CoolSocial.net anandaproject.net

Четирите /варни/ касти

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

Схемата, по която е изградено древноиндийското общество е т.н. варна-ашрама вявастха, варна-ашрама общество. Така както четирите ашрами /стадии в човешкия живот/ имат за цел да помогнат на джива, на човека, да живее един осмислен и подреден живот, така и варните /кастите/  имат същата цел – разкриване на човешкия потенциал. Ашрамите имат отношение повече към живота на индивида, планиране на човешкия живот във времето, а варните имат отношение повече към живота на обществото като цяло, обществената схема.

Идеята за кастите намираме още в Манусмрити, “законите на Ману”. Идеята на този велик законодател е била благородна – обособяване на хората в касти в зависимост от техните склонности, способности, таланти, така че всеки един да си намери най-подходящото място в обществото, за да бъде полезен по този начин както на себе си, така и на останалите. “Варна” буквално означава “цвят”. Хората биват разделени според своят “цвят”, но не цвета на кожата, а вътрешния “цвят”, цвета на техните желания. Понякога казваме “червен от гняв”, или “той има бяла душа”. Така, според Ману, трябва да бъдат разделени хората и техните дейности/позиции в обществото, че да отговарят на тяхната интимна природа, което да способства за тяхното развитие. Всяка каста представлява орган на обществото, ако то се разглежда като цялостен организъм и си има своята специфична функция, така както и органите в човешкото тяло.

„Разни хора- разни идеали” е казал поета. Има хора, които са настроени повече към проучване на света, с любопитен ум, има такива, които са религиозни, има такива, които са „поети по душа”, има такива, които са изключително действени натури, спортни натури, с нагласа към военното изкуство, има такива, които си мечтаят да станат шефове на компании, да търгуват през океаните, да печелят на борсата, има такива, които мечтаят да си да имат нивка на село, да си я работят и тя да ги храни, има и такива, които са щастливи само и само ако си намерят някаква работа, или ако може да речем да се уредят да работят в Макдоналдс в Германия например… и т.н. и т.н. Кой къде и какво да работи? Има ли смисъл поета да се занимава с политика, или селянина с математика, или търговеца да ходи да оре нивата, или метача да управлява мегакомпания?

Според идеята на варна-ашрама обществото в него има три висши касти – брамини, кшатрии и вайшии, и една низша каста – шудрите. Брамините са кастата на свещениците, кшатриите са войните, вайшиите са търговците, а шудрите са работниците, слугите. Има също така и извънкастови – тези, наричани „млечхи” и с разни други имена – това са били народите и племената, които не са споделяли религията на Ведите. Например един гръцки аристократ би бил определен с презрителното „млечха”, защото не говори някой от „божествените” езици и е напълно неграмотен за знанието на Ведите. Това естествено е ортодоксалното разбиране на хинду човека.

***

Кастата на брамините. Така Ману е предложил схема, която е имала за цел да разпредели длъжностите в обществото в зависимост от качествата на неговите членове, за да се улеснят взаимоотношенията на базата на ясно дефинирани права и задължения. Кастовата принадлежност е имала като идея и цел да определи мястото на всеки един в социалната йерархия в зависимост от степента на развитие на неговото съзнание. Високо съзнание се е считало чистото съзнание – „сърце чисто като кристал, ум светъл като слънцето”… Най-чистите са тези, които са събудени за духовното, отдадени на търсенето на Бога и дали обет за служба на човечеството. Това в древна Индия са били брамините, духовните лидери на обществото, които са били и най-учените и най-образованите. Принципите, върху които законодателят Ману изгражда кастовата система са достатъчно всеобхватни, така че да  са валидни за всяка една социална структура независимо от територията, културата и времето. Тоест и в САЩ днес, след внимателно наблюдение човек открива кастовото разслоение макар и в доста миксиран и маскиран вид. Отново в „браминската” каста ще намерим свещениците (независимо от религиозната форма и структура, на която служат), но също и учените, философите, учителите. Накратко това са „мозъците” на обществото, тези, които теглят останалите напред и нагоре, вдъхновени от вътрешните си духовни импулси. Хората, които са посветили живота си на Знанието – да го придобиват и да го преподават. Мисия, която е от особена важност за обществото – да се съхрани знанието и мъдростта от предишните поколения и да се предаде на новото поколение. Счита се че брамина не трябва да работи нищо друго, а да се занимава единствено с писанията – запаметяване, граматика, метрика, пеене, тълкуване. Запаметяването е бил единствения начин да се съхранява знанието, което е отнемало значително време и усилия.

Прерогатив на брамините, областта където те са специалисти не принадлежи на земното. Техният дух се тревожи от въпроси като „Какво е Бог?”, „Как е устроена Вселената?”, „Кой съм аз?”, „Откъде идвам и накъде отивам?” и т.н. Човека с браминска природа обича размишлението, усамотението, медитацията. Нещата, които тревожат останалите хора /като кариера и просперитет/ за него са или маловажни или дори глупави. За него усамотението е щастие, докато за останалите – нещастие.

Пример: дошъл при един отшелник един богаташ и изсипал една торба с пари в пещерата. “Защо ми замърсяваш пещерата?” бил първия въпрос. А на въпроса не се ли чувства самотен тук, отшелникът отговорил: Когато вие дойдохте започнах да се чувствам наистина самотен…”

Брамините са “главата” на обществото. В миналото те са имали знанието за ритуалите и знанието за мантрите. Затова самата каста на брамините е била с огромна власт в древността. Те са били считани за притежаващи ключовете за Царството Божие, почитани са били като богове. Логиката за обикновения човека е била следната: „Цялата Вселена зависи от Бог. Бог е този, Които отговаря на мантрите. Брамините имат знанието за мантрите, следователно брамините са моя бог.”

Или: „Ако е вярно, че извисяване се постига чрез практиката на Дхарма и ако е вярно, че знанието за Дхарма извира от Ведите, които не са човешко изобретение, и ако е вярно, че тяхното разпространение е възложено на брамините, кого другиго, освен брамините трябва да почитам?”

Брамина има в себе си саттва качества и съвсем малко следи от раджас и тамас. Основни негови характеристики са тапас /самодисциплина и покаяние/, аскетизъм, отречение и стремежа към себепознание. Неговата саттва природа е тази, която го определя да бъде брамин, а не семейното положение.

***

Кастата на кшатриите е представeна от армията, от войниците. Тяхната основна задача е защитата на страната от врагове (както и завладяването на нови територии) и поддържането на вътрешния ред в страната. Истинският кшатрия е бил високо образован в Писанията, светските науки и изкуствата. Това е идеалният ариец, готов да умре в изпълнението на своя дълг. Идеалите и целите на война са една октава по-ниски от тези на брамина, защото се намират в областта на земното – просперитета и защитата на страната, на нуждаещите се, високият патриотичен идеал, за който се жертва всичко лично включително и собственият живот. В по-широк смисъл това е царската власт, политиците, полицията и армията в една държава. Всяко общество има нужда от политици и полиция за поддържане на вътрешния ред. Високият идеал на един министър в днешно време би бил да служи на народа си и да работи за неговият просперитет и издигането му като достоен член на интернационалното световно семейство. Кшатриите трябва да осигурят мир в обществото, за да може останалите членове да преследват и постигат своите цели в живота необеспокоявани.

Най-големият недостатък на кшатрията е да се поддаде на страха. В ценностната система на кшатрията не ахимса, приниципа на ненасилие е на първо място, както това е при брамините, а смелостта и силата. Затова страхът като техен антипод е признак на слабост. А най-големият позор за война е да изостави онеправданите, да пропусне да прояви благородството си като есенциална черта от характера, която тази каста трябва да развива у човека. Има красива история в една от Пураните за цар на име Випашчит, който управлявал мъдро и справедливо. Той изпълнявал всички религиозни обичаи и зачитал традицията. След смъртта си той се издигнал до небесните сфери на рая като награда за неговите добродетели. Но имало едно малко черно петно в неговия живот, което можело да бъде изкупено само чрез кратък престой в ада. Съответно царя пристигнал в ада за изкупуване на своя малък грях. Самото му присъствие там имало толкова благоприятен ефект за „постоянните” обитатели на ада, че всички почувствали облекчение на своите болки само от самата близост на царската благородна душа. Във Ведите има текст, който гласи следното: „Така, както аромата идва от дърво отрупано с цвят и може да се почувства от голямо растояние, така и аромата на пунякарма, т.е. добрата карма на човека се чувства от голямо растояние”. Когато дошло времето на царя да се върне в рая, жителите на ада в един глас го умолявали да остане още време, той като го чувствали като светлина в мрака. В този момент цар Випашчит изразил своето намерение да напусне рая и да остане в ада заради нуждаещите се. Всички богове и риши се поклонили пред него – това е аболютна манифестация на идеала за кшатрия.

Вътрешните характеристики на кшатрията са енергичност, действеност, смелост, амбициозност, безкористна жертва – всичко това за благото на обществото.

Вътрешната природа на кшатрията е предимно раджас /енергичност, страст/ и по-малко саттва и тамас. Това определя неговата принадлежност в кастата на войните.

***

Вайшиите са търговците, бизнесмените, банкерите, хората ангажирани с управляването и натрупването на материални ценности и блага. Без търговия и размяна не би могло да има равенство в разпределянето на благата, без организатор и ръководител на производството не би могло да има производство в национален мащаб. Вайшиите са също така и благодетелите и покровители на културата и науката, те са в основата на организациите с идеална цел, чрез които става преразпределяне на материалните блага и поток „от горе на долу” – при условие на наличие на добрата воля у тези, които са „отгоре”. Вайшиите в древността също са имали право на образование като висша каста и Ведите са били достъпни за тях.

Вайшиите също са динамични, почти колкото кшатриите, но са заитересувани предимно от своя просперитет, благото на семейството, тесния кръг познати по кръвна линия. Те обичат удоволствията на живота, да се наслаждават на придобитото. Самоотречението и жертвата, характерни за кшатриите не са от любимите им качества. Техна задача е, изпълнявайки своите функции в обществото, това да става съобразно законите на Дхарма. Препъни камък за вайшиите е честността, тъй като е лесно да се трупа богатство с измама. Така че честността е качество, върху което търговците трябва да работят, както и върху щедростта – друга основна добродетел на търговеца.

Основната природа на вайшиите е изградена от тамас и раджас и още по-малко саттва, което определя и тяхната позиция в обществената схема.

***

Шудрите са кастата на работниците и слугите, на които е отредено да работят и служат в някоя от системите/организациите на гореспоменатите касти. На тях в миналото буквално е било забранено да учат и да знаят. Има текстове в Брахма сутра където изрично се забранява даването на ведическото знание на шудрите, а ако случайно някой шудра дочуе нещо, езика му трябва да се изтръгне и ушите му да се напълнят с восък. Подобна идея намираме и в Библията: “Не хвърляйте бисерите на свинете, защото ще ги стъпчат и ще се обърнат срещу вас”. Единственото, на което са способни тези хора е да работят, да служат, да изпълняват. Това е масата хора с „недоразвит” интелект (будхи) и душевност, за които се е считало, че служенето на висшите касти е единственото, което може да допринесе за тяхната еволюция.

Шудрите имат в своята природа тамас и съвсем малко раджас, а саттва липсва. Това прави човека абсолютно инертен, мързелив, без никаква мотивация за постигане на някоя от целите на останалите касти – било материални или духовни. Умът на такъв тип човек е ангажиран единствено с ядене и оцеляване и нищо друго.

Кшатриите и вайшиите са действени. За тях бездействието, стоенето с кръстосани крака под някое дърво е равносилно на смърт. Те дори са против хората, които го практикуват и често ги обвиняват в безделничество и мързел. Останалите две касти са бездействени на външен план – макар и по различни причини – брамините защото обичат усамотението и медитацията, а шудрите, защото не обичат действието.

Според своята вътрешна конституция брамините са наречени саттва прадхана /тоест чисти, светли, благородни/, кшатриите са шуддха раджас прадхана /тоест пречистен раджас, характеризиращ се с безкористно и благородно действие/, вайшиите са ашуддха раджас прадхана /тоест нечист раджас, характеризиращ се с действие, което е егоистично/, шудрите са тамас прадхана /инертност, невежество/.

***

Еволюция на съзнанието според кастовата принадлежност.

Ако приемем, че джива, въплътената душа, в своята еволюция „спечелва” един ден възможността да се роди в човешко тяло, то това тяло не би било повече от това на шудра, работник, слуга. Слугата живее прост живот, няма много интереси, освен да задоволи глада си и този на семейството си. Неговият дълг е да бъде предан на господаря си и да си изпълнява задълженията. Изпълнявайки своите задължения, работата на нивата, в предприятието и т.н. се развиват неговите качества и ум и той започва да се издига в йерархията – става например началник на повече работници. Но все още не е самостоятелен. Живот след живот, които носят разширяване на съзнанието, способностите и пр., работейки за този търговец или онзи, води до, което е най-важното, натрупване на желания, васани – той, работника да стане като своя работодател, да работи по-малко и да има повече, да има възможност за изживяване и на други удоволствия – като тези, които си доставят неговите господари, работодатели и пр. Така постепенно тамас природата се превръща в раджас, от състояние на инертност, той преминава към състояние на действеност, изпълнен с амбиции и желания и един прекрасен ден тази душа бива родена като вайшия, човек от търговската каста. Това издигане по стълбицата е възможно да стане само чрез изпълнение на задълженията на работника, живот според дхармата на един шудра – да бъде съвестен, работлив, честен към работодателя си – в рамките на неговото съзнание. Така изкачването по стълбата е всъщност според диктата на закона на дхарма и изцяло зависещо от дхарма. Един вайшия е далеч по-съзнателен и издигнат в духовно отношение човек. Но естествено си има своите особени страни, които го държат здраво привързан към колелото на самсара. Издигайки се в йерархията на своето съсловие той започва да проумява, че парите, които събира цял живот не му дават търсеното удовлетворение. Редом с качествата на ума, които се развиват благодарение на практикуването на търговската  професия се развиват и моралните качества. Голямата добродетел на богатия е да споделя своето богатство. Казва се в Махабхарата, че богатството е за да се споделя, да се раздава. Човек трупа състояние, за да може да е от полза на обществото. Това автоматично включва и живот според дхарма, защото натрупаното състояние чрез лъжа и измама, което е най-лесния метод е безмислено, няма стойност. Това е урока, който учи търговеца – как да печели чрез честни средства и да не се изкушава за лесни пари. Когато разбере, че богатството натрупано чрез лъжа или експлоатация на други хора е тежест и карма, той се издига в йерархията на своето съсловие. Един ден той вижда смисълът на натрупаното богатство в служба на събратята си. Желанието му да помага го води до следващата каста – кшатрията. Той вижда, че чрез пари може много да се помогне, но и това не е достатъчно. Той вижда, че има хора, които и без пари и богатство са се издигнали до там, че да влияят на обществото чрез властта, която имат. Това са военните и политиците. Един политик може да не е богат, но да има повече власт от най-богатия човек в страната. Царя може да не е богат, но упражнява известен род влияние, което е различно от това на богаташа, основано на неговите пари. Така богатия се насочва към политиката и конвертира богатството си във власт. Влизайки в кастата на кшатриите, той се качва още едно стъпало в еволюцията си. Защо? Защото сега той работи за една идеална кауза – негова цел е защитата и благосъстоянието на сънародниците му. Той става блюстител на закона, закона, който е идеална категория. Естествено в началото той ще бъде изкушен да използва властта, която има за лични цели. Това всъщност е и основния мотив на днешните политици – да използват властта, която народа им гласува за лично облагодетелстване. Това, разбира се, не помага на кшатрията да расте. С течение на времето той се осъзнава и става един идеалист държавник, каквито е имало винаги в история на човечеството и ще има. Такива хора, чрез реформите, които прокарват, трасират пътя на човечеството напред, имената им остават поколения наред. Дори и на върха обаче политика осъзнава своята ограничена власт да променя и помага на хората. Той започва да проумява, че човек колкото и добре да живее, в колкото и мирна и богата страна пак си остава нещастен, защото истинското добруване е функция не на външния живот, а на вътрешния. А политиците имат ограничен достъп до вътрешния живот на личността. Този, който има влияние върху вътрешния живот на хората е духовникът. Така държавникът след като е извървял пътя на властта, на външната власт, се насочва навътре и става духовник. Много са примерите за това – цар Борис става монах, император Ашока става монах и много други. Истинската помощ, която може да се окаже на човек е тази да му се даде вътрешна светлина, да му се даде храна за душата, знание как да расте и  да се справя със страданието на този свят. Движена от такива мотиви личността навлиза в лоното на духовната каста, брамините. От позицията на реализиран духовник човек може да направи много повече от един политик. Истински големи духовници са тези като Буда и Исус, които създават епохи чрез думите и делата си.

Ето какво казва Свами Партхасаратхи за кастовата система: „Кастовата система е била добре измислена за прогреса и просперитета човечеството. Но административната система в обществото изкривява цялата идея и всичко се обръща против интересите на обществото и човека. Цялата система е била парализирана, развалена, мумифицирана. Загубила е своята гъвкавост. Благословението се превърнало в проклятие. Разделенията станали абсолютно закостенели. Хората затворили себе си в тесните ограничения на собствените си касти. Те не преминавали за нищо на света рамките на кастата си, които самите те са си поставили. Всичко станало механично и изкуствено. В течение на времето системата била покварена.”

Става въпрос за това, че буквалното разбиране на кастовата принадлежност, довело до там, че всеки роден в търговско семейство трябвало да си остане търговец, свещеника – свещеник, въпреки че нямал нужната чистота и висота, шудрата – шудра, въпреки че би могъл да е всъщност брамин /като Кабир и Иисус например/ и т.н. Тези, които са били на върха са се стремели и все още се стремят да останат на върха.

Несправедлива ли е кастовата система в крайна сметка? Има ли по-висши и по-низши хора? По отношение на рождението никой няма право да класифицира хората, всички хора са равни. По отношение на функцията в обществото също – всяка каста си има определена функция в общественият организъм и така както няма по-висши органи в тялото, така няма и  по-висш тип работа, професия в обществото. Шудрите са нозете, а брамините са лицето, но кое е по-важното от двете? Счита се че всяка част на тялото е свещена, никоя не е с предимство. По отношение на вътрешните качества обаче има градация, която се определя от съотношението между трите гуни – саттва, раджас и тамас. Брамините са саттва и те стоят най-високо, следват кшатриите, вайшиите и шудрите накрая. Равенство по отношение на човешкото съзнание не може да има и никога не е имало.

***

До колко кастовата принадлежност е съдба?

От всичко казано до тук би трябвало да стане ясно, че вътрешното естество на човека единствено определя неговата професия, статус и функция в обществото. Човек няма власт над външните условия на живота, но той има власт над вътрешните – сферата на личния живот. Във властта на човека е да прави избор – да се стреми към чистота и праведност, да полага усилие за  постигане на духовните си цели. Това само по себе си е фактора, който определя кастовата принадлежност и нищо друго. В този смисъл всеки сам определя своята кастова принадлежност, всеки сам, на базата на своите желания и цели в настоящия живот определя своето рождение и условия в следващия.