CoolSocial.net anandaproject.net

5 гл. Карма Саняса Йога

пета глава

1.       Отказването от дела Ти възхваляваш, о, Кришна, а също и Йога? От двете кое е по-доброто? Това ми кажи окончателно.

Благословеният отвърна:

2.       Отказването и Йога чрез дейност еднакво водят към най-висшето благо; от двете Йога чрез дейност е сигурно по-добро, отколкото отказване от дела.

3.       Трябва да се счита за вечен аскет[i] този, който нито мрази, нито желае; свободен от двойките противности, о, мощноръкий, той  леко се освобождава от връзки[ii].

4.       Деца, не Мъдреци говорят за Санкхя и Йога като за различни; който е напълно установен в едното, достига плодовете и на двете.

5.       Мястото, което се достига чрез Санкхя, се придобива и от йогите. Вижда този, който съзира, че Санкхя и Йога са едно.

6.       Но без Йога, о, мощноръки, мъчно е да достигнеш отричане; хармонизираният с Йога Муни по-скоро отива във ВЕЧНИЯ.

7.       Който е хармонизиран чрез йога, себеочистен, СЕБЕ-управляван, с подчинени чувства, чието СЕБЕ е СЕБЕТО на всички същества, макар и да действа, той не е засегнат.

8.       „Аз не върша нищо”, трябва да мисли хармонизираният, който знае същността на нещата; дали вижда, чува, пипа, мирише, яде, движи се, спи, диша.

9.       Дали говори, дава, хваща, отваря или затваря очи, той едно знае: „Чувствата се движат между предметите на чувствата”.

10.   Който действа, като оставя всички дела на ВЕЧНИЯ и захвърля всяка привързаност, той е недосегаем за греха, както лотосовия лист за водата.

11.   Йогите, захвърлили привързаност, вършат дела само с тялото, с ума[iii], с разума[iv] и дори с чувствата за очистване на себето.

12.   Хармонизираният човек, откъснал се от плода на делата си, достига вечния мир; нехармонизираният, подбуждан от желания, привързан към плода, е скован.

13.   Отричайки с ума всички дела, царственият Обитател в тялото остава хладно спокоен в Града на Деветте порти[v]; нито действа, нито причинява действие.

14.   От Владиката на света не изхожда мисълта за намеса, нито за дейност, нито за съединение на дейността с нейните плодове; въпреки това природата се проявява.

15.   Бог не приема нито злините, нито добрините на хората. Мъдростта е обвита с немъдрост; затова смъртните се заблуждават.

16.   Наистина, у когото немъдростта е разрушена от мъдростта на Себето, в него Висшата Премъдрост блести като слънце.

17.   Мислещи върху НЕГО, потънали в НЕГО, укрепени в НЕГО, предани само НЕМУ, те отиват там, от където няма връщане; греховете им се разпръсват от мъдростта.

18.   Мъдреците еднакво гледат на Брахман, украсен със знание и смирение, на крава, на слон и дори на куче или на пария[vi].

19.   Дори тука на земята преодолява всичко оня, чийто ум[vii] е винаги уравновесен; затова те са укрепени във ВЕЧНИЯ.

20.   С разум[viii] твърд и ясен познавачът на ВЕЧНИЯ, укрепен във ВЕЧНИЯ, нито се радва, когато му се случи нещо приятно, нито скърби, когато го сполети неприятност.

21.   Този, чието себе с е е откъснало от външни съприкосновения, намира отрада в СЕБЕТО; постигнал хармония на себе с ВЕЧНИЯ чрез Йога, той се радва на блаженство непреходно.

22.   Радостите, породени от външни съприкосновения, наистина са източник на страдания, защото те имат начало и край, о, Каунтея; не на тях се радва мъдрият.

23.   Който може тука на земята, преди да се отдели от тялото, да противостои на силата, породена от желание и страст, той е хармонизиран, той е щастлив човек.

24.   Който е щастлив вътре в себе си, който се радва вътре в себе си, който е просветлен вътре в себе си, този йоги, ставайки ВЕЧНИЯТ отива в Мира[ix] на ВЕЧНИЯ.

25.   Ришите, които са убили греха, освободени от двойнственост, които са обуздали себе си и са се посветили на благото на всички същества, достигат Мира на ВЕЧНИЯ.

26.   Мирът на ВЕЧНИЯ е близо (и когато са живи , и когато умират) за тези, които познават себе си, които са развързани от желание и страст, подчинени на природата, с обуздани мисли.

27.   Затворен за външните съприкосновения, с поглед устремен в средоочието между веждите; изравнил вдъхването и издъхването на ноздрите;

28.   С чувства, ум[x] и разум[xi], винаги завладяни, всецяло предаден на освобождение, мъдрецът, завинаги надмогнал желанието, страхът и гневът, е наистина свободен.

29.   Който Ме познава като такъв, що се възрадва на жертва и строго подвижничество, който Ме знае като могъщ Владика на всички светове и като любящ всички същества, той отива в Мир[xii].

Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ, Писанието на Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, петият разговор, озаглавен:

ЙОГА ЧРЕЗ ОТКАЗВАНЕ ОТ ДЕЙНОСТ


[i] Саняси – който се отказва от всичко

[ii] Които връзват човека за живота, които го карат в определени периоди да се преражда.

[iii] Манас.

[iv] Будхи.

[v] Тялото, често наричано Града на ВЕЧНИЯ.

[vi] Shvapaka – най-низшата каста на отлъчените.

[vii] Манас.

[viii] Будхи.

[ix] Нирвана.

[x] Манас.

[xi] Будхи.

[xii] Нирвана.