъл Бийч, където преподавахме йога на деца от втори клас.  Но, родителите не бяха привърженици на идеята да казваме „Ом” или пък „Намасте”, а аз се чувствам много добре, когато срещам хора, независимо дали са деца или възрастни, които са поели по своя път и се чувстват удобно в тази област, но как бихте се справили с родител, който ви казва:

-Не ме интересува, че не прознасяте „Ом” или „Намасте”. (и нямат доверие към вашето намерение да преподавате йога на децата им).

Ако установите такъв параметър за работа и казвате на хората, какво именно правите, как ще се справите с родител, който ви задава тези трудни въпроси?

Джен: Изключително важен въпрос. Мисля, че има две различни гледни точки. Едната е: „Дали този родител наистина се стреми към диалог?” Защото ако той наистина иска да има диалог, то тогава вие може да проведете един истински разговор относно йога и как тя може да означава различни неща, за различни хора. В йога има различни традиции и източници, но да кажем, че някоя определена религия е нейн родоначалник е опростяване на истината. Ако погледнем цялата историческа хронология на системата йога, ще забележим че тази практика е повлияна от много и различни религии, философи, учители и култури. Когато погледнем картината глобално, бихме могли да кажем, че йога е повлияна от всички тях, но също така можем да я видим като самостоятелна същност, която може да осъществи връзка с различни религии и традиции, но не може да бъде причислена към нито една от тях. Ако има родител, който наистина желае да водим диалог, то тогава може да се проведе такъв разговор.

Ако има такива, които не желаят да водят диалог, което се е случвало, то тогава според мен, най-важното е да уважим тях и правото им да взимат решения относно децата си с внимание, любов и широко отворено сърце.  Отношението ни трябва да показва, че нашата врата е винаги отворена за тях, че винаги са добре дошли отново ако имат други въпроси, ако смятат че това ще им е полезно. Никога не бих притиснала родители, които не желаят децата им да участват.

Джес: Бих желала да обърнем внимание на един от нашите участници от интернет линията и наш предан слушател – Петра, която задава следния въпрос:

-Ако не произнасят Ом или Намасте, не е ли същото като да не се използват френски думи в балета? Това не е ли част от изкуството?”

Петра е художничка, която обучава своите деца у дома.  Със сигурност тя е човек, който е отворен към диалог. Какъв е вашия отговор на нейния въпрос?

Джен: Според моето лично мнение, в много отношения това е именно така. Тези думи са санскритски, те са красиви, имат историческо значение, част са от нашите традиции в йога, обичам да ги използвам с децата и възрастните – мисля, че имат своето значение. Мисля, че най-важното е всеки да участва и дали ако произнесем думата Намасте, няма да накараме някой да се почувства очужден. Представете си ситуация, в която някой родител извади детето си от класа, или цяло училище реши да прекрати уроците по йога, то струва ли си тогава? Ние помагаме на нашите деца – това е неоспорим факт. Децата са облагодетелствани от тази практика. Не мисля, че те непремено биха имали по-малка полза ако не произнасяме думата „Ом” или пък „Намасте”.

Мисля, че всеки се запознава с практиката по свой собствен път, в собствената среда. И според мен, хубавото нещо при йога е нейната цикличност и няма значение по какъв начин навлизаш в нея. Ако практикувате редовно, ще имате благоприятен ефект. А специалните думи и специфичните термини, макар и да смятам че внасят известно благоговение – карат те да се чувстваш по-специален, когато си част от някаква традиция – не мисля, че те са същинското значение на това, което йогата прави за децата.

Диан: Вие забелязвате промени, нали?  Забелязвате как в децата се случват промени?

Джен: Напълно. Има промяна в децата и промени в училищата.

Диан: Кои промени ви карат да си кажете:

– Това наистина действа?

Джен: Има толкова много. Но, главното е самият факт, че даваме на децата възможност да осъзнаят емоциите си по естествен път – те осъзнават емоциите си и ние им предоставяме средства да вземат решение как да отговорят на тези емоции. Именно в това се съсредоточаваме всъщност, идеята за регулиране на емоциите – не да ги подтискаме – да ги пренебрегваме и контролираме – а да притежаваме умението да взимаме собствени решения как да действаме – на това никой не ни е научил. Йога ни помага да научим хората как да го правят. Наблюдаваме го при нашите деца, виждаме ги в ситуации, в които са раздразнителни, бият се или са ядосани и виждаме как затварят очи и практикуват някоя дихателна техника, а ако са нервни казват:

-Коя йога поза ме кара да се чувствам по-силен и ми дава енергия? – и използват тези средства за да взаимодействат със света.

Много е вдъхновяващо да наблюдавате как се случва нещо подобно, защото знаете че ако децата имат силата да определят своето отношение спрямо света и наистина взимат решение как желаят да отвърнат и как искат да продължат по-нататък, те ще бъдат решителни в живота си. Те контролират живота си вместо да бъдат контролирани от обстоятелствата в дадената ситуация.

Диан: Това е прекрасно. Вие предоставяте на децата средства, до които те нямат достъп по друг начин освен чрез практика като йога – нетрадиционна за западнато общество – която се основава на осъзнатост, дихателни техники, концентрация, да бъдеш едно с твоето дишане и да умееш да концентрираш емоциите.  Вашата дейност е толкова прекрасна. На нас ни трябват още хора като вас. Как най-лесно могат да ви открият хората освен на вашия интернет сайт www.littlefloweryoga.com ?

Джен: Най-лесно могат да се свържат с мен чрез моя е-мейл адрес Jennifer@littlefloweryoga.com. Обичам да водя разговор с хора с различни мнения и религии. Ако темата на разговора е откъде произлиза йога, мисля че би било полезно да разширим темата като включим всички влияния върху йога, за да имаме наистина ясна картина относно факта, че йога е създадена чрез приноса на много различни елементи. Мисля, че когато свържем практиката с определена религия вместо да приемем по-широката гледна точка, имаме потенциал да направим йога полезна за много хора.

Джес: Дженифър, предоставихте много информация и направихте чудесно встъпление към втората част от нашето предаване, благодарим ти за участието. Бих искала да кажа, че ползите, които получават децата са същите от които имаме нужда и ние възрастните. Трябва да се опитаме да се върнем към елементарните неща – как да слушаме; как да се съсредоточаваме; как да бъдем осъзнати, а всичко това се практикува в занятията по йога в цяла Америка.