CoolSocial.net anandaproject.net

Въведение с малко история

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

История

Какво означава самата дума Веданта? Веданта означава „кулминацията на знанието” или „крайното знание”.  Състои  се от две думи „Веда” и „анта”, първата означаваща „знание”, а втората „край”. При буквален превод означава „краят на Ведите”, тъй като ядрото на Веданта са Упанишадите, а те съставляват последната част от Ведите. Упанишадите са философско-мистични трактати, третиращи проблемите на Битието и човека директно, без да се занимават с ритуали и практики. Има четири Веди, обособени в древна Индия – Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа, като първите три се считат за ортодоскални, а последната дори не се приема от някои брамински съсловия.

Преди да говорим за Ведите трябва да споменем нещо за тяхната история. Приема се, че Ведическия период в Индия е свързан с нахлуването на арийските племена от север в индийския полуконтинент, което е започнало някъде 2500-2000 г. пр. Хр. и е продължило дълго, може би до към 1500 г.пр.Хр. Вероятно те са донесли със себе си и първата Веда – Ригведа. Името Риг-веда произлиза от „рич”, „риг”, което значи слово и от там – Ригведа е “знание за словото”. Словото е било средството, чрез което са оперирали арийските жреци. Самаведа – „веда на песнопенията” от „саман” което означава буквално „равен”, „монотонен”.  Тук важна е мелодичността, хармонията на звуците, чрез което се е считало, че се задействат силите на природата, /боговете/ при жертвоприношенията. Яджурведа е веда за жертвоприношенията, името идва от „ягня” – „жертвоприношение”. Тя включва упътвания за провеждането на жертвоприношенията и самите мантри при изпълнението на ритуалите.  Атхарваведа, Веда на заклинанията, която изобилства със заклинания за постигане на всичко, което човек може да си пожелае. Тя е противоречивата веда от гледна точка на ортодоксалните разбирания, тъй като една част от мантрите са за „бяла” магия а други за „черна” магия. От тук и отхвърлянето на тази веда от някои от брахманските съсловия.

Древната култура на Индия обаче не може да се свързва само с арийските номадски племена, тъй като много преди тях по поречието на отдавна изчезналата река Сарасвати е просъществувала култура със завидни постижения в социално-обществено отношение. Тази култура се свързва с разкопките на Мохенджо Даро и Харапа, древни мегалополиси съществували към 3500-2600 г. пр.н.е.

Друго важно доказателство за велика древна култура е откриването на Дварака на дъното на Арабско море /северозападна Индия, Гуджарат/, столицата на Шри Кришна, която е била пристанищен град и е била залята от водите на Арабско море някъде към 1500 г. пр.н.е. и се приемаше повече за митичен град, отколкото за реално съществувал. /Тук е мястото да отбележим противоречие в датировката – според ведическите учени, опиращи се на астрологически данни и древни текстове, градът е потопен през 3102 г.пр.н.е. малко след смъртта на Кришна. С това се “ознаменува” навлизането в Кали Юга./

Самите Веди имат следната структура – първата част е наречена Самхита. Това са химни, молитви, мантри използвани при ритуалите /напр. Сома жертвоприношението/. Следващата част  са Брахманите, които са обяснения към първата част и описват ритуалите по извършване на жертвоприношенията подробно. В тях има обяснения за смисъла и целта на ритуалите, философски концепции, поучителни истории. Накрая на Брахманите са т.нар. Араняки, буквално „горски книги”, които са наставления, адресирани за аскетите, чиято цел е била постигане на мокша, освобождение и свързаните с това практики и жертвоприношения. И последната част са Упанишадите, които се занимават само със същината на философията. Там няма ритуали и излишни неща, а само чисто знание, което е било предназначено за малцина готови и избрани ученици. Самата дума “упанишад” има също няколко значения – „упа-ни-шад” е със значението на „близо, ниско, да седна с респект”, т.е. „да седна с респект близо в нозете на гуру”.  „Упа” „близо” означава, че ученика е готов да възприема, „ни”, долу, означава, че ученика поставя учителя, по-високо от себе си и е готов да слуша с любов и смирение, а „шад”, „седя” подразбира интровертната настройка на ученика, необходимо условие за възриемане на духовни знания. За да се схване висшето знание, знанието за Върховния Аз, човек трябва да бъде интровертен. Така самата дума упанишада етимологически посочва качествата на ученика, потърсил учител. Но думата може да се тълкува и като излязла от „упасана”, което се превежда най-добре с английското „devotion”, обожание, любов, практиката на обожание и отдаденост. Друго значение на „упанишад” е „тайна”, „да седим заедно в тайна”. Има 108 упанишади, които се считат като класически. От тях 12 са главни, а останалите се водят второстепенни.

Упанишадите съставляват т.нар. Брахмавидя или знание за Брахман, сърцевината на Веданта. Те биват освен ведантиски, също и йога упанишади и тантра упанишади. Има две основни теми в Упанишадите, които се въртят около две думи: Брахман и Атман. Често те са използвани и като синоними. Брахман е непознаваемата абстрактна реалност, която дава всичко, а Атман е познаваем или по-скоро има възможност да бъде преживян, това е “индивидуалният” Брахман образно казано, бленувана цел на всички аскети и йоги, нашето безсмърно Аз, безсмъртната човешката душа.

На християнски език това са Бога, Абсолюта, от една страна и душата, божествената искра във всеки човек. На по-съвременен език това са космичния принцип и психичния принцип у човека. Философията на Упанишадите поставя знак за равенство между тези двете. Упанишадите за Ведите са това, което е Новия завет за Библията в християнството. И Новия завет и Упанишадите провъзгласяват, че човека трябва да се освободи от този свят и това няма да стане чрез ритуали, на които са наблягали ученията преди това, а чрез истинска вътрешна трансформация на човека. Защо трябва да се освободим?  – Новия завет казва: „защото този свят е свят на греха”, а Упанишадите казват: „защото този свят е свят на невежеството, авидя.”

За четирите Веди се счита, че са дошли директно от Брахма, Създателя, който чрез ришите /мъдреците/ е облякъл в думи върховното знание за благоденствието на арийските народи. Ето какво се казва в писанията:„Ведите, заедно с Итихасите, бяха извлечени на края на югите. Махаришите, с разрешението на Сваямбу /Брахма/, ги разкриха чрез тапас”.

На друго място /Девибхагавата/:„Тогава, в епохата Кали, Той /Вишну във формата на Вяса/ разделил Веда на много части, с идеята да осигури благоденствието на хората, знаейки че брамините ще имат кратък живот и ниска интелитентност, и поради тази причина няма да са способни да овладеят цялата Веда, знание.”

Преди да минем натакък ще хвърлим един поглед към самите химни от Ведите, за да добием представа, макар и бегла, за мисленето и идеите от тази епоха.

Най-старата Веда, Ригведа, е може би най-важната от гледна точка на изследователите на древната философска и религиозна мисъл.  Има няколко химна, които будят все още възхищение с космогоничните идеи, които са заложени в тях.  Ригведа започва с химн за Агни, бога на огъня:

Химн за Агни /със съкращения/

/Ригведа/

I.1.
В началото призовавам Агни, първожреца
на обряда, божествения първосвещеник,
Дарителя на богатство.
Този, когото почитаха мъдреците в минали
времена и когото възхваляват и днешните
Мъдреци, този Агни довежда другите богове в ритуала.
Агни дарява с богатство, той е хранител на
потомците и донася мъжество.
О, Агни, в обряд, в който присъстваш през
цялото време, не може да има никакъв недостатък.
Такъв обряд дотига до небесните богове.
…….
О, Агни, ние денонощно се покланяме
с ума и сърцето си в близост до теб.
О, Агни, Ти изявяваш обреда, ти си защитник
на истината, ти си самосветещ и нарастването
е присъщо за теб.
О, Агни! Както бащата естествено е достъпен
за сина, така и  ти се изявяваш пред нас с лекота,
затова ни донеси щастие.
Химн за Сома
/Ригведа/
IX.42.
Светове небесни раждащ,
раждащ слънце, небеса
и води: – пристига Хари.
Искам в древната молитва,
Богът редом с боговете,
сок изстискан тук от Сома.
Преизцеждана, обилна,
дъх на силата победна
Сома хилядомогъща.
Струи – мляко издоено,
прецедена и пречиста,
в раждането вик на бога.
Къмто всичките избрани,
къмто богове блажени,
Сома лее се отново.
Сома – кърма за герои,
синове, коне и крави,
силноструйна и желана.
Химн за творението
/Ригведа/
X.129.
Ни небитие /асат/ ни битие /сат/ бе тогава,
Ни въздух, ни небе над него,
Какво бе покров, с чия закрила,
не бе и водата, какво бе глъбината?
Смърт и безсмъртие нямаше тогава,
Не бяха ден и нощ в раздяла,
Бездиханно дишаше Единното /Тад екам/,
Какво друго освен него бе?
Изначало тъмата с тъма бе покрита,
Всичко сякаш бе вода,
От ставащото с пустота покрито,
Единното чрез тапас прояви се.
Желанието първом появи се,
на мисълта то първо семе бе,
небитието /асат/ с битие /сат/,
мъдреците със сърцето си скрепиха.
Нишката им напряко бе простряна,
какво отдолу и какво отгоре бе,
творци на семето и силите те бяха,
подбудите отгоре, дейността отдолу е.
Кой тогава ще знае и може да каже,
самопородено или сътворено е това.
Щом по-късно появяват се боговете,
кой ще знае как произлязло е това?
Наличното отгде появи се,
било ли е или пък не,
свише наблюдателят може да знае,
А може би и той не знае?
Химн за рта
/Ригведа/
X.190.
Рита и сатия от лумнал
тапас са породени.
Там и нощта се е родила,
там и с вълни океанът.
Там океанът с вълните
роди самватсара –
дните от нощи раделящ,
царят на всичко, що трепти.
Суря и чандра породил е,
както и вред подредил е.
Земя, небе и пространство,
и след това светлината.

* Под “рита” се има предвид „космичен закон”, „вечен закон”, „динамичен ред”, „вътрешен баланс на космичните явления”. Това е цяла една концепция, позабравена в по-късните времена.

Химн за праната /със съкращения/

/Атхарваведа/
XI.4.
Който почита праната,
Той обича целия този свят.
Която е Ишвара на всички същества,
Праната се съдържа във всичко.
Поздрав на праната – като зоб.
Поздрав на праната – като гръм.
Поздрав на праната като светкавица.
Поздрав на праната като даваща дъжд.
Праната е в звуците,
които тревата издава.
Праната се разпространява,
когато утробата ражда.
Праната е в извършването на ритуала
и в тревата, издаваща звуци /когато пращи огъня/;
във всичко растящо
и в породеното от земята.
Когато вали дъжд върху обширната земя,
това е прана. Тя е
в зрънцето, в голямата радост,
в бъдещото съществуване.
……..
Поздрав, когато влизаш в дома си.
Почит, когато излизаш от дома си.
Поздрав на праната, когато стоиш.
Поздрав на праната, когато седиш.
Поздрав на праната, когато дишаш.
Поздрав на праната, когато ядеш и пиеш.
Почит на отвъдния свят и на този свят.
Почит на всичко в тези светове.
Праната е това, което е привличащо в тялото.
Праната е това привличащото в съпругата.
Тя е това, което лекува,
а това, че живеем, това не е наша заслуга.
Праната прави пораждането на потомството – сина
от органите на родителя – да е така приятно.
Праната, разбира се, се съдържа във всяка ишвара,
Също така праната се съдържа и в дишането.
Чрез праната се почитат боговете.
Разбира се, на познаващите истината чрез праната
се дават най-висшите светове.
Чрез праната вирата /мъжество, жизненост/, чрез праната учителите,
Чрез праната всичко се почита.
Разбира се, с праната Слънцето и Луната се поддържат.
Чрез праната Праджапати е говорел.
……….
Осем чакри въртят по един път –
хиляди срички след това следват.
Сърцевината, от която се раждат всички светове,
това е сърцевината на светлината.
Това, което е Иша
на всяко раждане и движение,
това, което бързо тече  е праната,
както и това, което стои и почиташ в тебе.
…………
Права, спяща, бедна,
Обаче напряко не падаща,
която не заспива в съня
и в него бодърства.
Праната, съдържаща се в мен, забулена
чрез любовта ще съществува.
Дейността на утробата оживява.
Праната разделям с теб в мен.
текстовете на химните са от книгата “Индийски санскритски първоизточници”
 

Един отскъс от Яджурведа:

„Това беше в началото – водите, океана. В него Праджапати се превърна на вятър и се движеше. Той видя нея и превръщайки се в глиган я облада. Тя се разшири, тя стана разширена и затова земята се нарича земя /притхви = разширена = земя/. В нея Праджапати направи усилие. Той създаде боговете, Васите, Рудрите и Адитите. Боговете казаха на Праджапати: „Нека да имаме потомство”. Той отговори: „Така както аз ви създадох чрез аскеза /тапас/, така вие търсете потомство чрез аскеза.” Той им даде Агни за помощ, казвайки : „Опитайте чрез него”. Те направиха усилие с негова помощ. След една година те произведоха една крава….”

Ведите са наричат още шрути. Името идва от корена „шр”, което дава „шраванам”, „да чуя”. Знанието се е предавало от уста на ухо, не се е записвало, първо защото не е имало начини и после за да се запази в тайна. След шрутите идват смритите /итихаси/, от думата „смаранам”, помня или това, което е предмет на спомняне, които са компедиуми от закони и морални кодекси регламентиращи взаимоотношенията в обществото, управлението на държавата и пр. Най-известната смрити е „Законите на Ману”, която се счита за книга актуална за изучаване и днес. Ману установява и прословутите касти, които в началото са играли много прогресивна роля за развитието на обществото, а днес е точно обратното. Твърди се че оригиналът е бил от 100 000 стиха, а днес са запазени само 2685.

Ето един откъс от Ману смрити, „Законникът на Ману”, който също касае Началото на началата:

„Тоя свят беше тъмнина неуловима, без да се различава нещо в нея, непостижима за разсъдъка и схващането, както и напълно погълната от сън. Тогава Великата сила Брахман, съществуваща само по себе си, която е неуловима, като направи различима тая Вселена във вид на големи стихии, и като разви енергията си, се появи, за да разпръсне тъмнината. Той, когото само умът, манас, може да схване, Непостижимият, без различими части, Вечният, Началото на всички създания, Брахман, се появи в целия си блясък. Искайки да извлече от тялото си всички създания, най-напред произведе водите мислено и вложи в тях зародиш. Последният стана златно яйце, в което самият Той роди Брахма, първобитния прадед на всички светове. Водите са наречени Нарас, защото са дъщери на Нара; тъй като първото му обиталище беше аяна, Той взе названието му и се нарече Нараяна. От тая неразличима вечна причина, съдържаща сама в себе си битието и небитието, произлязъл онзи божествен мъж, който е прочут в света под името Брахма. В това яйце Върховната сила престоя цяла година; сетне самият Той, само с усилието на мисълта си, раздели яйцето на две части. От тия две първопричини той създаде небето и земята, а между двете – атмосферата, с осемте главни точки и вечната пропаст на водите. От Върховната душа той извлече Духа, който съдържа в себе си битието и небитието, а от Духа извлече чувството, което съзнава личността си и което е Господар…” и т.н.

Така изниква един интересен въпрос: древните арийци монотеисти ли са или пантеисти. Отговора е: може би и двете – зависи кой задава въпроса и от коя гледна точка. Съществува мнение, че арийците са почитали Природата и са одушевявали стихиите приписвайки им различни имена и качества. Всяка сила или необяснимо явление „примитивния” човешки ум е обличал в образи и имена създавайки по този начин плеяда от богове – на огъня, на водата, на въздуха, на праната, на слънцето и пр. На пръв поглед изглежда, че арииците са били пантеисти, т.е. с много божества подобно на гръко-римския пантеон. Но ако внимателно се вгледаме в текстовете забелязваме, че когато се говори за един бог и се пее химн за него, той се възнася като върховен, а всички останали като второстепенни. В следващия химн друг бог става върховен и “приема” всички възхвали, почести и т.н. Тази религиозна форма се нарича хенотеизъм.  При още по-внимателен прочит се стига до извода, че всъщност древните ариици са имали монотеистична вяра тъй като има места където ясно се говори за Един бог, а всички останали за негово проявление. Една Върховна реалност без име и качества, от която всички останали реалности-богове са произлезли.

До раждането на Буда Индия е била брахманистка, „индуска” земя. За около 1000 години, от началото на ведическата култура браминската каста успява да превърне учението на ведите в обикновен ритуализъм и се отдава на жертвоприношения, загубвайки смисъла и символиката на химните и мантрите. Санскрит става свещен език и пазен само за висшата каста, обикновените хора биват лишени от духовното знание като по този начин се постига пълно господство на едно малцинство над мнозинството. Духовната каста престава да изпълнява мисията си в обществото като глава и тялото, т.е. народа се деморализира и пропада в още по-дълбоко невежество. И като реакция на това се раждат две нови учения – Будизма и Джайнизма. Техни основоположници са Гаутама Буда и Махавира. Те се опълчват срещу браминската каста, отказват да проповядват на санскрит и използват езика на простолюдието, като не се занимават с ведическите божества въобще. Будизма за няколко века се възприема от висшите касти и става доминираща философия и религия в Индия. Основна заслуга за това има император Ашока, който е живял около 3 век пр. Хр. Това е и златния век на Индия, която става могъща и богата империя. /Лъвовете в индийския герб днес са взети от герба на император Ашока/. Император Ашока, /след лична драма в следствие на една кървава победа/ се разкайва дълбоко и прегръща будизма. В резулат на което, по един съвсем естествен и ненасилствен начин за няколко века Индия става “будиска” държава. За съжаление, след още няколко столетия будистките свещеници и монаси също започват да губят смисъла на оригиналното учение на своя Учител, отдават се на ритуализъм и отново светлината е загубена. Индия не е била готова да отхвърли кастовата система като социална организация, за разлика от хиндуизма и Веданта в частност, които както се казва „мълчаливо се съгласява с това”. И тогава се ражда Ади Шанкара /7-8 в.сл.Хр./, който на практика възражда старата система. Будизма бива буквално изгонен от Индия и се преселва към Тибет, Непал, Бирма, Китай, където става официална религия. Имало е области където раджата /царя/ е давал по няколко хиляди рупии за донесена глава на будистки монах. Проф. Радхакришнан казва, че „Шанкара целунал със смъртна целувка будизма”.  Възраждането на ведическата култура обаче не е било просто възстановяване на старата система. Ади Шанкарачаря взема новостите и прогресивните неща от будизма подобно на Буда, който също е бил добре запознат с учението на Ведите преди да провъзгласи своето учение. Така самообогатявайки се, религиозната мисъл на Индия е вървяла напред. Шанкара, който е живял само 32 години прави истинска революция. Още като младеж той написва коментари към сложни философски текстове и се изявява като божествена инкарнация /по-специално на Дакшинамурти, „Върховния гуру” в хиндуизма/. Бил е заобиколен от малка група значително по-възрастни от него ученици, с които е обикалял подобно на Буда Индия надлъж и шир, предизвиквайки духовните водачи по това време на диспути и печелейки по този начин известност и слава. Така на практика той установява днешния облик на хиндуизма. Той установява в четирите краища на страната четири големи центъра, монашески мисии, за обучение на саняси и създава ордена на свамитата. Именно от него води началото си Адвайта Веданта като философска система, която се състои от три части, т.н. прастханатрая, тройния канон, тройната основа. Коя е тази тройна основа – това са “Бхагавад Гита”, Божествената песен, Упанишадите и “Брахма сутра” /афоризми от Упанишадите съставени от Бадараяна Вяса./ Това е Адвайта Веданта, т.е. недвойствената Веданта, която приема монистичния принцип за абсолютен – няма две, има само едно. /В скоби ще споменем само за съществуването на други два клона на Веданта: Вишишта Веданта на Рамануджа и Двайта Веданта на Мадхава, които не са предмет на настоящите лекции/.

Индия е родила много религиозни водачи, мистици, светии и съответно много  философски и духовни системи.  Хиндуизма включва в себе си т.нар. „шад даршани”, шесте даршани, шестте „възгледа”. Но това е само една част от картинката. Шесте даршани са обединени заедно по един признак – по това, че признават авторитета на Ведите цялостно или частично. Докато други системи като будизма, джайнизма, тантра, които са пълнокръвни индийски по рождение, се водят неортодоксални, защото не признават авторитета на Ведите.

***

Като цяло знанието се дели на светско и духовно. Тези науки, които работят със света, изучават го, променят и пр. са “светски”, а тези, чиито предмет на изследване е човека и неговата трансцедентална природа са “духовните”. Възгледите на различните духовни учители са оформени в школи. Духовните школи се делят основно на два вида – теистични и атестични. Към атеистичните спадат будистите и джайните, поради причина, че не признават авторитета на Ведите. По-точно те се наричат атеистични теисти, защото за Буда например няма Душа, Атман, върховното е Пустотата. По ирония на съдбата сега той самия е обожествен и хората са го превърнали в идол, Бог, това от което той е искал да избяга. Има школа на отявлените материалисти атеисти, т.нар. чарваки по името на своя учител Чарвака. На тях се гледа с прикрито презрение и пренебрежение, /което донякъде присъства и днес в отношението на индийците към представителите на западния /а в близкото минало и комунистическия/ свят.

Ортодоксалните школи, бивайки теистични, са шест:

Няя, Вайшешика, Санкхя, Миманса, Йога и Веданта. Това са стълбовете, на които се крепи хиндуизма. На много места тези школи се препокриват и взаимстват едни от други, но като цяло те си имат свои особености по които се различават. Например Санкхя философията, която дава много и на Йога и на Веданта е теистична и дуалистична по своя характер. Санкхя, чиито създател е Капила, не вярва в Бога-творец на света, а дава два принципа – на Духа и Материята, Пуруша и Пракрити, в съчетанието на които се ражда Вселената и човека и т.н. Махариши Патанджали, „бащата на Йога”, изгражда своята система върху основата на Санкхя, но вкарва и творческия принцип, Ишвара, Върховна душа, която е в силата си да твори светове. /Патанджали не е много ясен и категоричен в това отношение, за което често е критикуван/. По-раншните философии като Няя, Вайшешика и Пурва Миманса /”последователно логично мислене”/ поддържат, че човека трябва да изпълнява задълженията си според кастовата си определеност и само с помощта на ритуали и жертвоприношения може да постигне освобождение или пребиваване в божествените светове, докато Йога и Веданта поставят ударението изцяло върху духовните усилия и практика като единствено средство по пътя към спасението. Първите съставляват т.н. Карма Канда, /от карма – действие/ част от писанията, която третира видовете действия, ритуали и начина на живот като средство за постигане на щастие, успех и освобождение, а вторите, Гняна Канда, /от гняна – знание/ които считат, че единствено Знанието носи освобождение.

И сега след толкова приказки за Бог, Брахман и пр. може да възникне въпроса – Веданта религия ли е или философия? След като се говори толкова за Бог? И да и не. В миналото религията и философията са били неразделни. Самата дума „религия” идва от латинската дума „ре-лигаре”  – да свържа обратно, да се върна към източника. И още: “да премисля нещата още веднъж”. Думата “йога” идва от корена „юдж”, който значи същото – “съюз”. Така че в това търсене на себе си, на щастието, на освобождението, ние трябва да се върнем някъде назад към първоизточника и това е, което истинската религия е, едно пътуване към себе си, едно проучване в себе си, за да намерим себе си. И това е отвъд догмите и нормите на вече създадените религии…

Една от целите на тези лекции, освен знанието, което ще бъде споделено, е създаването на ценностно отношението към ценностите в живота. Не че ние нямаме ценностна система и не ценим нещата, не. Проблема е в това какво ценим. Нашите проблеми не са главно поради това, че не знаем нещата, а поради това, че не ги оценяваме адекватно. Всеки човек си има някаква ценностна система, която е нормално да има йерархична структура – някои неща са по-важни от други и стоят по-високо в структурата. В Индия съществува израза Санатана Дхарма – Вечните закони. Цялото духовно израстване на личността, може би се състои в това да се научим да ценим Вечните закони на Битието, Санатана Дхарма. Това са законите и принципите, върху които е положен света, Вселената, и те не зависят от човека. С или без човек те съществуват. Ето защо знаенето и живеенето според тези закони осигурява просперитет и щастите, и обратно – неспазването на тези закони води до страдание и упадък. Моралните закони в обществото са бледо копие на Санатана Дхарма, а дори понякога, според времената и културата, са против тях. Така че задачата на човека е първо да открие тези извечни закони и после да се опита да живее според тях. Тук дори не се намесва Бог и религията. Един човек открадва 1000 лева и си мисли че е спечелил. Той има нужди, планове, желания за реализиране и счита, че е спечелил по този начин. Той не вижда причината да не открадне тези 1000 лева след като ще бъде облагодетелстван. Неговия ум не е достатъчно изострен, за да проникне отвъд видимото и да разбере, че всъщност това, което прави на себе си е „мечешка услуга”, че всъщност влиза в още по-тежко положение и си подготвя бъдещо страдание. Той знае, че не е добре да се краде, но няма изградена ценност за тази ценност – да не краде. Сърцето му не е достатъчно чувствително, за да разбере простата истина, че не е добре да прави на другите това, което той самия не желае да бъде направено на него. Така че една от целите на тези лекции е изграждане на ценности за самите ценности.

Имало едно време двама монаси, приятели. Веднъж, вървейки заедно по пътя, те намерили торба със злато. Първия монах тутакси побягнал. Вторият монах започнал да размишлява: “Дали това не е дар от Всевишния, дали това не е неговата воля, която трябва да изпълним? Има толкова много страдащи по света и това злато би облекчило техните страдания…” Той взел торбата, напуснал монашеския начин на живот, и се отдал на благотворителна дейност – построил болници, училища, сиропиталища. Но съмнението дали е постъпил правилно непрестанно го тормозело. Накрая на живота си, той отново се върнал към монашеския начин на живот и горещо започнал да се моли за отговор дали е постъпил правилно. След дълги молитви, една нощ, му се явил ангел, който му казал: “Всички болници и сиропиталища, които ти направи не струват колкото бягството на твоя приятел”…