CoolSocial.net anandaproject.net

Карма Йога

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

„Ето защо”, казва Кришна на Арджуна, „без привързаност винаги извършвай действията, които трябва да бъдат извършени, защото чрез изпълнението на действията без привързаност, човек постига Върховното.”

Карма йога е йога на действието. Чрез действието се цели пречистване на егото, и интеграция на трите компонента тяло-чувство-мисъл. Карма йога се предписва за действените натури, тези, които са изпълнени с енергия и са по-склонни повече да действат отколкото да се отдават на съзерцание и абстрактно мислене. „Карма” тук се разбира в широк смисъл. Коренът на думата е „кр”, действие. Разбира се действието в смисъл на работа, труд, положени в името на дадена цел, идея, кауза. Във висшата си октава това е служене на Цялото, човек действа, така че действията му да се от полза за Цялото, личността, егото ги няма.

Карма йога се предписва на тези, които не могат да стоят без работа, както и на тези, които не искат да работят. Първите, подтиквани от своята раджас природа, имат нуждата да изразходят своята енергия, да правят нещо. Раджас личността ще се побърка, ако стои на едно място и трябва да медитира например по 5 часа на ден. За този тип хора Карма йога канализира енергията и я насочва извън рамките на личните цели и амбиции, т.е. работи се за нещо извън периметъра на егото, с което идва и ефекта върху личността – пречистват се васаните, грубите желания, които искат и търсят своето реализиране на всяка цена. За тези, които не желаят да работят, Карма йога предлага път за излизане от състоянито на тамас, т.е. инертността и мързела, които са фатални за човека.

Често значението на Карма йога в личната садхана, практика, се подценява. Особено от тези, които се занимават с някаква специфична форма на йога като Хатха, Лая, Раджа, т.е. имат фиксирано време за практика през деня. Предимството на Карма йога е, че тя може да бъде практикувана през целия ден – това е работа, посветена на другите. Всъщност Карма йога, която се дава обикновено на начинаещите, се превръща в един момент и в пробния камък за тези, които се считат за напреднали по някоя от другите духовни пътеки – ако един човек е способен да медитира по 2 часа на ден, но след това е неадекватен на света, имобилизиран, без желание за работа, то в неговата практика нещо се губи. Свами Вивекананда е укорявал своите ученици, че се отдават само на медитация и блаженството на самадхи състоянията и така се откъсват от света, а има толкова много нуждаещи се от тяхната помощ.

Мотото на Карма йога е давай, давай и пак давай в отличие на мотото на днешния свят взимай, взимай и пак взимай.

Но Карма йога е много повече от служене. Това е науката как да имаме успех в нашите начинания и действия. Обикновено човек, подтикван от различни желания, хвърля усилията си в една или друга посока, без да е довършил нито едно начинание докрай. Нещо по-лошо – докато върши едно нещо, той мисли за друго, и така умът, толкова необходим за успеха на дадена работа, лишен от концентрация се проваля да изпълни своите функции. Успехът на едно действие се крие в неговата целенасоченост, ясна идея за посока и цел и адекватност на ситуацията. Всички тези компоненти изискват и ментално усилие. Ум, който се клатушка насам-натам, няма силата и нужната концентрация. Чрез Карма йога човек се учи да канализира енергията си в едно направление до окончателното постигане на целта.

Естествено, ако целта е задоволяване на лична амбиция, това престава да бъде в сферата на Карма йога. „Йога е сръчност във действието, тя е ефикасно действие”  казва Кришна в Бхагавад Гита. Действието, работата, които обикновеният човек извършва с нежелание, в Карма йога се превръщат в удоволствие и наслада. Защо? Защото на егото се отдава второстепенна роля, взема му се правото на глас и то престава да отравя преживяванията на човека с вечното си мърморене „а сега какво печеля аз от това?”, „какъв е смисълът от тази работа, след като няма да полза?”, „защо аз да свърша това, не може ли някой друг?” и т.н. 

Егото се характеризира чрез една основна мисъл, която и на съзнателно, и на подсъзнателно ниво пронизва нашето съществуване, и тази мисъл е: „Аз съм правещия”, „аз съм този, който извършва действието”. Чрез Карма йога се изчистват на грубо ниво васаните, желанията, намалява се влиянието на егото в живота на личността. Есенцията на Карма йога е безкористното действие, действие без участието на егото. Как да стане това? Строго погледнато не може да има действие, дори съществуване без его. Егото е „аз”- идентификацията, която е от първостепенно значение в живота на индивида. Това е фактора в нашата личност, ахамкара, който интегрира останалите части в едно цяло, което е уникално за всеки човек. Егото е това, което интегрира всички клетки и органи на тялото в едно цяло, както и ума и интелекта. Когато казваме действие без его се има предвид човек, извършващ действието заради самото действие. Това може да се окаже трудна за разбиране концепция. Действие заради самото действие. Кришна казва на Арджуна – действай без желание. Но възможно ли е въобще да има действие без желание? Знаем, че тялото е само груба материя и без ума то не би се движило и тялото се движи само когато има желание в ума, което търси да се реализира по някакъв начин. Умението да се действа без идентификация с егоцентричните желания е Карма йога.

Има определени неща, които трябва да бъдат направени и без които животът не би съществувал. Светът, самият живот, са нищо различно от действието, ето защо по силата на нашата природа ние сме обречени на действие. Самото ни тяло е в непрекъснато действие. Ние не можем да спрем нито сърцето си, нито дишането си за по-дълъг период от време.  Действието заради самото действие е лишено от пристрастност и привързаност към резултата от действието. В това се крие тайната на Карма йога – човек действа в тук и сега, прави всичко което зависи от него, изпълнява действието съвършено, с което се изчерпва неговата роля. Мисълта за резултата е това, което отравя удоволствието от работата. Самата тревога какво ще се получи, какъв ще е резултата вече разстройва ума и той не може да се концентрира правилно върху работата. Казано по-просто: прави каквото трябва пък да става каквото ще.

Човек има контрол върху самото действие, но резултатът от действието е нещо по-сложно. Той може да дойде според очакванията, но може и да не дойде. В резултата са включени много други фактори. Възможно е, да не е в интереса на Цялото да се случи това, което ние искаме – селяните на село се молят за дъжд, за да имат богата реколта, а строителите в града се молят да няма дъжд, защото това би попречило на тяхната работа. Освен това в получаването на плодовете от нашия труд е включен и баланса от нашите предишни действия, действия, които сме извършвали в миналото включително и в предишни инкарнации, които може и да не са в съгласие и унисон със сегашните ни действия, а да носят плодове с обратен знак и следователно като теглим чертата, в крайна сметка нашите действия да се неутрализират взаимно.

Безкористното действие е действие в дух на отречение, на жертва. Думата за жертва е „ягня”. Казва се че Бог, Праджапати, създаде света чрез жертва и така всички и всеки, които иска да постигне нещо, да създаде нещо, трябва да жертва. Той казал: „така както аз жертвах, така и вие за да просперирате и да се множите трябва да жертвате, нека жертвата бъде ваша млечна крава за постигането на всяко нещо, което желаете”. С тази притча се казва, че Жертвата е в основата на всеки прогрес. Без жертва нищо ново не може да се роди. Майката прави огромна жертва износвайки плода, раждайки в болка, но съзнанието за тази жертва прави самата жертва желана и болките и несгодите сладки. Съзнанието за изпълнението на дълга е това, което ни помага да израстваме. Жертва, дълг, отговорност са основата на Дхарма, върху която се крепи обществото и целия свят.

Самият акт на жертване е вграден в огнената церемония, ягна церемонията, която древните ариици са принесли в Индия. Огъня е символ на Божественото. В миналото върховния бог е бил Агни, бога на огъня. Мястото където се пали огъня се нарича кунда. Една издълбана в земята дупка измазана с глина и кравешки тор, който се счита за свещен. Кунда представлява света, театралната сцена, където се разиграва драмата на живота. Свещеника запалва огъня, а присъстващите са донесли от домовете си различни видове семена, плодове, цветя, гхи, които се хвърлят в огъня, жертват се. Всеки път, когато се хвърля в огъня, огъня лумва, т.е. Божественото приема жертвата, поднесена му от хората и ги благославя от своя страна. Браминските свещеници пеят химни и молитви през цялото време. Атмосферата е тържествена и мистична. Семената, които се хвърлят в огъня символизират нашите действия, желания и мисли, които ние предлагаме на Бога, тоест жертваме ги не за себе си, а за Идея, Идеал. Някои от тези семена са горчиви и черни – това са нашите тамастични васани, някои от семената са бели – това са нашите саттвични васани. Плодовете и цветята са нашите реализирани усилия в този свят, които също се посвещават на Агни.

Има три типа действия: „Действия, които се извършват без оглед на средствата и последствията и лесно допринасят вреда на другите се наричат тамастични”, те се наричат още пашу бхава, инстинктивни действия. „Действия, който се извършват с цел задоволяването на собствени цели, с много усилия и егоизъм, са раджастични”, те се наричат виира бхава. Най-висшите действия са тези, извършени според дълга, без страст, любов и омраза и без желания за плодовете. Това са сатвичните действия. Наречени са дивя бхава, божествени действия.

Накрая всичко се хвърля в огъня и това символизира изгарянето на васаните, на желанията, които носят в себе си плода на страданието. Изчерпването на васаните желанията е постигането на крайната цел – освобождението, нирвана. Пепелта се раздава на присъстващите като прасад, благословена храна, която те поставят на различни части на тялото си. Праджапати казва: „хранете боговете, тоест давайте жертви на боговете и боговете ще хранят вас”.  Боговете са цялата сфера от човешки активности. В хиндуизма има богове за просперитета, за богатството, за знанието, за изкуствата и т.н. Навсякъде където има човешки активности има богове. Така идеята е – жертвайте на боговете и те ще ви възнаградят богато, тоест чрез ягня, чрез безкористен труд всяка цел е постижима, всяко желание е реализуемо. Идеята на ритуала и церемонията е била да предаде тези идеи на обикновените хора и да запази единството между работата и свещената нагласа, с която всяка една работа трябва да се извършва. Така в Карма йога самата работа се превръща в молитва, когато е извършена с нужното съзнание и нагласа.

Когато човек извършва самото действие заради самото действие, тоест изпълнявайки своя дълг такъв, какъвто живота му е определил, тогава той се освобождава от своята карма, тоест изгаря васаните, което е крайната цел на йога. Това означава, че той е спрял да се идентифицира с грубото си тяло, което е подвластно на болката и удоволствието, спрял е идентификацията и с финото си тяло, което е съставено от желанията и мислите, което е хранилище на нашите симпатии и антипатии, привързаности и отвращения. Извършването на действието заради самото действие дава на йогина могъщо превозно средство, което да го пренесе през морето на привързаностите. Има една концепция за „рага и двеша”.

Рага означава желание, а двеша е отвращение. Ние сме подвластни изцяло на действието на тази двойка противоположности. През целия си живот ние биваме привличани от нещата, които желаем и се стремим да избегнем нещата, които не желаем. Чрез рага-двеша ние сме вкопчени в самсара, омагьосания кръг на преражданията. Карма йога е мощен инструмент, които дава на йогина възможност да се откопчи от клещите на рага-двеша, симпатиите и антипатиите, които храни в душата си. Това е нищо друго освен извършването на действията без привързаност, безпристрастно.

„Ето защо”, казва Кришна на Арджуна, „без привързаност винаги извършвай действията, които трябва да бъдат извършени, защото чрез изпълнението на действията без привързаност, човек постига Върховното.”

Тази трудна са схващане идея присъства и в следния стих от Бхагавад Гита:

„Този, който вижда бездействие в действието и действие в бездействието е наистина мъдър, той е йогин и изпълнител на всички действия”.

В китайската философия това се нарича у-вей – безусилно действие, действие чрез бездействие.

Това е възможно да се случи, когато човек действа според своята собствена конституция. Което означава, да се насочим към такава област от живота, която да ни дава удовлетворение. Това означава човек да намери своята собствена свадхарма /собствената си дхарма/, своите таланти и умения, да познава желанията си и да се стреми да ги реализира. Всяка активност, която не е нашата, действия, които са противни на нашата природа водят до натрупване на васани, желания, т.е. отдалечават ни от нашата крайна цел.