Веданта означава „кулминацията на знанието” или „върховното знание”. Състои се от две думи: „Веда” и „анта”, първата означаваща „знание”, а втората „край”. Друго едно обяснение е „краят на Ведите”, тъй като ядрото на Веданта са Упанишадите, а те съставляват последната част от Ведите. Упанишадите са философско-мистични трактати, третиращи проблемите на Битието и човека директно, без да се занимават с ритуали.
„В целият свят няма знание, толкова ползотворно и извисяващо духа, като това на Упанишадите. Те са утешение в живота ми; те ще бъдат утешение и в смъртта ми. Те са резултат от висша Мъдрост.“ Шопенхауер
Това, което отличава Веданта философията от другите философии е, че тя е едновременно и религия и философия, казва проф. Макс Мюлер и по-нататък продължава: „Най-ранните Упанишади винаги ще имат място в световната философска литература като едни от най-удивителните творения на човешкия ум“. И не би могло да бъде по друг начин, защото в древните текстове, жадния за познание ум, намира отговори на въпроси, които никоя наука не може да му даде.
„Аз питам Упанишадите, когато имам въпроси“ Нилс Бор
Съвременната наука достига все по-високо и все по-дълбоко в мистериите на заобикалящия ни свят само за да потвърди знанията, които мистиците са утвърдили вече в една или друга форма. Веданта е пътя на знанието, т.н. Гняна марга, йога на знанието, и вероятно поради тази причина Запада, горд със своите интелектуални постижения, се обръща на Изток и му отдава заслужено признание:
„На дървото на мъдростта няма по-чисто цвете от Упанишадите и по-хубав плод от Веданта философията“ Пол Дюсен
Свами Партхасаратхи: Какво е Веданта?
Веданта в ежедневието: лекция в Лондон, която Свами Партхасаратхи
изнесе на своята 90-та годишнина