CoolSocial.net anandaproject.net

4 гл. Санкхя Карма Саняса Йога

четвърта глава

Благословеният подзе:

  1. Тази неизчезваща Йога аз изложих на Вивасван; Вивасван я предаде на Ману, а Ману – на Икшваку.
  2. Тази Йога, предавана по линия, знаеха и Царете Мъдреци. Тази Йога с времето западна в света, о, Парантапа.
  3. Същата тази древна Йога Аз днес ти изложих, защото ти си ми предан и мой приятел; тя е върховната тайна.

Арджуна забеляза:

  1. По-късно е твоето раждане – по-рано се е родил Вивасван; как да разбера тогава, че Ти си я предал?

Благословеният отвърна:

  1. Много пъти сме се превъплъщавали в миналото, Аз и ти, о, Арджуна. Аз зная всичките ти въплъщения, но ти не знаеш своите, о, Парантапа.
  2. Макар и нероден – неизчезващото СЕБЕ и Владика на природата, която  е Моя – Аз все пак се раждам чрез Своята собствена сила[i].
  3. Когато правдата[ii] запада, о, Бхарата, а неправдата[iii] се въздига, тогава се явявам Аз.
  4. За закрила на добрите, за пагуба на злотворците, за да се утвърди отново правдата, Аз се раждам от век на век[iv].
  5. Който тъй познава моето божествено рождение и дейност, в тяхната същност, когато напусне тяло не идва вече в плът, но идва в Мене, о, Арджуна.
  6. Освободени от страст, страх и гняв, преизпълнени с Мене, търсещи убежище в Мене, пречистени в огъня[v] на мъдростта, мнозина са влезли в Моето Битие.
  7. Както людете се приближават към Мене, така ги и Аз присрещам: пътищата, които людете поемат от вси страни са все Мои, о, Партха.
  8. Тези, които се стремят към успех в дела на земята, почитат Сияещите Деви; понеже в човешкия мир бързият успех е наистина рожба на дейност.
  9. Четирите касти са породени от Мен, чрез различно разпределяне на качества[vi] и дейности; знай Ме за техен творец, макар и бездействен, но неизчерпаем.
  10. Нито дейност Ме привлича, нито Ми се чака плод от дела. Който тъй Ме познава не е  привързан към дела.
  11. Тъй както са знаели нашите прародители, стремящи се към освобождение, са извършвали дела; затова върши и ти дела – както са правили нашите прародители в древността.
  12. „Що е дейност. Що е бездействие?”. Дори и мъдрите са заблудени в това. Затова Аз ще ти разкрия що е дейност и като узнаеш, ти ще се освободиш от зло.
  13. Трябва да се различава дейност, да се различава незаконна дейност, да се различава бездействие; тайнствен е пътят на дейността.
  14. Който вижда бездействие в дейността и дейност в бездействието, той е мъдър между людете, той е уравновесен, каквито дела и да извършва.
  15. Чийто дела са свободни от желание, чийто дела изгарят в огъня на мъдростта, него мъдрите наричат Мъдрец.
  16. Отхвърлил всякаква привързаност към плода от дейността, винаги доволен, нетърсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действа.
  17. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви нужди, като действа само с тялото, такъв не прави грях.
  18. Доволен от всичко, което придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действа, той не е свързан.
  19. Чиято привързаност е умряла, хармонизиран, с мисли утвърдени в мъдростта, и чийто дела са жертви, на такъв делата се разтопяват изведнъж.
  20. ВЕЧНИЯТ жертвата, ВЕЧНИЯТ пречистеното масло – са предложени на ВЕЧНИЯ огън от ВЕЧНИЯ; във ВЕЧНИЯ наистина ще отиде този, който в своите дела медитира напълно върху ВЕЧНИЯ[vii].
  21. Някои йоги принасят жертви на Сияещите Деви; други жертват само като изливат жертви в огъня на ВЕЧНИЯ.
  22. Някои изливат като жертва слушането и другите чувства в огъня на въздържанието; някои изливат като жертва звука и другите предмети на чувствата в чувствения пламък.
  23. Други пък изливат като жертва дейността на чувствата и енергията на живота в запаления чрез мъдростта огън на Йога[viii], постигнат чрез себевладеене.
  24. Други принасят жертва на богатство, жертва на суров подвиг, жертва на Йога, жертва на безмълвно четене и мъдрост – това са хора спазващи строги обети.
  25. Други изливат като жертва издишването във вдишването и вдишването в издишването, задържайки струя въздух при издишване и вдишване, предадени всецяло на пранаяма[ix].
  26. Други, въздържани в храма, изливат като жертва своите животодихания в жизнедихания. Всички те знаят, какво нещо е жертва и чрез жертвата са се освободили от своите грехове.
  27. Тези, които ядат животворящите[x] останки от жертвите, отиват в неизменния ВЕЧЕН. Този свят не е за тези, които не жертват, а колко повече онзи свят, о най-добър сред Куру.
  28. Много и разнообразни са жертвите, тъй принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и тъй като знаеш, ти ще бъдеш свободен.
  29. Жертвата на мъдростта е по-добра от всяка друга жертва на предмет, о Парантапа. Всички дела в своята съвкупност, о, Партха, се завършват в мъдростта.
  30. Научи това знание чрез ученичество, чрез изследване и чрез служене. Мъдрите, които виждат същината на нещата, ще те посветят в мъдростта.
  31. И като научиш това, ти вече няма да изпадаш в заблуда, о, Пандава; защото чрез това знание ти ще видиш всички същества, без изключение, в СЕБЕТО и тъй – в Мене.
  32. Дори и най-голям грешник да си измежду всички грешници, ти пак ще преплуваш над греха върху ладията на мъдростта.
  33. Както горящият огън обръща дървата на пепел, о, Арджуна, тъй и огънят на мъдростта превръща всички дела на плах.
  34. Наистина няма друго горнило[xi] в света на мъдростта; който е съвършен в Йога, той с времето ще я намери в СЕБЕТО.
  35. Който е изпълнен с вяра постига мъдрост, както и онзи, който владее своите чувства; и като достигне мъдростта, той мигновено навлиза в покой.
  36. Обаче невежото, невярващото, съмняващото се себе отива в разтление; нито този свят, нито онзи отвъд, нито пък щастие съществува за съмняващото се себе.
  37. Който се е отказал от дейност чрез Йога, който е надве разкъсал съмнението чрез мъдростта, който се управлява от СЕБЕТО[xii], него дела не го връзват, о, Дхананджая.
  38. Затова, като разсечеш с меча на мъдростта на СЕБЕТО, това съмнение, породено от невежество, що обитава в твоето сърце, укрепи се в Йога. Възстани, о, Бхарата!

Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за вечния, Писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арждуна, четвърти разговор озаглавен:

ЙОГА ЧРЕЗ МЪДРОСТ


[i] Maya, силата на мисълта да произвежда форми, които са преходни, затова и нереални в сравнение с вечната Реалност; ето защо Мая се взема за силата, която създава илюзия.

[ii] Dharma.

[iii] Adharma, обратното на дхарма; всичко, което е безредно, против природата на нещата.

[iv] Век – период, цикъл

[v] Tapasa – покаяние (духовна практика)

[vi] Gunas

[vii] Само този, които вижда Вечния, зад преходното, отива във Вечния; всички други остават привързани към света на формите.

[viii] Йога – единение и сливане с Бога.

[ix] Pranayama – дихателна практика на индийските йоги.

[x] Amrita; това е елексирът на безсмъртието, така че останките от амрита са храна, която дава безсмъртие.

[xi] Буквално: очистител.

[xii] Мадхусудана обяснява думата Atmavantamкато „винаги буден”.