CoolSocial.net anandaproject.net

Майа – Световната илюзия

резюмета от лекции  "Въведение във Веданта философия" /2009 г./

„Всичко, което се променя е илюзия, майа”

За да се обясни Творението Веданта въвежда концепцията за Майа, Световната илюзия свободно преведено. Какво означава „майа”? „Ма” означава „не”, „йа” означава „това”, т.е. „това, което не е”, „това, което не съществува”. Всъщност Веданта поставя знак за равенство между Майа и света. И така – не е възможно Творение без майа, майа е силата, способността на Брахман да създава. Казва се в писанията: Бог създаде света от/чрез своята майа. И така Брахман плюс майа е равно на творението, на света, който преминава през циклите на възникване, съществуване и разрушение. Когато Ниргуна Брахман излезе от своето състояние на „безкачественост” тогава става на Сагуна Брахман, тоест „с качества”, т.е. проявен, проявен чрез своята майа. Майа няма никаква реалност извън Брахман. Тя е атрибут, свойство на Брахман. Брахман без майа съществува, докато майа без Брахман не може да съществува. Така всъщност става ясно, че Ниргуна Брахман, който е Чистото Непроявено Съзнание е идентичен със Сагуна Брахман, те са едно и също нещо.

Брахман използва майа като градивен материал за сътворението, така че от гледна точка на майа Брахман е материалната причина за света. Но като Чисто Съзнание той е самодостатъчната причина за света или както го нарекохме – Първата Причина. Така че в крайна сметка Брахман е и двете и първата, самодостатъчната причина и втората, материалната причина за всичко. За да стане ясна концепцията за тези два вида причина се използва аналогията със паяка и неговата мрежа. За да изгради своята мрежа паяка използва копринена нишка, която произлиза от него самия и без която той не би могъл да изплете своята мрежа. Така че паяка като съзнателно същество е действителната, първата причина за съществуването на мрежата и от гледна точка на самата мрежа той е и материалната причина за самата нея тъй като никакъв външен материал не е нужен за да се изгради мрежата. Подобно никакъв външен материал не е нужен на Брахман за да сътвори света. И тук отваряме една скоба за да споменем възгледа на Самкхя, която приема наличието на две причини, независими една от друга и със еднакъв статут – Пуруша и Пракрити, Съзнанието и Материята. Тук е голяма разлика между двете системи Веданта и Самкхя, едната бивайки монистична, а другата дуалистична, въпреки че Веданта възприема възгледа на Самкхя за процеса на сътворяване на света, който ще разгледаме след малко. И така, когато се казва, че майа е причината за този свят, че това или онова нещо е майа се има предвид, материалната причина, която нарекохме за удобство втората причина, която да повторим още веднъж няма отделна реалност извън първата причина. А когато казваме, че Брахман е причината, тогава имаме предвид, Първата Причина, самия субстрат, то който произлиза всичко. Брахман е необвързан със майа, т.е. няма взаимно обвързване между Него и Нея, образно казано, тъй като Тя не може да съществува самостойно. Крайните Ведантисти дори отричат каквото и да било съществуване на майа. Така Веданта отрича каквато и да било промяна във Брахман, То остава винаги Чисто Съществувание, Сат. Всички промени, които се наблюдават са в майа, цялото творение е само видение, или казано друго яче Брахман се явява като света със всичките му имена и форми, същества и т.н. своята чрез майа. Така проявен, Брахман се нарича често Ишвара, Върховната Душа. Това съответства на Логоса в западната философия и на Сина в християнството.

Самата материална Вселена е Пракрити, материята, която е изградена от трите гуни – саттва, раджас и тамас. Когато трите гуни са в абсолютно равновесие по между си тогава пракрити е непроявена, когато това равновесие се наруши тогава започва процеса на сътворяване и се появява Вселената.

Брахма, Създателят, се е появил първи, роден в Златното яйце, което е произлязло от Едното, което няма име. Златното яйце бе поставено във водите, Мулапракрити. Така Матрията получи семето, Хираня Гарбха, в което Създателят беше роден. Там, в това яйце, в което бяха Брама и световете имаше седем обвивки: водата, огъня, въздуха, акаша, ахамкара, махат и прадхана, праматерията, която обвивала всичко.

Деви Бхахавата:

„Той, чрез своята Майа, заедно с кама и карма, поради самскарите от миналите съществувания, и поради назрялото време и карма, и поради липсата на различаване на татвите, пожела да сътворява. Това сътворение, О царю на Планините, не бе предшествано от буддхи. Тази моя трансцедентална форма, която ти описах е непроявената авякта, майа. Във всички шастри е описана като причината на причините, първият елемент от всички елементи, самата сат-чит-ананда, съдържаща всички карми, основата на Волята, Знание и Действието. Описва се с мантрата ХРИМ, и се нарича АДИ-татва. От нея бе роден акаша, във формата на звук. От там произлезе Ваю с природата на допир, От него Теджас с природата на форма. После дойде водата с природата на вкуса. И после земята с природата на мирис. От тях произлезе великата Нишка, която се нарича Линга. Тя съдържа природата на всички тези. Тя е сукшма-деха на Атман. Непроявеното е карана-деха, в което света съществува като семе, от което Линга се появява, от който произлизат грубите елементи по пътя на панчи-карана. Резултата от това е Вирад-деха, които е стхула-деха на Атман.”

Брахма е обгърнат от хомогенна материя наречена Прадхана, в която гуните са в равновесие. Неговата енергия нарушава това равновесие и раджас гуната взема връх от което следва бурно движение. После Брахма чрез принципа на Махат- Буддхи прониква материята и чрез саттва гуната създава ритъм и хармония. Тогава следва ахамкара, индивидуализиращия принцип, които разделя материята на части, атоми. Ахамкара причинява тамас да вземе връх в Пракрити, материята, и формира последователно петте танматри или фини елементи, и сетивата със техните кореспондиращи груби елементи – пространство, въздух, огън, вода, земя. Ахамкара причинявайки раджас да вземе връх създава 10 индрии – 5 органи на осезанието и 5 органа на действието. Ахамкара причинявайки саттва гуната да доминира създава божествата.

***

Какво представлява този свят? Дали е това, което виждаме е всичко и дали го виждаме такова каквото е? На какво се основава нашата идея и възприятие за света? Ние възприемаме света чрез сетивата. Можем ли да разчитаме на сетивата за да си направим общовалидни изводи? И чии сетива да вземем като мярка – тези на човека или тези на мравката? За човека трохите хляб са без стойност, но за мравката те са храна за дни и седмици наред. Различните хора също виждат света по различен начин. Едно и също нещо се вижда по различен начин в зависимост от гледната точка. Дори ако сетивата ни са калибрирани да възприемат еднакво също като фотоапарати възприятието е различно поради различната гледна точка. Това е първата опитност на студента художник когато рисува в група, в кръг, човешки портрет – един вижда лявата страна, друг дясната, трети гърба и т.н. Кой вижда правилно и кой грешно? Нещата се усложняват като вземем предвид и нивото на съзнание на отделния индивид – тогава разликите във възприемането на света са огромни. На едно дете му се дава да избере между 100 доларова банкнота и един бонбон, който струва по-малко от цент. То посяга към бонбона – то вижда бонбона като по-ценен в този момент.

Философите се разделят на две основни групи във виждането си за това, какво представлява този свят. Идеалистите твърдят че света произлиза от субекта, от идеята. Интелекта създава света. Мислите проектират света. Мисълта е единствената реалност според идеалистите, а света е илюзия. Човек възприема света и си мисли че обектите имат собствена реалност и вярва в тяхната отделна реалност. Но, казват идеалистите, същия този свят изчезва в момента, в който човек заспи. Когато човек спи няма свят, няма възприятие, няма нищо. Дори и при будно състояние, когато умът е въвлечен в нещо, когато човек се задълбочил в четенето на книга, тогава не чува баба си, която го вика за обед… Света е това, което умът възприема. При хипноза на сцената могат да се видят хора да ловят риба и да си вярват 100% . В този момент те наистина виждат реката, въдицата и всичко останало. Идеалистите казват, че света такъв какъвто го познаваме зависи изцяло от сетивата. А сетивата при различните индивиди се различават. Един художник може да види пъти повече нюанси от един обикновен човек. Освен това сетивата на индивида сами по себе си менят. Когато мускулите и нервите деградират и сетивата деградират. Идеалистите казват че всичко зависи от субекта. За тях Субекта  е важният. Но те пропускат един важен момент, а именно че самия субект е част от света. Субекта и света са част от едно и също творение.

Реалистите или по-скоро материалистите считат че света е реален феномен, че предметите в света са съществуващи сами по себе си. Те казват така: човек вижда, вкусва, помирисва нещата защото те са там и той влиза в контакт с тях. Човек вижда дърво в градината. На другия ден той вижда същото дърво, а не цвете да речем на мястото на дървото. Човекът се е изменил, но дървото си е там. Реалистите казват така: ако е вярно, че субекта е творец на всичко, то нека тогава да направи ново дърво в  градината. Това е невъзможно, защото не е може от мислите, които нямат субстанция да се създаде нещо което е субстанциално. Така реалистите отхвърлят напълно ролята на субекта и поставят обекта на първо и единствено място. Субекта и неговата мисъл са част от еволюцията на материята и нищо повече.

Как се намесва Веданта в този спор. Тя казва че нито едните, нито другите са прави. Веданта приема тезата на идеалистите, че света не може да съществува без участието на субекта, на интелекта, без намесата на мисълта. Веданта казва, че ако няма ум и сетива, няма да съществува света. Но не приема тезата, че извън субекта нищо не съществува, че самата мисъл сама по себе си е достатъчна да съществува света. Веданта приема тезата и на реалистите, че има реален обект, който въздейства на сетивата и без този обект да въздейства не би имало възприятие на света. Но не възприема тезата, че субекта няма никакво отношение към създаването на света. Веданта казва, че нито субекта, нито обекта, могат да произведат този свят сами. И двете са необходими за да съществува света. Когато субекта на идеалиста се срещне със обекта на реалиста настъпва реакция между двете, осъществява се връзка и така света става възможен. Света става реалност само когато има възприемащ и възприемано, мисъл и обект.

Вземаме за пример възприятието на едно цвете. Цветето съществува независимо от възприемащия, субекта, с всичките свои качества като форма, цвят, мирис и т.н.  Но цветето съществува и вътре в ума като субект, като мисъл. Когато тези двете се срещнат – обекта вън и субекта вътре се случва възприятието. Ако вместо цвете пред нас имаме камък, то цветето няма да бъде възприето, то няма да съществува за нас. Ако обратно – цветето е там, но мисълта е заета с камък, да речем един прекрасен диамант е окупирал изцяло нашата мисъл, тогава отново няма да има възприятие, цветето отново няма да съществува за нас. Субекта е като едната длан, а обекта – другата – за да се произведе звук трябва да имаме две ръце. Но Веданта отива още по-нататък. Тя казва, че има Реалност зад тези двете – обекта и субекта и те съществуват благодарение на тази Реалност. Тази реалност е наречена Брахман. Брахман е всепроникващата Реалност, неизменна, неподвластна на промени. От тази реалност се появяват и субекта и обекта подобно на вълните на океана. Има една единствена реалност и това е водата на океана, а вълните са временни проявления на тази реалност. Една вълна ние избираме да наречем субект, а друга вълна – обект, но това е само благодарение на ограниченото ни възприятие. Има едно единствено пространство, но ние възприемаме пространство на стаята, пространство на чашата и т.н. Но ако внесем чашата в стаята – тогава увеличава ли се пространството? Има едно единствено пространство, но човек вътре в себе си го фрагментира на много пространства.

Този феномен, казва Веданта е благодарение на Мая, мистериозната сила на Брахман. Света бива създаден благодарение на Мая, която принадлежи на Брахман, тя е негова функция и чрез нея Брахман от Ниргуна става Сагуна, тоест проявен, наричан още Ишвара. Цялото Творение е нищо друго освен Брахман, всички имена и форми, нама-рупа, вълните в океана и т.н. са нищо друго освен Чистото Необусловено Съзнание. То проектира света благодарение на викшепа шакти, силата на проекция на Мая и аварана шакти, силата на воалиране на Мая. Поради тази причина се казва често че Мая е в основата на творението, че самото творение е мая. Изключително трудно е да се определи какво е мая, защото не може да се каже, че тя съществува, нито пък може да се каже, че тя не съществува. Затова за Мая се говори чрез двете й гореспоменати сили „Дриг-дришя-вивека”:

Проектиращата сила:

„Две сили са в основата на майа – тези на проекцията и воалирането. Проектиращата сила сътворява всичко – от финото тяло до материалната вселена.

Проявлението на всички имена и форма /нама-рупа/ – /вълните в океана и пр./ в цялостта на сат-чит-ананда, Съществувание-Съзнание-Блаженство, което е Брахман, се нарича Творение.”

Воалиращата сила:

„Другата сила на Майа, скрива различието между възприемащия, сакши, и възприеманите обекти, които се възприемат в тялото, както и различието между Брахман и феноменалния свят, който се въприема вън от тялото. Тази сила е причината за феноменалната вселена.”

От абсолютна гледна точка няма нищо освен Брахман. Това е изявлението на Адвайта Веданта. Единствено недуалистичния Брахман същесвува, който е Сат-чит-ананда. Шанкара казва: „Брахман сатя, джагат митя”. Появяването на света е благодарение на силите на Майа, които скриват истинската природа на Брахман и вместо да възприемаме Едното ние възприемаме Многото. Същата тази сила ни кара да вземаме въжето в сумрака за змия и седефа на мидата за сребро. Същата тази сила кара възприемащият, сакши, атман, да се идентифицира с буддхи, манас и т.н. телесните обвивки и по този начин да го кара да се изживява като джива, въплътена душа, която е забравила своята истинска природа. Тази липса на различаване между атман и обвивките е авидя, невежеството, което е причината за страданието в света. Същата сила на воалирането скрива различието между Брахман и проявения свят и води до наслагване на качествата на света върху неизменната реалност. Има шест качества, с които се характеризират обектите от материалния свят – раждане, съществуване, растеж, промяна, упадък, смърт. Тези качества се приписват на Върховната реалност. Когато се отстрани аварана шакти, силата на воалиране, става ясна различната природа на Брахман и феноменалния свят и в същото време става ясна идентичността на Атман и Брахман, човешката душа е идентична със вселенската душа.

Майа като Пракрити, Материята

На Майа се гледа като на Божествената сила на Творението, един вид като Волята на Ишвара. Проявения Брахман, Ишвара и неговата сила да твори, майа, се неразделни като луната и лунната светлина. В Бхагавад Гита Кришна поставя знак за равенство между майа и пракрити:

„Земята, водата, огъня, въздуха, акаша, манас и буддхи също и ахамкара, тези са осемте части на Моята Пракрити.”

В тантра и йога често това е богинята Ума. „Волята-желание е Ума, девицата” /Шива самхита/. Когато Ума е обърната към Бога тогава се нарича Маха-видя, Върховното знание, а когато е обърната с гръб към него се проявява като авидя, невежество и е наречена Маха-майа, Великата Илюзия. И така на Майа се гледа едновременно като на причиняваща робство и освобождаваща от робство. Като „авидя” тя поробва, като „видя” тя освобождава.

Идеята за отделно съществуване праща джива в самсара. Това е авидя. Видя, знанието е различно от това. И двете – видя и авидя трябва да се познават от мъдрия. Без силното слънце как ще знаем за удоволствието от сянката на дървото? Без авидя, как ще познаем видя? /Деви Бхагавата/

„Тези, които пътуват по праврити марга, външния път, са под властта на авидя. Тези, които вървят по ниврити марга, вътрешния път вървят по пътя на Веданта”/Адхятма Рамаяна/

Света като Проявление на Абсолютната Реалност

/Васиштайога/

Този свят е в действителност проява, разширение на Брахман, Абсолютната Реалност и проявата на Брахман, Абсолютната Реалност е този свят. Единствено тази, Абсолютната Реалност, Брахман, е която се проявява подобно на океан.

Само Себето Атман тупти като вселената ставайки различните класове от обекти, подобно на безкрайната вода с нейните вълни, пръски и талази.

Каквато и малка част от тази невероятна вселенска мрежа се възприеме, всичко това е неопетнения Брахман, който обитава в нея.

Сине! Това пространство от Съзнание, което свети ясно, то единствено се проявява като света. Няма друг свят различен от това Съзнание.

Всичко това, наречено свят, което е без начало и без край,свети като небето, чиято природа е наречена снизходжението на Съзнанието.

Това тук, което свети е единствено тази Върховна Реалност съществуваща сама по себе си. Върховната Реалност изпълнена с Върховното прониква всичко вътре в себе си.

Това тук, което е родено и изчезва, което се движи или стои, това е Брахман, Абсолютната Реалност, която се движи наоколо /или по-скоро изглежда че се движи наоколо/ вътре в Брахман, чрез силата на Брахман.

Празнотата се поглъща от празнота. Брахман изразства от самия себе си. Реалността се разширява от самата себе си. Цялото съществува такова каквото е, вътре в Цялото.

Брахман, сам по себе си, се разширява в Брахман чрез своите модификации чрез своята вродена природа. Брахман се проявява в Брахман. Аз не съм различен по природа от друг.

Това, което се явява като невежество е само светлината на Съзнанието. Този свят, който се появява като сън, илюзия, е само проява на Съзнанието.

Нищо не е родено тук и нищо не изчезва тук. Брахман се разширява във формата на света точно както въображаеми град в небето.

Това Себе, Атман, които е само океан от Съзнание, се простира навсякъде от само себе си чрез вълните на Съзнанието, чиято експанзия е безгранична.

Само Себето, Атман, което има природата на Вселената се възприема от Брахман, самото Съзнание. То не се възприема по този начин поради липсата на различие между Брахман и Вселената, така както дървото не може да се възприема в семето.

Брахман и Света са едно и са реални. Има Едно съществуващо като Много и Цяло, което се явява като на части. Чистото е разстлано навсякъде като Нечисто.

Едното блестящо се явява като черен мрак. Древният се явява като Нов. По-малък от атом, той е направил така че безкрайните вселени да същесвуват вътре в него.

Свободен от Майа той е като слънце без петна със ореол от илюзорни лъчи. Знай този Брахман като Властелина  на Мъдрите, така както е великия океан за вълните.