CoolSocial.net anandaproject.net

3 гл. Карма Йога

ТРЕТА ГЛАВА

Арджуна подзе:

1.      Ако ти мислиш, че знанието стои по-горе от дейността, о, Джанардана, защо тогава, о, Кешава, искаш от мене тази ужасна борба?

2.      С тия неясни думи ти само забъркваш моето разбиране[1]; затова кажи ми ясно едничкия път, по който мога да достигна блаженство.

Благословеният отвърна:

3.      В този свят има два пътя, както казах преди, о, безгрешни: пътят на Йога чрез знание на санкхите и пътят на Йога чрез дейност на йогите.

4.      Човек не може да достигне свобода от дейност чрез въздържане от работа, нито пък може да се издигне до съвършенство чрез отрицание.

5.      И едва ли може някой да остане и за миг бездействен; защото всеки човек неудържимо се стреми към дейност, подтикван от качествата[2], които са му присъщи по природа[3].

6.      Който е овладял своите органи на действие, но с ума[4] се спира върху предметите на чувствата, такъв заблуден човек се нарича лицемер.

7.      Обаче, който контролира чувствата с ума[5], о, Арджуна и чийто органи на действие са освободени от привързаност, такъв човек извършва Йога чрез дейност5 и той е достоен.

8.      Върши прави дела[6], понеже дейността стои по-горе от бездействието, а и не можеш да държиш тялото си без работа.

9.      Светът е обвързан от дейността, освен когато принася жертва; заради това, свободен от привързаност, о, сине на Кунти, действай.

10.   Изначало, като породил човечеството чрез жертва, Владиката на рождението[7] казал: „Чрез жертва се размножавайте; нека тя ви бъде подател на желанията[8]”.

11.   „С нея хранете Сияйните[9] и дано Сияйните да хранят вас; тъй хранейки се един друг, вие ще постигнете висшето добро”.

12.   „Защото, хранени от жертвата, Сияйните ще ви даруват радостите, които желаете”. Крадец наистина е този, който се радва на даденото от тях, без да им възвърне нещо.

13.   Праведните, които се хранят от остатъка на жертвата[10], са свободни от всякакви грехове; но нечестивите, които приготвят храна само заради себе си, те наистина ядат грях.

14.   Съществата се поддържат с храна; храната израства от дъжда; дъждът произхожда от жертвата; жертвата иде от дейност.

15.   Знай по-нататък, че дейността произтича от Брахма, а Брахма изхожда от Нетленния. Тъй че ВЕЧНИЯТ, във всичко проникващ, вечно пребивава в жертвата[11].

16.   Който на земята не следва колелото, което така се върти, а потъва в грях и в чувствени наслади, той, о сине на Притхи, живее напусто.

17.   Но който се радва в СЕБЕТО и пребивава удовлетворен в СЕБЕТО, такъв наистина няма какво да върши тук;

18.   Него не засягат извършените или неизвършени дела на този свят и никоя негова помисъл не зависи от което и да било същество.

19.   Затова, свободен от привързаност, постоянно работи  това, което ти е дълг, защото, когато човек върши дела без привързаност, наистина достига Всевишния.

20.   Джанака и други, наистина достигнаха съвършенство чрез дела; следователно, като имаш предвид благото на света, ти също тъй трябва да действаш.

21.   Каквото върши великият човек, това вършат и другите хора; знамето, което той издига, под него се нарежда народът.

22.   Няма нищо в трите мира, о, Партха, което Аз трябва да извърша, нито нещо недостижимо, което да не осъществя; при все това Аз съм във всяко дело.

23.   Защото ако Аз не се бърках никога в дела, всички хора наоколо биха последвали Моя пример, о, сине на Притхи.

24.   Тези светове щяха да се превърнат в развалини, ако Аз не работех; Аз щях да бъда причина да се разбъркат кастите и да погинат съществата.

25.   Както невежият работи от привързаност към делата, о, Бхарата, така мъдрият трябва да работи без привързаност, като желае само доброто на света.

26.   Нека мъдрият не разваля ума на невежия, привързан към действие; но, работейки в хармония с Мене, нека направи всяка работа привлекателна.

27.   Всички действия произтичат само от качествата[12] на природата. Себето, заблудено от егоизъм[13], мисли „Аз действам”.

28.   Но който, о, Мощноръки, знае същността на съотношенията между качества и действия и твърди, че „качествата се движат между свойствата[14]”, той не е привързан.

29.   Заблудени от свойствата на природата, хората са привързани към действията на свойствата. Човекът със съвършено знание не трябва да разваля ума на глупавия, чието знание е несъвършено.

30.   Като предоставиш всяко действие на Мене, успокоил мисълта си във висшето Себе, свободен от всяка надежда и себелюбие, изцерен от треската на ума, започвай борбата.

31.   Който пребъдва винаги в това Мое учение, пълен с вяра и свободен от хитруване; той също тъй не е обвързан от кармата.

32.   Който кори Моето учение, а не действа по него, заблуден във всяко знание, знай, че този безумец тича към погибел.

33.   Дори и знаещият човек постъпва съобразно своята природа; съществата си следват природата; какво ще помогне насилието?

34.   Всяко привързване към чувствените предмети или отблъскване от тях се корени в чувствата; нека никой не попада под владичеството на тия две; те са препятствия по пътя.

35.   По-добра е собствената дхарма[15], макар и лишена от достойнства, нежели дхармата15 на другиго, макар и добре изпълнена. По-добре е смърт при изпълнение на собствената дхарма14; чуждата дхарма14 е пълна с опасност.

Арджуна запита:

36.   Но кое е това, о, Варшнея, което тика човека да върши грях, против волята му наистина – като че ли от неведома сила тласкан?

Благословеният отговори:

37.   Това е желанието, това е гневът, породени от качеството движение[16], всепоглъщащо, всеоскверняващо; знай, че тук на земята то е нашият враг.

38.   Както пламъкът е обвит с дим, огледалото – с прах, зародишът – с було, тъй Това[17] е обвито от него.

39.   Мъдростта е обгърната от този постоянен враг на мъдрите под формата на желание, което е ненаситно като огъня.

40.   Чувствата, умът[18] и разумът[19] са негови седалища; като обвива с тях мъдростта, желанието подлудява Обитателя в тялото.

41.   Затова,            о, най-добри между Бхарата, като завладееш първом чувствата, убий това порождение на греха, което разрушава мъдростта и знанието.

42.   Казва се, че чувствата били велики; по-велик от чувствата е умът[20], по-велик от ума е разумът[21]; но това, което е по-велико от разума е Атмана[22].

43.   Като разбереш, че Той е по-велик от разума и като обуздаеш себето чрез Него, убий, о, Мощноръкий врага под формата на желание, трудно преодолим.

Тъй свършва в славната Упанишада БХАГАВАД ГИТА, науката за ВЕЧНИЯ, писанието за Йога, разговорът между Шри Кришна и Арджуна, третият разговор, озаглавен:

ЙОГА ЧРЕЗ ДЕЙНОСТ


[1] Буддхи
[2] Гунас.
[3] Пракрити.
[4] Манас.
[5] Карма-Йога; това е поставяне на физическата енергия върху божествения олтар; т.е. упражняване органите на действие просто в служене, в послушание на Закон и Дълг.
[6] Регулирани, предписани като длъжност; установени.
[7] Прародителят, Праджапати.
[8] Камадхук, кравата на Индра, от която всеки може да издои, каквото си иска; ето защо тя се нарича подадел на желаните предмети.
[9] Девите.
[10] Ягня, жертвоприношение – Б.пр.
[11] Ягня, жертвоприношение – Б.пр.
[12] Гунас
[13] Ахамкара, отделното „Аз съм”.
[14] Гуните, качествата, като чувства-органи, се движат между гуните, качествата или свойствата, като чувства-обекти.
[15] Дхарма може да се преведе тук с дълг.
[16] Раджас.
[17] Вселената „Това” е противопоставено на „Онова”, „Вечният”.
[18] Манас.
[19] Буддхи.
[20] Манас.
[21] Буддхи.
[22] Всевишният.