CoolSocial.net anandaproject.net

Трите състояния: саттва, раджас, тамас

Трите състояния: саттва, раджас, тамас

gunas-of-maya



Теорията за трите гуни* е един от фундаментите на индийската мисъл, приемаща се както от философските школите на Веданта и така и от мистичните школи на Йога. Тя има силно влияние не само  върху научно-обективния подход към света, но така също и в чисто субективен аспект.

Началото

         Теорията за трите гуни се ражда за пръв път в систематичен и завършен вид в най-древната философска система на индуизма – Самкхя. Самкхя се свързва с името на мъдреца Капила** живял около 6 век пр.н.е. Откъслечни фрагменти се срещат и във Ведите, но заслугата на Капила е да формулира теорията по такъв начин, че тя да се превърне в един от фундаментите на философията на Изтока.* Ползваме думата “гуна” защото тя има уникален смисъл, т.е. не само като качество, но още компонент, съставна част, аспект и то (което е много важно) “аспект, качество, които служат на Духа за неговите Божествени цели”.              ** Когато Кришна изрежда своите божествени инкарнации в Бхагавад Гита казва: “От философите Аз бях Капила”, което говори ясно за мястото, което този мъдрец заема в пантеона на мъдростта

     За какво всъщност става въпрос? Самкхя твърди, че в самото начало на сътворението Духът (Пуруша) и Материята (Пракрити) съществуват като напълно самостоятелни и независими единици. От тях Материята наречена още Прадхана, което има значение на “праматерия” е била хомогенна, неодушевена и безкрайна същност състояща се от три качества, компонента (гуни), които се намирали в пълно равновесие по между си поради което никакво движение и никакво обособяване на части не е съществувало. Праматерията се е намирала в пълен покой като едно себедостатъчно цяло застинало в точка още преди началото на Времето.  (“В началото бе Мъртва точка” е първият постулат от богомилското учение за сътворението, според източниците достигнали до нас). Началото на еволюционния процес се дава от Духа, който чрез “докосване” до Праматерията нарушава нейното равновесие и тя се поляризира на трите си основни качества – саттва, раджас и тамас. Дава се началото на еволюцията, времето започва да тече, започва поредния голям цикъл. Първият еволют е Махат, Великото Начало, Космичният Буддхи, който по-нататък се “развива” и дава началото на множество божествени елементи всеки следващ от които има по-груби характеристики докато се стигне до появата на грубата материя във вида, в който я познават човешките сетива. Което е важно да се знае и помни е, че трите гуни присъстват в различни комбинации от най-високото до най-ниското стъпало на сътворението, от най-възвишените божествени йерархии до “последното стръкче трева”. Така трите гуни заемат ключова позиция в схемата на Битието.   Всичко съществуващо е комбинация от трите гуни намиращи се в различно съотношение по между си.

Етимология на Саттва, Раджас, Тамас

      За да се разбере дълбокото значение на думите саттва, раджас и тамас ще бъде от полза да се разгледат техните корени. Корена на саттва е “sat”, което в Санскрит има значение на “това, което е реално, действително съществуващо”. Още “sat” има значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”. Коренът на раджас е “raj” което има смисъл на “да бъдеш оцветен*”, “червен”, “възбуденост”, замърсеност и заблуда на съзнанието в следствие на чувствата и страстите. Раджас е още “действието” и “енергията”. Тамас идва от “tam”, “tama”, което значи тъмнина, нощ, тъмнината на ада. Тамас оше значи застой, инертност, невежество, апатия.

Макрокосмоса и С-Р-T

      Така фините духовни светове (бихме могли да кажем божествените ангелски светове) са “направени” от саттва качество с малки примеси на другите две гуни / ”…в небесните ширини, в небесните глъбини, в небесните висини, де светлина обитава и в живота вечно се проявява.”/ Колкото повече слизаме надолу в материята, толкова повече количеството на саттва намалява за сметка на раджас и тамас. Докато стигнем  до света, който възприемат нашите сетива, изграден от атоми и молекули, което е манифестация преди всичко на тамас гуната.  В този смисъл се разбира твърдението, че земята е 13-тият кръг на Ада и по-долу от това няма. Трите качества не съществуват отделно, те винаги са в комбинация – независимо дали разглеждаме груби или фини обекти и явления. Казва се, че те са преплетени в една нишка, от която нишка е “изтъкана” Вселената в цялото й разнообразие, красота и способност да привлича и “оковава” Духа в земни дрехи. Казва се още, че Праматерията е червена, бяла и черна, т.е. намеква се за трите гуни като червеното се отнася към раджас, бялото към саттва, а черното към тамас. Праматерията съдържа в себе си двата полюса на светлината и тъмнината. Подобна е и библейската легенда за Сътворението. Това е началото когато първичната субстанция се разделя на светлина и тъмнина, плюс и минус и започва своето динамично развитие. Мястото на раджас в тази картина е динамичното напрежение между двата полюса, енергията създадена от различието в потенциалите на “+” и “-“ , това е факторът, който дава възможност да се поддържа “горенето” – затова раджас също се асоциира с огъня. *В смисъл умът да бъде оцветен в краските на емоциите*.

След всичко казано до тук относно възгледите на древните за космогонията (макар и съвсем накратко) може да възникне въпроса “Какво ни засягат тези отвлечени концепции? Каква полза извлича окултният ученик от всичко това?”. В своите лекции Учителя П. Дънов разглежда “S-R-T” изключително в психологично-духовен аспект на ниво индивид. Подобна е и тенденцията при Веданта и Йога. Акцента от макрокосмично ниво (както е  в Санкхя) преминава в микрокосмичен план. В резултат на вродената природна интровертност на индусите тези знания се използват най-вече с цел себепознание, самоусъвършенстване и респективно освобождение на индивида. Обаче не е никак напразно за ученика  преди да “потърси” трите гуни вътре в себе си да има и по-разширена философска представа за тях. Защото принципите, по които е изграден и се движи макрокосмоса (Вселената) са същите и за микрокосмоса (човека). По този начин ние виждаме своите корени “горе”, т.е. виждаме се като отражение на Великото и Необятното. Това води до задълбочаване на чувството за единство със Цялото, до реално разбиране на известната максима на Хермест Трисмегист: “Каквото е горе, това е и долу”. А също така се подкопава така плътното усещане за “Аз”, за егото, като нещо различно и отделно от света, от другите.

 Микрокосмоса и С-Р-T

          В традиционните духовни школи на индуизма на практика работата с ученика е невъзможна без използването на терминологията и феномените, които стоят зад тези три думичка: саттва, раджас, тамас. Цялата еволюция на съзнанието всъщност се представя като движение от тамас към саттва. Значението, което саттва приема отнесена към духовната личност е: лъчезарна светлина, лекота, добродетел, чистота, “това, което поражда благото и щастието”. Саттва е просветленост и сияйност, състояние на равновесие и спокойствие. Учителя добавя още “състояние, което ние можем да преведем с думите “Любов към Истината”. “Когато човек се намира под влияние на това състояние (саттва – б.а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.)”                      Учителя П. Дънов

Раджас е енергията, движението, възбудата, страстите. Докато плода на саттва е светлина и спокойствие, плода на раджас е болка и страдание. В своите низши октави раджас ще се проявява като егоистична войнственост, сексуална страст, а в по-висшите състояния, по думите на Учителя П. Дънов, това са хора “волеви, деятелни във всяко отношение. Те са добри хора, правят добрини, но ако не обърнат внимание на техните добрини и не отдадат заслуженото, не им се отблагодарят, те се озлобяват. За всяко добро дело те искат името им да се запише някъде. Това показва, че нейде в съзнанието им има тъмнина”.

          И така стигаме до тамас, който в човека се проявява като апатия, инертност, невежество, леност, безчувственост, безразличие. За хора под влияние на тамас Учителя П. Дънов казва: ”Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ на тях. Те са подобни на  кучетата, на котките.“ И това не е пресилено. Тамасичният човек живее на ниво животински инстинкти. Такива са били първобитните хора. Процеса на еволюция под бавното, но сигурно ръководство на Духа е внасял в човешкото съзнание късче по късче саттва, светлина, докато се достигне до сегашното развитие. В момента човечеството като цяло се разполага в раджас състоянието. Днешното време е време на динамизъм, промени, революции и противопоставяния от всякакъв род и степен. Бъдещето, целта, е саттва състоянието, което е състояние на любов и хармония. Това е общият план на Духа, за който повечето от хората не са осъзнати и затова се движат според законите управляващи масовото съзнание. Но за окултният ученик е различно. Окултният ученик е особен вид homo sapiens. Защото неговата цел е да трансформира познатата човешка форма и съзнание и да постигне Бого-реализация. А “вратата” през коята се влиза в Царството Божие е саттва състоянието. Следователно, пред духовният ученик стои задачата да пречисти своето естество до състояние на лъчезарност и святост, за да постигне своята крайна цел. Казва се, че състоянието на тамас е подобно на състоянието на зародиша в утробата на майката – пълна зависимост, тъмнина, липса на осъзнатост и воля. За такъв тип човек трябва време, да узрее зародиша поне за физическото поле. Колкото и усилия да полага зародиша да се роди, това не може да стане преди деветия месец. Такъв е природният закон. Раджас състоянието е като дебел слой прах върху огледало – необходимо е известно количество съзнателно волево усилие, за да се избърше праха от огледалото. Тогава човек “проглежда”, за да познае… Себе си. Състоянието саттва се уподобява на дима от огъня – лек полъх на вятъра е достатъчен, за да се разсее дима и да се открие пред погледа на ученика Реалността.

 Себехарактеристика в светлината на С-Р-T

          Себеанализът е необходима предпоставка за всеки духовен търсач. В духовните школи на Изток всяко качество на човека се разглежда и класифицира според съотношението на трите гуни. Има няколко особено важни характеристики за ученика, които ако бъдат определени по метода на гуните дават точна представа за това къде се намира той в своето развитие. Принципно разгледано характеристиките се вземат според йерархичната структура на телата – умствено, астрално, физическо. Така всеки един аспект на личността получава своята “оценка” и резултатът е ясна картина за слабите и силните страни, къде е нужно да се положат повече усилия… Такива примерни важни страни от характера на човека са: вярата, любовта, знанието, действието, способността за жертва, себеконтрол, щедростта и т.н. – всека една черта от характера може да се определи. Дори стигаме до анализа на храната, най-грубото материално ниво, която също се разглежда и класифицира според саттва, раджас и тамас.  Ще разгледаме като пример знанието, жертвеността и храната, за да стане по-ясно практичното приложение на този метод за самооценка.

          Знанието. Сатвично знание е това знание, което вижда единството в многообразието. Бог присъства навсякъде и във всичко независимо дали човек е осъзнат за това или не. Духовното знание, което е способно да различи Божият промисъл всеки един момент се характеризира като сатвично, т.е. истинско и чисто според превода на думата.  Зад безразборните движения на частите прозорливият вижда единният ритъм на Цялото.

         Раджас знание е точната противоположност – човек вижда различията в единството. Възприема себе си и околните в светлината на противоречивите различия. Акцентът на неговото съзнание е върху детайлите, което  води до стесняване на съзнанието, губят се широтата и дълбочината, които дават усещането за единство. Това е също сферата на светските науки, които имат за обект материалния свят и работят повече с принципа на анализата и по малко на синтеза.

          Тамасичното знание е трудно да бъде наречено знание. Това са по-скоро безразборни фанатични концепции, приети без критика, всякакви форми на илюзии и предрасъдъци. Тамасичният ум се вкопчва твърдо и упорито в една характеристика на разглеждания обект и изключва всички останали. Резултатът е фанатизъм и тъпо упорстване без способността за логичен процес.

          Жертвата. Сатвичната жертва е тази, коята е извършена с цел постигане на Богореализация, т.е. всяка жертва в името на познанието на Бога е истинска и правилна. Сатвичната жертва всъщност кулминира в саможертва.

          Раджасичната жертва винаги включва в себе си его-интереса, колкото и префинен да е той. Така търговецът жертва едно нещо, за да спечели друго, по-голямо; спортистът жертва любимите си навици, които биха му попречили да спечели олимпийската титла. Във всичко това присъства личният интерес, който прави акта на жертване в известна степен нечист.

           Тамасичната жертва е направена без идея и смисъл, не на място и не на време. Това би могло да бъде жертва с цел магия против личен враг.

            Храната. Тази точка е доста по-лесна и достъпна за разглеждане. Саттва храна е тази, която дава жизненост и енергия, поддържа здравето и увеличава резистентността спрямо болестите. Това са простите вегетариански храни, които са вкусни, хранителни и съдържат необходимите съставки за поддържане на организма в равновесие.

           Раджас храна е тази с много подправки като солено, кисело, лютиво, горчиво, храни възбуждащи нервната система като месото, шоколада и кафето. Естественото следствие от употребата на тези храни е болка и болест.

        Тамасичните храни са стари (от предния ден), консервирани, в процес на гниене, нечисти, безвкусни и изкуствени (в днешно време в пълно изобилие). Те са разрушителни за човека.

          Според съотношението на саттва-раджас-тамас в своето естество (ум-сърце-тяло) човек има влечение и апетит към едни или други храни. Много лесно може да се направи себеанализ на базата на принципа, че това, което е “отвътре” търси своята реципрочност “отвън”. И в този закон няма изключение. Така, ако някой (поради себенадценяване и гордост) лесно може да се излъже в оценката на духовните си качества, при разглеждане на хранителните навици нещата проличават твърде ясно. Чистият се радва на чистата храна, нечистият се наслаждава на нечистата. В този смисъл Учителя дава много простичък и ясен пример за себеоценка: “ Представете си, че някой от вас е гладен, не е ял 3 дена. Някой ви дава изкалян хляб. Как трябва да постъпите? Ако се откажете от хляба, вие сте в състоянието саттва, ако го изчистите отгоре и ядете, вие сте в състоянието раджас, ако го изядете изкалян, както ви го дават, вие сте в състоянието тамас”.

 Смяна на състоянията

           В своята лекция “Трите състояния S,R,T” (МОК, IV год.) Учителя П. Дънов отделя внимание на връзката и взаимодействието между състоянията на саттва, раджас и тамас. В “Самкхя Карика” (най-ранния трактат на Самкхя, запазен до наши дни) се казва: “Трите качества са съответно с естеството на  духовно озарение, болка и заблуда; те служат за целите на просветление, действие и въздържане и са взаимно доминиращи и поддържащи се, продуктивни и кооперативни (сътрудничещи си)”.

Учителя дава разяснение по следния начин: “Пред ученика стоят три рода сили, с които трябва да работи:

  1.  Божествени сили, които изискват съзерцание.
  2.  Духовни сили, които изискват активност – работа на неговите чувства.
  3.  Физически сили – слизане на работа в материалния свят, за което се изисква будност на съзнанието. Работата на физическия свят е свързана с изцапване. Дойдете ли до това положение, обърнете се за помощ към другите два рода енергии и постоянно правете съединения (синтези)”.

             Имайки предвид това, ученикът се учи да манипулира с трите качества в своя духовен живот. Не може всичко да бъде “саттва”, т.е. божествено. Когато душата приема материална дреха трябва да учи законите на материята, където “тъмното” и “грубото” са неотменима даденост. “И тъй, ще се научите да различавате трите състояния в себе си. Когато имате разширение на съзнанието си, полет нагоре, вие сте под влиянието на състоянието саттва. Когато искате да откъснете някой плод направо от дървото, вие сте под влияние на силите раджас, които действат по права линия. Когато сте индиферентни, вие сте готови да ядете храна, каквато ви попадне, не правите избор; тогава сте под влияние на силите тамас.”   Учителя П. Дънов

             Правило е, че състоянието тамас, т.е. инертността се преодолява чрез раджас (активност), а раджас се трансформира чрез саттва – чистота и равновесие. В тази връзка е интересно да се отбележи сходството във външното проявление на тамас и саттва – и двете състояния са “неподвижни”, без външна активност, но има голяма разлика по отношение на вътрешното естество – при тамас неактивността е следствие на безчувственост и тъпота, докато при саттва съществува вътрешният динамизъм на просветленото съзнание, кинетичната енергия на раджас е трансформирана в потенциална. Това е като двама седящи човека, единият от които е дълбоко заспал, а другият потънал в дълбока медитация. Първият е неадекватен за света, докато вторият е с будно съзнание, откликващо на фините вибрации на битието.

 Житният режим и С-Р-T

Житният режим е 100% чиста саттва храна. Когато се прави с необходимото желание и настройка той има влияние не само въху физическото тяло. Чрез житния режим се изхвърлят утайките от физическото тяло натрупани през зимата, порите на тялото се отварят и то е готово да посрещне идващия прилив на енергия (прана) през пролетта. Но житената диета може да има далеч по-дълбок и пречистващ ефект, простиращ се и върху астралното и умственото тяло. Емоционални и ментални блокажи могат да бъдат изчистени веднъж завинаги. Житният режим е вид пост. Всеки пост е катарзис. От готовността на ученика да допусне катарзиса да се случи зависи ползата, която може да извлече от поста. Пост и молитва е магическата формула на християнството.
Житният режим изчиства утайките (тамас) от тялото и при правилно приложение повдига съзнанието (чувствата и мислите), внася в човека лекота, вдъхновение за живот и работа, яснота на мисълта и свеж духовен импулс. Това е ефикасно средство, което ни пренася от полето на тамас и раджас в царството на саттва. Възвишеното състояние, което се постига след 10 дена на приемане на жито е еталон за нивото на съзнание, което би трябвало да се поддържа през цялото време на годината.
Житният режим е също така и тест, който всеки един може да си направи, за да определи къде се намира в момента – в саттва, раджас или в тамас състояние. Ако режима се понася тежко, това указва за тамас и раджас в тялото, чувствата и мислите. По време на житния пост всеки може да придобие ясна представа до какво степен е потопил главата си в гъстата материя през изминалата година. Няма изключение в това правило. Обикновено първите 3 дни са най-трудните – това е периода, когато системата (физическа, етерна, астрална и умствена обвивки) преминава в по-висока степен на “вибрация”. Утайките в тялото, чувствата и мислите се раздвижват и излизат на повърхността. „Чернилката” от подсъзнанието идва в полето на съзнанието така, както нечистотата на кръвта излиза като цирей на повърхността на кожата. Това се изразява по различни начини: упорита сънливост, главоболие, различни нюанси на песимистични и негативни настроения (всеки според нагласите си) и т.н. Но в същото време това дава възможността “утайките” да бъдат изхвърление навън. Ако поста се прекъсне в този най-труден момент (първите 2-3 дни) се губи ефекта от упражнението. Когато съзнанието е сънливо, с чувство за безмисленост, незаинтересованост, депресия – това е проявление на тамас гуната. Когато се появява раздразнение (а това е почти винаги по време на пост), гняв (с или без видима причина) и други емоции от този род – това е раджас гуната. Ученика трябва да е подготвен за “срещата” с тези състояния и да ги премине с вяра и мисъл потопена в Божествените качества – светлина, любов, добродетел… И чудото се случва – съзнанието “пристига” в царството на саттва – и колко прекрасен е финалът – ангелската супа (затова е наречена “ангелска”) на общата трапеза.
Когато човек поддържа високо ниво в смисъл на чистота на храната, която физическото тяло приема, чистота на чувствата, с които астралното тяло се храни, чистота на мислите, с които менталното тяло се храни, тогава “катарзиса” в първите дни на житния режим не се случва – просто защото няма какво толкова да се чисти (“катарзис” означава „чистене”). Прехода е труден само, ако сме тръгнали от дълбоката долина; но ако сме “горе” в планината тогава изкачването до върха е леко, безусилно и приятно – без симптомите на световъртеж и главоболие.
Човек има нужда от много по-малко храна от колкото си мисли. Учителят казва, че духовният човек се задоволява да се храни по 2 пъти на ден, а на светията му стига и едно. Това не е метофора, а факт за тези, които са го изпитали. Когато акцентът на съзнанието е в материалното поле, физичестото тяло има голяма нужда от храна. Но с преместването на фокуса към духовното, нуждата от “твърда” храна намалява за сметка на нуждата от по-фините “храни” – праната, чувствата, мислите. Затова, ако ученикът успее да премести фокуса на съзнанието си през първите дни на житния режим (чрез молитва, медитация и други видове духовни упражнения, като например четене всеки ден по една глава от Евангелието на Йоан) от материалното към духовното, чувството за глад изчезва заедно с всички останали проблеми, с които физическото тяло напомня за себе си. Томове книги могат да бъдат посветени на тази тема, затова спираме до тук с разглеждането на житния режим. Идеята беше да се даде представа за силата на житената диета и практическата полза, която може да бъде извлечена – за повдигане на съзнанието от нивото на тамас (тъмнина) и раджас (активност, страст) към саттва (светлина и лъчезарност).

Ж.С. 2007