Див пациент №1039-17 или възхвала на оранжевото и зеленото 🙂
Ежедневието ни е забързано и на високи обороти и все не стига време да напиша някой дълъг пост във фейсбук (даже и да прочета някой такъв), но една днешна история ме вдъхнови, та зарязвам всичко и пиша… за дивите пациенти и има ли място за тях в интегралната философия 🙂 В този пост ще се говори в цветове, някои ще се оттегчат, но запознаването с цветовете, ала Кен Уилбър, мога да ги уверя, ще направи живота им по-цветен и смислен…Тази сутрин докато вървя към студиото и естествено отхвърлям 1-2-3 телефонни разговора крачейки забързано, се навеждам и взимам едно бебе лястовичка от тротоара без да спирам, защото няма време за спиране и оглеждане откъде е паднало и къде са й родителите… Липсата на време е характерно за модерното ни общество, код оранжево, където всичко е разграфено и подредено. Какво струва човек да се наведе и да поеме отговорност за една лястовичка, която след броени минути вероятно ще стане закуска на местния котарак? Има различни мнения по въпроса.
Кехлибареното мислене, предхождащо оранж, би казало: такива са законите, карма има тази птичка, а пък и котките трябва да ядат… Има Висш порядък в света и ние не можем всичко да направим, Бог ще се погрижи…
За разлика от това модерният оранжев човек просто няма да има време да се навежда, пък и какво му влиза в работата – едно пиле там на земята, ако е достатъчно силно и само ще се справи… Наука е това, още Дарвин го е обяснил. Има си хранителна верига, не може да се намесваме в нея, всичко в природата е екология, която включва и факта, че едни изяждат други…
За щастие на малкото лястовиче обаче зеленото в мен се прояви и то се сгуши в дланта ми без да мръдне чак до студиото. Обикновено лястовичките не са толкова кротки, та си мисля, че това специално е имало добри и възпитани родители… или пък просто вече е накрая на силите си от изтощение и страх.
И сега дилемата е как да го гледаме като… няма време, няма условия в апартамента, пък и котката… Не че не съм го правил – на терасата преди няколко години отгледахме едно бебе лястовиче, което изхвърча в един момент. Става лесно – намирате един здрав кашон, правите му малки дупки за въздух, слагате вътре вода, а храната са бели червейчета, които купувате от магазин за рибарска стръв. Опитвал съм да ловя и мухи, но това е трудоемка задача 🙂 Проблемът сега обаче е, че в графика ми пише, че следващата седмица ще отсъствам от Пловдив…
На помощ идват възможностите, които модерния материален оранжев свят дава – а именно интернет и телефон. След кратко гууугване намираме организация „Дивите животни“, която се грижи за спасяването на диви животни. И сега тук малко възхвала на зеленото и синьозеленото. Според идеята на Уилбър за спектъра на Съзнанието ние като индивиди и обществото като цяло минаваме през различни етапи, които за красота и удобство означаваме с цветове. Всички те са част от Едно съзнание, което се проявява в различни спектри /нива/. Кехлибарен цвят означава стария конвенционален свят и мислене, оранжев цвят означава модерно и материално мислене, а зеленото е призвано да наследи оранжевото като се обърне назад към природата и човека, които е разбрал че освен мозък има и сърце. Синьо-зеленото, тийл наречено още, следва зеленото и то е именно интегралното светоусещане и мислене, където всички предишни цветове се разполагат свободно и хармонично и никой не е изключен навън. Признаците за събуждането на Новата култура, както я наричат пророците, са именно зелените и сините импулси, които виждаме в човека и обществото днес – така както гласи интегралната философия – всичко, което става вътре, става и вън в обществото, културата. Зелените организации, които спасяват животни, засаждат дървета безвъзмездно, следят под лупа оранжевите хора (които за да спечелят един милион повече не се спират да унищожават природата по простата причина, че модерния оранжев човек няма холистично мислене и усет, че е част от нещо по-голямо и всъщност зависи от това по-голямо нещо) са първите лястовички предвещаващи идването на цветната пролет на културата на любовта. Да, любовта е фокус на постмодерното мислене и общество. Може би не случайно съвпада и с цвета на анахата чакра, която вибрира с нюанса на зеленото и тонън „фа“, тонът на сърцето.
Но, се оказва, че въпросната организация е в … София. Казват ми оттам, че имало още едно бедстващо пиле в Пловдив днес и можем да им ги изпратим и двете с кола. Така съдбата ни среща с още едно зелено човече, мила млада дама, която е намерила днес едно бебе кос. Тя свети в зелено, което се забелязва от километри – оказва се, че редовно спасява птички в Пловдив, грижи се за популацията на врабчетата в града, която е паднала с 30% и … какви ли не още чудесни неща върши в този отчужден, терористичен и корумпиран свят (нали така ни учат от TV-то?).
И се сформира мисия за бързо реагиране – една кола се пали /не буквално :)/ и двете пилета са транспортирани до София и приети благополучно в клиниката за диви животни. Двете дами, които изпълняват мисията са зодия Риби, за които няма по-голямо щастие да спасяват някого и нещо, когато и където и да било. Важното е, че Световното страдание е намалено с една единица по-малко. Те са щастливи, че са изпълнили своята мисия, може би повече отколкото пилетата, които са спасени. И сега тук можем да чуем гласовете на различните цветове: Кехлибарът вероятно би казал, че в крайна сметка това е едно добро и морално дело. Оранжевото би се възмутило за прахосването на толкова гориво и време – за две птички да отидеш до София и обратно – това пък ако не е пълно безхаберие и прахосничество… Само хора без работа могат да се занимават с такива неща…Зеленото би се почудило – дали не е по-добре да ги оставим в Пловдив и да ги отгледаме някак – да съберем тайфата от приятели, да пуснем обява във фейсбук… Не за друго, а все пак толкова газове ще се отделят в атмосферата от един рейс до София и обратно. Не звучи екологично някак, уж спасяваме едни, пък разрушаваме природата като бръмчим с колата насам-натам повече от 200 км. при положение, че има и други еко-варианти. А Синьо-зеленото?: просто използва съвременните възможности на оранжевото общество като техника и ресурс и изпълнява волята на сърцето, което зеления цвят дава. Точка.
Някой може да попита какво биха направили другите цветове? За червеното мислене, където законът на силата владее е доста ясно – ако стават за ядене, може да ги вземем и да си направим супичка, ако не – кого го е грижа… По-нагоре от синьо-зеленото не знам какво би се случило… Ще звънна на Уилбър да го питам, може да има идея…
Накрая мога само да благодаря на тези, които приеха птичетата и да им пожелая центърът им да се разрасне и да спаси всички бедстващи птички и мушички в страната.