CoolSocial.net anandaproject.net

Трите Гуни

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./
Чрез дхарма, добродетелта – издигане до висшите сфери
Чрез адхарма, злото – потъване в низшите сфери
Чрез Гняна, знанието – постигане на освобождение,
А чрез противоположното му /т.н. невежеството/ – обвързването.
Самкхя-карика, 44 стих

Теорията за трите гуни  /Ползваме думата “гуна” защото тя има уникален смисъл, т.е. не само като качество, но още компонент, съставна част, атрибут и то (което е много важно) “атрибути, качества, които служат на Духа за неговите Божествени цели”/ се ражда за пръв път в систематичен и завършен вид в най-древната философска система на хиндуизма – Самкхя. /“Самкхя” означава “сетивото на мислене” или “изброяване” – мислене в смисъл на схващане на Пуруша и изброяване на 24-те принципи на Пракрити/. Самкхя се свързва с името на мъдреца Капила живял около 6 век пр.н.е. Откъслечни фрагменти се срещат и във Ведите, но заслугата на Капила е да формулира теорията по такъв начин, че тя да се превърне в един от фундаментите на философията на Изтока. Счита се, че Веданта държи  върховенството сред шестте философски системи благодарение на Самкхя, чиито основни идеи изграждат фундамента на Веданта. Веданта приема  концепцията на Самкхя за омагьосания кръг на прераждане наречен Самсара; концепцията за трите вида болка /Адхиатмика – причинена поради вътрешни фактори, Адхибхаутика – резултат от външни фактори, Адхидайвика – болка причинена от свръхсили/; концепцията за трите гуни чрез която се обяснява не само многообразието на света, но също и устройството на човека и механизмите на работа на ума и психиката; идеята за еволюцията много преди западната наука да достигне до нея; идеята за естеството на чистото Съзнание, постигането на което довежда до крайната свобода.

Самкхя свежда всичко до две неща – Духът, Пуруша и Пракрити, Материята.  Самкхя твърди, че в самото начало на сътворението Духът (Пуруша) и Материята (Пракрити) съществуват като напълно самостоятелни и независими единици. От тях Материята наречена още Прадхана, което има значение на “праматерия” е била хомогенна, неодушевена и безкрайна същност състояща се от три качества, компонента (гуни), които се намирали в пълно равновесие по между си поради което никакво движение и никакво обособяване на части не е съществувало. Праматерията се е намирала в пълен покой като едно себедостатъчно цяло, застинало в точка, още преди началото на Времето.  (“В началото бе Мъртва точка” е първият постулат от богомилското учение за сътворението, според източниците достигнали до нас). Началото на еволюционния процес се дава от Пуруша, Духа, който чрез “докосване” до Праматерията нарушава нейното равновесие и тя се поляризира на трите си основни качества – саттва, раджас и тамас. Дава се началото на еволюцията, времето започва да тече, започва поредния голям цикъл. Първо превес има саттва гуната, от която произлиза първият еволют – Махат, Великото Начало, Космичният Буддхи, грубо преведено Космичен Интелект, който по-нататък се “развива” и дава началото на множество божествени елементи всеки следващ от които има по-груби характеристики докато се стигне до появата на материята във вида, в който я познават човешките сетива. Което е важно да се знае и помни е, че трите гуни присъстват в различни комбинации от най-високото до най-ниското стъпало на Творението, от най-възвишените божествени йерархии до “последното стръкче трева на земята”.

„Висшите сфери са изобилни на саттва гуната,
Долните сфери са изобилни на тамас гуната,
Междинните сфери са изобилни на раджас гуната.
Така са наредени световете от Брахма чак до стръкчето трева.”
Самкхя-карика, 54 стих

Така трите гуни заемат ключова позиция в “схемата” на Битието.   Всичко съществуващо е комбинация от трите гуни намиращи се в различно съотношение по между си, тъй като материята, пракрити, която съставлява Вселената, видима и невидима, е съставена от тези три качества, сили. Всички организми, химичните елементи, всичко е продукт на трите гуни намиращи се в различни комбинации.

Етимология на Саттва, Раджас, Тамас

За да се разбере дълбокото значение на думите саттва, раджас и тамас ще бъде от полза да се разгледат техните корени. Корена на саттва е “sat”, което в Санскрит има значение на “това, което е реално, действително съществуващо”. Още “sat” има значение на “съвършенство”, “светлина”, “чисто съзнание”, “благородство”, “добродетел”, “божественост”, „удоволствие”, състояние на пълен покой, придружен от абсолютна съзнателност. Коренът на раджас е “raj” което има смисъл на “да бъдеш оцветен” /в смисъл умът да бъде оцветен в краските на емоциите/, “червен”, “възбуденост”, „замърсеност” и заблуда на съзнанието в следствие на чувствата и страстите. Раджас е силата на “действието” и “енергията”. Тамас идва от “tam”, “tama”, което значи тъмнина, нощ. Тамас е силата на сцеплението, инертност, застой, невежество, когато спим, апатия, безхаберие, хаос, пълен покой, но в състояние на несъзнателност.

Макрокосмоса и трите гуни

Така фините духовни светове (бихме могли да кажем божествените ангелски светове) са “направени” от саттва качество –  ”…в небесните ширини, в небесните глъбини, в небесните висини, де светлина обитава и в живота вечно се проявява.” Това е идеалния свят на Девите, божествата, както се наричат на Изток или ангелските йерархии както са познати на Запад. Колкото повече слизаме надолу към материята, толкова повече количеството на саттва намалява за сметка на раджас и тамас. Докато стигнем  до „нашата” Вселена, която възприемат сетива ни, света, изграден от атоми и молекули, който е манифестация преди всичко на тамас гуната.  В този смисъл се разбира твърдението, че земята е 13-тия кръг на Ада и по-долу от това няма. Трите качества не съществуват отделно, те винаги са в комбинация – независимо дали разглеждаме груби видими обекти или фини и невидими. В Шветашватара упанишада се казва, че Пракрити е червена, бяла и черна: “Женската коза, оцветена в бяло, червено и черно даде многобройно потомство, което носеше същите качества /гуни/. Един от нейните синове скочи върху нея в любовен екстаз, другият остана настрани, изостави я.” Козата е пракрити, майката, която е с цветовете на трите гуни като бялото се отнася към саттва, червеното се отнася към раджас, а черното към тамас. Между другото за коза се използва думата „аджа”, която значи „коза”, значи също и „нероден” и би трябвало да се превежда всъщност в този смисъл , което е в съответсвие със Самкхя, която твърди че материята е първична категория, т.е. не е създадена от някого или нещо. Този мъжки, който остава с козата е символ на душата, която овладяна от желанието за наслаждение остава с майка си, пракрити, а другия мъжки, който „пораства” така да се каже, поема по своя път, оставя я, т.е. постига освобождение от пракрити, мокша. В Чхандогя упанишада трите гуни се представят като огън, вода и храна – „всичко е съставено от тези трите”. Червеното е раджас, бялото е водата, а черното е храната. Казва се, че трите цвята са преплетени в една нишка, от която нишка е “изтъкана” Вселената в цялото й разнообразие, красота и магичната способност да привлича и “оковава” Духа, Пуруша в земни дрехи. Трите гуни, качества, могат да се мислят като три вида вибрации, като три вибрационни нива, комбинирането на които произвежда света на феномените. Квантовата физика отдавна е доказала, че такова нещо като материя, де факто няма. Всичко е енергия, т.е. вибрации с различна честота. Колкото по-ниска е честотата, толкова по-плътен става света. Пракрити съдържа в себе си двата полюса на светлината и тъмнината. Подобна е и библейската легенда за сътворението на света. Това е началото когато първичната субстанция се разделя на светлина и тъмнина, на плюс и минус, и започва своето динамично развитие. Това се опитва да обясни и съвременната наука с теорията за Големия Взрив. Мястото на раджас в тази картина е динамичното напрежение между двата полюса, енергията създадена от различието в потенциалите на “+” и “-“ , това е фактора, който дава възможност да се поддържа “горенето” – затова раджас също се асоциира с огъня и с червения цвят. Раджас е движението, а цялата Вселена е възможна само благодарение на движението. Ако нещо не се движи, то не може да съществува. ”Панта рей”, „Всичко тече, всичко се променя” казва Хераклит, „човек не може да навлезе в една и съща река два пъти”.

Концепцията за трите гуни рефлектира и в концепцията на тримурти, трите образа на Бога, Светата троица на хиндуизма. Това са Брахма, създателят на света, Вишну, поддръжникът, този който съхранява творението и Шива, разрушителят. Тези три принципа: на създаването, съществуването и разрушението са едни от основните концепции в източната философия. Създаването, началото, е раджас, желанието, представено от образа на Брахма. Да си припомним един текст от първата лекция/отскъс от Яджурведа/: „Това беше в началото – водите, океана. В него Праджапати се превърна на вятър и се движеше. Той видя нея и превръщайки се в глиган я облада. Тя се разшири, тя стана разширена и затова земята се нарича земя /земя на санскрит е „пртхви”, което значи „разширена”/. В нея Праджапати направи усилие. Той създаде боговете, Васите, Рудрите и Адитите. Боговете казаха на Праджапати: „Нека да имаме потомство”. Той отговори: „Така както аз ви създадох чрез аскеза, така вие търсете потомство чрез аскеза.” Той им даде Агни за помощ, казвайки: „Опитайте чрез него”. Те направиха усилие с негова помощ. След една година те произведоха една крава….”

След всичко казано до тук относно възгледите на древните за космогонията може да възникне въпроса “Какво ни засягат тези отвлечени концепции? Каква полза намира занимаващия се с йога от всичко това?”. Тенденцията при Йога и Веданта е акцента от макрокосмично ниво (както е  в Санкхя) да се измества към човека, към микрокосмоса. В резултат на вродената интровертност на индийците тези знания се използват най-вече с цел себепознание, самоусъвършенстване и респективно освобождение на индивида от оковите на страданието. Естествено никак не е излишно за ученика преди да “потърси” трите гуни вътре в себе си да има и по-разширена философска представа за тях, защото принципите по които е изграден и се движи макрокосмоса (Вселената) са същите и за микрокосмоса (човека). По този начин ние виждаме своите корени “горе”, т.е. виждаме се като отражение на Великото и Необятното. Това води до задълбочаване на чувството за единство със Цялото, до реално разбиране на известната максима на Хермест Трисмегист: “Каквото е горе, това е и долу”. Това пък автоматически подкопава така плътното усещане за “Аз”, за егото, като нещо различно и отделно от света, от другите.

Микрокосмоса и трите гуни

В традиционните духовни школи на индуизма на практика не е възможно да минем без използването на терминологията и феномените, които стоят зад тези три думички: саттва, раджас, тамас. Цялата еволюция на съзнанието всъщност се представя като движение от тамас към саттва. Значението, което гуната „саттва” приема отнесена към  личността е: лъчезарна светлина, лекота, добродетел, чистота, “това, което поражда благото и щастието”. Саттва е просветленост и сияйност, състояние на равновесие и спокойствие. Учителя Дънов по този въпрос казва:

Състояние, което ние можем да преведем с думите “Любов към Истината”.

“Когато човек се намира под влияние на това състояние (саттва – б.а.), той е тих и спокоен; в него отсъстват всякакви користолюбиви мисли и желания; в съзнанието му има светлина и разширение. Това състояние е присъщо на много високо напреднали хора в духовно отношение. Такива са били светиите, но не всички от тях. Много светии се намират във второто състояние (раджас – б.а.)” Учителят П. Дънов

Раджас е енергията, движението, възбудата, страстите. Докато плода на саттва е светлина и спокойствие, плодът на раджас е болка и страдание. В своите низши октави раджас гуната ще се проявява в индивида като егоистична войнственост, сексуална страст, удовлетворяването на желанията без оглед на последствията, а в по-висшите прояви това ще бъде борбата за справедлива кауза, всяко усилие и стремеж към доброто, макар и понякога проявени по не най-добрия начин. Типичен пример за това са последователите на различни религии, които току що, къде схванали, къде не, идеята за някакъв висш принцип, който стои над човека и материята и се борят да докажат на останалия свят истината и да го просветят. Каквото и да е проявлението на раджас гуната едно нещо изпъква  ясно – вътрешното напрежение, енергията, действането, което в повечето случай се извършва заради самото действие, без цел и идея, българския народ определя раджас съвсем точно, кратко и ясно: „хвърчи насам-натам като муха без глава”.

Кришна в „Бхагавад Гита”, сравнявайки саттва и раждас казва така:

„Саттва започва с горчивина, болка, и завършва с амрита, /божествения нектар/, щастие
Раджас започва със удоволствие и завършва с болка”.

По това могат да се различат двете гуни. На никого не му е приятно да прави физически упражнения, но плода от това усилие е здраве, насладата от това да си здрав. В началото е малко горчиво, неприятно, но последствията са добри за нас. Обратно – залиняването, удоволствията на масата и т.н. е нещо приятно, носи ни щастие за момента, но плодовете в бъдеще са болест и страдание. Ако трябва съвсем практично да резюмираме разликата между саттва и раджас това е изборът между зелената ябълка на масата и шоколада.

Тамас в човека се проявява като апатия, инертност, невежество, леност, безчувственост, безразличие. За хора под влияние на тамас Учителя Дънов казва: ”Те не обичат нито да работят, нито да мислят, нито да учат. Мързелът е присъщ на тях. Те са подобни на  кучетата, на котките.“ И това не е пресилено. Тамастичният човек живее на ниво животински инстинкти. Такива са били първобитните хора, такива хора има и днес в различни части на света. Различаването, функциите на интелекта са неразвити, емоциите са примитивни, всичко се движи от импулсите на природата – най-важните неща – съхранението на живота и продължаването на рода са основните мотиви, почти както при животните. Но в процеса на еволюция Духа е внасял в човешкото съзнание късче по късче саттва, светлина, докато се достигне до сегашното развитие, което в никакъв случай не е върховното. В момента човечеството като цяло се разполага в раджас състоянието. Днешното време е време на динамизъм, промени, революции и противопоставяния от всякакъв род и степен. Това е раджас гуната –  ако погледнем западния свят – всеки е забързан нанякъде да работи, да печели, да се налага, да управлява, да просперира, за да има повече пари, които ще му носят повече наслади и удоволствия.

Бъдещето, целта, както за индивида, така и за цялото човечество, е саттва състоянието, което е състояние на чистота, любов и хармония.

Пътя по който се развива едно съзнание, един ум, е от тамас през раджас към саттва. Правилото е, че състоянието тамас, т.е. инертността се преодолява чрез раджас (активност), а раджас се трансформира чрез саттва – чистота и равновесие. Инертността на тамас, се преодолява чрез енергично действие, движение, което е раджас гуната. Не може на един тамастичен ум да му се предпише практика на медитация – още на първите 5 минути след като седне ще е заспал, което е връщане в тамас. На тамастичния човек му се дават физически упражнения, хата-йога, които да го изкарат от състоянието на инертност. Интересно е да се отбележи в тази връзка сходството във външното проявление на тамас и саттва – и двете състояния са “неподвижни”, без външна активност, но има голяма разлика по отношение на вътрешното качество – при тамас липсата на активността е следствие на безчувственост и тъпота, докато при саттва съществува вътрешният динамизъм на просветленото съзнание, кинетичната енергия на раджас е трансформирана в потенциална. Това е като двама души, които са седнали, единият от които е дълбоко заспал, а другият потънал в дълбока медитация. Първият е неадекватен за света, докато вторият е с будно съзнание, регистриращо и на най-фините стимули от околния свят. Или представете си два вентилатора – единия работещ, а другия спрял – на пръв поглед и двата изглеждат неподвижни, но всъщност първия е толкова подвижен, че изглежда като неподвижен. Саттва е вратата, през която се минава задължително за да се постигне крайната цел – мокша. В мокша не може да се скочи директно от тамас или раджас. Пред йогина стои задачата да редуцира количеството тамас и раджас и да увеличава саттва. Казва се, че състоянието на тамас е подобно на състоянието на зародиша в утробата на майката – пълна зависимост, тъмнина, липса на осъзнатост и воля. За такъв тип човек трябва време, да узрее зародиша поне за физическото поле. Колкото и усилия да полага зародиша да се роди това не може да стане преди деветия месец. Такъв е природният закон. Раджас състоянието е като дебел слой прах върху огледало – необходимо е известно количество съзнателно волево усилие, за да се избърше праха от огледалото. Тогава човек “проглежда” за да познае… Себе си. Състоянието саттва се уподобява на дима от огъня, който скрива пред нас гледката – лек полъх на вятъра е достатъчен за да се разсее дима и да се открие пред погледа Реалността такава каквато е.

Себехарактеристика в светлината на трите гуни

Самоанализът е необходима предпоставка за всеки духовен търсач. В духовните школи на Изток всяко качество на човека се разглежда и класифицира според съотношението на трите гуни. Има няколко особено важни характеристики за ученика, които ако бъдат определени по метода на гуните дават точна представа за това къде се намира той в своето развитие. Обикновено индивида се разглежда в трите му аспекта, нива – ментално, емоционално и физическо ниво. Така всеки един аспект на личността получава своята “оценка” и резултата е ясна картина за слабите и силните страни, къде е нужно да се положат повече усилия… Такива примерни важни характеристики от характера на човека са: вярата, любовта, знанието, действието, способността за жертва, себеконтрол, щедростта и т.н. – всека една черта от характера може да се определи по скалата на тама-раджа-саттва гуните. Можем да анализираме дори  храната за целите на йогийската практика, защото каквото ядеш, такъв ставаш.  Ще разгледаме като пример знанието, жертвеността и храната ,за да стане по ясно практическото приложение на този метод за самооценка.

Знанието. Сатвично знание е това знание, което вижда единството в многообразието. Космичното Съзнание присъства навсякъде и във всичко независимо дали човек е осъзнат за това или не. Духовното знание, което е способно да различи Върховния промисъл всеки един момент се характеризира като сатвично, т.е. истинско и чисто според превода на думата.  Зад безразборните движения на частите прозорливият вижда единният ритъм на Цялото. Човек вижда едно неделимо съзнание, което се проявява в различни форми и стига дори до там да се идентифицира с това съзнание – като последна стъпка. На модерен език – това е холистичното съзнание. Саттвичния човек има съзнание за своята мисия, целта на своя живот и живота по принцип – това е мокша и работи целенасочено в тази посока.

Раджас знание е точната противоположност – човек вижда различията в единството. Възприема себе си и околните в светлината на противоречивите различия. Акцентът на неговото съзнание е върху детайлите, което  води до стесняване на съзнанието, губят се широтата и дълбочината, които дават усещането за единство. Изолирайки частите една от друга, човек се идентифицира по негов избор с едни части, а други отхвърля.Това довежда до противопоставяне на частите, ражда се борбата, страстта, омразата и т.н. Целите се сменят в зависимост от желанията и веднъж едно желание задоволено, друго заема неговото място и ефекта дори се акумулира – като наливане на масло в огъня, всяко следващо желание се преследва с още по-голяма страст. Раджас знанието владее сферата на т.н. светски науки, които имат за обект материалния свят и работят повече с принципа на анализата и по малко на синтеза.

Тамастичното знание е трудно да бъде наречено знание. Това са по-скоро безразборни фанатични концепции, приети без критика, всякакви форми на илюзии и предрасъдъци. Тамастичният ум се вкопчва твърдо и упорито в една характеристика на разглеждания обект и изключва всички останали. Резултата е фанатизъм и тъпо упорстване без способността за логически процес. Пример за проява на тамас гуната на ниво знание е: чужденец каца за пръв път в Швейцария, взема си такси от летището и първото, което вижда е някакъв боклук, случайно изхвърлен, може би преди 10 минути, и си прави светкавично заключение – „Швейцария е мръсна страна”. Една абсолютна фрагметираност при въприемането на света без способността за рефлесия и анализ.

Жертвата. Сатвичната жертва е тази, коята е извършена с цел постигане на Себереализация, Освобождение, т.е. всяка жертва в името на  Богопознанието е истинска и правилна. Сатвичната жертва всъщност кулминира в саможертва.

Раджастичната жертва винаги включва в себе си его-интереса, колкото и префинен да е той. Така търговеца жертва едно нещо за да спечели друго, по-голямо; спортистът жертва любимите си навици, който биха му попречили да спечели олимпийската титла, войника жертва живота си за каузата свободна родина и т.н. Във всичко това присъства личният интерес, който прави акта на жертване в известна степен нечист. Нечист използваме в контекста на теорията за трите гуни, а не като етична категория.

Тамастичната жертва е направена без идея и смисъл, не на място и не на време. Това би могло да бъде жертва с цел магия против личен враг.

Храната. Тази точка е доста по-лесна и достъпна за разглеждане. Саттва храна е тази, която дава жизненост и енергия, поддържа здравето и увеличава резистентността спрямо болеси. Това са простите вегетариански храни, които са вкусни, хранителни и съдържат необходимите съставки за поддържане на организма в равновесие. Плодовете, зеленчуците и т.н.

Раджас храна е тази с много подправки като солено, кисело, лютиво, горчиво, храни възбуждащи нервната система като месото, шоколада и кафето. Естественото следствие от употребата на тези храни е болка и болест.

Тамастичните храни са стари (от предния ден), консервирани, в процес на гниене, нечисти, безвкусни и изкуствени (в днешно време в пълно изобилие). Те са разрушителни за човека.

Освен състава на храна има значение и как се храни човек. На първо място е отношението към храната. Храненето започва с молитва, с благодарност към всички, които са допринесли тази храна да бъде на трапезата, видими и невидими същества взели участите в създаването на плодовете и т.н. Тогава храненето се превръща в медитация и тогава акта на хранене е саттвичен. Може човек да яде само плодове и ядки, но ако това става без необходимата ментална настройка, акта на хранене се определя като раджас или дори тамас, когато храната се обижда. Например трапезата се отрупва богато, хапва се оттук оттам и останалото се изхвърля на боклука – проява на тамас гуната. Друго – количеството на приетата храна. Отново храната може да е сатвична, но ако човек преяде, тогава отиваме към раджас гуната. Може да яде само банани  заляти с мед, но ако се натъпче всичко е напразно. Има едно златно йогийско правило – половината стомах да се напълни с твърда храна, една четвърт с течност и една четвърт да остане празна. Как може да се разбере кога точно сме на едната четвърт? Това е точно момента, когато ни е най-сладко и това е точно момента, когато трябва да спрем яденето.

Според съотношението на саттва-раджас-тамас в своето естество (ум-чувства-тяло) човек има влечение и апетит към съответните храни. Много лесно може да се направи себеанализ на базата на принципа, че това, което е “отвътре” търси своята реципрочност “отвънка”. И в този закон няма изключение. Така ако някой (поради себенадценяване и гордост) лесно може да се излъже в оценката на духовните си качества при разглеждане на хранителните си навици може да получи доста добра картина за стъпалото, на което се намира. Чистият се радва на чистата храна, нечистият се наслаждава на нечистата. Един много простичък и ясен пример: “Представете си, че някой от вас е гладен, не е ял 3 дена. Някой ви дава изкалян хляб. Как трябва да постъпите? Ако се откажете от хляба, вие сте в състоянието саттва, ако го изчистите отгоре и ядете, вие сте в състоянието раджас, ако го изядете изкалян, както ви го дават вие сте в състоянието тамас”.

Като заключение ще кажем, че тези правила не са абсолютни и не трябва да се канонизират. Ако човек е вегетарианец, това не означава 100% че е саттвичен, както и обратното. Парамахамса Йогананда казва, нещо от рода на: един човек може да е вегетарианец цял живот и пак да си остане мизерник по душа, а друг да се храни с бели лебеди и да бъде светия”.