CoolSocial.net anandaproject.net

Четирите пурушаартхи

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

Пурушаартха е нещо, което човека, личността /пуруша/ цени, иска и търси да постигне, /артха – цел/. Сами по себе си двете думи “пуруша” и “артха” имат много и различни значения в зависимост от контекста, в който се използват. Например в Санкхя и Йога философиите “пуруша” е Духът, /”пракрити” – материята/, а “артха” се използва и като “богатство”. Съединени заедно обаче като “пурушаартха”, двете думи вземат нови значения – “цели към които човек се стреми”, “свободната човешка воля” или “избор”, “свободата да правя избор” или пък “усилие”. В настоящия контекст пурушаартха има значението на човешка цел. Пурушаартха е нещото, което отделя човека от останалите форми на живот – животни и растения, тъй като това са съзнателно избрани цели на базата на уникалната способност, присъща на човека, а именно свободата на избор. Докато животните са движени от инстинкти и нямат свободна воля, то човека притежава такава /друг е въпроса доколко той се възползва от тази възможност!/. Тази способност в човека се явява благодарение на наличието на интелект /буддхи/, който в животните липсва или само в някои от тях е заложен в съвсем рудиментарна форма /кучето може да различи господаря си/. Животните притежават ум /емоции/, но им липсва интелект, който е това качество в човека, което различава, отсъжда, преценя, проектира в бъдещето, себеосъзнава се и т.н.

Тъй като вижда себе си като непълноценно същество, несъвършен, незавършен, индивида се опитва да компенсира тази празнота отвътре стремейки се да придобие различни неща в живота. Има четири основни групи цели, към които човека се стреми, които са разделени на две групи – артха и кама и дхарма и мокша. Артха и Кама са действащи и за другите същества на земята, докато дхарма, /правдата, етиката/ и мокша /освобождението/ са валидни само за човека. Дхарма и Мокша са резултат от себеосъзнаването на човека като индивид и като част от едно цяло – обществото, вселената, резултат от мисленето и възможността да се правят съзнателни избори .

***

Казва се, че човека е движен от две сили в живота – канчанам и камини, богатство и жени. Под влияние на първата движеща сила – канчанам – човек изкарва целия си живот в придобиване на материални блага, живее цял живот придобивайки и натрупвайки, повече и повече, колкото повече, толкова по-добре. Той прави това като защита срещу несигурността, мъката, страданието, и може би най-важното – страха от смъртта, от това един ден да го няма. Затова ограждайки се с предмети той разширява усещането си за Аз, за присъствие и продължителност в този свят, получавайки по този начин илюзорната представа за нещо стабилно и трайно.

Втората мотивация е наречена „камини”, жена. Тук думата се разбира преносно. Под „камини” се има предвид удоволствията, които човек си осигурява чрез петте сетива. Човек има пет сетива – очи, уши, нос, език, кожа. Чрез всичките тях ние получаваме усещания, впечатления от околния свят и те служат в същото време и като извор на приятни преживявания. За всяко от тези пет сетива има съответен обект от външния свят – за очите това е светлината, формите, които отразяват светлината, за ушите това е звука, звуковата вълна, за езика това е вкуса, разтворен във водата, за носа – ароматите, за кожата – допира. Всички тези усещания могат да бъдат както източник на болка, така и на удоволствие. Естествено всеки се стреми да избяга от болката и да изпита удоволствие. И всеки от тези органи има склонност да се прилепва към съответния обект от външния свят и да го търси, за да възобновява отново и отново приятните преживявания. Колкото повече сетива са въвлечени в едно преживяване, толкова повече удоволствие ние черпим от него. И толкова е по-трудно да се научим да контролираме контакта си с външния свят, с обекта на нашето удоволствие. Става почти невъзможно да се пази дистанция. И понеже при контакта с жена, т.е. има се предвид сексуалния контакт с противоположния пол, участват всичките пет сетива, затова и „камини”, което буквално означава “млада съблазнителна жена”, се взема като пример най-добре илюстриращ силата на вкопчването в преживяването на удоволствие. Канчанам и камини са артха и кама.

***

Артха пурушаартха– означава материална цел, богатство и чувството, което дават те – чувството за сигурност. Но се разбира в по-широк смисъл – това е всичко, което прави човека един успешен човек в обществото – богатство, земя, сила, влияние върху другите, слава. Това е първата утеха на самоосъзналия се човек – да придобива неща и да се чувства по този начин щастлив и безсмъртен. Когато питат цар Юдхищира /в “Махабхарата”/ кое е най-чудното нещо при хората, той отговаря: “Това, че всички са смъртни, а живят като безсмъртни, като че ли живота не е едно пътуване – дълго или по-кратко, към смъртта”.

Артха, и това което стои зад нея – желанието за сигурност е нещо естествено, когато е на мястото си.  При животните няма проблем – този инстинкт се контролира от природата. При човека обаче има проблем, защото той не знае къде да спре, главозамаян от собствената си сила и възможност за придобиване. Реално артха се ограничава до няколко неща, които когато са постигнати, може да се счита, че целта е постигната: достатъчно храна, дрехи, подслон и добро здраве.

Но какво се случва на практика – час по час, ден по ден, година по година човек събира и събира пари, които никога не стигат – милионерите мечтаят да станат милиардери, милиардерите – мултимилиардери и т.н. Има хора, които са привързани към властта и силата. Те също никога не са им достатъчни. Дори и да е на върха на пирамидата като Сталин  или Хитлер пак ще бъде нещастен параноик – навсякъде го дебнат опасности… Славата – ако е известна личност в страната ще страда, защото иска да стане известен и в съседната страна, после в целия свят, после да остане в историята и т.н.

Така че всичко, което допринася за чувството за сигурност в човека се нарича артха.

***

Кама пурушаартха. Кама означава “желание”, а също и наслаждението, което се получава като резултат от удовлетворяването на желанието. Чувството на изживяване на удоволствие е съществена част от живота на всяко човешко същество. Но изкуството за изживяването/постигането на кама е велико и трудно. Кама има много измерения и се търси чрез което и да е сетиво – важното е контакта да доставя удоволствие. Може да е изцяло сетивно, плътско, но може и да е емоционално или интелектуално. При животните инстинкта за удоволствие се контролира от природата. Те, веднъж в година, на пролет обикновено, се разгонват и след като поколението бъде осигурено този инстинкт бива подтиснат, минава на заден план. Но при човека се прибавят и други неща, които са резултат от развитата му ценностна система, субективното усещане за преживяване на удоволствие. Всеки живее в изграден от него свят и оценява различно начините да получи удоволствие. Това, което е желано от един, не е желано от друг. Един мъж отчаяно иска да се разведе с жена си, а друг е нетърпелив да свърши по-бързо развода, за да се ожени за същата жена. Обекта е един, една и съща жена, но предизвиква различни реакции у различните мъже. Субективните ценности не са еднакви дори за един човек – менят се във времето – колата започва да му се вижда стара, къщата, жената, и му се иска да ги смени, за по-нови, които ще  му донесат по-фини удоволствия. Но кама има няколко фатални характеристики – колкото повече се удовлетворява, толкова повече се разгаря подобно на наливане на масло в огъня, за да се изгаси огъня. А има и още нещо – когато желанието се удовлетворява отново и отново, се получава ефекта на неутрализация в резултат на насищането. Временно се губи вкуса към обекта на желание – първата хапка от тортата е най-сладка, първата глътка вино, после започва да втръсва и накрая става неприятно и дори опасно за живота. Това е т.н. закон за неутрализирането. При наркоманите се стига дори до момент на абстиненция – няма повече удоволствие от обекта /дрогата/, но самата негова липса причинява болка. Това е крайния резултат от безмозъчното доставяне на удоволствие на клетките на тялото докато се стигне до саморазруха.

***

Дхарма пурушаартха. Дхарма също има много значения: “добра съдба”, “закон”, “природа”,”естество” и др.  Едно от най-кратките и изчерпателни определения за дхарма е следното: “Дхарма е това, което прави дадено нещо, това, което то е”. Или с други думи дхарма е самата есенция на нещата.

Поради толкова много индивидуални личностни характеристики и това, че всеки има различни желания, вкусове и амбиции се налага да се създадат норми на поведение в обществото, които да контролират действията на хората в интерес на общото хармонично съществуване. И тогава се появява Дхарма, Правдата, Закона. Понеже човека, за разлика от животното, вече има свободата на избор, той трябва да стане отговорен за своя избор, за своето действие. Артха и Кама трябва да влязат в някакви общоприети норми, наречени етика, за да се осигури действието на обществения организъм. Ако аз желая да постигна нещо, аз трябва да взема под внимание моите съседи, всички хора, с които съм свързан, за да е сигурно, че моите амбиции няма да са разрушителни за тях. Аз трябва да уважавам желанията и амбициите на съседите също както и моите и не мога да ги използвам, за да постигна собствените си цели. Какво е основанието за този начин на мислене – здравия разум, нищо повече. Аз не искам другите да ме лъжат и крадат и затова истината става ценност за мен. Когато Дхарма стане цел в човешкия живот, човекът е развил в себе си нещо повече – той изпитва удоволствие от това да дава, да обича, да служи. Хирурга работи не само за пари – той изпитва фината наслада от спасяването на човешкия живот.

Дхарма бележи израстването на човека в неговите разбирания и отговорности. Нейни характеристики са прабхава, което значи отхранване, осигуряване на просперитет, увеличаване, разширяване; дхарана, което тук се превежда като “поддържане заедно”; ахимса – “не навреждай на друго същество”. Всичко, което не е в съгласие с тези характеристики е адхарма, т.е. противоположно на дхарма. Всъщност никое притежание /артха/ и никое удоволствие /кама/ не могат да бъдат истински ако е нарушен закона на Дхарма! Ето защо Видура в “Махабхарата” казва:

“В Дхарма са установени всички същества. Учене и размишление, любов, жертва, прошка, състрадание, истина и себеконтрол: това е истинското богатство на човека. Те са корените както на правилните взаимоотношения между хората /дхарма/, така и на материалното богатство /артха/. По този начин материалното богатство всъщност се съдържа в дхарма.

Тези, които са мъдри казват, че дхарма е най-висшата, просперитета и богатството е по средата, а задоволяването на сексуалните нужди стои по-ниско от тези двете.

Така че дхарма би трябвало да бъде поставена като първа цел – да се отнасяме към всички същества така както се отнасяме към себе си”.

Дхарма заема първо място в четирите човешки стремежа /обикновено се поставят в следния ред: дхарма, артха, кама, мокша/, защото артха и кама имат нужда от контрол. Артха, желанието за сигурност, идва на второ място, защото това е инстинкта за самосъхранение. Кама идва на трето място – след като съм осигурен, аз обръщам поглед наоколо, за да си доставя някакво удоволствие, щастие. Дхарма е първа, защото учи на правилните артха и кама – има наслаждение, но има и правилно наслаждение – едното носи упадък, а другото – растеж.

Дхарма е “видима” и “невидима”. Дхарма като постигната цел носи плодове за личността: 1. в този живот и 2. в следващия живот. Първите са видими, дришта, вторите невидими, адришта. Счита се, че ако човек живее добродетелен живот, трупа пунякарма /добра карма/ , то той ще бъде защитен от Дхарма и ще бъде осигурен възможно най-добре в своя живот. Това е видимата част от плодовете на Дхарма. Невидимата част остава за следващия живот – къде и как, при какви условия ще бъде роден даден човек. Това е изключително важно, тъй като първите 7 години от живота – всички психолози за единодушни в това – са най-съществените за изграждане на бъдещата личност. Но странно – ние /на пръв поглед/ нямаме контрол върху този период! През първите 7 години външната среда формира личността подобно на глина. Западния човек отдава това на късмета, на съдбата и т.н. Всъщност няма такова нещо като късметлийско раждане – ние сме осъществили контрол върху сегашното си раждане чрез своите дхармични или адхармични действия в миналия си живот. Това е закона и който не иска да го види или приеме ,се опитва да избяга от отговорност и нищо повече. Така че правейки добро, стремейки се да постигне Дхарма пурушаартха, човекът е възнаграден “двойно”: получава удовлетворение още в този живот и освен това си подсигурява добрия “старт” в следващия.

***

Дхарма също така включва и нещо повече в себе си – идеята за Бога, за вечните закони, които са отвъд човешките. Ако някой направи нещо и избяга от държавния закон, то той няма да може да избяга от универсалния закон – закона за Карма, закона за причината и следствието. Ако човек прави добро, той , ако прави зло /грях/ той трупа папакарма /лоша карма/.

***

Мокша пурушаартха. “Мокша” означава “освобождение”. Свободата е това, което е крайната цел на човешкия живот. Мокша е първостепенната пурушаартха, а дхарма, артха и кама са второстепенни. Много малко хора стигат до тук – да оценят мокша дори само като идея, повечето хора спират на ниво дхарма. Тези няколко смелчаци стигат накрая до разбирането, че не желаят повече да трупат неща, не желаят повече удоволствия, а свободата, която е отвъд всичко. В тях се разгаря вътрешния огън, желанието за освобождение, наречено мумукшутва, което е есенциално за духовния търсач. Всъщност преследването на предишните цели има за цел отново свободата, но по един елементарен и повърхностен начин, когато човек си мисли, че увеличавайки своите възможности като пари, слава и пр. става по-свободен. Всъщност става точно обратното. Свободата е винаги свобода от нещо. Свобода от ограниченията, от спънките, болестите… Всъщност свободата от материалното и свободата от желанието е истинската свобода. Всеки е имал моменти, когато се е чувствал така сякаш нищо повече не му е необходимо в този момент. Това преживяване дава бегла представа за мокша. Това е свободата от нуждата да се утвърждаваш, да натрупваш, да искаш и да желаеш – защото нямаш повече нужда от нищо – има само едно вътрешно чувство на пълнота и завършеност, което е самодостатъчно и край само по себе си. Артха, кама и дори дхарма задържа човека в лапите на двойката противоположности, дван-двас, които са крайната причина за преминаването през циклите на радост и страдание /сукха-духкха/. Само мокша като цел извежда човека извън омагьосания кръг на двойката противоположности, т.е. света около нас. Така че Мокша всъщност е свобода от Кама, Артха и Дхарма, а тези трите от друга страна са пътя, който води към Мокша!

***

Мокша е освобождение тук и сега, а не в хипотетичното бъдеще, не в световете на Брахма, Индра и другите. Шанкараачаря застъпва идеята за дживанмукта, т.е. освобождение в материално тяло. Адвайта Веданта отива много далеч в изследването на този въпрос. Тя дори казва, че няма такова нещо като мокша, освобождение. Всички сме свободни по рождение, тъй като Атман не може да бъде несвободен, а няма нищо друго освен Атман. И ако освобождението беше цел, която се постига в определен момент, т.е. имаме феномен ограничен във времето, то тогава това освобождение не може да бъде истинско, реално, защото всяко нещо зависимо от времето е тленно и няма гаранция, че няма да се върне към предишна фаза на съществуване. Ето защо ако има мокша, истинско освобождение, то то е било винаги факт, то ние сме вече свободни и единственото, което остава да бъде направено е да осъзнаем тази проста истина…

***

Дхарма, артха и кама са “преяха”, пътя на удоволствията, докато мокша е “шреяха”, пътя на доброто, което носи свободата. Санясите имат за своя цел мокша, останалите хора имат за цели другите пурушаартхи. Истинската мокша е свободата от Дхарма, артха и кама, свободата от привързаностите, което означава на практика човек да е щастлив в присъствието на дхарма, артха и кама, както да е щастлив и при тяхното отсъствие!

Пример: и богатия и бедния отиват при гуру, защото и двамата търсят вътрешния мир – единия защото има много и това му създава тревоги, а другия защото няма нищо и това му създава тревоги.

***

“Дисциплинирайки тялото, ума и интелекта си, нека той овладее себето чрез себето, защото себето е единствения приятел на човека и собственото себе е неговия единствен враг” /Бхагавад Гита/