CoolSocial.net anandaproject.net

Инволюция и еволюция на съзнанието в геометрични фигури


ИНВОЛЮЦИЯ И ЕВОЛЮЦИЯ НА

СЪЗНАНИЕТО В ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ


 

         involution_resistance2010   Една от неразгаданите мистерии си остава притчата за грехопадението на човека. Зад нея е скрита истина и закономерност на развитието, която може да бъде разбрана само след по-дълбоко вникване и опознаване на света и явленията чрез помоща на езотеричната наука.

            Духът владее над материята и разполага с нея. Според Божествения план на Логоса “материалната” Вселена извървява своя път и се развива. Всъщност материя няма. “Материя” е стара дума, използвана от философските школи поради липса на знание или просто поради липса на по-добра такава. Квантовата физика е доказала отдавна, че Вселената не е нищо друго освен Енергия /Космична Прана/, разпределена на различни вибрационни нива, различни степени на “сгъстяване”. Материята такава, каквато я познаваме, е кондензирана енергия. А ние я “познаваме” като плътна материя поради несъвършенството на нашите сетива и защото сме “потопени” в нея.

            Какво е отношението на Човека – микрокосмоса към Вселената – макрокосмоса? Къде е мястото на човека и какъв е неговият еволюционен път? Отговорите на тези въпроси могат да се представят с езика на геометричните символи, показващи в последоветелност процеса на инволюция и еволюция на съзнанието.

Зад всяко едно явление или обект в “материалната” вселена стои определена мисъл-форма, а зад всяка мисъл-форма стои определен принцип в каузалния свят, който може да “слезе” до физическия свят само под формата на символ или число, носещо информация в максимално сбит вид. Езикът е също средство за предаване на информация, но далеч по-несъвършен, когато трябва да се назовават определени истини от света на абстрактното.

            Кръгът е символ на Абсолюта, Бога според езотеричните школи. “Там” всичко се намира в своята непроявена потенциалност. Без мисъл, без време, без пространство дори в смисъла, в който ние го разбираме.

1

После “в началото бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог”. Начало на манифестацията на принципа от горе на долу, от по-фините светове до по-грубите. Накрая се стига до последното най-грубо ниво, което ние знаем като материя, физическата вселена, чиито символ е квадрата, четворката.

2

Появата на човека, след като всичко останало е “приготвено”, намираме в стиха “Господ създаде човека от пръст и вдъхна в ноздрите му дъхът на живота; и човека стана жива душа”. Това е момента, когато една частица от Божественото съзнание се отделя като монада започва да се оглежда в света, в който е потопена, чрез формата*,  в която е поставена. Това се символизира чрез една напречна линия през квадрата, която разделя “аз” (А)  и “света” (С) на две, на микрокосмос и макрокосмос.

3 

Двете части са идентични, направени от еднакъв материал, а “душата” е една. Има пълна хармония, пълно “сливане”, по-скоро пълен контакт между “аз” и “света”. Бихме могли да кажем, че това е периода на съществуване на човека в рая до момента, когато първият акт на “непослушание” нарушава пълната връзка с Бога, и човека бива “изгонен” от Рая. Това бележи началото на “слизането”, процеса на инволюциа на съзнанието. Връзката с Божествения свят започва да изтънява, човекът се отдалечава все повече и повече от Божественото:

4

            В чисто психологически план това е началото на процеса на индивидуализация.

*трудно е да кажем тяло, защото първите човеци не са имали физически тела като днешните.

** А – аз-ът, микрокосмосът, личността, а С – Светът, Макрокосмосът, Божественото

Погледнато от една по-ограничена перспектива, която дават светските морал и етика, това е процесът на разстеж на егото в човека, когато той, заслепен от своята собствена сила, започва да се налага над всичко около себе си – над природата, над ближните, над физичните закони на вселената дори. Индивидуализацията е съпроводена с увеличаване на личната сила за сметка на божествената. Преди няколко хиляди години хората са били с примитивна, но отворена сетивност за отвъдните светове. С развитието на ума и интелекта, логическите способности /които са най-силната опора на егото/ тази връзка с отвъдното се губи. Преминаването през няколкото раси – черна, жълта, червена, бяла, развива определени качества в индивида. Процесът на отдалечаване тече в пълна сила, инволюцията продължава:

5

И се стига до положението, където в лицето на бялата раса /петата култура/, владее краен материализъм. Човекът достига своя максимум на отдалечаване от своя Отец, което се представя като два триъгълника, насочени с върховете един срещу друг. Само върховете се допират. Човек се изправя сам срещу света, срещу Вселената:6 Точно в тази точка душата ще се чувства в своята най-тъмна нощ оставена сама на себе си, като че ли целият свят е против нея, без разбиране, без съчувствие, без Бог. Това е крайната точка на отчаяние и човекът трябва да изпие горчивата чаша. Всъщност самата фигура е като бокал за жертвоприношение. В този момент се ражда екзистенциалиста Камю за да каже, че “най-същественият философски въпрос е въпросът за самоубийството”. Падението е до дъното. Но за сметка на това е оформен един напълно самостоятелен “Аз”, който в своята арогантност е готов да предизвика дори Бога : “Бог е мъртъв” /Ницше/. Нещата не са еднозначни разбира се, защото екзистенциализма дава началото на хуманизма, на нова отговорност, ново разбиране за мястото на човека в света. Това също така е и момента на разкаянието на Блудния син, който се осъзнава и поема обратния път за дома – разпилял е бащиното си наследство, но е придобил едно ново осъзнаване. Това е повратната точка, в която инволюцията се обръща и започва процеса на еволюция, издигане на съзнанието. Започва процесът на интеграция на Аз-а с Цялото, при който Аз-а разгръща напълно своя потенциал. Процесът обаче е различен от индивидуализацията  на “падането”и затова, ако трябва да ги различим, бихме използвали юнгианският термин „индивидуация”, което е по същество издигане. Човекът – микрокосмос започва отново да се приближава към Бога – макрокосмос, но без да губи своята форма – двата триъгълника започват да се приближават един към друг – микрокосмосът започва бавно да навлиза в макрокосмосът, центровете на двата триъгълника започват да се приближават един към

 7

друг, но този пък човек се завръща с пълно съзнание, защото са развити ума и интелекта. Висшият ум, Будхи, развит чрез петата раса се обръща отново към света, за да го преживее по нов начин, защото осъзнаването става и чрез развиващия се интелект. Пред душата стои задачата да организира своите „обвивки”, тела – физическо, астрално, ментално, каузално. Този процес тече както в общ (всяка раса има за цел да развива определени качества), така и в индивидуален аспект. В индивидуален аспект този стремеж се изразява първо като любов към физически занимания – съревнование, борба, спорт – развиване на физическото тяло през първите 7 години от живота, после любов към изкуствата, красотата – развиване на астралното тяло от 7 до 14 години и накрая любов към знанието и духовното – развиване на интелигентността от 14 до 21 години и така нататък.

В миналото човек е живял в пълна хармония с природата, но по един неосъзнат начин, с възприятия отворени, но мъгляви, чувстващи пулса на вселената, но на принципа на стадния инстинкт. Първата пета подкоренна раса на арийците започва процеса на индивидуализиране чрез развиване на философията, която обаче върви ръка за ръка с религията и затова има интровертен характер. Хинду човека достига до максимално потапяне в своя вътрешен субективен свят, който става за него така реален, че напълно игнорира външния свят, който става Мая, Илюзия. Принципите на отречение и непривързване към външния свят биват развити до своето съвършеннство. Това е една смела, но недостатъчна крачка. „Тези – казва Учителя П. Дънов, – които развиха своя буддхи като индуси, сега се прераждат в западния свят.” Така душата в условията на модерния западен свят навлиза (или можем да кажем излиза навън) в света отново, но този път добре екипирана с развитата способност за мислене, което дава и ново качество на възприятието и осъзнаването на реалността, различно от това на дивака, перманентно пребиваващ в самадхи.

„Еволюцията, която ни интересува директно и пряко е еволюция на Манас (ума). В действителност Манас е излизащата навън Интелигентност, в изгнание от духовното царство, без да е принуден да излиза навън, а по-скоро предприемайки нещо като себе-изгнание. Това е енергията, която се движи отгоре надолу, от духовния полюс към материалния полюс, движение, което би трябвало да е инициирането от духовната воля или цел, но за нещастие по-късно забравена.”

    (Шри Рам, президент на Теософското Общество)

            Може би когато върхът на триъгълника обозначаващ индивида достигне центъра на триъгълника обозначаващ макрокосмоса (движението е реципрочно всъщност), тогава се запалва искрата в човека, събуждаща спомена за Бога и даваща първия тласък, за да може индивидът да поеме по пътя на съзнателната работа върху себе си, което е обратния път към Бога. Думата религия идва от корена на латинската дума „религио”, което означава да свържа, да съединя обратно. Същото е значението и на думата „йога” идваща от корена на думата „юдж” – съюз.

            За да се достигне накрая до сливането на центровете – този на индивида, завършил  индивидуация на Аз-а и този на макрокосмоса, Божественото, символизирано от звездата на Соломон, знака на Мъдростта:

8

            Тогава въпрос на време е да се затвори кръга за да бъде фигурата съвършена – пълното сливане между индивид и Творение.

 

            Това е момента на празника, когато бащата жертва най-хубавото агне, за да даде пиршество, след като „блудния син” се е завърнал у дома.

            Този целия процес може да се разглежда както в световен план – като път на еволюция на човечеството, така и в строго индивидуален план. Това са етапите, които всеки един човек преминава през своя живот,  преживявани субективно и отбелязващи духовното израстване. Тук важи изцяло принципа на еволюция открит от биолозите, изучаващи стадиите на развитие на човешкия зародиш – „Ембрионалното развитие е кратко повторение на предишните форми на еволюцията на видовете”. Чрез съзнателна работа духовният ученик ускорява този процес на завръщане без да има нужда да чака световната еволюция да го „заведе” до крайната цел след хиляди години.

            Важно нещо което трябва да се знае е, че причината за началото на този цикъл инволюция-еволюция, е индивидуалната човешка воля, която е нищо друго освен Божествената Воля, но пречупена през призмата на его-принципа. Накрая обаче тези двете се сливат в едно – човек възвръща силата и славата си и става въплъщение на формулата „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.”

 Ж. С. 2006